Донка Кинарева е родена в Сливен, в семейство на конгрешани. Тя е сред първите запознала се с петдесятното учение и първоначално като конгрешанка се отнася скептично. Скоро обаче анализа на новозаветните текстове и мощното служение на Воронаев и Заплишни я кара да промени позицията си. Това й създава сериозни проблеми в отношенията й с баща й, който е един от авторитетните членове на сливенската съборна църква. Донка Кинарева завършва славянска филология, владее отлично английски език. Не създава семейство и посвещава живота си на християнско служение. Тя е сред учредителите на СЕПЦ и е сред най-активните му дейци. Донка Кинарева е водеща фигура в редактирането на „Петдесятни вести“ и „Благовестител“, превежда от английски „Библейски речник“ и фундаменталните за петдесятното учение трудове от Доналд Джи „Духовните дарби“ и „Духовните служения“. Участва в издаването на съюзния сборник „Духовни химни“, на различни библейски уроци и друга литература. Донка Кинарева е инициатор на женското движение към съюза, тя е прекрасен организатор и пламенен благовестител. Напуска тази земя през 1971 година. Други видни петдесятни дейци от периода са пастир Агоп Куриян, пастир Грую Кузманов, пастир Харлан Попов, пастир Емануил Манолов, пастир Йончо Дрянов, пастир Желязко Врачев, Сийка Дрянова и други.

 

Донка Кинарева: Тайните на царството небесно

ПРЕДГОВОР

В един съкратен труд, като тази малка книжка, не е възможно да се изложат всички истини, свързани с Христовите притчи, които са скъпоценни бисери, пръснати из евангелията, главно на Ыатея и Лука, а някои в Марка. Изучавали сме ги като малки деца, изучавали сме ги в неделните училища, слушали сме техните тълкувания от нашите родители и учители и все още не сме ги изучили основно и добре. Напротив, колкото повече се вглъбяваме в мъдростта на Писанията, толкова повече откриваме, че някои от притчите криво са ни били разтълкувани и ние така сме ги лредавали на нашите близки. Не мога да забравя онзи момент в живота си, когато една сестра в Господа за първи път ми отвори очите да видя, че общоприетото тълкуване на някои от Исусовите притчи /тия за Ц.Небесно/ не е правилно. Но помня, че не се възпротивих, а се заех да изучавам по-добре.Писанията, за да се коригирам. По-късно: Бог ни изпрати духовни учители, които разпределяха правилно Словото Божие пред нас и Христовите притчи не останаха само хубави фигури, с които нашият Господ Исус си е служил, за да изясни тайните на Царството небесно, но те израснаха пред нас като достъпни, интересни и необходими за знание духовни тайни. Написването на тази книжка има оамо една цел – да споделим онова, което Бог ни е открил и чрез което ни е радвал, с други наши братя и сестри, които също жадуват за познание- на истината. Предаваме в ръцете ви и на вниманието ви тази малка книжка с молитва – Бог да разшири познанието ни за Господа и за Неговите цели с човечеството.

От съставителя

УВОД

Когато прочитаме внимателно и свързано Св.Писания, много ясно ще ни стане, че Бог е имал намерение да основе на тази земя едно „видимо“ Царство и то още от създаването на човека, на когото Бог даде владичество /Битие 1:26-28/. Обаче това владичество беше. изгубено чрез „грехопадението“;’ и Сатана провъзгласи себе си като „княз на този.свят“ /Матея 4;8-10; Йоана 14:30/.’

С призоваването на Авраама Бог предприе първата стъпка за основаването на това „видимо“ Царство на земята, което прие една външна’форма в „quot;Еврейския народ“ при Моисея. Под управлението на Моиоея, Исуса Навина, съдиите и парете чак до Вавилонското пленение, сам Бог царуваше над наро-да.чрез тези човеци под формата на една „ТЕОКРАЦИЯ“ /Бoroуправление/.

При съдията Самуил еврейският народ се разбунтува против „теокрацията“ и тогава Саул беше избран от народа за цар /і Царе 9:6.7/. Но по-късно сам Бог избра за цар над евреите Давида.

Лошото управление…на неговите наследници и идолопоклон-ството на народа прекъснаха теократическо-TÒ управление в 606 год. пр.Хр, к тогава започнаха „Времената на езичниците“.

