СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (обзор)

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по български земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/news/95

Д-р Теол. Доний К. Донев

Анализът на кореспонденцията на Иван Е. Воронаев относно работата му по основаването на Петдесятното движение в България завършва с хронологичен обзор на написаното, който цели да покаже цялостното развитие на служението на мисионера и връзките му с България, както следва:

1886: Иван Ефремочвич Воронаев се ражда в Русия с името Никита Петрович Черкесов.

1908: Току що оженил се за Екатерина Башкиров, Черкесов приема Христос за личен спасител, при посещение на богослужение в баптистка църква като войник. След отказът му да носи оръжие е заплашен с военен трибунал, и за да го избегне Черкесов си послужва с паспорта на брат от Ташкентската баптистка църква, приемайки неговото име Иван Ефремович Воронаев.

1910: Младото семейство прекосява китайската граница и се установява за кратко в Харбан, обл. Манджурия, където Воронаев проповядва в баптистката църква и работи в банката на един от църковните членове на име Шубин.

25 август 1912: Семейството на Воронаев, заедно с двете им деца, получават визи за САЩ през Японското пристанище Кобе, от където пътуват за Сан Франциско. Воронаев започва работа с Първа руска баптистката църква в града основана няколко години по-рано на ул. Арканзас №928 и пастирувана от С. К. Кунаков. Воронаев работи като печатар, пътува и проповядва в руските общества в Лос Анжелис и Сиатъл, където основава баптистка църква и мисия. Същевременно започва издаването на списание „Истина и любов” насочено към рускоговорящите имигранти.

Ноември 1912: Воронаев е споменат за първи път в годишния доклад на Севернокалифорнийската баптистка конвенция, като новоприет проповедник.

Февруари 1913: Сред руските баптисти в Лос Анжелис настъпва съживление и те молят да се изпрати пастор Иван Воронаев за да служи между тях.

18 септември 1913: Баптистката асоциация на Сан Франциско се събира в Руската баптистка църква в града. Воронаев е представен като преп. пастор, който води заключителната молитва. Севернокалифорнийската баптистка асоциация го ръкополага като ординиран баптистки пастор в Сан Франциско. Докато живее в града, Воронаев посещава Баптисткото богословско училище в Бъркли, въпреки, че информация за него като ученик там не е запазена в архива. По-късно, когато вече е в Одеса, благодарение на тази подготовка и ръкополагане, Воронаев ще получи ординация и от Асамблеи на Бога. В собственоръчно написаната молба, той посочва за дата на ръкополагането си 17 октомври 1913, а издаденият му сертификат за евангелизатор и пастор в България е от 10 март 1920г.

1914: За пастор на руската църква в Сан Франциско е поставен С. Громов, докато Воронаев е отстранен при неизяснени обстоятелства. Според самият Воронаев, това е времето в което за първи той чува за петдесятното кръщение служейки в Лос Анжелис.

Ноември 1915: Воронаев пристига в Сиатъл, започва работа сред руските имигранти и подновява издаването на сп.„Истина и любов”.

Октомври 1916-1917: Воронаев е споменат в годишнините доклади на Баптистката конвенция на западен Вашингтон (щат) като руски мисионер за Сиатъл.

Октомври 1918: Воронаев е споменат в годишния доклад на Баптистката конвенция на западен Вашингтон (щат), като изпълняващ длъжността пастор. Руската група, която той ръководи в Сиатъл, се събира в сградата на пастор Ърнест Уилямс, който по-късно ще служи като генерален суперинтендант на Асамблеи на Бога в периода 1929-1949г., и който запознава Воронаев с основите на петдесятната доктрина.

1917: След промените настъпили с Болшевишката революция, много членове на руската диаспора в Калифорния, включително и от руските баптистки църкви, се завръщат обратно в Русия. Баптистката църквата в Сан Франциско преминава през разделение в периода 1915-1916г., което е описано в доклада на Баптистка асоциация както следва: „През последната година тази църква премина през тъмни дни заради намесата на човек от петдесятната вяра …”.

Ноември 1917: Воронаев организира руска баптистка църква на ул. Хенри в Ню Йорк. Семейство Воронаеви стават добри приятели със съседите си сем. Сириц, които са петдесятни вярващи.

1918-1919: Доклада на Нюйоркската баптистка асоциация посочва Воронаев като пастор на руска църква в Ню Йорк организирана през 1916, Църквата има членска маса от 10 човека през 1917г., и 18 през 1918. Докладът от 1920г. посочва, че църквата е останал без пастор в средата на 1919г.

Юни 1919: Воронаев приема петдесятното кръщение, след като дъщеря му започва да посещава петдесятната църква Glad Tidings Tabernacle (Hall).

