д-р Теол. Доний К. Донев

“Периодичното обезглавяване на българските протестантски църкви” бе първоначално засегнато около празнуването на 500г. юбилей на Реформацията през 2017, в един кратък обзор под заглавието „Практично богословие без принципност”. Идеята за циклично обезкървяване на евангелската църква в България чрез насилствено отстраняване на истинските им водачи и административно налагане на нови служебни такива не е нова. Всъщност, в последния век, такива процеси на обезкървяване и обезглавяване на Църквата се наблюдават на всеки 30 години., което е и периода на късопаметност на едно съвременно поколение.

1918-1919г. Навлизането на либерално богословие – особено в депресията след първата световна война, обуславя делителни сътресения сред евангелските църкви в България. Десетилетие по-късно, държавното регистриране на Съюза на евангелските петдесятни църкви, не само утвърждава разделението в младото петдесятно движение, но с него и историческото фрагментиране на българския евангелизъм като цяло. В периода 1928-29г. чрез законова и структурна методология в периферията на движението са изтласкани неговите първи духовни водачи ръкоположени лично от Дионисий Заплишни. На ръководни позиции застават администратори, чиято презумпция за духовност скоро налага национална забрана на пулса на Петдесятница – духовните дарби, и игнориране а в не малко случаи и гонение, на онези които ги практикуват.

1948-49г. Пастирските процеси обезглавяват евангелското движение едва 30г. след навлизането на петдесятното богословие в България. Време в което нови петдесятни проповедници току що завършили богословско образование заемат историческата сцена. Само десетилетие по-късно, след успешно проведената национализация и икономическото бламирани на евангелските църкви по линията на масирани активни мероприятия, водачите на движението са осъдени като чужди шпиони. По ирония на съдбата, на тяхно място са назначени друг тип шпиони, а авангарда на обезглавеното движение остава в застой за още едно поколение.

1978-79г. Процеса срещу евангелистите п-р Георги Тодоров, Натанаил Цачев, Банчо Банчев, Димитър Жеков и Петър Янев е ново напомняне за 30 годишната цикличност в контрола над църквите. Съвсем не е случайно за българското петдесятно движение, трима от тях са от Бургас. Само десетилетие по-късно, след падането на берлинската стена, в ръководството на движението в национален мащаб са наложени агентурно обвързани или зависими от службите. Поколение, което днес преминава и налага нуждата от ново структурно рециклиране.

2008-09 маркирана като „Година на сектите в България  започва с великденското мероприятие по „активизация“ на сектите” в Бургас и продължава по оста Ст. ЗагораПловдив – София. По-млади църкви, предимно в София (но и на др. места като В. Търново), стават обект на ново-формирания ЦРИК (Център за религиозни изследвания и консултации). Използваната терминология от ранните 90г. като „опасна секта”, „откровена секта”, „контрол над личността”„зарибяват с магии и хипнози”, „сектите са легион” и т.н. предизвикват реакция на ниво дирекция „Вероизповедания” след която:

  1. следва разкомплектоване на ЦРИК и кратко затишие
  2. по инициатива на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет е създаден Националният съвет за религиозните общности в България (НСРОБ)
  3. поне три вероизповедания между които: Българска божия църква, Съюз на евангелските петдесятни църкви и Евангелска методистка църква,  ударно сменят националните си ръководства през 2010г.
  4. 20 март 2012г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС осветлява агенти в поне пет протестантски деноминации

И още нещо важно. Само десетилетие по-късно, обектите на активните мероприятия на ЦРИК вече ги няма. Самият ЦРИК е награден като ударник в сферата на превенцията и борбата с негативното влияние на наркотиците, алкохола, тютюнопушенето, сектантството и духовната шарлатания. Експериментът „студентски църкви” от 90те год., зприключва с финансови разцепления и членска маса сведена до оперативния миниум. Заместен е от мероприятието „плейбойски църкви.” Което цели вече не само финансово или морално „разлагане сред евангелистите”, а налагането на един цял нов духовен стандарт – този на джендър търпимост и ръкополагане на хомосексуални свещеници. И това няма нищо общо с влияние на Църквата в света! Тази битка е изгубена в момента в който определени идеологически структури насилствено „избират” лидери в църковните ръководства, и с това неминуемо отстраняване в периферията истинските духовни служители. В периферията на регистрираната църква. Но не и на Царството!

КОЙ обезглавява на евангелските църкви днес и КОЙ пред очите ни съвсем законно и целенасочено ги обезкървява финансово, идеологически и най-вече духовно. Не е нужен професионален историк, за да се види тази поколенствена цикличност през 30г. дори по-назад в историята:

  • Освобождението (1878-79г.)
  • Първите протестантски богослужения във В. Търново (1858-59г.)
  • Мъчителното отпечатване на Четвероевангелието на Сапунов през 1828г. и пълното му изгаряне през 1829г.

Ето затова, разказът за Пастирските процеси в тази поредица не е просто припомняне за да не забравим или за да не повторим. А опит за разчупване парадигмата на статуквото, което активно, законово, административно и насилствено налага периодическото рециклиране на самата наша вяра, а с това и курса на българския евангелизъм. За да предадем вярата на поколенията такава каквато сме я приели… /следва/

ПРЕПРАТКА: Практично богословие без принципност (2017)

„За нещастие, а всъщност съвсем целенасочено, периодичното обезглавяване на българските протестантски църкви от разни държавни агенции винаги се е целело във високо образованите протестантски водачи. Пастирските процеси 1948-49г. са активно мероприятие за анулиране на евангелската интелигенция от хабилитирани български пастири както следва:

  • п-р Васил Зяпков – завършил богословие в Манчестър,
  • п-р Георги Чернев (Гданск/Лондон),
  • п-р Ламбри Мишков (Уитън, САЩ),
  • п-р Йончо Дрянов (Гданск),
  • п-р Здравко Безлов (богословие/икономика, Франкфурт),
  • п-р Стефан Градинаров (САЩ),
  • п-р Дико Мавродиев (Гданск)
  • братята пастири Харалан и Ладин Попови (Гданск/Лондон).

След всяко едно такова обезглавяване и обезкръвяване на Църквата, остават само „прагматичните пастори,” които задължително трябва да карат кола с мерник или поне една седмица на задния капак, обличат се с какво ли не, обхождат се как да е, не се бръснат „по принцип” и заставайки с бели чорапи обути в леки летни сандалки в светия амвон, където някога Светия Дух се е изливал върху мъченици и герои на вярата, говорят всякакви откровения, а колко често и откровени глупости – всичко друго, освен свобода за спасение, съвестна святост и сила свише. Хайде холан!“

Очаквайте в поредицата:

  • Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси
  • МЕТОДИСТКИЯТ СУПЕРИНТЕНДАНТ ЯНКО ИВАНОВ И АРЕСТИТЕ НА „ПАСТОРИТЕ-ШПИОНИ” ПРЕЗ 1948 Г.
  • Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
  • Слуги на много богове
  • Признания на осъдените в Пастирските процеси
  • На Словото Ти уповавах (Митко Матеев: ВЕРЕН, 1993)
  • Изтезаван заради вярата си: Епопея на съвременна християнска храброст и героизъм (Харалан Попов, 1994)
  • ПАСТИРСКИТЕ ПРОЦЕСИ през един нов исторически поглед
  • Служителите, отличили се в процеса срещу 15-те евангелистки пастори
  • Ангел Динов поема ръководството на СЕПЦ през 1948г.
  • п-р Христо Куличев „Процесите – партията срещу църквата”
  • п-р Младен Младенов: Епизод на ВЯРАТА
  • Каталог на публикациите в периодичния печат
  • Въведение към Петдесятната история в България и др.

Наръшва се 70-годишнината от първите съдебни процеси на комунистическия режим срещу евангелските пастири. Църквата в България има своите мъченици и герои на вярата от единичните случаи на преследвания и побоища над първите носители на истината до масовите гонения на християните по време на комунистическото управление в България. Тогава цялата страна бе превърната на огромен затвор, в който никой няма право да мисли самостоятелно, да говори свободно, да работи каквото му харесва и да живее където иска.

По справка на ДС от 1948 г. членове на Съюза на обединените евангелските църкви надхвърля 20 000 души, като в него не влизат всички евангелисти”, посочи експертът. По думите му през същата година е открито дело за разработка на съюза, а в документите на ДС е посочено, че евангелистите провеждат „пропаганда по много фин начин”. Те са заподозрени от ДС, че са проводник на американското разузнаване. В периода август – декември 1948 г. са арестувани и разпитани 55 протестанти, а на последвалия политически процес, завършил с присъда през март 1949 г. са осъдени четирима пастори на доживотен затвор и множество други сподвижници на 15 години и 10 години затвор. След основния процес са проведени други четири по-малки политически процеси. С тях комунистическият режим се разправя с протестантите в България, като не престава да ги следи до рухването на тоталитарната диктатура през 1989 г.

ИЗТЕГЛИ: ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА (IIIч.): Протестантска църква и религиозни секти (1944–1991)

В първият съдебен процес са включени 15 пастири по дело № 248 на Окръжния съд. Процесът продължава 11 дни  – от 26 февруари до 8 март 1949 г., когато четат присъдите.

  1. П-р Васил Зяпков – 48-годишен, религиозен представител на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ) в България, ръководител на Евангелските съборни (конгрешански) църкви и пастир на Първа евангелска църква в София, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  2. П-р Янко Николов – 48-годишен, заместник религиозен представител на ОЕЦ и върховен надзирател на Евангелските методистки църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  3. П-р Никола Михайлов – 49-годишен, председател на Върховния съвет на ОЕЦ и секретар на съюзното настоятелство на Баптистките църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  4. П-р Георги Чернев – 46-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ и председател на Петдесятните евангелски църкви, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.
  5. П-р Ламбри Мишков – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  6. П-р Георги Васев – 48-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  7. П-р Харалан Попов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  8. П-р Йончо Дрянов – 41-годишен, член на Върховния съвет на ОЕЦ, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  9. П-р Иван Ангелов – 44-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  10. П-р Здравко Безлов – 28-годишен, с присъда “15 години строг тъмничен затвор”.
  11. П-р Захари Райчев – 50-годишен, с присъда “10 години строг тъмничен затвор”.
  12. П-р Ладин Попов – 36-годишен, с присъда “5 години строг тъмничен затвор”.
  13. П-р Митко Матеев – 39-годишен, с присъда “6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор”.
  14. П-р Ангел Динов – 40-годишен, с присъда “1 година условно”.
  15. П-р Александър Георгиев – 65-годишен, с присъда “1 година условно”.

Само 4 месеца след този шумен процес по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд са осъдени още 9 души:

  1. П-р Стефан Градинаров – Съборни (конгрешански) църкви
  2. П-р Симеон Илиев – Съборни (конгрешански) църкви
  3. П-р Илия Илиев – Методистки църкви
  4. П-р Спас Милушев – Методистки църкви
  5. П-р Симеон Попов – Методистки църкви
  6. П-р Атанас Георгиев – Баптистки църкви
  7. П-р Христо Нейчев – Баптистки църкви
  8. П-р инж. Милан Костов – Баптистки църкви
  9. П-р Дико Мавродиев – Петдесятни църкви

Протичат и много единични съдебни процеси, при които пастири и активни членове на църквите са изпратени по концлагери и затвори, както следва

От Баптистките църкви:

  1. П-р Иван Игов
  2. П-р Георги Васев
  3. П-р Константин Бранков
  4. П-р Трифон Димитров

От Методистките църкви:

  1. П-р Марин Глухарав
  2. П-р Васил Маринов
  3. П-р Никола Пулев

От Конгрешанските църкви:

  1. Тодор Шопов
  2. Никола Кьосев
  3. Никола Костов
  4. Любомир Цанов – баща
  5. Никола Цанов – син
  6. Максим Абаджиев
  7. Игнат Проданов
  8. Стефан Янчев
  9. Георги Ушев
  10. Борис Арабаджиев
  11. Марин Маринов
  12. Данаил Бумбаров – син на п-р Крум Бумбаров

От Петдесетните църкви:

  1. Димо Димов
  2. Илчо Господинов
  3. Калмукови – баща и син
  4. Тодор Енчев
  5. Венеамин Чернев – син на п-р Георги Чернев

През декември 1979 г. по следствено дело № 208 на Софийския районен съд са осъдени 6 души от Петдесятните църкви, от които само един пастор:

  1. П-р Георги Тодоров
  2. Натанаил Цачев
  3. Димитър Сивов
  4. Петър Янев
  5. Банчо Колев Банчев
  6. Димитър Жеков

Георги Сивриев е първият осъден пастир от т.нар. Народен съд през 1945 г. с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.

В единични процеси са осъдени още:

  1. П-р Гавраил Цветанов – преподавател по икономика в Софийския университет.
  2. Неофит Цаков – най-дългогодишният редактор на в. “Зорница”, с присъда “доживотен строг тъмничен затвор”.

Comments