Съюзът на Евангелските баптисти църкви в България при председателството на Христо Марчев (1921-1923)
Росица Ангелова
The union of Evangelical Baptist Churches in Bulgaria under the chairmanship of Hristo Marchev (1921-1923)
Rositsa Angelova
Abstract: Despite the availability of source material and studies related to the Protestantism, in particular baptism in Bulgaria lacks a comprehensive scientific and historical research. Hr. Marchev heads the Union of Evangelical Baptist Churches in the period 1921-1923, one of the most difficult periods in the history of the Third Bulgarian state. This article aims to examine the union of Evangelical Baptist Churches in Bulgaria under the chairmanship of Hristo Marchev (1921-1923).
През 2016 г. Баптистката църква бележи век и половина присъствие в България. За това време баптистката деноминация навлиза в духовното пространство на българската нация и заема своето място, наред с другите протестантски деноминации и Българската православна църква.
Въпреки наличието на изворов материал и изследвания, свързани с протестантството и в частност с баптизма в България липсва цялостно научно историческо, а не богословско изследване. Тази празнота в българската историография търси своя автор и това провокира нашия изследователски интерес. Още повече че Католическата църква в България има вече своите изследователи в лицето на Светослав Елдъров1 и Румен Ваташки2.
1 Елдъров, С. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на
Българската католическа църква от източен обред. С., 1994. От същия автор Българската православна църква по време на Първата световна война (1915-1918 г.). –
Военноисторически сборник, 1997, № 4; Българското униатство в Македония и Тракия. – В: Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи 1878-1944. Т. 3. С., 1998; Униати. – В: Общности и идентичности в България. С., 1998; Унията – приключилият експеримент (По българския опит от 1913 г.). – Историческо бъдеще, 1998, № 1; Католиците в Пловдив 1878-1952 г. – В: Пловдив по пътя към модерния свят. Пловдив, 1998; Последният ересиарх на Балканите. – В:
Балканът и морето. Послания към времена и поколения. Благоевград, 1999; Католиците от източен обред в България 1878-1912 г. – Известия на държавните
125
За история на баптизма и Баптистката църква в България3 не
може да се говори. По обясними причини липсват и извори за създаването, развитието и личностите на баптисткото движение. Стойностен и изворов характер имат и изданията на отделните църкви в страната – Русенската, Ломската4 и др., както и периодичните издания на Баптистката църква.
По време на социалистическия период петдесятничеството има
своите изследователи. Бончо Асенов в своя Първи свитък Религията в България (София, 1987) представя протестантството в България в един продължителен период. За съжаление трудът му е изпълнен с идеологеми и внушения от типа, че протестантските църковни служители се съюзяват с контрареволюционните елементи и се включват в активна антинародна дейност.5 Баптистите той определя като секта с най-слабо влияние в България с около 700 вярващи, с 10 храма и 7 пастори, обединени в Съюз на евангелските баптистки
църкви. Наред с характерната за тях молитвена система, на извеждане на принципа за спасението чрез личната вяра, на възможността за „лично общение с Бога” те приемат само кръщение на възрастните хора
архиви, 1999, кн. 73; Униатското движение в България през 1913 г. – Българска историческа библиотека, 2000, № 1; Македонската католическа лига в България 1922- 1946 г. – Българска историческа библиотека, 2000, № 3; Никополската католическа епархия – неосъществената общност. – В: Локални общности. Т. 1. С., 2000; Католиците в България (1878-1989). С., 2002.
2 Ваташки, Р. Българската православна църква и Вторият ватикански събор (1962-
1965). ВТ. 2014. От същия автор Българската православна църква и римокатолическата пропаганда в България и на Балканите (IX – 30-те г. на XX век). (Трето допълнено
издание). ВТ, 2011; Римокатолицизмът сред православните народи на Балканите. ВТ, 2009; Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те г. на XX век ). (Допълнено и преработено издание). Шумен, 2007; Софийско- Пловдивският викариат под управлението на капуцините (1841-1941); Българската
православна църква и Римокатолическите мисии в Северна България и Пиринска Македония (през 20-те и 30-те г. на XX век). Шумен, 2004; Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията (средата на XIX до 30-те години на XX век. Шумен, 2004; Старозагорската епархия в защита на православието (20-те – 30-
те години на XX век). Шумен, 2003; Католическата пропаганда в Сливенска епархия (20-те – 30-те години на XX век). Шумен, 2002; Мисията на пасионистите в Никополската епархия. София, 1998 и много други. – http://shu.bg/faculties/fhn/prepodavateli?faculty=fhn&teacherId=310#publications.
3 Днес като част от българската евангелско-протестантска общност СЕПЦ членува в
Обединени евангелски църкви, а като част от европейското и световното петдесятно движение членува в Петдесятното европейско общение (Pentecostal European Fellowsh)
и в Световното общение „Асамблеи на Бога (World Assemblies of God) – http://eabulgaria.org/?page=about&id=9#sthash.fhlgb2Dz.dpuf.
4 Кратка история на Евангелската баптистка църква в гр. Лом. Лом, 1930, 15 с.
5 Асенов, Б. Религията в България. Свитък 1. С., 1987, с. 49.
126
в река или море. Самото име на деноминацията идва от гръцката дума „баптизо”, което означава кръщавам с вода. За Асенов, при баптистите е развито силно чувството за греховност, което предопределя особеностите в тяхното поведение, отличаващо се със смиреност, самоизолация, самоунижение и индивидуализъм.6 Сравнително по- пълно и научно7 е представен у нас баптизмът в сборника „Протестантските секти в България”.8 Частта, посветена на баптизма е написана от к.ф.н. Кръстю Кръстев и разкрива възникването и
разпространението на баптизма, появата и разпространението на баптизма в България, баптизма в условията на капитализма у нас; баптизмът и социализма и идеолого-догматична характеристика на баптизма.9
Интересно и аналитично е изследването на Момчил Петров, посветено на протестантството между двете световни войни.10 В трудът
се представят протестантските деноминации в Царство България, техните доктрини, организационен и духовен живот, дейци. Обстойно се разкриват развитието на Българското евангелско дружество и интеграциите и напусканията на отделните протестантски деноминации в рамките на Съюза на евангелските църкви и по-късно на Обединените
евангелски църкви. Място намират и сложните взаимоотношения в протестантската общност, определени от него като взаимодействие и
противопоставяне. Приносен характер има частта, посветена на отношенията на протестантската общност с държавата, както и на отношението на евангелската общност към обществено-политическите събития в страната през разглеждания период.11 Място на баптизма,
баптистките църкви и пастири е отделено и в изданието „Вестители на истината. История на Евангелските църкви в България”.12
Росица Ангелова прави пълен библиографски обзор на периодичният печат на протестантството и в частност на Баптистката
6 Асенов, Б. Религията в България…, с. 49-50.
7 В изследването на Кр. Кръстев има обаче много неверни данни и идеологически
клишета.
8 Протестантските секти в България. С., 1972.
9 Кръстев, Кр. Баптизмът у нас. – В: Протестантските секти в България. С., 1972, 85-
10 Петров, М. История на Българското протестантство между двете световни войни.
Софийски университет, 2001. – https://protestantstvo.com/read/202.
11 Петров, М. История … – https://protestantstvo.com/read/202.
12 Вестители на истината. История на Евангелските църкви в България. Съставил
комитет: п-р Димитър Фурнаджиев, п-р Герасим Попов, Тодор Шопов, Владимир Тодоров – Хиндалов. Под редакцията на п-р Христо Христов Куличев. Второ разширено издание. С., 1994.
127
църква в България в периода до 1944 г.13 А баптистките издания не са
малко. Орган на Българския евангелски баптистки съюз е списание „Евангелист”. Списанието излиза от януари 1920 до декември 1938 г. в тираж между 900 и 1200 броя. Съдържа статии от пропаганден и апологетичен характер, стихотворения и разкази, биографични очерци за видни български и чужди баптисти, неделни уроци и материали за младежта и историята на баптизма. През 1939 г. изданието продължава да излиза под името „Християнски приятел”. Сред редакторите му са: Запрян Д. Видолов, В. Тахтаджиев, Е. Петрик, П. Зашев, Васил Чакалов, К. Грабайн и най-талантливо списващия го Трифон Димитров.
