Архивите говорят: п-р Ладин Попов и Славянската религиозна мисия в България

Д-р Вениамин Пеев

За разлика от по-големия Харалан Попов, който е автор на няколко автобиографични книги, Ладин Попов (1913-1977) не е оставил своя автобиография. Той е човек повече на действието, отколкото на перото. Животът му обаче се оказва до известна степен по-драматичен от живота на неговия по-известен брат. Този драматизъм е особено дебело подчертаван в плановете, донесенията и писмата, които се съхраняват в 8-томния архив ГДОР „Клеветници”. За Ладин Попов има две допълнителни папки на разработки с донесения и писма. От документите личи една мащабна, детайлно планирана инициатива срещу него, в която активно се включват и представители на ръководствата на петдесетната и други деноминации. Колкото и парадоксално да изглежда това, житейският му път трябва да бъде възстановен именно от архивите на най-безскрупулния му враг – апарата на ДС. Оперативните работници са се занимавали с неговата личност от най-ранната му младост. Отначало личи рутинното любопитство към неговото поведение и изказвания, но с течение на времето надделява тенденцията към педантично следене и  оклеветяване на личността му, което излиза далеч извън представите на обикновения човек за етика.

В автобиографичните книги на брат му Харалан и снаха му Рут има оскъдни сведения, но те показват почит и възхищение от характера и поведението на Ладин както по време на процеса, така и след това. Същото възхищение към чичо си споделя и синът на Харалан – Пол Попов, с когото съм имал лични разговори. Не всички негови роднини обаче са се отнасяли към него по същия начин. Имало е и такива, които ДС е успяла да спечели на своя страна, както е спечелила и негови колеги. От донесенията на такива нелоялни към името на Ладин Попов хора произлизат най-вредните клевети, които обаче свидетелстват за моралното ниво на самите автори на неверните писания. Затова смятам, че името на п-р Ладин Попов трябва веднъж завинаги да бъде изчистено от всяко петно, което агентите са се опитвали да лепнат върху него, служейки си с онези непочтени средства и методи, които само една варварска политическа система като комунистическата може да съчини и прилага.

Биографични справки за Ладин Попов

Нека започна с недоумението, че бившият председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев, който направи опит да напише „история” на своята деноминация, поставя п-р Ладин Попов в кратката глава с надслов „По-слабо известни ветерани” в компанията на петнайсетина периферни дейци на СЕПЦ в България. Там авторът включва следните кратки бележки за него: „ЛАДИН ПОПОВ. Ръководи църквите в Русе и Троян. Въвлечен е в пастирския процес, съден и лежи в затвора. След изтърпяване на присъдата работи в строителството. Емигрира в Швеция и там умира”.[1] От тази повече от скромна информация личи явното нежелание на Зарев да каже някои истини, които определено биха ни убедили, че мястото на п-р Ладин Попов не е сред „по-слабо известните” петдесетни пастори. На първо място, Ладин е твърде добре познат в евангелистките общности като една от ключовите фигури в „Славянската религиозна мисия” със седалище в Стокхолм, Швеция. Защо Зарев дори не загатва за това? На второ място, ДС използва не по-малък ресурс и не по-малко планирани мероприятия за оклеветяване на Ладин и възпрепятстване на неговата мащабна мисионерска дейност в България от ресурса и мероприятията срещу неговия брат Харалан. Защо Зарев мълчи по този въпрос? Не е ли осведомен и има ли други причини за подозрителното мълчание на втория председател на СЕПЦ през комунистическия му период? Нека се опитаме да дадем някои отговори по-долу.

