I. Петър Дънов на обучение в Американското научно
богословското училище към методистката мисия
в гр. Свищов
1. Петър Дънов се ражда на 29 юни 1864 г. в с. Хадърджа, околия Варненска от родители – баща Константин Дъновски и майка Добра хаджи Атанасова.
За рождената дата на Петър Дънов виж в „Изгревът“, т. IV, с. 42-47.
По стария Юлиански календар датата е 29 юни 1864 г. И на с. 43 ще прочетете, че добавката на родените от 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г. е с поправка от 12 дни. Така че до 1900 г. е могло да се каже със сигурност, че Петър Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлианския календар и на 11 юли 1864 г. по Григорианския календар. Но понеже на 31 март 1916 г. е въведен задължително Григорианския календар, датите се преместват с 13 дни напред. Това важи до 2000 година, както и от 2000 до 2100 година (виж с. 43).
Оттук следва, че след 1900 г. се прибавят 13 дни към родените от 1800 г. до 1900 г. И тогава, като прибавим към 29 юни 1864 г. цели 13 дни става 12 юли 1864 г. Така че аз нямам грешка. Рождената дата на Петър Дънов до 1900 г. е 11 юли 1864 г., а от 1900-2000 г. е 12 юли 1864 г. А това е ден Петровден по църковния календар и Петър Дънов винаги е празнувал на 12 юли своя имен и рожден ден.
2. Когато дойде времето да се направи хороскопът на Петър Дънов, възложих на Светозар Няголов да го направи. И той посочи 11 юли 1864 г., така че няма никаква грешка. Виж „Изгревът“, т. XIX, с. 532-549.
След това аз написах бележки и разяснения „Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов“. Виж „Изгревът“, т. XIX, с. 907-928.
Без това мое изложение, вие не можете да се ориентирате в периодите на дейността на Петър Дънов като Петър Дънов, като Учител, като Миров Учител и като Всемиров Учител.
3. А какво е мнението на Учителя за българите виж „Изгревът“, т. XIX, с. 929-933.
4. А в „Изгревът“, т. XXII, с. 545-586 има три хороскопа, когато Божественият Дух, когато Христовият Дух и когато Господният Дух посещават, влизат и пребивават в тялото на Петър Дънов. Без да усвоите тези познания, не може да влезете във времето на „Изгревът“.
5. Периодите, през които преминава Петър Дънов са обозначени в „Изгревът“, т. XIX, с. 919-921.
Първият период – от 1856 г. до 1872 г. е период на баща му Константин Дъновски. Той е даден в „Изгревът“, т. XI, с. 54-66, а като Константин Дъновски – свещеник на Всевишнаго Бога и Възраждането на България – в т. XI, с. 160-346.
6. Вторият период е от 1878 г. до 1900 г. и е обозначен в „Изгревът“, т. XIX, с. 919. За справка виж с. 915-917. Този период включва юношеството и обучение в гр. Варна. А какво представлява училището в гр. Варна по онези години и просвещението му, виж „Изгревът“, т. XI, с. 323-345.
7.1883 г. Петър Дънов пристига в гр. Свищов и се записва в двугодишния курс на откритото класно училище с пансион по богословие на евангелската-методистка мисия. Това събитие е публикувано в „Изгревът“, т. V, с. 531-534 „Учителят и протестантите“. На с. 532 са написани имената на онези, които са завършили с Петър Дънов. А на снимка № 5 са дадени ликовете на 6 човека, завършили този богословски курс на 25 юли 1886 г. И след това този курс продължава.
Лицето на Петър Дънов по-късно се преснема, увеличава се и бе публикувано в „Изгревът“, т. VI, под снимка N 1.
Петър Дънов в с. Хотанца, като учител на снимка N 2. Виж „Изгревът“, т. II, с. 99.
Петър Дънов като студент в САЩ е под снимка N 3 и за него виж в „Изгревът“, т. II, с. 99. Тази снимка се публикува в „Изгревът“, т. XXII, под N 1, 2.
II. ПЕТЪР ТИХЧЕВ – първият евангелист-методист,
присъствувал на съборите на
Синархическата верига на Бялото Братство
11. Петър Дънов напуска пансиона на евангелската мисия, за да избегне техния строг порядък, налаган на студентите. А той е бил непоносим от всяка гледна точка. Намира квартира при евангелския пастор Петър Тихчев. Избягва от строгия пансион. И както се казва, че се откачва на трън, та се закачва на глог, че е по-висок. Идват историите с двете дъщери на Петър Тихчев и с желанието на жена му да ожени някоя за Петър Дънов. А как небето се справя с тези две големи клопки, е описано много добре в „Изгревът“, т. VI, с. 543. Така че животът му при Петър Тихчев не е бил безоблачен, а с бури, светкавици, гърмежи и накрая с две погребения на дъщерите на евангелския пастор. (За двете дъщери на Петър Тихчев ще публикуваме думите на Учителя от лекция на ООК, 20 май 1935 г. в раздел VIII, точка 11.)
