Barbara Reeves-Ellington, Domestic Frontiers. Gender, Reform, and American Interventions in the Ottoman Balkans and the Near East. Amherst and Boston: University of Massachusetts Press, 2013, 214 р.
Българската история и култура от ХІХ в. е област, която отдавна привлича вниманието на много изследователи, значителна част от източниците са изследвани, натрупани са и немалко интерпретации. В последните десетилетия се предприемат интересни опити за осмислянето на познатото от нови гледни точки, но те рядко става на основата на значителен корпус от непознати източници. Първото, което се забелязва в труда на Барбара Рийвс-Елингтън, е успешното съчетаване на относително новата феминистична и постколониална гледна точка с множество непознати не само за българските изследователи текстове от епохата, свързани с дейността на протестантските мисии на Балканите през ХІХ и началото на ХХ в. Авторката анализира богата кореспонденция, архивни документи на протестантските мисии, книги и публикации в малко познати англоезични и български периодични издания. Нещо повече, авторката съзнателно се стреми да съчетае различните гледни точки, които се откриват в двата основни корпуса от източниците – от една страна – на мисионерите, от друга – на българите, сред които те работят.
Участието на протестантските мисии в културните процеси на Балканите, на първо място – сред българите, е известно, но и в някаква степен подценявано, както ни убеждава Барбара Рийвс-Елингтън. Практически непозната е вътрешната динамиката в мисионерската общност и мястото на жените в нея – два проблема, които стоят във фокоса на вниманието на изследователката.
Трудът съзнателно не е изграден като разгърната история на дейността на протестантските мисии, а се съсредоточава върху няколко възлови точки в нея и ги разглежда пред призмата на важния за тях „домашен дискурс” (domestic discourse) и променящите се граници (frontiers), които той чертае. И двата ключови за труда термина предполагат известни пояснения. Става дума за използването на представите за дом и семейство, които стоят в центъра не само на протестантската пропаганда, но и в мисленето на мисионерите, и за разграничителните линии, които произтичат от тях в съзнанието на носителите им и определят поведението им. Барбара Рийвс-Елингтън разкрива как американските мисионери извличат от представата за домашното един имперски дискурс, който свързва дома с нацията, „цивилизаторската” дейност на дома със задачите на националната експанзия и изграждането на империя и определя кой да бъде включен и кой – изключен от политическия живот в нея. (р. 9)
Първата глава „Мисионерските семейства и оспорената представа на дома” разглежда еволюцията на представата за християнски дом в умовете на първите протестантски мисионери от 40-те години на ХІХ в. и как те използват езика на домашното, за да оформят, поддържат и подриват съществуващото социално и идейно статукво (p. 13). Представителна за първото поколение съпруги на мисионери е Мери Ван Ленеп (Mary Van Lennep), която успешно се вписва в изискванията на организационните структури и тяхната идеология. Сред второто поколение мисионери авторката извежда на преден план разгърнатата самостоятелна дейност на Фани Бонд (Fannie Bond), която се радва на пълната подкрепа на съпруга си и за която равенството на половете е реалност. Сходна е фигурата и на Зои Лок (Zoe Lock) в Самоков и на други места, която също подрива традиционните представи за жената и нейното място в дома и семейството.
Една яростна атака срещу сградата на мисията в Стара Загора през 1876 г. стои в центъра на втората глава „Образование, конвертиране и българският православен национализъм”. Поводът е приемането на протестантството от българката Мария Генчева и негативната реакция на майка ѝ, подкрепена от местната общественост, на първо място от старейшината на общината хаджи Господин Савов. Интересни са наблюденията върху това как съпротивата срещу девическото образование, предлагано от мисионерите, стимулира местните общности да изградят свои училища.
Третата глава „Мисионерската преса и българската домашна реформа” разглежда приносът на мисионерските издания на български език, на първо място списание „Зорница” за промените в българското общество (а и в Османската империя като цяло). Проследена е широката и многостранна рецепция на поредицата статии „Писма до майките” на Марта Джейн Ригс (Letters to Mothers by Martha Jane Riggs) и интересни моменти от дейността на Анастасия Тошева, Евгения Кисимова и Петко Р. Славейков. Наблюденията показват постепенното пренасочването на вниманието на Алберт Лонг (Albert Long) от чисто мисионерските цели към развитието на образованието, по-специално – образованието на българските девойки.