Най-напред нека видим дали според сведенията на ДС п-р Ладин Попов е толкова „незначителна” фигура, както ни информира Зарев. В една късна Справка на КДС в единствен екземпляр от 27 май 1968 г., заведена под № 13570, пише буквално следното: „Произхожда от заможно селско семейство. Основното си образование е получил в родното си село, след което е учил в гимназия в гр. Свищов. През 1936 г. заминава за гр. Данциг, където 2 год. е учил духовно училище. След това е ходил в Англия. През 1939 г. се завърнал и установил на работа като евангелски пастор в гр. Русе. В 1948 г. се преместил на същата длъжност в гр. Бургас. Следващата година по пасторския процес е осъден на 5 год. лишаване от свобода. Присъдата си излежал в Бургаския затвор, от където е освободен през 1952 г. След това започва работа в ОСО-Бургас като остъклител на нови сгради. След като излязъл от затвора продължил да е вражески настроен, очаквал идването на американците и посещавал църквата на евангелистите, но не бил активен. През 1966 г. е изключен от сектата за неморални деяния, но продължава да дружи със закоравели евангелисти”[2]. Нека посоча, че в тази компилативна агентурна Справка има някои неверни данни. Първо, Ладин не произхожда от „заможно селско семейство”, както вече се убедихме от информацията за произхода на по-големия му брат Харалан. Беднотията на семейство Попови се потвърждава и в спомените на Рут, която описва доста картинно преживения шок от първото си посещение в дома на родителите на своя съпруг скоро след венчавката им в Лондон: „Но условията им за живот ме шокираха и изплашиха. Домът им, макар и чист и подреден, не беше нищо повече от една голяма колиба… Аз бях ужасена!”.[3] Данните за пастируването на Ладин Попов в Бургас също не отговарят на истината и очевидно са объркани с пастируването на Харалан.[4] Подчертаването обаче на „вражеските настроения” на Ладин е нов и важен за ДС момент, който се основава на донесение от негов близък. Освен излежаната 5-годишна присъда, този политически елемент ще се раздува още повече от оперативните работници и ще представи Ладин като един от най-опасните „идеологически врагове” на тоталитарната власт у нас. Именно затова агентите на ДС съставят конкретно изразени мероприятия за оклеветяване на п-р Ладин Попов като „аморален”, изопачавайки обстоятелството, че той е останал неженен.

По време на т.нар. „пасторски процес” през 1949 г. поведението на Ладин Попов е повече от достойно. Той е единственият сред обвиняемите, който отказва да приеме отправените им обвинения за „шпионаж”, както и обвинението за „аморални деяния”. В знак на протест срещу съдебния фарс, разигран от марионетките от прокуратурата и съда, Ладин не се явява с вратовръзка, каквото е било официалното изискване. Така той изпраща послание към присъстващите чуждестранни журналисти и представители на дипломатическия корпус. Рут пише в своите спомени: „Ладин беше единственият от петнайсетте пастори, който отказа да признае престъплението за шпионаж. Той дори отказа да носи вратовръзка в съда като знак на предизвикателната му съпротива. Физически той беше много силен и поради това е можал да издържи на мъченията, наложени върху него. Също така, тъй като бе неженен, той нямаше съпруга или деца, за които да се тревожи. По-късно той сподели, че това му е помогнало много психически”.[5] Брат му Харалан пък посочва, че същата вечер след изслушванията на подсъдимите Би Би Си обявява в новинарската си емисия, че „от петнайсетте пастори, обвинени в шпионаж, Ладин Попов е единственият, който е отказал да признае” вината си. Напълно основателно той е обявен за герой на процеса.[6] Въпреки това обаче, той получава 5-годишна ефективна присъда, която излежава до последния ден, но властите не се задоволяват с това наказание. Следенето и клеветите срещу него продължават.

Въпреки грозотата на темата за „аморалността” на п-р Ладин Попов, инсинуирана от ДС, е необходимо да се изясни на какво точно се базира тя – още повече, че ѝ е дадена публичност по време на изслушванията на обвиняемите и свидетелите на процеса през 1949 г.[7] Истината по тази тема е била дълго време потулвана в архивите на ДС. След като част от тях станаха достъпни обаче, се налага да се позовем именно на агентурните донесения, за да бъде разобличена клеветата срещу п-р Ладин Попов. В едно писмено донесение на аг. „Румен” от 9 януари 1950 г. е описан разговор между агента и Иван Зарев, който току-що е излязъл от ТВО, където излежава кратка ефективна присъда. Ще цитирам дословно описанието, което хвърля достатъчна яснота по темата: „… за нова година е пуснат от лагер евангелският петдесетен пастир Иван Зарев, с когото е разговарял у дома му. Той, Зарев, не е решил какво да започне – пастирство или дърводелство. По отношение неморалните му деяния с осъдения пастир по процеса Ладин Попов, пред източника отрекъл да са верни, че това е признал, за да опетни Ладин, който невинно го е заместил”.[8] Същата изповед за „опетняване” по поръчка на ДС Зарев повтаря малко по-късно пред аг. „Румен” (14.I с.г.), което разкрива самата причина за грозната инсинуация на ДС срещу двамата колеги – да се „опетни” на всяка цена непреклонният Ладин пред евангелистката общност.[9] Отричането на Зарев от показанията си пред съда обаче го поставя в твърде деликатна ситуация – при огласяване на отричането би могъл да попадне под обвинение за лъжесвидетелство. Затова тайната на признанието му просто остава погребана десетилетия наред в архивите на ДС и се прикрива в исторически описания като Заревото. Убеден съм обаче, че нито Зарев, нито Попов са били „аморални” хора, каквито ДС се е стремяла да ги обрисува! Целта на ДС е била да се „опетни” пастирското съсловие и българският евангелизъм.