Когато изтекоха 600 години от тия „времена на езичниците“, Бог пак направи опит да оскове Своето царство на земята и ангелът Гавраил съобщи на Мария за рождението на Царя /Лука 1:26-33/.

Тридесет години по-късно Царският предтеча, Йоан Кръстител, прогласи, че Царството „наближаваше“ /Матея 3:1,2/; а когато Царят изяви себе си на Израиля, сам прогласи същото /Матея 4:17-23/; пот-късно Той изпрати „дванадесетте“ /Матея 10:?/ и „седемхесетте“, за да прокламират същото нещо /Лука 10:1-9/.

Но Царят беше отхвърлен и разпнат, основаването на Царството беше отсрочено и прие своята „тайнствена форма“ под названието „Царството небесно“.

Трябва да правим разлика между „Царството Божие“ и „Царството небесно“. „Царството Божие“ е царуването на Бога във все мира над всички Негови създания и включва в себе си времето и вечността., небето и • земята. То е духовно и „не идва забелязано“ /Лука 17:20, 21/. В него се влиза чрез „новорождението“ /Йоана 3:5/; то не е „ядене“ и „пиене“, но „правда, мир и радост в Св.Дух,“ /Римл.14:1?/.

„Царството Небесно“ е новозаветен термин и се среща само в Евангелието на Матея, където е споменато 32 пъти. Неговият характер е описан в притчите на Господа Исуса Христа, но главно в дванадесетте……

Запазена книжка, печат от пишеща машина.

Издава: Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България – Върховен съвет.

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Вениамин Пеев

Още първите протоколи на Изпълнителната комисия на ЕПЦ показват присъствието на една високо образована и стриктна до фанатизъм личност. Тези протоколи, писани през далечната 1929 г., когато Донка Кинарева е била секретар на малобройното ръководство на младата деноминация, свидетелстват не само за красотата на женския почерк, но и за точния усет за структура на изложението и подреденост на проблемите и техните решения. В тях личи присъствието на професионалния учител с яснотата на мисълта и взискателността към съдържанието и формата на изложението. Нито един от следващите секретари на Ръководството на СЕПЦ не успява да достигне това перфектно ниво на стегнатост на изказа и красота на почерка.

Онези от нас, които пазят в младежките си спомени образа на Донка Кинарева[1], са единодушни, че тя бе своего рода икона на Петдесетното движение (нека фанатизмът спрямо формата не отхвърля алегорията на това понятие). Тя бе образец на скромна, но фина женска външност, образец  на деликатни обноски, образец на мъдро говорене, образец на ясно и логично мислене. С появата си сред своите събратя по вяра на амвона или в друга обстановка тя вдъхваше респект не само към себе си, но и към евангелската вяра, на която бе изразителка. Същевременно обаче тя не беше недостижима като религиозните светци или герои, а показваше с всяка дума и жест, че е отъждествима с всеки един от нас. Нейният биограф проф. д-р Йордан Марков пише възторжено: „Казваше, че е библейска работничка. Пътуваше през цялото време из страната, по градове и села и проповядваше. Имаше голям дар слово и вътрешна сила, с която завладяваше слушателите… Словото бликаше със сила от нея. Слушаха я със затаен дъх. А молитвите ѝ бяха изключителни. Тя се молеше за всички. Всеки чувстваше, че това е неговата молитва, изразена по чудесен начин”[2]. Разбира се, както ще видим по-долу, дейността на Донка Кинарева има много по-широки параметри.

Евангелско семейство

Донка Кинарева (1893-1971) произхожда от семейството на евангелисти, които се отличават с чистотата и ентусиазма на пионерите на евангелското дело в страната ни. Баща ѝ Иван Кинарев (1857-1950) бил син на будни и родолюбиви българи от еленския край.[3] По време на Руско-турската война се присъединил към войската на освободителите и помагал активно като санитар в лазарета. Предложили му да се образова и посвети на медицинската професия. Завършил с отличие курсовете за болничен фелдшер и така поставил началото на една хуманна традиция във фамилията Кинареви. Получил отначало назначение в болницата в Свищов, където приел евнгелската вяра по всяка вероятност от руски евангелисти. По-късно получил назначение като фелдшер в сливенската държавна болница. В Сливен се оженва за Йорданка и им се раждат шест деца – Донка, Борис, Весела, Дафинка, Благовест и Невенка. Последните две деца умират твърде рано.