Тук е представена накратко и дейността на мисионерите, довели до появата на първият български печатан превод на Библията. Точни са наблюденията на Риивс-Елингтън, че българите приемат подкрепата на мисионерите, но преследват свои цели, свързани с развитието на просветата и националното движение. Авторката разглежда и българската рецепция на американска книжнина, пряко или косвено свързана с протестантството. Ценните наблюдения вероятно биха спечелили, ако се разширят и обхванат и рецепцията на английската литература от това време и от този тип, а и не само английската. В това отношение български изследователи (Вл. Трендафилов, Ал. Шурбанов и др.) имат значителен принос, който следва сходни насоки.
Б. Елингтън-Рийвс успешно търси връзките на разглежданата книжовна дейност на мисионерите с по-стари и съвременни български текстове и жанрове (дамаскините, Д. Войников и др.), както и с аналогични тенденции в дейността на мисионерите в други части на света. Изводът, до който Б. Елингтън-Рийвс достига, е че книжовната дейност на мисионерите изиграва важна роля в повишаването на грамотността на българите, успява да предаде много от протестантските морални ценности, но мисионерите не успяват да постигнат религиозните си цели, не успяват да приобщят местното население към своето вероизповедание. Българите съумяват да включат тази книжнина и нейните идеи в своя национализъм, който е здраво свързан с православието.
Четвъртата глава „Нетрадиционни двойки – пол, раса и власт в политиките на мисионерите” е съсредоточена около една криза в средите на мисионерите, започнала през 1876 г. Тя е породена от трудните за преглъщане идеи на две неомъжени жени сред тях – Естър Малтби и Ана Мъмфорд (Esther Maltbie, Anna Mumford), които искат да изградят свой собствен дом, – и на британката Елизабет Бивън (Elisabeth Bevan), която сключва брак с българин – протестантския пастор Иван Тонджаров. Тези казуси поставят в нова светлина въпросите за равенството на половете и расите (именно на расите, според наблюденията на Елингтън-Риивс). И един интересен парадокс – докато за българите американските протестантски мисионери са в известна степен олицетворение на модерното, то в американски и европейски контекст те несъмнено са традиционалисти, идеите им, както нееднократно подчертава авторката, са от времето преди Гражданската война в САЩ (1861-1865), а мисионерската общност като цяло (включително и централата в Бостън) сякаш не чува актуалните по това време гласове на суфражетките и на движението за расово равноправие.
Историята на изграждането на Константинополския дом (The Constantinople Home) – модерно девическо училище – през 1876 г. е центъра, около който се разгръща петата глава, която представя вътрешните противоречия в мисионерската общност, довели до отделянето на училището в османската столица от мисионерите и превръщането му в самостоятелно секуларизирано учебно заведение, свързано по-скоро с пропагандата на американските имперски амбиции, отколкото с протестантските идеи. Централната фигура в тази глава е Мери Милс Патрик (Mary Mills Patrick), която осъществява реформата в училището.
Обобщените изводи, които Б. Елингтън Рийвс извлича от наблюденията върху дейността на американските протестантски мисии в Близкия Изток разкриват интересни успоредици между османизма и протестантството при въздействието им върху българите. И двете идеологии предлагат свои варианти на наднационална идентичност, която преодолява традиционните разграничителни линии (p. 166). Протестантството спомага на процеса на религиозна фрагментация на османското общество, но и двете идеологии постигат по-скоро обратен на търсения резултат – те фактически стимулират националното съзнание на българите. Можем да се питаме до каква степен е вярна първата част от това твърдение, но втората е несъмнена. Несъмнена е и ролята на протестантите, които те изиграват за промяната на мястото и самочувствието на българката, въпреки че и в това отношение резултатите не се покриват напълно с първоначалните намерения и идеите на мисионерите.
Бил съм свидетел както на ентусиазма, така и на неразбирането, с които преди време бяха посрещнати някои от първоначалните наблюдения на Барбара Рийвс-Елингтън в България. Монографията ѝ, резултат на дългогодишен труд, предлага наблюдения и изводи, които, надявам се, ще обогатят и ще стимулират изследванията върху социалните и културните процеси от епохата и ще стимулират към нови търсения.
- Николай Аретов
Последни коментари