„Славянската религиозна мисия” в Швеция и България

В една Справка от 1 февруари 1975 г., изготвена от оперативния работник Бончо Асенов в 2 екземпляра, се прави сбита характеристика на мисионерския състав, организацията и дейностите на „Славянската религиозна мисия”[10], която ще ангажира вниманието на службите до дискредитирането на тоталитарната система през 90-те години на миналия век. От данните личи много прецизна информираност, която е почерпена преди всичко от някои внедрени агенти в мисията и най-вече – от аг. „Димов”. В Справката е посочено, че главни действащи лица за подпомагане развитието на българския евангелизъм са братята Попови. Нека цитирам: „Славянска религиозна мисия” активно използва изменниците на родината братята Харалан и Ладин Попови, бивши пастори, съдени през 1949 г. по пасторския процес в антисоциалистическата ѝ дейност. Тя им организира сказки, интервюта и проповеди по църквите в Швеция и други западни страни за проповеди на клеветническа кампания против НРБ. С помощта на мисията Харалан Попов издаде на английски, немски, норвежки и др. скандинавски езици книгата си „Под тиранията на комунизма”, изпълнена с хули и клевети по отношение на БКП и народната власт. С финансовата помощ на мисията братя Попови издават сп. „Наша надежда” на български и руски езици, които се изпращат нелегално и чрез пощенския канал до хиляди наши граждани. Досега са прихванати и задържани 40 хиляди броя от това списание”.[11] Видно е, че оперативните работници на ДС са силно обезпокоени от многообразната и мащабна религиозна пропаганда на „Славянската религиозна мисия” чрез Харалан и Ладин Попови. Тя се осъществява и чрез други медии като сп. „Светът на изток” и в. „Нов път”, както и чрез християнските радиопрограми на радиостанциите „ИБРА”-Лисабон и „Монте Карло”.[12] Въпреки драконовските мерки за конфискуване на писмените материали и заглушаване на радиопредаванията обаче, ДС и други институции на тоталитарната държава не успяват да осуетят инициативите на Славянската мисия.

В своите успешни усилия да достигне десетките хиляди християнски читатели в България и СССР „Славянската религиозна мисия” не действа изолирано от други сродни чуждестранни мисии, изпълняващи такива задачи. Освен финландските си клонове – „Народна мисия” и „Мисия зад железните завеси” – тя има ползотворно сътрудничество с такива активни международни религиозни организации като „Операция мобилизация”, „Институт по религиозно възпитание”, „Подземен евангелизъм”, „Християнска мисия за евангелизирането на комунистическите страни” и др. Те спомагат за ефективното внасяне в страните зад Желязната завеса многохилядни тиражи на Библии, християнска литература, размножителна техника, аудиокасети с християнски химни. Същевременно техните емисари събират автентична информация за издевателствата на тоталитарната власт над отделни християнски вярващи и цели църковни общности, с която на Запад се противопоставят на раболепните и неверни сведения, афиширани от внедрените агенти в евангелските общности – председатели и членове на ръководствата на евангелски и други християнски деноминации. Тази автентична информация достига и до новинарските емисии на радиостанции като „Гласът на Америка”, Би Би Си, „Рим”, „Дойче веле”.

Една от целите на „Славянската религиозна мисия” обаче е да създаде мрежа от сътрудници в средите на българските евангелисти. Главна заслуга за създаването на такава мрежа от повече от 50 верни сътрудници на територията на цялата страна има именно п-р Ладин Попов[13]. Постепенно ДС се добира до ценна за службите информация относно почти всеки сътрудник на мисията посредством своите внедрени агенти. В един План за противопоставяне на ДС срещу мисията от 1977 г. (единствен екземпляр) се посочва, че нейните активисти „засилват подривната си дейност срещу НРБ и броят на заангажираните в нея български граждани се увеличава”.[14] Тази ясно изразена тревога е напълно основателна, защото в други документи оперативните работници представят списъци с точни данни за ангажираните сътрудници на „Славянската религиозна мисия” в България. Те са пастири и редови вярващи от различни деноминации (петдесетни, баптисти, конгрешани, методисти) – хора на различни възрасти от студенти до пенсионери. Тези хора се включват като преводачи, машинописци, разпространители на литература независимо от опасностите, които ги грозят на всяка крачка и внедрените доносници не само в църковните общности, но и сред членовете на техните семейства. По инициатива на п-р Ладин Попов в страната ни са внесени голям брой пишещи машини и циклостилен размножителен апарат за отпечатване на религиозни материали. Циклостилният апарат е изискан от п-р Георги Тодоров (В. Търново), който се изявява като един от най-активните и ползотворни сътрудници на „Славянската религиозна мисия” в България. П-р Тодоров от своя страна създава екип от сътрудници около себе си, състоящ се от млади и интелигентни хора, благодарение на чиято дейност у нас се превеждат много книги от английски и немски езици и след като ръкописите се изнасят на Запад, те се връщат като книги, отпечатани със съдействието на „Славянската религиозна мисия” в чужбина.