На следващата година Петър Дънов заминава за учител и проповедник в с. Хотанца, където престоява една година. После заминава за САЩ през 1888 г., престоява 7 години и се завръща 1895 г. През цялото това време, а и по-късно Петър Тихчев е пътуващ проповедник. По-късно посещава събранията на Петър Дънов. И понеже тогава е било много на мода да се пита кой какъв е бил в предишните си прераждания, то Петър Дънов разкрива някои от тях.
12. Петър Тихчев не е случаен човек. Той си идва от миналите прераждания. На няколко места е споменавал Учителят за тях. Бил е прероден в Мала Азия при турците и като областен управител е имал власт и е убивал и раздавал смърт наляво и надясно. Та той си идва със своята карма при това прераждане и е цяло чудо, че Провидението го прави проповедник на евангелизма (Виж „Петър Тихчев и владиката“, раздел VIII, точка 10.) Направо не е за вярване. И накрая става хазяин на Петър Дънов. За този период е описано в „Изгревът“ по различно време и от различни автори.
Виж „Изгревът“, т. Ill, с. 19-20; т. IV, с. 143; т. VI, с. 543-544.
След като се завръща от САЩ, е назначен за пътуващ проповедник.
13. Петър Тихчев присъствува на съборите. Неговото име е отбелязано в протоколите там, както следва. Справките са взети от „Изгревът“, т. XI:
За 1909 г. виж с. 430.
За 1910 г. виж с. 446.
За 1911 г. виж с. 481 (посочено е, че е роден в с. Беброво, живущ в гр. Русе), 482, с. 502.
За 1912 г. виж с. 509, 530.
За 1914 г. виж с. 558, 560, 588.
За 1915 г. виж с. 607.
Това е единственият пример как един евангелски проповедник идва и се включва в Синархическата верига на съборите на Бялото Братство. Друг случай няма!
14. Всеки би си поставил въпроса, как един евангелист-методист, който проповядва Евангелието накрая може да стане последовател на Учението на Петър
393
Дънов. А отговорът е много прост и обикновен. Когато Учителят започва да посещава първите самозародили се духовни групи в България, то те са правили само църковни молитви и са пеели църковни песни. Така са престоявали по цели нощи в бдение.
Петър Дънов тогава им дава наряди и задача да изучават Евангелието по теми и по обозначени глави. Да го изучават, да го проучават. И той много пъти споменава в своето Слово, че ученикът всеки ден трябва да чете Евангелието, за да се свързва с Христовия Дух. А защо? Защото Святият Дух се явява при учениците на Христа и той им припомня всичко това, което е говори Христос. И чрез него те записват Евангелието, чрез Святия Дух, който влиза в онези, които пишат четирите Евангелия.
15. И така че Петър Тихчев върви по България и проповядва Евангелието. Той намира и онези духовни групи, които са получили задача от Дънов да изучават Евангелието. Той се включва активно, за да им тълкува различните стихове. Така че той върши една работа, която е начертана от Петър Дънов за обучение на тези духовни групи. После техни представители присъствуват на съборите на Синархическата верига и техните имена присъствуват там заедно с името на Петър Тихчев. Това е обяснението защо старият пастор-евангелист присъствува на тези събори. Той вече е приел Учението на Петър Дънов.
III. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ – представител на евангелистите –
методисти пред Учителя Дънов,
като един истински Божий служител в България
16. Цветан Цветанов е един образ, който е събирателен, образ на хилядите евангелисти-методисти подвизавали се в България. Те трябваше да излъчат и да представят един такъв образ. И те го създадоха и го представиха пред Учителя Дънов.
А това е Цветан Цветанов. Мога да заявя, че това е единствения образ, който не само ме впечатли, но ме и порази.
И заради него аз правя този том от „Изгревът“ за евангелистите-методисти и за Учителя Дънов
Този образ е още в съзнанието ми. Успяха да излъчат жив човек и жив представител пред Учителя. Атова е голямо усилие на хиляди хора.
В „Изгревът“, т. II, с. 224-225 има статия „Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник“, като накрая се споменава за един евангелски проповедник, съученик на Учителя от времето, когато е бил в Свищовското Научно-богословско училище през 1883-1887 г. Случаят, не знам защо, бе описан в няколко реда. Но сега ще го разкажа така, както трябва. Той си заслужава да бъде описан. Нали заради този образ аз подготвям издаването на „Изгревът“, т. XXIV – за евангелистите-методисти и Учителя Дънов.
17. Ден неделя. На Изгрева присъствуват много граждани, дошли от града. След Паневритмия има един промеждутък от време и обикновено всички са наобиколили Учителя и му целуват ръка. Всеки бърза да се добере до него, и всеки е застанал на опашка и си чака реда.