Иван Кинарев не се задоволява само с хуманната си дейност на човек, който се грижи за физическото оздравяване на своите пациенти. Неговата висока цел е да достигне душите на своите съграждани. Въпреки характерното за времето предубеждение срещу евангелистите, той си спечелва авторитет на сериозен и уравновесен човек, който не пие и не пуши. В Сливен Кинарев посява семето на евангелската вяра и става основател на евангелизма в града. Първите богослужения се провеждат в собствения му дом, а по-късно устройват една барака поради увеличилата се евангелистка общност. Кинарев е инициатор и за построяването на богослужебна сграда, за което се събират средства както от българските вярващи, така и от дарители в чужбина. В сливенската евангелистка общност закипява активен живот.

Семейство Кинареви  си спечелва добро име дори сред иноверци. Внукът им Йордан Марков пише за старите Кинареви: „В квартала живееха много турци. Баба и дядо говореха перфектно турски. Уважаваха се и си помагаха с всички съседи, включително и с турците. По време на байрама комшиите турци донасяха у дома пържени мекици и баклави, а по Великден децата им получаваха от баба червени яйца”.[4] Тези добросъседски отношения показват една по-голяма широта на евангелското мислене. Семейство Кинареви са били чужди на тесногръдите възприятия на някои групи, за които общуването с иноверци на битово и хуманно ниво е неприемливо. Всъщност истинската проява на „Христовата любов”, за която евангелистите претендират, че притежават, започва именно оттук. Прекомерното себеизтъкване с „правене” или „неправене” на определени неща и пренебрегването на дадени традиции, които са възприети в една субкултура, води до антагонизъм. Ригористичната сектантщина е пречка за реалното благовестие за Христос като Спасител на всички хора, независимо каква е тяхната култура и религия.

Donka Kinareva 1В многодетното семейство Кинареви цари изрядна дисциплина във всяко едно начинание. Ставане сутрин, труд или учение, хранене, посещаване на богослуженията и участието в тях – всичко е съобразено с образцовия ред в дома, защото библейското учение гласи, че „Бог е Бог на реда”. Тези характеристики бяха видими за нас и в поведението и служението на Донка Кинарева. Тя бе изваяна като прекрасен модел на духовна изрядност, защото длетото на ваятеля е било дейно още от най-ранните ѝ години в семейния кръг. Тя стана модел за подражание на библейските работнички от второто поколение на Петдесетната деноминация и аз си спомням как майка ми Валентина Стоянова (1926-2007) често я споменаваше като своя учителка.

Три от дъщерите на Кинареви, сред които и Донка, получават стипендии за Американския колеж в Самоков. Донка Кинарева продължава образованието си в Софийския университет, където следва славянска филология. След завършването си преподава няколко години българска литература в Самоковския колеж.[5] Нейният професионален опит на преподавател ѝ помага по-късно в организационната и книжовна дейност в Съюза на евангелските петдесетни църкви у нас.

Харизматичната вест и нейната роля в живота и служението на Донка Кинарева

Отначало Донка Кинарева проявява критично отношение към проявите на харизматичните представители в гр. Сливен. Всъщност дълго време сливенските конгрешани продължават да бъдат скептични и се противопоставят на случаите, при които техни близки се присъединяват към новата Евангелска петедесетна общност в града.[6] За съжаление, не разполагаме с точни данни за това, как Донка Кинарева е станала последователка на харизматичното благовестие и какво е било първоначалното ѝ отношение към кръщението в Св. Дух. Всеизвестна обаче е историята, в която се разказва, че в първата си ревност тя е изгорила университетската си диплома, за да не бъде изкушена да се върне към светската си преподавателска дейност.[7] Този драматичен момент в нейния живот едва ли би предизвикал одобрение днес, но той е сиптоматичен за една от характеристиките на пионерския ентусиазъм на петдесетната вълна у нас – пълното отричане придобивките на „света” и довеждането до крайност концепцията за „отделяне” в името на чистотата и пълното посвещение в служба на Св. Дух. Такава концепция обаче, ако бъде доразвита като учение и наложена върху всички последователи на харизматизма, води към самоизолацията на религиозната общност и отваря вратата на фанатизма и сектантщината. Асоциалността винаги води към негативни последствия за отделната личност и цялата общност.