Последователно излиза в Чирпан, Фердинанд, Лом, Русе, София и Казанлък. Към книжка седма през 1927 г. излиза притурка на цигански език. 14 Периодични издания на баптистката църква още са: „Духовен живот”15, „Духовен подем”16, „Духовни речи”17, „Дървото на живота”18, „Евангелист”, „Не мога да мълча”, „Проблесък”19, „Светилник”20, „Славяни, господ иде!”21.
13 Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-
1944). С., 2003.
14 Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 36-38.
15 Според съобщение на страниците на сп. „Евангелист” под заглавието „Духовен
живот” се появява през 1915 г. периодическо издание в Русе на Русенската баптистка църква. Излизат само три броя. – Евангелист, 1920, кн. 2, с. 13; Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 34.
16 Протестантски баптистки вестник с отговорен редактор Хр. Н. Паташев, който излиза във Враца в един брой на 20 юни 1937 г. – Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 34.
17 Протестантско баптистко списание. Стопанин и издател З. Д. Видолов. Печата се в
печатница „Г. М. Чомонев” в София. Първият брой излиза на 1 юли 1916 г., а последният на 15 декември 1918 г. За трите години излизат общо 60 броя. На страниците на списанието се поместват речи от български и чужди църковни писатели с религиозно-нравствено съдържание. – Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 35.
18 Духовно тримесечно списание на Евангелската баптистка църква в Казанлък под
редакцията на Марин Л. Мишков. Излизат 68 книжки, като всяка книжка съдържа отделна евангелска проповед. – Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 36.
19 Списание, издавано от дирекцията на Американската девическа гимназия.
Полугодишно, а от 1915 г. годишно със задача: „да държи в течение на училищния живот многобройните си ученички, възпитателки и възпитатели, излезли вече из Самоков”. Служи по-скоро обаче за мисионерско-баптитска пропаганда. Излиза в периода март 1911 до август 1915 г. в тираж от 1000 броя. – Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 59.
20 Издание на Евангелската баптистка мисия между циганите в България. Излиза от
печат само един брой на 15 януари 1927 г. в Лом под редакцията на пастор П. Минков.
– Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 66.
21 Месечно списание за религия и наука между славянските народи, орган на
Младежкото християнско дружество при Ломската евангелска баптистка църква. Главни редактори са Мойсей Прокопов Трифон Димитров. В периода 15 септември –
128
Целта на историческото изследване е да се представи Баптисткото движение в България в периода, когато пастир Христо Марчев е председател на Съюза на Евангелските баптистки църкви в България22
чрез представяне на ежедневието, успехите и трудностите, лицата на баптизма – от председателите на СЕБЦ до редовите благовестители23
чрез използване на извори и периодичен печат. Трудът е опит на авторката за прочит на Историята на Евангелската баптистка църква в България през разглеждания период с намерението да бъдат открити религиозните измерения на културата на Другия. Това ще даде възможност да се обогати и допълни знанието за Баптистката църква и нейните членове. А чрез срещата с Другия, с представяне на различията се надяваме Другия да не се игнорира, подценява или надценява, а да намери своето място чрез опознаване. Диалог, който в началото на ХХI век е много необходим и полезен.
През епохата на Възраждането по български земи почва намира баптизма. Той намира почва чрез проповедници, някои от които са назначени от Британското и Американското библейски дружества за пътуващи книжари. Постепенно около тях се оформят баптистки църкви в Русе, Казанлък и Лом, а в края на ХIХ век и в столицата.
Учредяването на Съюза на баптистките църкви е свързван със събора през 1908 г. в Чирпан. По време на войните за национално обединение (1912-1918) евангелистите баптисти проявяват завидна активност. Те не
само раздават духовна литература на фронта, но и участват в благотворителни инициативи в страната. Затова не е случайно, че на първата следвоенна конференция на СЕБЦ през 1919 г. са отчетени 21 събрания с 232 члена.24
През пролетта и лятото на 1921 г. усилията на всички са насочени към предстоящия конгрес, който трябва да се проведе през месец септември в гр. Лом. Продължава строежа на храмове. Свой молитвен
дом искат да построят вярващите в Берковица. Следвоенната криза слага отпечатък на тази тяхна идея. Затова на свое заседание, проведено на 14 май 1921 г. настоятелството на Берковската баптистка църква изготвя обръщение-покана до всички евангелски църкви в Царство
17 ноември 1922 г. излизат три броя, на чиито страници са поместени статии по религиозни въпроси и въздържание, стихотворения, сведения из живота на баптистките църкви в България. Изданието се печата в Лом, в печатница „А. Н. Димитров”. – Ангелова, Р. Периодичният печат…, с. 71-72.
22 За краткост СЕБЦ.
23 В текста термините пастор и пастир ще бъдат използвани като синоними.
24 Петров, М. История на Българското протестантство между двете световни войни.
Софийски университет, 2001. – https://protestantstvo.com/read/202.
129
България да ги подпомогнат финансово с безлихвен заем за срок от година – две, за да изградят „Негова скиния25”, т.е. Божия. Мястото е вече готово. То е дарено от брат и сестра Ал. Момчерови.26 Половин година по-късно, на 4 декември, неделя 1921 г. става тържественото освещаване на църковното здание в Берковица. Много са гостите – мисионера С. Е. Петрик от София, п-р Карл Грабайн от Лом, п-р Сава
Лечев от Казанлък, евангелския проповедник Атанас Георгиев от Горна Оряховица. Има гости от Лом, Фердинанд27, София, с. Костенец,
Самоковско, селата Голинци и Расово, Ломско. Сутрешната проповед отслужва п-р К. Грабайн. Пастирът на Берковската църква Петър Игов и
касиерът дават отчет за направените разходи по строителството на църквата. Дефицитът в бюджета на църквата възлиза на крупната сума от 46 000 лв. Веднага е пуснат дискос в помощ на изплащането на дълга и само за ден се събират 1310 лв.28
25 Скинията е постройка, проектирана от Бога, с цел Той да може да обитава между
Своите люде. Тя трябва да бъде подвижна, и да се изгражда по точно определен начин. В цялото Писание повече място е посветено на Скинията, отколкото на всяка друга
тема. Много книги са написани за нейното духовно значение: Как тя представя Христос, и как предрича евангелието? Скинията се състои от външен двор и палатка. Във външния двор се влиза от Изток. Външния двор съдържа олтар за всеизгаряне и бронзов умивалник. Палатката стои в двора. Тя е разделена на две главни части: Свято място и Светая Светих, които са разделени със завеса, същата завеса се разкъсала от горе до долу при разпятието на Исус. Тази завеса представя бариерата, разделяща
грешния човек от святия Бог, нейното разкъсване представя свободния достъп, който грешниците имат до Бога чрез кръвта на Христос. Скинията е място за жертване. Святото място съдържа три неща: 1) маса, на която били слагани Присъствените хлябове; 2) златен светилник; и 3) олтар за кадене на тамян. В Светая светих бил Ковчега на завета, в който стояли Десетте заповеди. В Светая светих се влиза само веднъж в годината, когато Първосвещеника принася жертва за народа на Израел.
26 Евангелист, 1921, кн. 3, 12-13.
27 Днес гр. Монтана. През 1891 г., за втори път в своята история, селището получава
градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г. от княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически
функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г. Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България
– първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.От
1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана.
28 Евангелист, 1921, кн. 6, с. 7.
130
СЕБЦ в България започва работа и в Горна Оряховица. Там се
установява Атанас А. Георгиев от Стара Загора със семейството си.29
През октомври 1921 г. той за първи път говори пред населението на Лясковец на тема „Пред страшната катастрофа”. 30
За работа сред мохамеданите специално от Дания пристига Готфрид Петерсен.
