За служението на п-р Костадинка Панова

За служението на п-р Костадинка Панова в софийската методистката църква д-р Лонг

Из разказите на Петър Велев

В СИГУРНИ РЪЦЕ: Веднъж срещнах сестра Костадинка Панова и й разказах как бях я сънувал предната нощ: карах мотоциклет, а тя бе седнала зад мен. Спря ни милиционер и каза: „Застани на моето място и показвай пътя на хората“. Двама мъже, облечени в бяло, подхванаха сестрата и я поведоха по една много стръмна пътека към върха . Тя се обърна назад и каза: „Брат Пешо, страх ме е“. Отговорих й: „Не бой се. Ти си в сигурни ръце“. Това бе последната ми среща със сестра Костадинка. Наскоро след това тя почина и тогава я видях в друг сън. Намирах се в небето и наблюдавах гр. София. От земята до небето се издигаше голяма стена. Покрай стената летеше нагоре една жена, облечена в бяло. Когато пристигна в небето, видях, че тя беше сестра Костадинка. Няколко жени в облекло на католически монахини я посрещнаха и, като я прегърнаха, отведоха я. В подножието на стената стояха евангелски пастир и мой приятел. Пастирът каза: „Ние с теб няма да стигнем там, където отиде тя“, и посочи нагоре. Сестра Костадинка беше вярваща, която работеше за Господа между протестантите. Тя нямаше семейство, а бе посветила живота си на Господа и макар да не бе монахиня, като такава бе приета в небето. (из По пътя към Исус)

Когато почина сестра Костадинка Панова от Методистката църква, сънувах, че се намирам духом на площада на Авиацията, и там са събрани някои петдесятни пастири и сестра Костадинка между тях. Изведнъж дрехите на сестра Костадинка побеляха и блеснаха. Тя полетя в небето, и зад един облак, я прегърнаха две католически монахини и я скриха зад облаците. Пастир Зарев каза на пастирите: „Братя, ние май няма да отидем там, където отиде сестра Костадинка”. Аз съм сигурен, че при нея са отишли Харалан Попов и Георги Тодоров, пастири от Петдесятната църква, и много други техни братя и сестри. (из Духовна пълнота)