Има няколко направени снимки след Паневритмия на поляната на Изгрева и се вижда, че десетки са онези, които са заобиколили Учителя. А всички знаят, че нямат време за губене, защото в 10 часа сутринта започва редовната неделна беседа на Учителя и всички трябва да бъдат в салона, насядали по столовете и пеещи песните на Учителя преди беседата. Тогава го знаят всички, защото такъв е реда и то от години.
Такива две снимки може да видите в „Изгревът“, т. X, снимки № 87 и 88.
По това време на края на поляната е застанало едно старче с бастун, с шапка и се оглежда наоколо. Не познава никой и никой не му обръща внимание, защото всички са в кръга на поляната и целуват ръка на Учителя. Старчето продължава да се оглежда и да се взира към онези, които са заобиколили Учителя. А разстоянието е повече от 50 метра. Тогава Учителят прибира дясната си ръка, която я целуват, преминава през онези, които са го заобиколили и се насочва към старчето с бастуна и с бялата шапка, който стои на края на поляната. Всички се обръщат с поглед нататък, но никой не смее да върви след Учителя; Стоят на мястото си в средата на поляната. Учителят отива при него, здрависва се с него, прегръща го с ръка през рамо и разговаряйки се с него го довежда в центъра на кръга на поляната, където чакат към 40-50 човека да му целуват ръка. Тогава Учителят се обръща към тях и казва:
„Искам да ви запозная с един мой съученик от времето, когато бяхме студенти в Богословското училище в Свищов“.
Всички вече са направили място и Учителят и старчето вече са в кръга, заобиколени от 40-50 човека. Тогава Учителят, като изглежда всички, на висок глас казва:
„Искам пред вас да поздравя един истински Божи служител. Един истински евангелски пастир.“
Всички стоят като зашеметени. А този скромен евангелски проповедник стои като изумен, очите му се насълзяват и той заплаква. Учителят го потупва по рамото, след това го отвежда встрани от множеството и продължава да разговаря с него. Никой не чува разговора. След време лицето на проповедника се изяснява, осветява се и той се разделя със своя съученик сияещ. За него бе съученик, но за онези, които стоят и чакат на поляната е Учителят Дънов.
И тогава всички виждат, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи.
За този случай е разказано в „Изгревът“ том VI, с. 53 от Наталия Чакова. Аз го публикувам в раздел VI, точка 10.
18. Това е разказът за истинския Божи служител, евангелски пастор. А това е Цветан Цветанов. Така че пред своите ученици Учителят Дънов им показва, кой може да бъде истински Божи служител и че един такъв съществува и го има в България. Това е втората част.
А първата част е, когато Учителят отива лично на един конгрес на евангелските пастири и проповедници в гр. Плевен. А защо отива ли? Не затова да им проповядва, а да им засвидетелствува пред тях, кой е истинският пастир между тях.
Мнозина от тях знаят, че той е възпитаник на методистите-евангелисти в България и в САЩ и затова свободно го допускат в своите среди. За тях той не е чужд човек. Той е «техен човек евангелист методист» и така приет той присъства и на конгресите им. Не го приемат за Учител, но някои казват за него «Учителя Петър Дънов». И толкоз!
Той се приближава до Цветан Цветанов, слага ръка на главата му и казва пред всички евангелисти, пастири и проповедници:
„Ето един истински пастор и един истински служител Божий.“
Така Учителят Дънов лично отива в гр. Плевен, за да свидетелствува пред тях кой е истинския Божий служител. А това не е малко, дори е много.
Ето така от хилядите евангелисти-методисти и от техните десетки и стотици пастори, успяха да излъчат един свой представител пред Учителя Петър Дънов. И той засвидетелствува това и на Изгрева пред своите ученици и в гр. Плевен пред конгреса на евангелските пастори и проповедници.
IV. ВЕСЕЛА HECTOPOBA – един представител излъчен от
евангелистите-методисти,
които идват в Школата на Учителя
19. Спомените на Весела Несторова ще бъдат публикувани накрая. Накрая към тях са поместени бележки на съставителя.
Тук искам да споделя нещо много интересно. През 1939 г. по поръчение на Учителя Весела превежда „Свещените думи на Учителя“ на английски език. Тя ги предава на Учителя. По-късно се предават на Фархи, той заминава за САЩ и там ги издават. Изпращат две книги на Учителя. Той извиква Весела и й показва преведените книги, публикувани в САЩ. Учителят е бил много радостен, че са преведени и публикувани именно в САЩ, защото техните евангелисти-методисти са работили в България. Дотук добре.
А какво става по-късно с тези книги? Абсолютно нищо. Американските евангелисти-методисти не я купуват, нито я четат Тя била захвърлена в един гараж и там престояла десетки години. От 1945 г. до 1990 г. няма никаква следа от нея. От 1990 г. до 2006 г. също няма никакви следи.