Готфрид Петерсен се покайва на 19 години. Има желание да проповядва сред евреи и турци. Първоначално по нареждане на Конгрегацията в Дания проповядва в неделните училища в страната. Независимо от това той подготвя почвата за своята мисионерска работа. В Дания той основава дружество с десет кръжока за работа
в езическите страни. Скоро в Конго31, Централна Африка има вече четирима мисионери. Баптистите в Германия го насърчават да дойде и работи в България, където има религиозна свобода. През 1921 г. той пристига в София и живее при Георги Чомонев. Работи сред евреите в столицата и раздава духовна литература. След това се премества в Пловдив, където отсяда в дома на семейство Казанджиеви.
В лицето на Натанаил Назифов намира съидейник. В България пристига и семейството му – жена и дъщеря. Интересите на мисията в Дания обаче поставят мисията в Конго като приоритетна. Заради финансов недостатък се решава да се запази само мисията в Конго и там да бъдат изпратени още млади хора, сред които и Г. Петерсен. Затова през есента на 1923 г. той се завръща в Дания и е изпратен в Африка.32
Първоначално Г. Петерсен възнамерява да стане мисионер в Сирия, но по съвет на Карл Машер идва в България. Учи български език в София, след което се установява в Пловдив и живее в дома на семейство Мария и Иван Казанджиеви. Работи съвместно с Н. Назифов и раздава Библии. Всяка неделя в дома на Н. Назифов се провеждат събрания сред българи и турци. 33 Работата върви добре и съюзното
ръководство решава на страниците на сп. „Евангелист” да се открие
29 Евангелист, 1921, кн. 3, с. 16.
30 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 16.
31 Авторът не пояснява за кое Конго става дума в текста – за Конго на левия бряг на р.
Конго или за Конго на десния бряг на р. Конго.
32 Петерсен, Г. Отворено писмо. – Евангелист, 1927, кн. 4, с. 2.
33 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 3.
131
нова рубрика със заглавие „Делото Божие между мюсюлманите в България”.34
Петерсен и Назифов започва евангелизаторска обиколка в края на август 1921 г. Посещават Кричим, Чирпан и село Фердинандово35.
Провеждат събрания, понякога по две, три, като често Г. Петерсен проповядва за „Добрия самарянин” на английски (превежда му М. Казанджиева), а Н. Назифов раздава брошури и Евангелия на турски език. Назифов също проповядва на български и турски език. Мария Казанджиева събира децата и им дава съвети и поучения. Раздадени са повече от сто евангелия, като в благовестуването помага и Иван Казанджиев, по професия адвокат. По време на съюзната конференция Назифов и Петерсен организират събрание и в Лом, а след това в Стара Загора и Казанлък в края на октомври 1921 г. 36
На Петдесятница – 19 юни 1921 г. в Ломската църква има празник.
Чрез Свето кръщение шест жени и четирима мъже от клоновете в селата Голинци, Върбово, Расово, Горна Гноица и една жена от с. Ковачица се приобщават към баптизма. 37
На другия ден кръщение в река Тунджа има в Казанлъшката църква. Там брат и сестра от известно семейство влизат в лоното на баптизма. Кръщението се извършва по думите на Регина С. Лечева пред очите на много любопитни, дошли да видят „чудото”, как възрастни хора, при това известни в обществото, оставят „бащина вяра и закон”.38
Наред с това съюзните работници извършват мисионерска дейност. Аврам Барба посещава селата Мъртвица и Гаурене, Никополско. Никола Наумов от Стара Загора посещава Търново Сеймен39 и Пловдив, като държи духовна сказка на гара Гълъбово на 31 май 1921 г. 40
34 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 16.
35 Днес село Първенец, община Родопи, област Пловдив.
36 Евангелист, 1921, кн. 5, 12-13.
37 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 11. По сведения на К. Грабайн.
38 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 11.
39 Днес гр. Симеоновград. Първоначално Симеоновград се оформя като две отделни
селища Търново /дн. Злати дол/ и Сеймен, разположени на двата срещуположни бряга на р. Марица. През 1872 г. след прокарването на Барон-Хиршовата железница Цариград-Саранбей /дн. Септември/ и обявяването на Сеймен за околия двете селища започват да се наричат с общото име Търново-Сеймен. По време на тържествата /1929 г./ по случай хиляда годишнината от царуването на цар Симеон /893-927 г./ Търново- Сеймен е преименуван в Симеоновград. Между 1946 и 1981 г. градът носи обединяващото /включен е кв. Йорданово/ име Марица. От 1981 г. с указ на Държавния съвет името Симеоновград е възстановено.
40 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 14.
132
На 14 юни 1921 г. в с. Хотанца, Русенско умира Марийка Ив. Чомонева, по баща Ангелова Райчева. А на 24 юни с.г. умира Ив. М. Чомонев от Лом. 41
Предвижда се Конференцията на СЕБЦ да се проведе от 21 до 25 септември в град Лом. При избора на делегатите църквите трябва да се съобразят с решението на конференцията от 1920 г. по този въпрос. Според това решение „Всяка църква или клон на църква ще праща на годишните конференции по един делегат на всеки десет души или част от 10 души членове”. Освен това на събора могат да присъстват гости.
За всички ръководството е уредило удостоверения за намалено пътуване по железниците.42
Годишната конференция на СЕБЦ се провежда от 1 до 5 октомври 1921 г. в Лом. Присъстват представители на седем народности –
българи, руси, немци, румънци, датчани, турци и цигани. Има 31 делегати от 18 населени места в България. Това са Лом, Голинци, Разград махала, Фердинанд, Берковица, Върбово, Расово, Горна Гноица, Селановци, Казанлък, София, Русе, Стара Загора, Чирпан, Костенец, Мъртвица, Горна Оряховица и Пловдив. Отчетено е, че за периода между двете съюзни конференции са станали 30 кръщенета, които се разпределят по следния начин: София – 2; Казанлък – 4; Костенец – 8; Берковица – 5; Лом, Голинци и другите клонове – 10 и Ковачица – 1. 43
В първата вечер, събота, всички гости и делегати се събират на молитвено събрание, водено от Дим. Христов от Стара Загора.44
На 2 октомври 1921 г., неделя в молитвения дом на Ломската църква К. Грабайн произнася приветствено слово. След него Васил Тахтаджиев от Чирпан говори за началата на Баптистката църква. Вечерта Евстати Берковски и Спас Райчев имат изказвания, а Н. Назифов разкрива как е станал член на Баптистката църква. На 3 октомври след молитвено събрание, водено от Аврам Барба започва деловата работа на конференцията. След проверка на пълномощията, председателят на съюзното ръководство Саво Лечев дава кратък отчет за дейността на СЕБЦ през 1920 г. Тъй като някои членове на настоятелството подават оставки, се избира временно бюро в състав: председател Трифон Първанов, подпредседател Ефрем Караджов и секретар Р. С. Лечева.45
На първото заседание отчет за своята работа като библейски книжари дават Петър Пунчев от с. Голинци, Ломско и Георги Миланов
41 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 14.
42 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 13.
43 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 16. В отчета не е включено едно кръщение в Чирпан.
44 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 6. 45 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 6.
133
от Лом. След това делегатите дават отчет за духовното и материалното състояние на представляваните от тях църкви. Отчетено е започването на работа в още един град – Горна Оряховица. 46 На конгреса се
провежда специално молитвено събрание за турци. На него говорят Н. Назифов и Г. Петерсен.47 Интересна е сказката на М. Казанджиева на тема „Какво Исус стори за жената”. 48
На конгреса на Съюза на Евангелските баптистки църкви в България е избрано и ново ръководство в състав: председател Хр. Марчев, заместник председател Петър Зашев, секретар К. Грабайн, касиер Ефр. Караджов и съветник Ер. Петрик.49
Христо Илиев Марчев е роден на 27 октомври 1869 г. в гр. Битоля.50 След покаянието си е кръстен в Русе на 15 март 1889 г. В София се преселва през 1902 г. Идването му става причина в столицата да се подновят евангелските баптистки религиозни събрания и да се работи за създаване на баптистка църква. По време на войните за национално обединение поема да изплаща заплатата на п–р Спас Райчев. Възнаграждението е половината от неговата работна заплата. Защитник на интересите на църквата и Съюза. Автор и
издател на брошури, председател и религиозен представител на Баптисткия съюз. Автор на брошурите „Що е новорождение”; „Гласът на времето”; „Какво ще правим с Исус от Назарет” и др. Проповядва още в Перник, Русе, Лом и София. По време на гоненията срещу баптистите в Лом и Русе е бит и раняван. Активен общественик. По време на войните (1912–1918) посещава евангелистите на фронта и им раздава колети. Прави завещание в полза на СЕБЦ в България.51
46 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 6.