1 юли 1919: Заедно с около 20 вярващи от църквата си, Воронаев напуска баптистката деноминация за да основе първата руска петдесятна църква в Ню Йорк, която започва събрания в сградата на Презвитерианската църква на 6-та улица.

Есен, 1919: В домашно молитвено събрание у семейство Колтович, чрез съпругата Ана е дадено пророчество: „Воронаев, Воронаев, иди в Русия!” Воронаев игнорира пророчеството, но няколко дни по-късно докато е сам в молитва чува същите думи и се покорява.

13 декември 1919: Воронаев изпраща писмо под заглавието „Молете се за Русия” до официалното печатно издание на Асамблеи на Бога Петдесятен Благовестител, в което описва ситуацията в Русия след Октомврийската революция.

19 декември 1919: Воронаев търси контакт с Мисионерския отдел на Асамблеи на Бога с писмо до Е. Н. Бел, което съдържа въпроси за наличието на петдесятни вярващи и мисионери в Русия.

1 януари 1920: По препоръка от Асамблеи на Бога, получена в отговор на последното му писмо, Воронаев пише на Дж. Росеуел Флауър, завеждащ мисионерския отдел на деноминацията, с молба за спонсорство на мисионерско пътуване до Русия. В отговор е създаден фонд за финансиране “Евангелизация на Русия”. Името на църквата на Воронаев “Руска християнска апостолска мисия в Ню Йорк”е променено на “ПЪРВА РУСКА ПЕТДЕСЯТНА АСАМБЛЕЯ в Ню Йорк”.

10 март 1920: Асамблеи на Бога издава сертификат с който назначава Воронаев за „пастор и евангелизатор в България” за срок до 1 септември 1921.

22 юни 1920: Воронаев изпраща официално писмо с което представя на Асамблеи на Бога своето решение да отплава със семейството си за Русия на 13 юли 1920. Мисионерският отдел на деноминацията маркира писмото с етикет: „Той (Воронаев) планира да се върне в Русия”. В това писмо е приложен и сертификата, издаден от Асамблеи на Бога на 10 март 1920 г.

13 юли 1920: Семействата на Воронаев, Колтович и Заплишни отпътуват с парахода „Мадона” от Ню Йорк за Константинопол. С тях пътуват и група кавказки вярващи между които е и българинът Борис Клибок.

10 август 1920: В Константинопол се налага период на изчакване за издаването на входни визи за Русия. Воронаев установявайки наличието на руска диаспора в която липсват руски Библии и петдесятна църква.

15 август 1920: „ …. ние с божията помощ, отворихме Руска петдесятна мисия тук [Константинопол] и Бог нашата работа благослови”, пише Воронаев.

30 август 1920: „…. имахме първото водно кръщение в реката. Кръстих една жена, съпруга на руски офицер. Слава на Исус!”

2 септември 1920: Воронаев изпраща доклад за работата си в Турция до Асамблеи на Бога, който е маркирано от получателя с надпис: „Работи сред 100,000 руски бегълци в Константинопол”.

Септември 1920: Докладът на Баптистка асоциация в залива на Сан Франциско посочва, обединяването на двете руски баптистки църкви, разделени през 1917г.

Ноември 1920: След тримесечно безрезултатно чакане в Константинопол, Воронаев пристига в Бургас придружен от българина Борис Клибок.

5 март 1921: Петдесятният Благовестител публикува първия доклада на Воронаев от България в който той описва руско-български съживителни събрания в България в църквите в Сливен, Ямбол, Варна и София. Седем души са кръстени със Святия дух.

16 април 1921: Петдесятният Благовестител публикува втория доклада на Воронаев от България относно богослужения в Сливен, Бургас, Пловдив и в баптистката църква в Стара Загора, където дъщерята на пастора на баптистката църква в Казанлък приема кръщение със Святия дух.

14 май 1921, Великден: „В Пловдив имахме събрания в конгрешанската църква. Имахме големи благословения от Господа и за първи път в България кръстих четири души в река Марица” пише Воронаев с следващия си доклад до Асамблеи на Бога.

11 юни 1921: „В Бургас, България. Господ кръсти със Святия Дух около 14 души. Имаме около 20 кандидата за водно кръщение, а около хиляда българи и руснаци бяха там и имаха голям интерес”.

Юли 1921: В месечното издание Благовестител на последния дъжд (The Latter Rain Evangel) със статия под заглавието„Петдесятница в България”, Воронаев съобщава за наличието на петдесятни вярващи в седем български града, установяването му във Варна където работи с Методистката църква и неговият план за преместване в Одеса. Петдесятният Благовестител от същия месец пише: „Бог повика брат И. Е. Воронаев, който ръководеше Руска Петдесятна Асамблея в град Ню Йорк, в Русия.”

21 август 1921: Семействата на Воронаев и Колтович заминават за Одеса.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол