Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015Не толкова Малая Одеса(откъс от книгата Живот и служение на ИВАН Е. ВОРОНАЕВ – ИК „Игъл”, 2015)

В края на лятото на 1921 г., Воронаев и Колтович получават позволение да влязат в Русия и пристигат в Одеса на 12 август 1921г. Заради бягството си от казашката казарма през 1908 г., Воронаев пътува за Америка с чужди документи за самоличност, а там никога не получава американско поданство.[1] Единствени документи за националност издавани някога на Воронаев са украински (по законодателството на СССР след преселването му в Одеса през 1921г.). Затова и влизането на Воронаев в Русия става едва когато съветското правителство обявява амнистия и то не без помощта на познат доктор, който съдейства на групата да се качи на парахода на Червения кръст „София” прекарващ 400 бивши военнопленници и белогвардейци.[2]

Пътуването на Воронаев към неговата мисия отнема повече от десетилетие, преминавайки буквално през половината свят, за да достигне родината си като петдесятен проповедник и да изпълни призива на Духа: “Воронаев, Воронаев. Иди в Русия!” За разлика от него, спътниците му Дионисий и Олга Заплишни никога не достигат крайната точка на своето пътуване – Манджурия, и служението им остава единствено в България и САЩ.

Покорството на Воронаев не остава без резултат. Първите три месеца след пристигането в Одеса, той посещава евангелските църкви в града и споделя своето лично свидетелство и посланието на Пълното евангелие. На 21 ноември 1921 г., заедно с Колтович основават Християнска евангелска вяра, в която влизат всички новокръстени църкви до момента.[3] В следващите две години, организацията нараства с 370 човека и новината за петдесятното учение в СССР бързо се разпространява. Одеската църква организира регионална конференция през 1924 г., а на втората такава през 1925 г. се основава Украински съюз на евангелската християнска вяра.

До 1927 г. като част от съюза са създадени 350 руски петдесятни асамблеи с над 17 000 члена.[4] До 1944 г. тази бройка надминава 20 000 само в Украйна и над 80 000 в целия СССР.[5] Само църквата, която Воронаев пастирува в Одеса, има над 1000 члена.[6] С такъв растеж гоненията от страна на режима са неизбежни. Многобройните публикации против служението на Воронаев, не само от комунистически, но и от православни и баптистки автори, са само една малка част от жестоката идеологическа пропаганда, на която са подложени петдесятните вярващи.[7] Режимът не може да си позволи групи с такива размери да се събират по непартийна линия и без държавен контрол. Заради дързостта да основат и организират петдесятното движение в Източна Европа, Воронаеви ще платят възможно най-висока цена… /следва/

Пристигането на Воронаев и Колтович в Одеса на 12 август 1921г. налага някои ОБОБЩИТЕЛНИ МИСЛИ:

За СЪЩНОСТТА и РОЛЯТА на „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)

  • При задължителния престой под карантина в одеския бежански лагер е отнето цялото им имущество вкл. голям сандък Библии на руски език, които закупуват в Ню Йорк и носят за мисията си в съветска Русия
  • Само три месеца след пристигането си, на 21 ноември 1921 г., в Одеса Воронаев създава съюз „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ), в която влизат всички новокръстени църкви
  • ХЕВ поставя началото на организираното петдесятно дело в Русия
  •  „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ) е организацията, която Воронаев и Колтович започват и в България и наименованието под което се организира петдесятно дело в Бургас през 1921г.
  • Първата петдесятна църква в България, основана от Воронаев и Колтович в гр. Бургас през 1921г. носи същото наименование „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
  • Ролята на Асамблеи на Бога спрямо ХЕВ остава неясна. Воронаев нарича основаната от него през 1919г. руската петдесятна църква в Ню Йорк „асамблея” по модела на Асамблеи на Бога. Петдесятните църкви, които обаче основава в Европа, носят съвсем различно и ново име: „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
  • Визия, история роля и доктрина на ХЕВ, както и резултатите от работата на организацията в България, са подробно документирани в руската публикация “Протокол на Юбилейното събрание” която Воронаев и Колтович издават в Одеса през 1928г. – същата година в която в България се организира СЕПЦ от специално обучен, изпратения и спонсориран от Асамблеи на Бога за целта п-р Николай Николов
  • След основаването на ХЕВ, Воронаев и Колтович никога повече не посещават България

За РОЛЯТА на R.E.E.M. (Руска източно европейска мисия) в Чикаго

  • Ролята на R.E.E.M. е визирана при основаването й от руската диаспора в Чикаго като имигрантска мисия целяща да спонсорира дисидентска и евангелизаторска дейност
  • Първоначалния баланс в отношенията с Асамблеи на Бога по-късно прераства във ведомствено партньорство под ръководството п-р Николай Николов
  • Със сигурност п-р Николай Николов, както и второто пътуване на сем. Заплишни в България, са спонсорирани от R.E.E.M. в Чикаго. Напълно възможно е финансирането на Воронаев да използва същия финансов канал въпреки, че неговите мисионерски доклади са винаги адресирани до централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, щата Мисури
  • Вероятно тук се крие обяснението на въпроса, защо имената на други мисионери не са споменати в докладите на Воронаев. Най-близкия му съработник, Колтович, е споменат единствено “Протокол на Юбилейното събрание” през 1928г., докато сем. Заплишни остава не споменато
  • Твърдението, че 18 петдесятни църкви са започнати в България към този период е погрешно (Смолчук, 2006). При заминаването на Воронаев през 1921г. има една единствена организирана петдесятна църква в Бургас след разделение с местните конгрешани. Когато Николай Николов основава СЕПЦ 7г. по-късно през 1928, в него влизат единствено три организирани и действащи петдесятни църкви.

ЕПИЛОГ: Завършва една дълга поредица за ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ продължила публикуването си повече от година (http://pastir.org/news/95). От нея научихме, че:

  1. Ръкоположени (ординирани), спонсорирани и изпратен от Асамблеи на Бога мисионери поставят началото на Българското петдесятно движение
  2. Първата петдесятна църква в България е оргнизаирана в Бургас през 1921г., а не 1920г. както е традиционно възприето
  3. Като ръкоположени служители на Асамблеи на Бога, първите петдесятни  мисионери в България вярват и поучават класическата доктрина за Троицата
  4. Второто пътуване на сем. Заплишни в България цели организиране и разрастване на СЕПЦ, чието начало е поставено от племенника им п-р Николай Николов

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА

  • Август – Повторното връщане на Дионисий Заплишни в България през лятото на 1930г.
  • Септември – Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
  • Октомври –  90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването на СЕПЦ

 

[1] Колтович, 2-3

[2] Архив Всеукраинского союза церквей христиан веры евангельской. След ареста на Воронаев през 1930, следователите на ЧК безуспешно се опитват да открият самоличността на този доктор

[3] Ibid.,9.

[4] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 10 and Evangelist (Odessa: 1928, No. 1). Цитиран от Durasoff, 73 and Smolchuck, 4.

[5] Zhidkov, “On the Roads …” (Bv, No. 3, 1957), 62. Около 1936 г., Доналд Джи, който е част от образователната програма на Асамблеи на Бога в свободния полски град Гданс (Данциг), пише, че петдесятните вярващи в Русия са над 80 000 в Upon All Flesh (Springfield: The Gospel Publishing House, 1947), 31. И двамата са цитирани от Durasoff, The Russian Protestants. За повече информация относно растежа на петдесятното движение в Русия вж. Франчук, Проссила Росия дождя у Господа (n/a: Киев, 2001).

[6] McLeod, Hugh. Christianity: World Christianities c. 1914-c. 2000 (Cambridge: University Press, 2006), 97.

[7] Durasoff, 73.