Както бе посочено по-горе, ДС се противопоставя с целия си наличен ресурс от доносници сред евангелистите – псевдохристияни, чиито интереси се свеждат до груб материализъм и кариеризъм. Българските оперативни работници търсят съдействието на КГБ, защото „Славянската религиозна мисия” е разгърнала дейността си и на територията на СССР. В един План на ДС от 70-те години, съставен от 4 точки, в т. 2 е замислено: „Съвместно с органите на КГБ да се разработи комбинация и чрез аг. „Димов” се внедри агент или о. р. на КГБ в „Славянската религиозна мисия”. По-нататък в т. 3 е предвидено „маршрутирането на аг. „Димов” в СССР – Прибалтика, със задачи изясняване подривната дейност на „Славянската религиозна мисия” на територията на СССР”.[15] От този особено важен документ е видно, че деструктивната  роля на аг. „Димов” е толкова ценна за ДС и КГБ, щото двете институции ангажират дори представителството на съветския търговски флот, за да осигури безпрепятствени възможности за шпионската му дейност. В подкрепа на аг. „Димов” е предвидено да се изпрати още един внедрен агент – аг. „Велинов”. Коварният план на тайните служби се разгръща дотам, че оперативните работници в България дори „съдействат” за създаването на „бази на „Славянската религиозна мисия” в София и Бургас, за получаване и разпределение на религиозна литература, средства и други материали от аг. „Димов”.[16] Това обяснява до голяма степен провалите на сътрудниците на мисията и масовите обиски и изземването на християнска литература и други материали, както и сплашването на десетки хора и привличането на някои от тях като нови информатори на ДС. По време на следствието, което подготвя съдебния фарс през 1979 г. срещу п-р Георги Тодоров и още четирима евангелисти, получили ефективни присъди, режисьорът на процеса се хвали, че „досега са вербовани четирима”.[17] Тази коварна тактика още веднъж спомага да се направи изводът, че всъщност ДС е създала сценария и провела режисурата на т.нар. „нарушаване законите” на Народна Република България чрез „подривна дейност” и нейните оперативни работници би трябвало да бъдат на подсъдимата скамейка през 1979 г., а не сътрудниците на „Славянската религиозна мисия” у нас, които нямат абсолютно никаква законова и морална вина за пропуснатите през границите ни литература и вещи. Тези верни на евангелското дело хора всъщност са били употребени и са станали жертва на пъклените кариеристични цели на оперативни работници и внедрени агенти на ДС в българския евангелизъм.

==============================================================================================

[1] Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989). С., 1993. 92.

[2] Справка по архивни материали за Ладин Иванов Попов, намиращи се в Окръжно управление КДС-Бургас, 27.V.1968 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. I, 147).

[3] Popov, R. The Book of Ruth (Непубликуван ръкопис). 15.

[4] В друга справка на ДС е посочено, че след излизането си от затвора той е бил „нещатен проповедник на петдесетната църква” в гр. Бургас, което по-скоро подсказва, че само е проповядвал, но не е бил пастор (Предложение за прилагане материали към архивното дело на Ладин Иванов Попов – бивш проповедник на петдесетната църква в гр. Русе, 9.III.1968 г. АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 124, Рс, 75).

[5] Popov, R., op. cit. 31-2.

[6] Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 1994. 70.

[7] Вж. Процесът срещу евангелските пастори-шпиони. С., 1949.

[8] Донесение на аг. „Румен”, 9.I.1950 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262, 61).

[9] Пак там, 64.

[10] Справка относно „Славянска религиозна мисия”, 1.II.1975 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. I, 131-3).

[11] Пак там, 132-3.

[12] Пак там, 131.

[13] Сведение за дейността на “Славянската религиозна мисия” – Швеция, 28.Х. и 14.ХI.1975 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. IV, 3-22).

[14] План относно провеждане частична реализация по ГДОР „Клеветници”, 27.IV.1977 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. VI, 2).

[15] Основни мероприятия по ГДОР „Клеветници” за обсъждане от ръководството на управлението (Шесто) (АКРДОПБГДСРСБНА, т. IV, 23).

[16] Пак там.

[17] Информация относно хода на следствието по ГДОР „Клеветници”, 30.IV.1979 г. (АКРДОПБГДСРСБНА, т. VI, 220).