Библията и Стоян Ватралски

Какво е Библията за мене

Духовна обнова, Г. XI, бр. 2 (11.1932), с. 4.

Библията е за мене, на първо място, Книга на Книгите. Аз съм любител на книгите и донейде съм, каквото англичаните наричат, книжен молец. Аз обичам моята пъстра библиотека. Тя е моя гордост и нескончаема радост. Но ако някога бих бил заставен да имам само една за доживот книга, аз ще избера християнските Св. Писания на Стария и Нов Завет. Аз оценявам и следвам с дълбок интерес естествените науки и постоянно растящото разкритие на природата; ала още повече аз ценя – Науката на Душата.

Да вземем, запример, ботаниката. Да знаем как растенията растат, как можем да им помогнем да растат по-добре и по-скоро, как можем да ги видоизменим по свой вкус и угода, е безсъмнение полезно знание. Да изучава човек развитието на цветята, как растат и как цъфтят, е приятно прекарване на времето. Ала да изучава как човешкия дух – този сред природата лъчист разцвет на божеството – може да се подтикне да се развива, расте и цъфти, е от несравнимо по-голямо значение и за личността и за обществото.

Науката и законите за здравето на тялото е, безспорно, ценно знание; но науката и законите досежно условията за нормален и здравословен растеж на душата, са далеко, далеко по-ценни.

Също, аз обичам астрономията. Какво може да бъде по-интересно от науката за звездите? Да научи човек нещо за онези безбройни светила, из безкрайните поля на простор и време; да добие колко годе спрямо същността, понятие за тяхното необятно число, техните дори с въображението неизмерими величини и всички летящи с поразителна скорост към никой – не знае накъде и докога, е неотразимо интересно, както и неизразимо омайно и велико. Ала за мънечкия „мене“ лично, е по-малко важно – нека заема тук, не зная чие изречение – „За мен е от по-малка важност да зная, как отиват небесата, отколкото – как се отива на небесата“.

А това ни доставя в двояк смисъл Библията, която, освен, че ни упътва към безсмъртие, показва как човечеството – кога се свести относно Бога, кога изтрезнее от пиянството на греха и глупостта – как би могло да осъществи щастлив живот тук „на земята, както е горе на Небето“.

Освен това, данните на сравнителна история показват и друго нещо: че самите природни науки: ботаника, хигиена, астрономия, литература, изящните и приложни изкуства, всички съвременни проучвания както и движения, които допринасят за напредък и обществено благосъстояние; туй което съставлява ценността и гордостта на съвременната цивилизация, – всичко това, вирее и преуспява най-добре там, където Библията е приготвила в човешките души почва за посяване културните семена.

Библията е за мене, на второ място, една неизчерпаема рудница на мисли, идеи и начала: на озаряващи душата мисли, окриляващи сърцето идеи, оплодяващи и укрепяващи живота начала. Не е ли очевидно днес, за всеки отворен за истината ум, че четящите Библията народи стоят в самия фронт на съвременния прогрес, именно, поради тая причина – и поради никоя друга! Чистият семеен живот и обществен напредък между Скандинавските народи, големите богатства и постоянно растящата мощ на Англосаксите, се дължат на туй, че те по-често и по-дълбоко копаят в тая благословена божествена Съкровищница. Най-плодните начала на западната култура, здравословната част на съвременния социализъм, живите, напред гледащи днешни дейности: вярата, надеждата и движенията по света към братолюбие и международна добра воля, които ободряват нашето болно и тъжно време с розови зарици откъм бъдещето – всички тези са скъпоценни бисери из същата неизтощима Рудница.

Най-после, върховната ценност на Библията за мене, е в Новия Завет, който ни открива Спасителя Божествен.

Исус Христос, който и като личност, и като Учение, е Пътят, Истината и Живота на човечеството. За мене Той е ясно и неотрицаемо всичко туй. Защото, аз виждам всякъде около мене, че люде, които не знаят тоя Небесен Път, намират живота мрачен лабиринт, без нишка, цел и изход. На които липсва тая Лъчезарна Истина, самите фактични истини на науката, са не само безплодни и безполезни, но и положително вредни. А за такива, които нямат пред вид тоя Божествен Живот, за да им послужи за образец и вдъхновение, човешкия живот се смъква до равнището на скота, или става непоносимо бреме, една кошмарна суета, без смисъл и без значение.

Ето защо и днес, както всякога „Честит и благословен е оня човек (и народ), който се наслаждава в Закона на Господа, и от Него се поучава ден и нощ“.

Красно село, при София.

Стоян Кръстов Ватралски

Бележка. Тази статия бе първо писана от автора й, по покана, на английски и бе печатана заедно с неговия портрет в една интернационална редица (серия) в месечното сп. „The Bible in the Word“ със следната бележка на англичанинът редактор.

.. .“Първата статия в редицата е писана от един българин. Стоян Ватралски е поет, публицист и земледелец. Понякога го наричат „Български Толстой“. Той е завършил образованието си в Харвардския университет, С. Д. А. (Съединените Държави, Америка), в 1894, и се е познавал с поетите Джон Г. Хуитиер и Оливер Уендел Хомс. Неговите писания носят отпечатък на дълбока любов за всичко Добро и Красиво. Той е всякога ратувал за взаимно благоволение и международен мир“.