Лингвистичните знания и опит на Донка Кинарева са оценени високо от първия председател на СЕПЦ п-р Николай Николов (1900-1960), с чието семейство Кинарева се сприятелява. Още в началото на 1930 г., около две години след Учредителния събор, Изпълнителната комисия на младата деноминация решава да състави екип, който да се грижи за книжнината. Протокол № 8 (11 февруари 1930 г.) упълномощава следните лица да образуват редколегия: п-р Николай Николов, Донка Кинарева, Емануил Манолов, Георги Чернев, п-р Павел Рахнев, Райна Райнова и Дидка Райнова.[8] Целта е да се започне издаването на петдесетна периодика и друг вид просветна литература, за да могат служители и миряни да се образоват правилно в петдесетната доктрина. Тази инициатива е навременна, защото както показват протоколите от началната фаза на харизматичната история у нас, младата деноминация е разтърсвана от крайни учения и действия, водещи до разцепления и горещи противопоставяния. Освен това е видно, че из страната плъзват чужди мисионери, които се мъчат да привлекат служители и цели общности към себе си с претенциите за Божие водителство. Създаването на редколегия от елита на ранните петдесетни дейци, съставена от най-образованите и талантливи хора тогава, свидетелства за изключително правилна и ефективна стратегия. За съжаление, тази стратегическа линия бива постепенно изоставена след заминаването на п-р Николов за САЩ, което се отразява негативно върху по-късното развитие на книжовната дейност на СЕПЦ[9]. Ехото от тази стратегическа грешка се чува и днес.

Редколегията се заема предимно с издаването на списанията „Благовестител”[10] и „Петдесетни вести”[11]. Почти по същото време п-р Харалан Попов започва да издава сп. „Нашата надежда”, което след прекъсването си поради „пасторския процес”, продължава да излиза в Швеция през 60-те години и да се разпространява посредством емисарите на „Славянската религиозна мисия”. След излизането на „Благовестител” и „Петдесетни вести” в продължение на близо една година оценката на п-р Николов и Изпълнителната комисия е положителна. В Протокол № 15 е записано: „Председателят препоръча да се продължава с издаването на тези списания, понеже резултатите, добити досега, са много насърчителни”.[12] По-нататък е включено интересно сведение, че въпреки предстоящото си заминаване за САЩ, п-р Николов настоява името му да продължава да фигурира като „отговорен редактор”. Мотивът е „да не останат някои противници с впечатлението, че той заминава от страната завинаги”. Дали тези „противници” са били вътрешни в деноминацията, или външни спрямо нея, остава неизвестно, но можем да заключим, че е имало хора, които не са харесвали организационната политика на п-р Николов и биха се радвали тя да бъде премахната.

Donka Kinareva 2Включването на седем млади, посветени и образовани хора в редколегията на двете петдесетни списания, говори за една правилна и перспективна стратегия. Налице е визията на Изпълнителната комисия за екипност. Името на председателя п-р Николай Николов присъства като „отговорен редактор”, но той не действа тоталитарно. В екипа са включени хора с богословско образование, литератори и и администратори. И макар тези списания да не могат да се мерят по своето културно ниво с много други светски списания от онова време, те постигат необходимото образователно и възпитателно ниво, за да могат пионерите на харизматичното движение да се „хранят духовно” и напредват в утвърждаването на вярата си. Резултатите са положителни именно защото редакторите и сътрудниците работят в екип и сами по себе си са точните хора за тази дейност. В скоби ще посоча, че прекратяването на сп. „Благовестител” преди няколко години се дължи преди всичко на липсата на визия като тази на първите му издатели.