А какъв е изводът? В САЩ няма хора, които да са готови да прочетат и приемат „Свещените думи“ на Учителя Дънов. Това е големият извод след направения опит Няма нито евангелисти-методисти, нито протестанти. Няма никой!
А как са дадени „Свещените думи на Учителя за ученика“, виж в“Изгревът“ т. I, с. 98-103.
V. Протестантите в Школата на Учителя Дънов
от 1922-1944 г.
20. Учителят Дънов е познавал всички евангелисти от старото поколение до 1900 г. Те се женят, раждат деца, отрастват и когато се отваря Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г., те идват като синове и дъщери на старите евангелисти-методисти.
И какво става с тях? Те се включват в т.н. братски живот в Школата.
И какво става с тях? Ето това е въпросът. А отговорът е – пълен провал. Примери. Ето ги.
21. Галилей Величков – син на протестантин, дошъл от Пловдив. Той става цигулар на Младежкия окултен клас. От 1945 г. до 1970 г. – пълен провал по всички линии. Аз започнах да работя с него и благодарение на моя труд, моята програма, успях да спася онова, което бе запечатано в съзнанието му и бе публикувано от мен в „Изгревът“, т. I, с. 5-108; т. IV, с. 50-240. Неговите снимки са в Изгревът“, т. IV, както и в т. VIII, снимки № 2, 3, 12, 22, 23, 28, 30, 37, 39. В т. XXII, снимки №65,66.
И накрая искам да споделя, че той през цялото време работеше срещу мен. Да, точно така. Има много примери, които, ако ги разкажа, ще се ужасите. Ето един.
Бях намерил и преснел няколко документа от пребиваването на Учителя в САЩ. Показах му ги и той поиска по едно копие и аз му дадох. След години той ги предаде на Атанас Славов, който бе избягал в САЩ и който по това време говореше по радио „Гласът на Америка“, предаване на български език срещу комунистите. А баща му бе комунист, той беше комунист, беше старши научен сътрудник в БАН по литература с много привилегии. От комунистическата власт имаше привилегии, после избяга и почна да служи на други. А за баща му и за чичо му ще си прочетете в „Изгревът“, т. VII, с. 28-30, № 6 „Да те пързулнат по паркет“.
Там има инициали, където К.С.=Кирил Славов, а В.С.=Васил Славов. Аз бях написал имената им, но Анжела, дъщерята на Мария Младенова ми се обади по телефона да сложа пак инициалите, защото щяла да й се разсърди Мария Славова, която е дъщеря на Кирил Славов.
Защо разказвам това? Ами Галилей Величков му предаде на Атанас Славов материала, който аз събирах за „Изгревът“. Направи го нарочно, за да ми се попречи. И това стана.
Та протестантинът винаги си остава протестантин.
Учителят казва, че от протестантин окултист не става Това е живия пример. А остана в историята благодарение на мен, че го вкарах в „Изгревът“.
22. Веска Величкова – това е рождената сестра на Галилей Величков. Работих с нея и нейните спомени са публикувани в „Изгревът“, т. VIII, с. 411-514. А за историята на това протестантско семейство, виж на с. 411-415, за „Протестантската идилия“ на с. 415-417.
Тя става учителка в американския пансион в Ловеч на евангелистите-методисти – виж в „Изгревът“, т. VIII, с. 422-424. А за американските мисионери ще прочетете на с. 424-426, за протестантските семейства на с. 426-428. А как протестантските деца остават при Учителя на с. 428-430.
Защо описвам това? Защото аз я накарах да си разкаже тези неща и аз ги записах на магнетофон. Това е една картина за протестантските деца на Изгрева. И накрая и това протестантско дете се провали. Аз я спасих от провала и тя влезна в „Изгревът“.
Тя беше преводач на английски и немски език. Аз я накарах да преведе спомените на Галилей от „Изгревът“, т. IV, с. 52-143 на английски и немски езици и те чакат времето си да се публикуват.(Снимката на Веска Величкова виж в „Изгревът“, т. VIII, № 22 и № 51.)
И накрая за предателството срещу мен.
Аз имах получено от Никола Нанков едно сведение на английски език за дейността на Петър Дънов от семинарията Дрю и от Теологическия факултет в Бостон. Аз отидох при нея и тя ми го преведе на български език и аз си го записах. Поиска да оставя едно копие от фотохартията. Оставих го. Накрая тя го предаде на Атанас Славов. Представяте ли си? Направи го нарочно, за да ми се попречи. А нейната работа я свърших аз, а не Атанас Славов.
Това сведение, за дейността на Учителя в семинарията Дрю, го бе получил Никола Нанков, след като бяха написали писмо до университетите в САЩ на английски и го бе предал на близък да го пусне от Белград по пощата. След месеци пристига отговора. Той получава писмото и отговора. След няколко дни го извиква Държавна сигурност, показват му разпечатка от писмото, което е получил и започват да го заплашват, че това е забранено и че ще го изселят и интернират от София. Никола Нанков преживя в ужас всичко това към 3 месеца. Непрекъснато се е молил на Учителя да го спаси.
