В 1880 году, в год моей женитьбы, я с одним верующим русским братом уехал в Болгарию и четыре года не возвращался в Петербург. Богу было угодно положить там начало миссионерской работе, которая продолжает развиваться. ~ И.В. Каргель
В. А. Фетлер, И. В. Каргель, И. Н. Шилов, М. Д. Тимошенко и др.). Например, основатель общины русских баптистов в С.- Петербурге В. А. Фетлер отреагировал на это явление с живым интересом и симпатией (по крайней мере, первоначально), что не типично для русских баптистов. Молодой студент из Риги Вильгельм Фетлер учился в колледже Сперджена в Лондоне, когда услышал о том, что происходит неподалеку, в Уэльсе. Собрав свои скудные сбережения, он отправился туда. То, что он увидел, повлияло на всю его жизнь. Возвратившись в колледж, он сказал своим товарищам: «Я понял разницу между обычной евангелизационной компанией и
непосредственным движением Святого Духа» В последующие годы успешное свое служение в Санкт-Петербурге, Риге, Польше и других местах Фетлер связывал с познанием силы Святого Духа, полученным в Уэльсе. Результатом его служения стали десятки тысяч спасенных душ и строительство двух сотен церквей в Восточной Европе (в том числе и знаменитого «Дома Евангелия» в Санкт-Петербурге). Из „русских“ в тот период там учился только Уильям Фетлер (хотя он, латыш, конечно). Пережитый им опыт Уэльского пробуждения оказал на него большое влияние». В январе 1910 года он был приглашен пастором Вильгельмом Фетлером в баптистскую общину Санкт-Петербурга и провел восьмидневную серию богослужений, сопровождавшуюся исцелениями. По свидетельству Ниблока, за это время 150 человек обратились к Богу.
Отношение Фетлера к пятидесятничеству: Вильгельм Фетлер (1883–1957), пригласивший Ниблока, проявлял интерес к служению в силе Святого Духа. Фетлер родился в Латвии, был сыном баптистского пастора. Он окончил Колледж Сперджена в Лондоне в 1907 году. В период своей учебы Фетлер лично пережил опыт Уэльского пробуждения, разделял учение Чарльза Финнея о наполнении Святым Духом и потому был открыт пятидесятничеству.
Петдесятното движение в Латвия не е започнало от нищо – то разкрива връзката с разпространеното движение на святостта. Вилхелм Ебел, който бил към Божията църква (Андерсън, Индиана), пътувал през 1902 година през Русия и останал за кратко в Рига, където основал мисионерска база и издателска къща. Неговото учение се разпространило главно между германци, които живеели в различни части на руската империя. То достигнало до литовците чрез редовни служби на поклонение и вестници. Съобщения за събрания в Рига определили основната тема като: „както по времето на апостолите, ще има проповеди чрез силата на Святия Дух. Ще има проповеди за оправдание, освещение, изцеление на плътта и единство на Божиите деца.“ Църквата на Бог (Андерсън, Индиана) била основана в Латвия и продължила своето служение по време на окупацията на Съветския съюз. В. Граздан, който изследвал петдесятното движение по времето на социалистическата епоха заявил, че Вилхелм Ебел е първият човек, който донесъл петдесятното послание в руската империя и първата петдесятна деноминация установена в тази част на света била Божията църква. Със сигурност се е породило объркване от факта, че името „Църква на Бога (Божията църква)“ е използвано от много групи, включително и петдесятни деноминации.
Доктрината за кръщение със Святия Дух достигнала латвийците не само чрез независими деноминации на святостта, но също така и чрез публикуваните творби на евангелистите Рубен Тори и Чарлз Фини.