47 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 9.
48 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 6.
49 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 7.
50 Майка му Диаманда умира на 80 години на 6 март 1926 г. в София. – Евангелист,
1926, кн. 4, с. 32.
51 Евангелист, 1938, кн. 8, с. 11-12.
134
Сред важните решения на конгреса на СЕБЦ е това за започване работа в Перник сред работниците и селяните. Предвижда се селото да се посещава от софийския пастир Сп. Райчев и членовете на съюзното ръководство. Първата молитва е обявена за 6 ноември 1921 г. Взетото решение е прагматично с оглед на това, че от 1892 до 1926 г. село Перник бележи един от най-големия за България прираст на население –
от 1 413 то става 12 296 души. Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа
станция пламва електрическа крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник, която свързва София с Кюстендил. С бързи темпове се благоустроява селището (канализиране и водоснабдяване), строят се административни сгради. Разгръща се обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се
просветни и землячески дружества. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа.52
Единодушно за религиозен представител на Евангелските Баптистки църкви в България делегатите определят пастир Димитър Н. Фурнаджиев, на когото ще сътрудничи съюзния председател Хр. Марчев.53
Последният ден на съюзната конференция е празник. Правят се посещение по домовете на вярващите, по улиците се пеят духовни песни. Има Господна вечеря, отслужена от К. Грабайн и Сп. Райчев. Пред делегатите и гостите говорят Ер. Петрик за поддръжката на делото
в България, а Г. Петерсен за мисията си между мюсюлмани и евреи. Последният не владее добре български и му превежда М. Казанджиева.54 Съживително събрание водят Сава Лечев и Хр. Марчев,
а последният води и молитвено. Чак в четвъртък е изпращателното събрание, водено от Петър Игов и Петър Зашев. На конференцията Трифон П. Първанов е ръкоположен за дякон на ломската църква. 55
Своите впечатления и препоръки по отношение конференциите на СЕБЦ на страниците на сп. Евангелист” представя Васил Ив. Чомонев. За Чомонев името „конференция” е неправилно. Конференция е
52 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 14. 53 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 16. 54 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 7.
55 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 7. На гарата делегати и гости си правят две снимки.
135
съвещание на ограничено число хора от една организация и от известен кръг място. Понеже конференциите на Баптистката църква са общи – за
проповедници и непроповедници от цяла България, трябва да носят името „конгреси”. Конгресите трябва да се провеждат между 1 и 15
септември, понеже полската работа е намаляла, а и има достатъчно храна за посрещане на делегатите и гостите. Няма да се мисли и за отопление и завивки.56
Според него е необходима е широка разгласа на конгресите и е препоръчително да бъдат изпращани покани до духовните лица, представителите на местната и държавна власт. Като грешка той отчита несвикването на събрание и за евреите. Чомонев не скрива факта, че част от говорителите на вечерните събрания не са били най- подготвените оратори. Нужно е според него да се подбират добри
оратори със предварителна и задълбочена подготовка, защото вечерните събрания се посещават от много и различни хора. 57
Чомонев критикува, че по някои важни въпроси като може ли баптистите да бъдат членове на политически партии, какво поведение да се държи спрямо другите учения и т.н. не са говорили подготвени съюзни работници и чак тогава да се гласуват резолюции. Обратното –
по въпроса за съживлението на църквите има оратори, а няма дискусия. Този въпрос обаче е важен и трябва да се разисква на следващия конгрес. За Чомонев „църквите ще се съживят общо, когато се съживят членовете им частно. Затова всеки да си зададе въпроса: „Какво да направя аз лично за моето съживление?. Като си отговорим правилно на въпроса и отговора приложим на практика, ние ще се съживим и подновим сами и с това и църквите си ще съживим.”58
В заключение Чомонев настоява конгресите да се посещават масово, „ако е възможно, всички до един трябва да сме там”. Само така събрани, членовете на Баптистката църква ще се опознаят, сближат и насърчат в името на общата цел.59
Скоро след ХIV конгрес съюзното списание „Евангелист” открива
нова рубрика под заглавие „Вести от Ерусалим”, където редколегията обещава да дава известия за покаяния, кръщения по църквите. Тази новост е свързана с многото съобщения, които пристигат в редакцията. Така на 17 януари 1921 г. е кръстена една жена в Чирпан, на 9 юни в Бургас трима души, като едната жена е еврейка; на 19 юни във Варна двама души; на 7 август двама души в село Костенец и т.н.60
56 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 8.
57 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 8.
58 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 9.
59 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 9.
60 Евангелист, 1921, кн. 4, 14-15.
136
През лятото на 1921 г. започва строеж на молитвен дом в с. Костенец. Духовенството и властта създават трудности.61 Независимо от
това на 11 декември с.г. молитвения храм е открит. За построяването му църквата в с. Костенец задлъжнява със 75 000 лв., затова Петър Н. Зашев събира доброволни пожертвования за покриване на дълга.62
Освещаването на Българската евангелска Баптистка църква в с. Костенец става на 1 декември 1921 г. Въпреки че властите са поканени, както свещениците и населението, никой не се отзовава на поканата. По време на церемонията четиримата пастори – местния Петър Н. Зашев,
поканените Е. Петрик, мисионер от София, Г. Петерсен, мисионер сред мюсюлманите, живеещ в Пловдив и Димитър Н. Фурнаджиев от София, религиозен представител, заемат местата си на амвона според старшинството на годините си. Скромно, но тържествено завършва церемонията по освещаването.63
Веднага след избора си съюзното настоятелство започва да решава текущи задачи. Затова и изпраща Окръжно до всички баптистки църкви в страната. Ето и неговия текст:
БЪЛГАРСКИ
ОКРЪЖНО
ЕВАНГЕЛСКИ БАПТИСТКИ До братята
и сестрите на
СЪЮЗ Евангелските Баптистки
църкви в България
№ 48
13 октомври 1921 год.
София
Понеже някои от църквите не са уравнили сметките си за миналите години със съюзната каса, в която съгласно решението на конференцията от 1919 г. в гр. Ст. Загора, всеки член на Българския Евангелски Баптистки съюз се задължава да вниса по 12 лв. годишно, съюзното настоятелство умолява всяка църква да побърза със събирането на членските вноски, които да изпрати на съюзния касиер, брат Ефрем Караджов, в с. Голинци, Ломска околия.
Със сърдечен поздрав
За настоятелството на Българския Еванг.
Бапт.съюз
61 Евангелист, 1921, кн. 4, с. 16. 62 Евангелист, 1921, кн. 6, с. 15. 63 Евангелист, 1922, кн. 1, с. 6-8.
137
Председател: Хр. Марчев Секретар: К. Грабайн64
Съгласно решенията на конгреса на 6 ноември 1921 г. Сп. Райчев и председателят на СЕБЦ ХР. Марчев посещават мина „Перник”. Администрацията на мината им отпуска безвъзмездно театралния салон, където те провеждат събрание. Проявеният интерес дава основание на посещение в следващите дни да дойдат Георги М. Чомонев и Димитър Боюклийски.65
На 15 януари 1922 г., неделя, в баптистката църква в Казанлък се провежда събрание за турци. Последното се ръководи от Н. Назифов и е посетено от около 25-30 турци, повечето от които млади и интелигентни.66 А съюзният секретар К. Грабайн, пастир в Лом и Георги Миланов67, книжар на същата църква правят насърчителна обиколка. Те посещават гр. Чирпан, където Грабайн държи две проповеди.68
Петерсен и Н. Назифов също посещават Чирпан на 25 април 1922 г. и раздават на евреи и турци брошурата „Мисия”, както и евангелия и картички на български език. Те проповядват на 26 април 1922 г. в Стара Загора като раздават брошурата „Пътят, Истината, Живота”. В Русе Г. Петерсен и Н. Назифов са на 29 април, 1 и 2 май 1922 г. Двамата организират събрания поотделно за турци и за евреи, като раздават множество Евангелия и брошури на турски език.69
Съгласно конгресните решения списание „Евангелист”, орган на Евангелския баптистки съюз в България през 1922 г. излиза в осем броя под редакцията на В. Тахтаджиев. В него място намират интересни рубрики като Пастирско ъгълче; Хроника и др. В рубриката „Пастирско ъгълче” се публикуват преводни статии като „Практически съвети за проповедниците и водителите на събрания” 70 и „Пастиря” 71. Брой 4 и 5 за месеците юли-август-септември 1922 г. излиза не само в нов формат, но и с промяна в състава на редколегията. Редактор-уредник вече е
Петър Минков, а в редакционният комитет влизат Е. Петрик, П. Зашев, Ат. Георгиев, Н. Михайлов и П. Минков.