Той лично ми го е разказвал. Аз също лично го преживях в страх, защото можеха да се доберат до мен. Но материала го запазих, като го оставих при Галилей и сестра му. А те, Галилей и Веска, го предадоха на Атанас Славов и ме изиграха.(Направиха го нарочно, за да ме изиграят. Сполучиха в това. Атанас Славов, като се върна от САЩ, след като по време на социализма бе избягал от България и според тогавашните закони бе станал „невъзвращенец“, то тогава издаде една книга. Тя се казваше „Пътят и времето. Началото.“ Том 1. София, 1998. Той помести много снимки от онези документи, които бяха у мен. А те бяха лично донесени от Учителя Дънов от САЩ. Те бяха съхранявани десетилетия и трябваше да послужат за „Изгревът“. Но те послужиха на другиго. На Атанас Славов. Успяха и сполучиха. В този план бяха въвлечени и включени Галилей Величков, сестра му Веска и Кралю Кралев. И всички са протестанти. До един! Ето, сега в този том, аз трябва да поместя всички тези документи и свидетелства, атестати, дипломи наУчителя. Но ги откраднаха от мен. А защо? За да ме няма. Но мен ме има и аз разказвам какво означава предателството им.)
23. Надежда Георгиева Печеникова, по мъж Кьосева Нейните спомени са в „Изгревът“, т. VI, с. 471-504. Бяха записани на магнетофон. Както Надежда, така и брат й Славчо Печеников са протестантски деца.
Тук искам да кажа, че Надежда ражда син на име Григор или Григорий.
Той порасна, завърши литература в София и накрая дойде времето, когато подмени оригиналните думи на Паневритмията. И досега, от 1970 г. до 2006 г., като играят Паневритмия едни пеят оригиналните думи на Паневритмията, а други пеят думите на Гришата.
Как ви се струва? Как така протестантите да раждат деца, които впоследствие стават врагове на Учителя Дънов? По-подробно виж в „Изгревът“, т. I, с. 217-219, точка № 6. Ще ви стане от ясно по-ясно и ще ходите като замаяни от предателствата на протестантите.
Поисках снимки от нея. Каза ми, че нямала. А мъжът й бе фотограф. Все пак я представих в „Изгревът“, т. XVIII, снимка № 44, крайната вдясно. Значи имало такъв човек. Не е измислен.
24. Жорж Гигов Кьосев е съпруг на Надежда Печеникова. Той е протестантско дете. Виж „Изгревът“, т. VI, с. 501-503. Той е бил и фотограф. Направил е много снимки.
По това време Димитър Кочев е в Австрия, където учи, понеже баща му е богат и може да го издържа. Оттам Димитър Кочев купува камера, филми за нея и му ги донася, за да заснемат Учителя и животът на Изгрева и на Рила. И Жоро Кьосев се справя, заснема няколко филма на кинокамера и ги съхранява. Димитър Кочев му донася и цветни филми от Виена. А тогава това е много скъпо. Дотогава всички снимки са черно-бели. И Жоро се справя също и заснема много пози и промива негативите с онези проявители и фиксажи, които му е донесъл Димитър Кочев.
И така минават десетилетия, докато синът му става на 20 години и решава, че той е месия. Започва да събира младежи и да им прожектира филмите на баща си за Учителя. Идват от милицията и му правят обиски. Прибират някои от филмите и негативите. И всичко това изчезва. По-късно ги изпращат в САЩ, за да ги умножат. Всичко се загубва. Гришата се оженва за рускиня. Тя, рускинята, задига всички негативи и ги занася със себе си в Русия.
И накрая предателството на протестантските деца и семейства на Изгрева бе пълно.
25. Светослав Георгиев Печеников. Виж „Изгревът“, т. VI, с. 499-501. И той е син на протестанти. Идва времето, когато идва на Изгрева, по-късно става издател и започва да издава беседите на Учителя, но взимал много по-скъпо, отколкото други печатари. Когато съобщават на Учителя, той казал:
„Отрежете го“.
И за нарушение на окултните закони върху печатницата му и складовете на ул. Турко“ 22 по време на американските бомбардировки над София пада бомба и улучва точно мястото на и унищожава всичко. Днес може да прочетете на някои отпечатани беседи да пише отзад: Литопечат, ул. Турко“ № 22. Но той става собственик на тази печатница след 1940 г., представител за България на Библиотека „Безсмъртни мисли“ и издава към 13 томчета.
А какво представлява Славчо Печеников, по псевдоним Славянски, вижте „Изгревът“, т. V, с. 718-721, 721-722, 723-724. Това е финалът на още едно предателство по всички линии.