Личността на латвийския пастор Уилям Фетлер (познат също така като Базил Малоф) заслужава специално внимание. Благодарение на успеха на неговите евангелистки усилия, той е един от малкото латвийски баптистки пастори, които са известни извън своята страна. По време на обучението си в колежа Спърджънс (Англия), където е завършил през 1907 година, той бил повлиян от уелското съживление и святостта. За това не е изненада, че той симпатизирал на новите движения като петдесятното, въпреки че никога не изоставил баптисткото движение. Проповядвайки в Лиепая през 1914, той горещо твърдял, че „тези дарби, които Бог чрез Святия Дух е дал на първата християнска църква, Господ в последните дни иска да даде на Своята църква… Когато Божията църква се придвижи напред, тя ще получи повече дарби на Святия Дух.“ Той вярвал, че един „проповедник на Божието слово може да бъде само човек, който е приел кръщение в Святия Дух и дарбата да проповядва.“
Петдесятното движение също така оказало влияние и върху латвийците, които живеели в чужбина, особено в Бразилия. Възникнал спор около пасторът на латвийската баптистка църква Рио-нова, Карлис Андерманис, който приел петдесятното движение. Според едно писмо до издателство “Avots”, в продължение на няколко години Андерманис получавал петдесятна литература на английски, немски и латвийски език и след това я разпространявал всред близки и приятели. Напрежението в църквата го принудило да се оттегли. В допълнение на новини от Бразилия, “Avots” публикувало обобщение на Берлинската декларация (1909), която тържествено осъдила петдесятното движение.
Ранните петдесятници не са установили църковни организации и следователно не може да говорим за петдесятно движение като трайно установено в Латвия преди Първата световна война.
Петдесятно движение: Промяна от движение към организация
Има две течения в развитието на петдесятното движение свързани с Джеймс Гревинш, който пристигнал в Латвия като мисионер към Асамблея на Бога заедно с петдесятния вид движение в баптистките църкви.
Организираното петдесятно движение в Латвия било инициирано от Джеймс Гревинш, който на 20 годишна възраст станал петдесятник докато бил в Съединените Щати. Една жена, която била отлъчена от баптистката църква помолила Гревинш да използва къщата и за служби. По този начин започнали редовните служби на едно малко събрание. Новата църква и нейните новоповярвали членове често били посрещнати с враждебност от външните хора. Рахел Гревин съобщава, че „някои от родителите на тези млади новоповярвали строго преследвали своите деца, като ги затваряли в къщи и се опитвали да ги възпрат да не посещават събранията.“
Друга вълна, петдесятна по характер, се надигнала всред баптисткото движение. Икономическата депресия в Латвия и политическата несигурност създали условия, които благоприятствали ревностния религиозен ентусиазъм. Началото на това съживление традиционно е свързано със събрания, провеждани от малки групи вярващи в Лидере през 1918 година. Тази група принадлежала към баптистката църква Свети Матей в Рига и била ръководена от Янис Скраба. Групата започнала ежедневни молитви за съживление. Скоро тя имала повече от сто члена и техният пламък запалил и съседните райони.
Когато баптисткият съюз се разделил през 1926 година (и отново се обединил през 1934), емиграционното движение било приключило, но вълните от религиозен ентусиазъм все още се усещали. Първият съюз се противопоставил на петдесятното движение, но събранията на втория съюз със своя емоционален стил на поклонение и техники на съживление били доста отворени за неразбираемите езици и петдесятни поучения като цяло. Техните списания публикували статии в петдесятен дух. Например, списанието на Фетлер “Kristigais Vestnesis” поместило една част от книгата на Джордж Джефрис, основател на евангелския алианс Елим на британските острови.
У. Фетлер разширил своите контакти с хората от петдесятното движение. През 1935 година, заедно с един от двамата първоначални основатели на апостолската църква Даниел П. Уилямс, той поставил основата на библейското училище в Уелс. Д. П. Уилямс също така е проповядвал в църквата на Фетлер в Рига. Не е изненада, че апостолската църква в Латвия води началото си от У. Фетлер.