64 Евангелист, 1921, кн. 5, с. 14. Текстът на Окръжно се дава, предвид факта, че
Баптистката църква в България няма запазен архив. Авторът приема всеки документ за ценен извор за историята на баптизма.
65 Евангелист, 1921, кн. 6, с. 15.
66 Евангелист, 1922, кн. 1, с. 11.
67 Умира през 1922 г.
68 Евангелист, 1922, кн. 1, с. 16.
69 Евангелист, 1922, кн. 2, с. 15.
70 Евангелист, 1922, кн. 2, с. 14-15. Превод К. Грабайн.
71 Евангелист, 1922, кн. 3, с. 11-14. Превод П. К. – Казанлък.
138
През първата половина на май 1922 г. председателят на Българския евангелски Баптистки съюз посещава Пловдив, Чирпан и Костенец. На 7 май с.г в Чирпан Хр. Марчев проповядва от амвона на Евангелската църква в града.72 Вероятно тогава става преместването на
Карл Грабайн, който идва от ломската църква в Чирпан. За една година мястото му заема избрания за пастир руснак-мисионер Мойсей Прокопов. 73
Конгресът на Евангелските Баптистки църкви в България през 1922 г. се предвижда да се проведе от 3 до 5 септември в с. Мъртвица, Плевенско. Всичко църкви и клоновете им, съгласно взетото решение от конгреса през 1921 г. в София участват с по един делегат на всеки десет члена. Още през лятото на с.г. съюзното ръководство призовава членовете на Баптистката църква да съобщят какви реферати искат да се четат и кои въпроси да бъдат обсъдени. 74 Провеждането на събора в с.
Мъртвица не е случайно. Създателите на това село са преселени от пет различни места – Източна Тракия, Румъния, Източни Родопи, словаци и унгарци. Така .нар. „унгарци“ са българи, които през периода на турско владичество емигрират в Австро-Унгарската империя. Около 12 семейства, 40 човека, от Австро-Унгария пристигат в България през 1885-1886 г., възползвайки се от облекченията, които предоставя Закона
за населяване на ненаселените земи в България. Те идват от Арадска област, от селата Самболети, Еланча, Миналане и Панчево. Пътуват по суша и вода, със салове и лодки, коли и каруци. Някои от родоначалниците на тези семейства са Ванте Узур, Лазар Гаврилов (Бенкеш), Тобушарови, Аврам Барба, Коста Фролов, Флиторовите, Тиеви, Иван Янков, Профирови, Лукреция (Креца) Таирова. Сред тях, както бе посочено е Аврам Барба.
В началото на септември обаче в село Мъртвица, Плевенско е наложена карантина заради върлуващите епидемия от детски болести и конгресът се провежда в с. Гулянци, Никополско. Село Гулянци е наследник на римския военен лагер Utus, възникнал на левия бряг на Утус (тракийско наименование на р. Вит), като крайпътна станция на крайдунавския път. Турците наричат селището Гюлян (от „роза“) заради
белите и алени трендафили, отрупвали дворовете и околностите му. С течение на времето наименованието се трансформира в Гюлянде, Гюлянци, до сегашното Гулянци. В селото тогава и днес има християнска баптистка църква. Църквата в Гулянци се свързва с момиче на име Тодорица Маринова Нейкова, която е била на 11 години. Смята
72 Евангелист, 1922, кн. 3, с. 16.
73 Кратка история на Евангелската Баптистка църква в Лом. .., с. 9. 74 Евангелист, 1922, кн. 3, с. 16.
139
се, че това се е случва през 1914 г. В с. Гулянци за първи път идва мисионерът Аврам Барба, който е пастир в с. Мъртвица. Църквата общност се събира в дома на Линка. Всяка неделя няколко човека ходят пеша до с. Мъртвица. От 1918 г. те решават да се събират в с. Гулянци. Групата започва да расте. Започват да ги посещават и други пастири. През 1922 г. в Гулянци се провежда конгрес на баптистките църкви в България. Той се е състои в двора на къщата, където се събират вярващите баптисти. Пристигат и много гости от чужбина. 75
В неделя, 3 септември 1922 г. в 10 сутринта конгресът е открит от Аврам Барба, пастир на църквата в с. Мъртвица и делегатите са приветствани от Ради Таска, изпратен от баптистите в Бесарабия да
поздрави участниците. Поздрави и телеграми пристигат и от други места по света – САЩ, Германия, Дания и пр. Веднага след откриването
на конгреса следва богослужение, водено с проповед от Карл Грабайн, пастир на църквата в Чирпан. След обяд е извършено кръщение на
новоприети последователи на Христа, на което присъстват и жителите на селото. Вечерта председателят Хр. Марчев и Петър Зашев, заместник
–председател на Съюза и пастир на църквата в Костенец, говорят на открито. Песни изпълнява хорът на Младежкото християнско дружество
при Ломската баптистка църква и импровизирания хор на гостите румънци.76
В понеделник, 4 септември работата на конгреса започва с молитвено събрание, водено от Евстати Берковски от гр. Фердинанд и Саво Лечев-пастир на църквата в Казанлък. Доклад чете Е. Петрик на
тема „Каква трябва да бъде Евангелската баптистка църква”. Интересът към доклада е голям и затова се взема решение той да бъде отпечатан като книжно тяло след конгреса. Същият интерес предизвиква и реферата на К. Грабайн. Той предизвиква бурна дискусия и се констатира, че за бъдещото развитие на Съюза са необходими материални средства. Спонтанно се пуска подписка и се събира сумата от 15 000 лв. Жена от селото подарява шест вълнени нагръдници, лична
изработка и те са разиграни на томбола, като средствата са прибавени към събраните с подписката.77
75 До 1944 г. църквата се развива много добре, но с идването на комунистите на власт
църквата е затворена. Няколко семейства се събират в домовете си. Така продължава
до 1990 г. До 2003 г. църквата се събира в дома на сем. Нейкови. През 2002 г. е започнат строеж на нова сграда с помощта на църква Хайтс в щата Тексас, САЩ. През 2003 г. се пренасят в помещение на новата сграда, а на 19 септември 2004 г. църквата е официално открита. В момента нейният пастор е Иван Василев. – https://bg.wikipedia.org/wiki; 19 ноем. 2015.
76 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 3. 77 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 3.
140
Следобедното заседание е посветено на отчети за изминалия период. Председателят Хр. Марчев дава подробен и аналитичен отчет за дейността на Съюза. Мисионерската дейност е добра и е реализирана в зависимост от наличните средства. Активна е работата в мина Перник, където са провеждани религиозни събрания и е изпратен специален работник, но след шестмесечна работа той е отзован. Като важна е отчетена събраната и изпратена помощ (в пари и продукти) за гладуващите в Русия. Отчети дават и делегатите на отделните поместни църкви.78
Във вторник продължават отчетите на делегатите, като последен говори мисионера Е. Петрик. На следобедното заседание пръв отчет трябва да даде редактора на сп. „Евангелист” Васил Тахтаджиев, но понеже той отсъства се взема решение занапред списанието да се редактира от редакционен комитет в състав от пет души. За такива са избрани Е. Патрик, Петър Зашев, Атанас Георгиев, Никола Михалев и Петър Минков. 79
Утвърждава се и бюджета на Съюза в размер на 36 000 лв. След това се пристъпва към избор на ново настоятелство. То е в състав: председател Хр. Марчев – София; подпредседател П. Зашев – Костенец; секретар К. Грабайн – Чирпан; касиер Ефрем Караджов – Голинци и
съветник Е. Петрик от София. Старото ръководство е аплодирано знак на благодарност за дейността му през периода. Преизбирането на Хр. Марчев е най-добрият атестат за доверието и авторитета, с които се ползва сред членовете на Съюза.80
На Х конгрес се вземат важни решения. Те могат да бъдат обобщени по следния начин: По случай конгреса на румънските баптисти в Унгария на 15 септември 1922 г. да се предложи обща работа; Дискусията „Обнова на църквата в духа на времето” да продължи на страниците на съюзното списание „Евангелист”; Въпроса
за печатница да се остави за разрешаване от съюзното настоятелство; Настоятелството да проучи въпроса за нуждата от религиозен представител на Съюза или той да бъде общ за всички евангелисти. Комисия в състав С. Лечев, К. Грабайн, П. Зашев, Хр. Марчев, Ат. А. Георгиев, Къркаланов и В. Чомонев да изработи правилник на Баптистките църкви в България и да го представи пред правителството, както и да предложи промени в съюзния устав. Делегатите не одобряват направения превод на новия завет и упълномощават ръководството да уведоми Британското Иностранно Библейско и Американското
78 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 3. 79 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 4. 80 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 4.
141
библейско дружество за тази позиция. Същевременно решават книжарите на СЕБЦ да не разпространява този превод.81 Сред
решенията е следваща конференция на Съюза да бъде през септември 1923 г.
Важно място в дейността на СЕБЦ заема трезвеността. Затова не е случайно, че съюзното списание отделя страница на провелата се през юли 1922 г. Конференция на неутралните граждански дружества за борба с алкохолизма в България, проведена в Шумен. 82 Тази практика,
да се публикуват материали, посветени на трезвеността се запазва и в следващите години, вече в рубриката „Въздържателен отдел”.83
Както бе посочено, при Ломската баптистка църква осъществява дейност Младежко християнско дружество.84 Под редакцията на
Мойсей Прокопов и Тр. Димитров в Лом започва да излиза месечно списание за религия и наука между славянските народи със заглавие „Славяни, Господ иде”. То е орган на Младежкото християнско дружество при Ломската евангелска баптистка църква.85 Годишният абонамент е 24 лв. Излизат само три броя в периода 15 септември – 17
ноември 1922 г. Изданието ратува за побратимяване на народите чрез сближаване на църквите, а „именно за помиряването на славянските племена”. На страниците му се поместват статии по религиозни въпроси и въздържание, стихотворения, както и сведения за живота на баптистките църкви в България.86
Периодът 1920-1923 г. е период на самостоятелното управление на БЗНС. Началото на 1923 г. е един от най-мрачните периоди в развитието
на страната. В уводна статия на страниците на в „Евангелист” Ат. А. Георгиев пише: „И днес, при едно пълно и най-болезнено разстройство на икономическия живот, преживяваме времена на най-голяма поквара и нравствена падналост; времена, когато всеко по-висше чувство у
човека се осмива и задушава, когато правдата се игнорира и истината тъпче. Преживяваме времена на безпрогледен духовен мрак, на кървави кризи и люти раздори, революции, междуособици и национални катастрофи. В историята на народите се срещат страници, които
хвърлят черни и отвратителни петна върху общочовешката физиономия, никога обаче злото не е било толкова широко разпространено, както в наше време. Днес то, в най-разнообразни прояви и в най-модерния си
вид свободно се шири по всички посоки на живота и безпрепятствено, с
81 Минков, П. Решенията на конференцията. – Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 4.
82 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 8.
83 Евангелист, 1929, кн. 6, с. 2.
84 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 8.
85 Евангелист, 1922, кн. 4-5, с. 8.
86 Ангелова, Р. Периодичният печат …, с. 71-72.
142
ураганска сила и вихрена бързина изрежда, руши и погубва несметно число личности, семейства и цели народи. … Днес човек за човека е повече звяр, отколкото човек; изгубена е връзката между отделните индивиди, класи и съсловия. Тях ги разделят омраза, злоба, завист, злорадство, животински егоизъм и всички други видове пороци присъщи на човек с грешно сърце, покварен ум, извратена воля, скверна душа и с низки и долни желания”. В кроя Ат. Георгиев призовава християните, да вдигнат високо знамето си и да се върнах към християнските ценности и добродетели.87
Във връзка с тези събития председателят на Съюза на евангелските баптистки църкви Хр. Марчев предприема обиколка из църквите в страната. Срещите се повод да се поговори за предстоящия ХI конгрес на СЕБЦ, който се предвижда да се проведе в с. Костенец.
Сава Лечев посещава Горна Оряховица и Русе, където държи събрания. Той съумява да събере 11 абоната за съюзното издание. Благословени събрания държи в Казанлък Карл Грабайн. 88
От Пловдив Готфрид Петерсен пише до читателите на „Евангелист” – „Аз се завърнах в Пловдив, с моята жена и с най-малката
си дъщеря. Ние с нашия приятел Назифов продължаваме своята работа. Моят мисия е специална за турците. Тази година не можем да намерим
салон, където да държим събрания, но сме принудени по улиците и кафенетата да говорим…”. От писмото става ясно, че Г. Петерсен и Н. Назифов работят и сред циганското население, на което раздават духовна литература. През есента на 1922 г. те провеждат събрания в пловдивските фабрики, като използват за целта обедната почивка на работниците. Първоначално по тях са хвърляни камъни, вода, викат и крещят, но постепенно хората започват да ги слушат. Редовно събрания провеждат и в пловдивския затвор89, където слушателите им са повече
от 400 затворника. Веднага двамата проповедници се заемат да съберат средства. Скоро са събрани 7 000 лв., с които е учреден фонд за бедните
затворници. Затворниците, могат да получават пари от фонда, с които да си закупуват материали за изработване на предмети, които после да
87 Евангелист, 1923, бр. 2, с. 9. „Евангелист” през 1923 г. е орган на Евангелския
баптистки съюз в България с редактор уредник Петър Минков. Издава се в гр. Фердинанд и излиза всеки месец. В редакционния комитет влизат още Е. Петрик, П. Зашев, Ат. Георгиев, Н. Михайлов, П. Минков.
88 Евангелист, 1923, бр. 2, с. 16.
89 Затворът в гр. Пловдив е създаден веднага след освобождението на България от
турско робство, на мястото на бивш хан, използван в миналото като конак. Той е разположен в квартала, където понастоящем се намира парк-хотел “Санкт Петербург”,
район “Северен”. До 1954 г. в него има и отделение за жени, а до 1949 г. и щатен капелан (свещеник).
143
продават и от получените средства да подпомагат себе си и семействата си. Работи се и сред арменските бежанци.90
Оживление цари в Баптистката църква в гр. Чирпан. На 4 февруари 1923 г. в неделя чрез кръщение се приемат три жени и един мъж.91 А в Лом Стр. Димитров издава книжки с въздържателни сценки,
стихове и монолози. Книжките са озаглавени „Към трезвост” и „Към светло утро”. На подобна тематика е „Сбирка въздържателни песни”, подредена от Щ. Д. Радойкова. В нея се съдържат 18 нотирани песни.92
На 10 юни 1923 г. става тържественото освещаване на църковната сграда на Баптистката църква в София. Делегати тръгват от всички краища на страната, но събитията около деветоюнския преврат и свалянето на земеделското правителство, оглавявано от Александър
Стамболийски възпрепятства делегатите от Русенската, Чирпанската и Михайловградската църква. На същия ден, в десет часа сутринта започва тържествена църква. След това мисионера Ер. Петрик заема мястото на амвона и в хронологична последователност описва трудностите при построяването на църквата. Той не пести благодарности към Евангелското мисионерско баптистко дружество в Америка за оказаната материална помощ. Ветеранът и пастир на софийската църква Спас Райчев благодари на всички за постигнатото. Проповед изнася Карл Грабайн. Специален гост е най-старият евангелист в България – Андрей Цанов, който приветства вярващите с думите: „Няма по-голяма радост за християнина от тая, да чувства и вижда, че делото Божие расте, че се построяват все нови и нови крепости, откъдето да се бомбардират свърталищата на греха”.93
Приветствие от страна на Евангелската църква в България поднася Начев, от страна на методистите – д-р Е. Е. Каунт – надзирател на
Евангелската методистка мисия в България. Американското библейско дружество споделя празника чрез М. Н. Попов, а Адвентистките църкви чрез А. Томас. Сутрешното тържество завършва с молитва от пастир М. Н. Попов.94
Следобед гости и вярващи слушат сказка на тема „Какво се очаква от жените”, изнесена от Зорица Д. Фурнаджиева. На молитвеното събрание говорят Никола Михайлов, П. Минков и К. Грабайн. Тържествата завършват с молитва, изнесена от К. Грабайн.95
90 Евангелист, 1923, бр. 2, с. 16. 91 Евангелист, 1923, бр. 2, с. 16. 92 Евангелист, 1923, бр. 3, с. 17. 93 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 25. 94 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 25. 95 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 25.
144
На другия ден, 11 юни 1923 г. се провежда първата работническа конференция в баптистката мисия в България. Поради извършения
преврат и реакцията на земеделците срещу преврата и в защита на Ал. Стамболийски мнозина проповедници не могат да вземат участие в работата. Въпреки това началото е поставено. 96
Въпреки усложнената обстановка в страната работата сред
вярващите продължава. За новоприети членове на Баптистката църква съобщават от селата Мокреш, Русе, Расово и Михайловград. Съживителна събрания има от 3 до 5 май 1923 г. в Горна Оряховица. Те са водени от С. Лечев, Н. Михайлов, А. Георгиев и Н. Димитров. За
заминаване от страната се подготвя Г. Петерсен. Той окончателно смята да се завърне в Дания, поради настояването на Конгрегацията да замине за Конго. А Е. Петрик и Петър Фъртунов се подготвят да отпътуват за Стокхолм, където ще вземат участие в световния конгрес на баптистите.97
Още през 1923 г. става ясно, че Баптистката църква в България се издържа със средства от Мисията в Европа. Мисията в Европа разполага с 68 мисионерски работници с бюджет от 1100 долара. Средствата са разпределени съответно:
| Държава | Работници | Бюджет в долари |
| Германия | 10 (къщни мисионери и
евангелисти) |
|
| Швейцария | 8 проповедници | 1450 |
| Румъния | 4 работници | 1400 |
| България | 15 работници | 2274 |
| Полша | 26 мисионери | 2396 |
| Унгария | 360 | |
| Естония | 360 | |
| Литва | 360 | |
| Дания | 360 |
96 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 31. 97 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 31.
145
Освен в Европа, мисията издържа и двама мисионери в Южна Америка с бюджет 1800 долара. Кои са 15 мисионера, които получават възнаграждения от европейската мисия за нас е неизвестно. Може само да се предполага, но е факт, че както Петдесятната църква, така и Баптистката църква в България получава средства от външни фактори, което дава основание да ги смятаме за финансово зависими отвън. Именно тази финансова зависимост впоследствие ще бъде използвана като обвинение по време на пасторските процеси през 1948/49 г.98
Едно от важните конгресни решение е отпечатване на съюзният устав. Това става в началото на 1923 г. и съгласно решенията на конгреса влиза в сила от 1 януари 1923 г.99 Това не пречи на страницата
на съюзния орган Петър Минков да публикува статия, посветена на устава и да изрази становище. В нея той прави критичен разбор на членовете на устава и изказва своето лично мнение на неодобрение.
Става ясно, че на конгреса в с. Гулянци е избрана комисия, която да състави Устава на Евангелския баптистки съюз в България. Той е факт и в сила от 1 януари 1923 г. Според Минков, членовете обаче не са се справили със задачата. Комисията е заседавала едва два пъти. Веднъж –
при уточняване „устоите, върху които ще почива устава” и втори път след неговото обсъждане в църквите. Обсъждането му по места обаче става набързо и формално.100
Минков не приема, че се посяга на автономността на църквите и дава примери с два члена – 7 и 135.
Чл. 7. Всяка Баптистка църква си има свое автономно управление (независима от друга), като се ръководи от Словото Божие и настоящия устав, и може да организира според положението и числеността на членовете си.
Чл. 135. Всички въпроси в конгреса се решават с вишегласие, и решенията са задължителни за всички църкви.
На критика са подложени и членовете, третиращи задълженията и правата на църковните служители и средствата, идващи отвън. Не са регулирани финансите на църквите. В глава 10 на Устава се третира материята за приходите на църквата, но не и разходите. Оспорва се невъзможността да съществува Баптистка църква извън Съюза, нещо което е разписано в глава 17, чл. 128. Забележки има и по отношение на назначението на съюза, определено като „1. Орган за свръзка между Баптистките църкви; 2. Да ги представлява пред духовната и светска
98 Евангелист, 1923, бр. 4, с. 25.
99 Евангелист, 1923, бр. 3. Притурка.
100 На практика председателят на комисията ходи по църквите, правят обсъждане на
проекто-устава, подписва се протокол и той отпътува за следващата църква.
146
власт в царството; 3. Материална поддръжка на църквите; 4. Бди за еднаквост в църквите при проповядването на Словото Божие при тяхната вътрешна организация и администрация; 5. Да организира издаването на един съюзен печатен орган, който да служи за пропагандаторски и просветителски цели; 6. Да разглежда оплакванията на една църква против друга или на отделни членове, или църкви, против незаконните действия на властите” (чл. 129). Според П. Минков Съюзът трябва да е като едно мисионерско дружество, в което влизат църквите като единици, трудещи се за реализиране на христовата заръка. В това си виждане той среща подкрепата на К. Грабайн. А конгресите не трябва да бъдат места за разглеждане на лични страсти и намеса във вътрешната работа на църквите, а търсене на нови средства и начини за разпространение на Словото Божие, не коване на догми и канони, а стимул за духовен живот. Съюзът не следва да издава един печатен орган, който да служи за съюзна пропаганда, а да се организира като мисионерско дружество за издаване на литература, целяща Благовестието Христово. 101
Противоречия според Минков има и в членове 13-132. Член 130
предвижда конгресът да осъществява контрол над дейността на съюзното настоятелство. Но според чл. 133 това трудно може да се осъществи, понеже въпросният член налага съюзното настоятелство като бюро на конгреса. Срещу тази редакция се обявяват и редица църкви, които настояват по време на конгреса да се избира бюро на конгреса.102
Според член 136 конгреса решава към кой Баптистки съюз в чужбина да се присъединят Евангелските баптистки църкви в България. Член 140 изисква на конгреса църквите да дават отчети за своята работа, а контролна комисия се занимава със сметките на Съюза (чл. 138). Що се отнася до сметките на мисионера, според П. Минков те са в компетенциите на съответния мисионерски борд и визира както чл. 140, така и чл. 84 и 85. 103
Критики са отправени и към глава 18, третираща правата на съюзното настоятелство. В чл. 147 се говори за делегати, които се избират от конгреса, но и да се назначават от съюзното настоятелство. Неприемлива е и глава 21, разглеждаща материята за съюзния орган. В чл. 156 се говори за баптистка пропаганда, а целта на СЕБЦ не е на сее пропаганда.104
101 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 35. 102 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 36. 103 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 37. 104 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 37.