Негови снимки виж в „Изгревът“, т. XXII, снимка № 52.
26. Димитър Кочев. Виж „Изгревът“, т. XIII, с. 603-620. Той бе човекът който съхраняваше един филм на Учителя и някои негативи. Но беше подлъган и филма бе изнесен в чужбина, за да го умножат. До сега, 2006 г. няма никаква следа от него, както и от негативите му. А защо? Нали това е задачата на онзи, който ръководи протестантите дошли на Изгрева. Да се затрие всичко и да няма следа. Но не знам защо, аз се явих и можах да спася нещо в последния момент и да го публикувам в „Изгревът“, т. XIII, с. 603-620. Синът му, Владимир, ми предаде един филм от живота на Рила -1939 г. Снимка на Димитър Кочев виж в „Изгревът“, т. XIII, снимка № 62.
VI. Най-големият предател-протестантин – Кралю Кралев
27. Кралю Кралев е от гр. Бургас. Той и цялото му семейство, както и брат му са били протестанти. По някакъв начин се случило, че прочел книгата „Учителят“ и се е преобърнал и от протестантин станал на дъновист.
А сега е време да прочете как е издавана книгата „Учителят“. Виж „Изгревът“, т. Ill, с. 208-209, 209-210, 210-212. Защото чрез нея Кралю Кралев става дъновист. А защо дъновист?
Преди да получите отговора, ще си прочетете как е издадена чрез лъжа и измама книгата „Учителят“ в „Изгревът“, т. XIX, с. 938, 939-943: 943-944, а за доуточняване прочетете на и с. 945-962.
Та чрез книга, издадена чрез лъжа и измама, Кралю Кралев става дъновист. И от дъновист става ръководител на Бургаското Бяло Братство. На негово име по нотариален акт е записан салонът, изграден от Бялото Братство. И идва време, когато той и дъщеря му го продават на чужди хора, вратата е заключена и започват безброй дела за доказване на собствеността му. Това е едното голямо предателство на един протестантин-дъновист.
28. А защо се идва до това предателство, прочетете в „Изгревът“, т. XI, с. 792-794, 795-803. Така му бяха предадени от мен към 600 писма на Учителя до Пеню Киров, Мария Казакова и други материали. Беше посочен снимков архив към тях.
Дойде време, те не ми ги върнаха. Излъгаха ме, предадоха ме и накрая
ме продадоха. И как всичко това, което оставих, те го продадоха. А защо ли? Защото коренът им беше протестантски. Точно затова.
29. А защо се дойде до това предателство и кой е виновен за това, прочетете в „Изгревът“, т. XII, с. 875-877. Прочетете и го запомнете добре.
30. А как бе продаден салона в гр. Бургас от Кралю Кралев, прочетете внимателно в „Изгревът“,т. XV, с. 880-882, 882-884.
31. А как бе разпродаден архива, който съм събирал 30 години, както и цигулката на Учителя, виж в „Изгревът“, т. XV, с. 884-886. А за финал вижте с. 886-887.
Ето, длъжен бях да опиша какви бяха онези представители на протестантите, дошли на Изгрева. Всички, без изключение, работеха срещу Школата на Учителя. Те се окончателно провалиха. Аз ги спасих от исторически провал, защото ги вкарах в „Изгревът“. А всички те поотделно и вкупом работеха срещу мен и „Изгревът“. А най-вече бе Кралю Кралев.
VII. Могат ли да се „присадят“ и „ашладисат“
евангелистите-методисти в „Изгревът“?
32. За този окултен и духовен закон за „присаждането и ашладисването“ говори апостол Павел в Послание към Римляните, глава 11.
Тя трябва да се проучи много добре от днешните евангелисти-методисти в България. А защо? Той споменава в стих 4 и 5, че числото на онези, които са останали верни са седем хиляди, които не са прекпонили коляно пред Ваала на многобожието. И онова, което е останало като число е избрано по благодат, а не по заслуги и по дела от онези, които трябва да спазват десетте Божи заповеди.
Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват езичниците. А защо? За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно!
Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат езичниците, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина. Виж стих 17-24. Защо? За да се попълни числото 7000 от езичниците, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали.
Невероятен окултен закон. А какво откровение!
Моят баща обичаше да присажда дръвчета. Отрязваше клони от хубави сортове и присаждаше на дивачки. Имахме ябълка, която имаше 5-6 клона, като на всеки клон растеше отделен сорт ябълки.
Имахме круша – няколко клона раждаха различни сортове круши. Имахме джанка – едните клони бяха с жълти джанки, другите с бели, а трети с червени джанки. Всичко това бе станало, защото баща ми ги бе присадил.
Така че този окултен закон, за който говори апостол Павел, за присаждането и „ашладисването“ ми беше много ясен още от младините ми. Бях го видял по дръвчетата и ял от плодовете им.
