Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София

Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102), (111.1939), с. 8.

В. Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише:

Сърдечно изпращане на п-р М. Ж. Марков в София

В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж. Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носящ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот.

Присъствуващ

Дерзай, борецо

Че вестта за заминаването на Марков е била като „гръм от ясно небе“ свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г. Вл. Секулов от Г. Оряховица, г. Калин Влаевски от Варна, п-р Нейчев от Русе, общественичката г-жа Жени д-р Патева от Бургас, п-р Нат. Назифов от Казанлък, п-р Н. Георгиев от Попово, г. Аркадий Николов, редакторът на „Витлеемска звезда“ г. Ал. Кръстников, д-р Д. Йоневич и др. – все православни. Характерно е, например долното писмо:

„Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен. Разтривам си очите и викам: Дано да е насън! Как може такъв гражданин на Бургас от първа величина да ни напусне, човекът, който беше гордост на града? .. . Съдба!

Но, дерзайте, п-р Марков, борецо за Правда и за повече Любов на тоя грешен, земен свят! Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци. Нали сам Христос бе разпнат? От кои? – От своите…

Хора като Вас, обаче, пишете историята не само на един град, а възхода на цяло поколение! Бог да Ви закриля, любими Учителю!“

Ваш предан до гроб: Кирил Г. Кофинов