147
Глава 22 третира въпроса за религиозния представител, а член 153 определя и неговия титул. Според П. Минков тази функция може да се възложи на мисионера. Глава 23, чл. 165 не е обсъждан от никого, освен от комисията, изработила устава. Подписалите протоколи църкви не са за това да бъде приет устава, а за неговото обсъждане. Следователно уставът трябва да се приеме на редовен конгрес и само такъв може да прави промени в него, а не както е записано в чл. 166. По тази причина Ломската църква отказва да изпълнява чл. 14 от Устава.105
След тази критична статия на П. Минков вероятно своите несъгласия депозират и други баптисти и отделни църкви, тъй като устава е преработен. На следващия 12 конгрес през 1924 г. сред важните съюзни събития е приемането на два устава. При обсъждането им се очертават „главно две течения почти по всички въпроси, но това не пречи да има нужната толерантност и благоразположение в изслушване на противните мнения”.106 Първият е за отделните църкви, а другият за
съюза. За църковен устав се приема „Вероизповеданието и устава на Баптистките църкви”, приет на Осмата конференция през 1908 г. в Чирпан, по-късно отхвърлен на Десетата конференция (конгрес) в с.
Гулянци през 1922 г. Църквите следва да организират работата си по този устав. Тези, които не го направят съгласно чл. 2, буква „а” от Съюзния устав губят право на членство в Съюза. Ръководството на СЕБЦ поема ангажимента да отпечата съюзния устав и го разпрати по църквите.107
На 8 юли 1923 г. има тържество в Ломската църква. Виновниците са това са двама – пастир М. Прокопов, който напуска и проповедник
Трифон Димитров, който поема амвона на Ломската църква. Благодарности получава както М. Пропоков, така и пастир В. А. Фетлер, който се грижи за издръжката на пастир М. Прокопов. Самият Прокопов напуска доброволно. Той остава в Лом, но продължава да води събрания само за руснаци, които се провеждат всяка неделя следобед и работи сред руските бежанци в града.108 Енергичния проповедник Трифон
Димитров остава пет години в Ломската църква. Времето му се характеризира с често организираните вечеринки и сказки, които допринасят за опознаване на членовете и за духовна работа. Активна е работата му сред младежите и в областта на трезвеността. Неоценима
105 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 37.
106 Димитров, Тр. Впечатления от 12 събор на Евангелските баптистки църкви в
България. – Евангелист, кн. 13-15, 20 окт. 19244, с. 5.
107 Съюзни вести. – Евангелист, кн. 12, 15 септ. 1924, с. 4.
108 Евангелист, 1923, бр. 5, 37-38; Кратка история на Евангелската Баптистка църква
в Лом. .., с. 9-10
148
помощ му оказва избраният през 1919 г. църковен книжар Георги Миланов.109
Наред с това върви и евангелизаторската работа в Ломско. На 1 юли 1923 г. са кръстени три жени от циганското малцинство в с. Голинци и един евреин – Йосиф Бенарой. На брега на река Дунав се стичат мнозина, за да наблюдават церемонията.110
В края на юли 1923 г. в Стокхолм се провежда Третия конгрес на Всесветския баптистки съюз. Както бе посочено, от България участие вземат Петър Фъртунов и Е. Петрик. Конгресът се открива на 21 юли и продължава работа до 27 юли. Официални приветствия поднасят или изпращат държавни и политически мъже от цял свят. Присъстват около 2 500 делегати. Домакините подготвят и изложба с предмети и снимки,
свързани с дейността на баптистката мисия. България е представена с изображенията на Русенската и Казанлъшките църкви, както и портрет на Сава Лечев.111
В началото на септември 1923 г. се провежда ХI редовен конгрес на Съюза на Баптистките църкви в България. Домакини са вярващите от с. Костенец баня. Заселването на днешния град Костенец започва през 1884 г. със строежа на железопътната линия Белово – Вакарел, част от линията София- Цариград. С построяването на кибритена и хартиена
фабрика се ускорява разширяването на селището. През 1964 г. се сливат трите селища – Костенец баня, Момин проход и Момина баня, и се
създава град Костенец. Дневният ред на конгреса е дълъг и богат: Проверка на пълномощията; Отчет на настоятелството; Отчет на касиера; Отчет на редактора; Рапорт на делегатите; Рапорти на мисионера; Избор на контролна комисия; Отношенията между църквите и мисията; Нужда от съюзен книжар; Нужда от пътуващ проповедник ; Бюджет; Избор на настоятелство; Избор на редакционен комитет; Избор на религиозен представител и закриване на конгреса. 112
Още в събота, 1 септември 1923 г. пристигат делегатите и гостите. Вечерта се провежда молитвено събрание. Тържественото откриване на конгреса е на 2 септември, неделя от 9 часа. В 10 часа богослужение изнасят пастирите Евгений Герасименко и Ефр. Караджов, а от 11,30 часа има Господна вечеря. В 14 часа гости, делегати и домакини провеждат тържествена манифестация из село Костенец баня. Следобед
109 Кратка история на Евангелската Баптистка църква в Лом. .., с. 10.
110 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 38.
111 Фъртунов, П. Стокхолмският конгрес. – Евангелист, 1923, бр. 6, с. 1-3. 112 Евангелист, 1923, бр. 5, с. 39.
149
всички слушат доклада на делегатите в Стокхолмския конгрес, а вечерта има богослужение.113
Вторият конгресен ден започва с молитвено събрание и сказка,
посветена на любовта, изнесена от Сава Лечев. След това делегати и гости изслушват реферат на тема „Какво се изисква от едно успешно проповядване”, подготвен от Карл Грабайн.114 Следобед заседава
делегатите на Младежкото Християнско дружество при Евангелските баптистки църкви, а денят завършва за всички с вечерна проповед.115
На заседанието, младежите при Баптистките църкви провеждат
своя Първи конгрес на Младежките християнски дружества при СЕБЦ. Още с учредяването младежите решават да не са под егидата на Всемирния младежки християнски съюз, а да работят самостоятелно. Сред обсъжданите въпроси са за организацията на дружествата и тяхната самостоятелност и избор на настоятелство. Настоятелството на Младежките християнски дружества при СЕБЦ има следния състав: председател Вл. Лечев (Казанлък), подпредседател Христо Петков (Казанлък), секретар Илия Аврамов (с. Ковачица) и касиер Сивинова (Чирпан). За организатор единодушно е определен Ат. Георгиев.116
Вторник, 4 септември 1923 г. започва с молитвено събрание и
продължава със сказка на В. Лечев на тема „Какви следи оставяме след себе си” и реферат, изготвен от Васил Чомонев. Следобедното заседание разглежда административни и вътрешни проблеми, като е отделено време за реферата на П. Минков на тема „Нашето неделно училищно дело”. В сряда, 5 септември се обсъждат отново вътрешни въпроси, а вечерта има изпращателно събрание. 117
На ХI редовен конгрес на Съюза на баптистките църкви е
избрано и ново настоятелство. Председател е Е. Герасименко от Русе, подпредседател е Сава Лечев от Казанлък, секретар Петър Минков от Гр. Фердинанд, касиер Никола Михайлов от София и съветник Е. Петрик от София.118 С избора на новия председател прекъсва времето,
в което начело на Съюза е Христо Марчев. В трудните следвоенни години Марчев съдейства българските баптисти да развиват активна и плодотворна дейност. Те провеждат редовни събори, строят молитвени храмове, приобщават нови членове. Важна дейност развиват сред турци, евреи и цигани. Не забравят и социалната си роля – да подпомагат
113 Евангелист, 1923, кн. 5, с. 39.
114 Грабайн, К. Какво се изисква от едно успешно проповядване. – Евангелист, 1923,
кн. 6, 5-7; кн. 7, 6-8.
115 Евангелист, 1923, кн. 5, с. 39.
116 Евангелист, 1923, кн. 6, с. 8.
117 Евангелист, 1923, кн. 5, с. 39.
118 Евангелист, 1923, кн. 7, с. 8.
150
затворници и нуждаещи. Правят първи стъпки за евангелизация сред работническата класа. Проповедници и пастири не пестят сили и средства да посещават села и градове, да разгласяват евангелизма по читалищни салони, по кафенета, на открито. С непринудеността и отзивчивостта си те оставят добро впечатление и така ускоряват
процеса на основаване на нови баптистки общества. Принос за това има и Хр. Марчев, който оглавява Съюза на Евангелските баптисти църкви в периода 1921-1923 г., един от най-трудните периоди в историята на Третата българска държавност.