Донка Кинарева е един от най-полезните сътрудници в екипа на сп. „Благовестител”. Написаното от нея е плод на жизнения ѝ опит и литературните ѝ умения. Но тя не се задоволява само с писането на материали за списанията и редактирането на чужди дописки. Разбирайки нуждата от богослужебна и образователна литература, Донка Кинарева взема активно участие в преводите на голяма част от евангелските песни, влезли в сборника „Духовни химни”. Ползването на английски и руски език език и литературната ѝ подготовка, както и добрата ѝ музикална култура, спомагат за пресъздаването на български език онези класически евангелски химни, които са възпитавали през вековете поколения от вярващи, издигайки не само тяхното духовно, но и естетическото им и културно ниво. Евангелските химни, писани от Чарлс Уесли, граф Цинцендорф, Франц Грубер или Фани Кросби, заехтяват и в български молитвени салони. В този сборник има химни за живота, смъртта и възкресението, за греха, мъката и спасението, за Христос и слабите хора, за деца, младежи и възрастни. Има тъжни песни за увяхналата като градина Христова Църква и възторжени химни за изпълването със Св. Дух, което трябва да даде надежда и сила на унилите. В тези химни има богословие и поезия, има съдържание и добре обмислени фрази, има пълноценна духовна храна. Всичко това дължим на безценния труд на способни и посветени на Божието дело дейци като Донка Кинарева. Не съм много сигурен обаче дали новите поколения петдесетни вярващи продължават да се ползват от плодовете на този безценен труд – сборника „Духовни химни”. Тъжният факт е, че има цели църковни общности, които напълно са го изоставили.

Донка Кинарева и „пасторският процес”

Donka Kinareva 3Донка Кинарева е призована на „пасторския процес” през февруари-март 1949 г. като свидетел под № 38 на Дирекцията на Държавна сигурност.[13] Това означава, че тя е трябвало да свидетелва за „валутните нарушения” на обвиняемите петдесетни пастири. Оказва се обаче безполезен свидетел поради твърденията си, че не може да си спомни точни данни. В спомените, записани от проф. д-р Йордан Марков, Донка Кинарева изповядва: „Мен ме разпитваха нощем, без почивка, без да сядам, в силно осветена стая. Следователите се уморяваха и сменяха. Аз оставах. Караха ме да си „спомням” несъществували обстоятелства, уличаващи различни пастири в шпионаж и злоупотреби. Отговарях им, че не мога да си спомням несъществували неща, още повече, че тогава не бях толкова стара, за да съм си загубила паметта. Не можах да им угодя, за да ме оставят на мира. По-скоро бях готова да умра, но те все настояваха за същото: „Ще си спомниш, ще си спомниш!”[14] Донка Кинарева обаче не иска да си спомня неща, които биха били използвани във вреда на нейните колеги пастири. И тя заплаща за  храбростта си, преминавайки през комунистическите трудови лагери.[15] Но тежкият труд и жестоките мъчения не я сломяват. Тази крехка физически жена е притежавала несломимия дух не само на пионерка в харизматичното дело, но и на онази българска възрожденска борбеност, която била по-силна от жестокото безумие на поробителя. Затова е проявила мъжеството на личност, формирана не само от амвонни послания, но от дълбокото познаване примерите на родната и християнската история, които превръща в реалност на своя живот. 

[1] За дейността на Донка Кинарева има твърде оскъдни данни в: Дрянов, Й. История на Евангелските петдесетни църкви в България. Варна, 1977 (машинопис, 44-5); Зарев, Ив. История на Евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989). С., 1993. 85-6.

[2] Марков, Й. „Донка Кинарева (спомени по случай 100 години от рождението ѝ)” (машинопис, 1).

[3] Марков, Й. Семейна памет. 2009. 24 (непубликувана хроника).

[4] Пак там, 27.

[5] Пак там, 36.

[6] Вж. напр. обсъждания от Изпълнителната комисия случай със съпругата и дъщерята на Иван Топалов, които приемат харизматичната вест (Протокол № 5, 1 ноември 1929: Протоколна книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ в България, 10-13). Разглежданият проблем стига чак до религиозния представител п-р Д. Фурнаджиев.

[7] Марков, Й. Семейна памет. 36.

[8] Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 21-2.

[9] Всъщност трябва да признаем, че книжовната дейност на съюзно ниво е много слаба и ѝ липсва креативност.

[10] С редакцията на сп. „Благовестител” след заминаването на п-р Николов се ангажират пряко Емануил Манолов и Донка Кинарева (Протокол № 15, 4 юли 1931: Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 32).

[11] За администратор на сп. „Петдесетни вести” е избрана Райна Райнова (Протокол № 13, 25 ноември 1930: Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 27).

[12] Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 33.

[13] Обвинителен акт по Следствено дело № 2340 „А” от 1948 г. на Д.Д.С. (II съд. – 837 „М”, т. I, 19).

[14] Марков, Й. Цит. съч. 36-7.

[15] Донка Кинарева е изпратена с едногодишна присъда в трудов лагер в с. Босна, Силистренско.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
  15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
  18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
  19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
  23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
  24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
  26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България