СЕПЦ на 90 год. – Тринадесети събор на СЕПЦ в Пловдив (4-6 септември 1947 г.)

  • Институт за българска протестантска история
  • Петдесятни

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

Тринадесетият177 събор е свикан от 4 до 6 септември 1947 г. в Пловдив. Заседанията се провеждат в Юридическия факултет, а заключителната част в Съборната евангелска църква. Избрано е бюро за ръководство на събора. Именно новоизбраното бюро определя Иван Зарев да ръководи работата на форума. На форума присъстват повече от 1500 души [Зарев 1993: 137].

На събора за пореден път се подчертава, че всички петдесетни църкви, общества, групи и отделни вярващи трябва да внасят в съюзната каса десетъка от месечните църковни постъпления. Сумите, които отделните църкви са събрали за църковни имоти или за построяване на църковни здания и молитвени домове също трябва да се внасят в съюзната каса, за да може с общи усилия да се построи Съюзен дом в София. Предвижда се в него да има помещения за канцеларията на Съюза и издателството, складове за духовна книжнина, хотелска част, учебни зали и салон за събрания и богослужения178.

Евангелската петдесятна църква отчита, че светът преминава през криза и то криза на духовността, че е дошло време на безверие. Затова е нужна повече вяра179. Подготвено е и се отпечатва ново евангелско списание, наречено „Добри вести”. Начело на редакционния комитет е Георги. М. Попов, директор на Библейското дружество180.

Първият брой на месечното списание за благовестие „Добри вести” излиза през септември 1946 г. под лозунга „Да се върнем към Словото Божие – Библията”. Редактори на изданието са Г. Попов, Никола Михайлов и Васил Г. Ангелов. Целта, която си поставя редколегията, е „спасение на грешните, възстановяване на духовно отпадналите и засилване духовния живот на вярващите”, защото „всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело (II Тимотея 3:16,17)181.

Печатното издание има много дарители, благодарение на които излиза редовно до юни 1948 г. Във всеки брой има рубрика „Благовестие чрез примери” и „Проповядване”. Издаването му е необходимо и полезно. Защото времената са трудни и защото „Лицето на Божието чедо е твърдо като кремък, непоколебимо, безстрашно. То става на кремък, когато се намира пред опасност, защото знае кой е неговият помощник. То e лицe като кремък в решителност, безстрашие, постоянство, упование на Христа за сила в слабост, защото сам Христос е твърдата канара, от която е отсечен всеки, който търси Господа”182.

Книжка пета на „Благовестител” излиза през май 1947 г., а книжка 7 и 8 за юни и юли излиза чак през 1948 г. Основната причина за това е липсата на хартия. При подновяването на изда-ването Редакционният комитет благодари на отечественофрон-товската власт за възможността да продължи издаването на спи-санието. Призовават се всички членове на Петдесятната църква в България да приобщят усилията си към тези на отечественофрон-товската власт и на целия българския народ за напредъка на Народна република България. А пример да бъде СССР183.

Тази декларация за вярност към новата власт вероятно е нужна и трасира възможността периодичното издание да излиза и да достига до вярващите. Затова и Върховният съвет на СЕПЦ взема реше-ние списанието да се издава от него под председателството на п-р Г. Чернев. Учредява се Фонд „Благовестител” за набиране на средства за отпечатването на списанието. По 2000 лв. във фонда внасят веднага Ив. Зарев, К. Томов, Х. Попов, Г. Чернев, С. Дрянова, И. Дрянов184.

Според Ем. Бозов издаването на „Благовестител” и „Петдесятни вести” са част от разнообразието на протестантските издания в страната. Тяхното издаване помага на петдесятното движение в България да не остане в състояние на духовна ано-нимност. Списанията правят това чрез издигане на общохристи-янските ценности в човешките взаимоотношения и чрез разясня-ване на специфичните особености на петдесятното движение.

Съборът решава дългогодишният завеждащ издателството към СЕПЦ Ем. Манолов да заеме нова длъжност – Надзирател на неделните училища, а редакционната и издателската дейност се поверяват на Д. Кинарева. Решението е косвено признание за действията на Ем. Манолов и неговата позиция към новото ръко-водство185.

177 В документите е посочен като двадесети редовен годишен събор на Евангелските петдесятни църкви.

178 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 9.

179 Благовестител, 1947, кн.1, с. 12.

180 Благовестител, 1947, кн. 2, с. 31.

181 Добри вести, 1946, кн. 1.

182 Добри вести, 1948, кн. 9.

183 Благовестител, 1948, кн. 7-8, с. 1–2.

184 Благовестител, 1948, кн. 7 и 8, с. 31–32.

185 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 7.

186 Вестители на истината …, с. 350.

187 Новозаветен Ямбол …, с. 63–64.

188 Пеев, В. Братята Харалан и Ладин Попови… – http://pastir.org/news/14417.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
  15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
  18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
  19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
  23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
  24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
  26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
  28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
  29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
  30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
  31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
  32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България