33. И ето, протестантите изпратиха своите представители в Школата на Учителя Дънов. Те се присадиха и ашладисаха. Но те си останаха такива, каквито им бяха пръчките – едни круши, други ябълки, трети джанки. И така се проявяваха през целия си живот. И накрая всички останаха предатели на Школата. Останаха предатели и на „Изгревът“.
А аз ги оставих в „Изгревът“ и ги прикачих. Не съм ги „присаждал“ и „ашладисвал“, защото те са врагове А като са врагове те не могат да се „присадя“т и „ашладисат“.
Аз там съм ги оставил по един друг закон, защото са били на Изгрева и тяхното съзнание беше записало като на магнетофонна лента отделни случки и събития от живота на Школата. Ето защо ги вкарах в „Изгревът“, чрез техните спомени.
34. В Школата на Учителя е строго определено колко трябва да бъдат последователите на Учителя. Те са 1,440. Това число е определено. Виж „Откровението на Йоана“, гл. 14, ст. 1: „И видях: и ето, Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.“
По времето на Учителя Дънов и неговата Школа ги е имало, че дори и повече. И нито един от тези указани в тази цифра от 1,440 не си свърши работата, за която бе дошел в Школата на Учителя и бе „присаден“ и „ашладисан“. Те се провалиха.
А аз сега ги спасявам, като ги включих в поредицата „Изгревът“. В „Изгревът“, т. XXII съм включил много снимки от техните величия, били в Школата. Полюбувайте им се. Били са живи и сега са живи, но са в Невидимия свят.
Каквото са правили едно време, сега го правят същото.
Кой какъвто е бил едно време на земята, такъв си е сега и горе в Невидимия свят. Такъв е законът.
Каквото вържете на земята, това ще развържете в Невидимия свят.
35. Ето сега чрез „Изгревът“ том XXIVвключвам евангелистите-методисти.
Аз ги включвам, а не ги присаждам или „ашладисвам“. Казаха ми, че в
България са около 8000 човека. Да допуснем, че са 7000 човека, число, за което говори и апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11, ст. 4. И сега тези 7000 човека ще изкупят ли „Изгревът“ том XXIV, който е в тираж само 1000 бройки. Ако всички желаят да го купят, значи трябва да се направят 7 издания по 1000 бройки. Ето това е техният голям изпит, на който са поставени чрез „Изгревът“ том XXIV. Няма мърдане!
36. Аз съм го издал с пари от програмата на «Изгревът», с мой труд и безплатния труд на моите сътрудници. Ето това е благовестието или Евангелието по Дух.
Вървиш с Евангелието, а след тебе вървят твоите дела.
Онзи Всемиров Дух, който ръководи „Изгревът“ ми нареди да издам този том за евангелистите-методисти. Аз изпълних нареждането му и го издадох. Сега ще видим тези 7000 човека, ще го приемат ли или ще го отхвърлят. Няма мърдане!
Ако го приемат, ако го изкупят и започнат да го четат, то „Изгревът“ ще се отвори за тях и за тяхното съзнание и тогава ще видят какво означава Святият Дух да се изсипе върху тях, както е ставало върху главите на първите християни и ученици на Христа. И ще го проверят!
37. Ако го отхвърлят – то тогава не искам да бъда на тяхно място. Те изобщо ще изчезнат от земята българска. Как така?
Винаги евангелистите-методисти са изпращали по един свой представител в Школата на Учителя да свърши някаква работа. Тези представители са показани в този том. Един от тези представители беше и Павел Василев, който го задействувах, който ми повярва, и който изпълни онова, за което се бе родил. А цели родове от евангелисти стоят зад него. Но трябваше да се явя аз, за да реализирам накрая всичко. А бях последният, десетият човек от веригата на Духът!
38. Вие как смятате, че аз, ей така, случайно ми хрумва и създавам този том. Напротив, концепцията се ръководеше от Невидимия свят от Онзи, който ръководи „Изгревът“.
Има един закон. А той е следният::
Ти не можеш да присъствуват по времето на Христа, ако не си бил по времето на Мойсея.
Ти не можеш да бъдеш по времето на Учителя Дънов, ако не си бил по времето на Христа.
Ти не можеш да правиш том от „Изгревът“ за евангелистите, ако не си бил по времето и на Мойсей, и по времето на Христа.
И задължително е да си бил един от онези, които са писали Евангелието.
А това означава пряка връзка със Святият Дух, който е диктувал и е припомнил на учениците, какво е говорил Христа.
Виж „Евангелието на Йоана“, гл. 14, ст. 26; гл. 15, ст. 26; гл. 16, ст. 13-14.
Тази връзка е хилядолетна и тя преминава от поколение на поколение.
Така Старият Завет преминава в Новия Завет, а Новия Завет преминава в „Изгревът“, който е Пътят Господен на земята. Амин
39. Аз обикновено имам винаги подготвени въпроси към някои, които искат да се покажат, че са големи величия. И ето сега поставям следните въпроси към онези 7000 човека евангелисти-методисти в България. А те са:
1. Какво означава Святият Дух? (Йоана 20: 22)
2. Какво означава Утешителят? (Йоана 15:26)
3. Какво означава Духът на Истината? (Йоана 16:13)
4. Какво означава Божият Дух? (Йоана 4:24)
5. Какво означава Господният Дух? (Пс. 24:8-10)
6. Какво означава Христовият Дух? (Послание към Евреите 13: 8)
7. Какво означава Божествената Троица и Бог Емануил? (Послание към Филипяни 2:11)
40. Предварително съм убеден, че нито един от тези 7000 човека, които са си прикачили табели, чеса евангелисти, не знаят това. И няма откъде да го знаят. Нито техните пастори и проповедници. А за да не се обидят нека да си отговорят на въпросите в точка 39.
А това знание го има в „Изгревът“ т. I, с. 632-672, в „Космогонията“, както и в останалите томове, като съм цитирал как е станало вселяването на Божествения Дух на 7 март 1897 г. в тялото на Учителя Дънов.
Как е станало вселяването на Христовия Дух в тялото на Учителя Дънов на 15 август 1912 г.
Как е станало вселяването на Господния Дух на 16 юли 1922 г. в тялото на Учителя Дънов.
За тази цел вижте „Изгревът“, т. XXII, с. 545-586. Всички трябва да преминете през „Изгревът“. Друг път няма! Това е единствения!
А преди това трябва да се запознаете с хороскопът на Учителя Дънов в „Изгревът“ том XIX, с. 532-553, както и на с. 907-933 „Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов“.
VIII. Евангелистите-методисти в България и в САЩ
ще излъчат ли един свой представител, който да започне да чете Словото на Учителя Дънов, а след това и „Изгревът“?
41. Ето това е най-важният въпрос! Засега това не може да стане. А кога може да се осъществи? Само когато излезе от печат „Изгревът“, т. XXIV, който е предназначен за евангелистите-методисти и Учителя Дънов. Тогава някой трябва да прочете този том и да го възприеме, а „Изгревът“ да отвори заключените си врати от 9 катинара. Само тогава. А дотогава ще се чака. Колко време? Може и десетки години, а може и столетия.
42. Още преди 2000 години апостол Павел в Посланието си до Римляни в гл. 15, ст. 15-19 съобщава как е проповядвал Божието благовестие, т.е. Евангелието. С три неща:
1 – със знамения,
2 – с чудеса, и
3 – със Святият Дух, който е слизал в него.
По друг начин не може. Учителят Дънов е проповядвал по същия начин:
1 – със знамения – те представляват поредицата на „Изгревът“, от т. I до т. XXIV;
2 – с чудеса – това са описаните опитности в „Изгревът“ от неговите • последователи;
3 – със Святият Дух – това е Словото на Учителя Дънов. След 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в него и той започва да говори и
да дава Словото на Бога.
43. Оригиналното Слово на Учителя Дънов съм отпечатал от 59 томчета. Виж „Изгревът“ т. XVI, с. 818-905.
44. Сега се очаква да се излъчат онези представители на евангелистите-методисти, които да започнат да четат оригиналното Слово на Учителя Дънов, както и „Изгревът“, който е Пътят Господен в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно.
45. А дотогава ще чакаме и ще наблюдаваме дали това ще стане. А как евангелистите-методисти ще приемат „Изгревът“ том XXIV? Могат да го отхвърлят Възможно е. Може да го приемат, но не и да го четат. Възможно е. Всичко е възможно. Могат всичко да направят. А ние ще наблюдаваме отстрани и ще чакаме. Аз с нетърпение очаквам това време да дойде. Ще излъчат ли поне един свой представител, който да го приеме и прочете?
Аз съм решил след отпечатването на «Изгревът», т. XXIV да предам 300 броя на Павел Василев – 200 за раздаване в София и 100 за провинцията -безвъзмездно! Ако някой иска да съдейства след това – всеки знае как да постъпи. И това ще го проверим И ще бъдат изпитани всички до един.
46. Аз моята работа съм свършил. А моите сътрудници също си свършиха своята работа. Аз им благодаря. От мен и от нас толкова.
47. А сега да му мислят евангелистите-методисти. Не бих желал да бъда на тяхно място. Заради изпита, на който са поставени. Тежък и съдбовен изпит за тях и за бъдещето на тяхното евангелско-методистко присъствие в България. Или ще ги има, или няма да ги има. Амин.
Друг трети път няма за тях. Пътят им е даден в „Изгревът“ том XXIV. А доказателството за „Изгревът“, кой го създаде и кой го ръководи се намира в „Изгревът“, т. XIII, с. 805-807.
Амин. 20 ч. 45 мин.
9.XII.2006 г. София
Последни коментари