Напрежението между втория съюз и петдесятното движение постепенно растяло. Петдесятниците били обвинени в прозелитство и екстремизъм. Това било причинено, отчасти от отношението на неприязън на Гревинш спрямо християните, които не споделяли неговите възгледи. По този повод, един бивш член на латвийско-американското мисионерско общество, Мартинш Шмитс написал, че Гревинш нарекъл баптистите предатели и сектанти.
Възникнал спор в баптистката църква в Рига с пастор Янис Борманис, който преминал отвъд съживлението и възприел петдесятното послание. През юни 1927 година той бил избран като секретар на съвета на латвийско-американското мисионерско общество (по-късно се оттеглил от тази позиция). Я. Борманис трябвало да напусне своето баптистко събрание през 1930 година, защото твърде много акцентирал на неразбираемите езици и изцелението на болни. Интересно е да се отбележи, че секретарят на пасторската комисия назначен по случая Борманис бил У. Фетлер, който както знаем не бил против петдесятното движение. Изглежда, че Я. Борманис е имал необикновена представа относно причините за болестите като вярвал, че „болестите не са от Бог. Вярващите, които са приели Святия Дух не могат да боледуват.“
След като Гревинш бил принуден да напусне страната, ръководството на организираното петдесятно движение било поето от Янис Борманис, който след като напуснал баптистите основал петдесятната църква “Vasarsvetku Blazma” (петдесятна зора) в Рига и публикувал списание под същото име. На 1 януари 1933 година църквата наброявала 650 члена. През 1932, сто човека били кръстени и други сто се присъединили към църквата от други църкви. Службите били провеждани на руски и немски език.
През 1932 година, латвийското-американско мисионерско общество било затворено, но петдесятното движение си проправило път всред ограниченията като основало малки религиозни сдружения. Властите често ги затваряли, но петдесятниците успявали да ги основат отново под различни имена. Авторитарният режим на Карлис Улманис (1934-1940) въвел ограничения за религиозните малцинства. Новият Закон за религиозните сдружения и съюзи (1934) гласял, че религиозните сдружения трябвало да имат поне петдесет човека, за да бъдат регистрирани (вместо пет както е било посочено в закона от 1923). Понякога петдесятното движение намирало подкрепа в основни деноминации. Например, през 1939 година лутеранският архиепископ T. Гринбергс одобрил основаването на молитвена група, наречена „гетсиманска група” създадена от баптисти, петдесятни и други вярващи към евангелската лутеранска мисионерска църква в Рига.
Петдесятното движение в Латвия поддържало връзки с мисии в чужбина, особено с руската и източно европейската мисия, която от 1928 година отворила офис в Дансиг. Тази мисия работила в тясна връзка с чуждите мисии към Асамблея на Бога. От 1930 до 1938, тя спонсорирала един библейски институт. Информация относно тези връзки може да бъде открита в протоколите от разпитите, проведени от съветските власти след Втората световна война, понеже руснаците били особено заинтригувани от връзките между ‘заподозрени’ и западни ‘капиталисти.’ В тази връзка един петдесятен проповедник от Лиепая, Арвидс Куминш, споменал за финансовата подкрепа на някои от латвийските петдесятни проповедници, получавана от мисията в Дансиг. Самият Куминш в продължение на два месеца посещавал библейски курсове в Дансиг. През 1939 година той взел участие в петдесятна европейска конференция в Стокхолм.
Следните заключения могат да бъдат направени от моето проучване относно произхода на латвийското петдесятно движение: (1) Петдесятното движение се е появило в Латвия по време на съживлението на улица Азуса – това е факт, който се нуждае от по-нататъшно проучване, понеже на този етап много латвийци петдесятници гледат на мисията на Гревинш като на начална точка; (2) Легалният статут на петдесятното движение в Латвия бил нестабилен и несигурен; (3) Петдесятното движение в Латвия се развило не само в резултат на мисионерските усилия, но също така и като следствие от появата на религиозния ентусиазъм всред баптистите през 1920 година; (4) Всички латвийски петдесятни лидери от 1920-та и 1930-та година са излезли от баптистките църкви – това все още е предизвикателство за местното баптистко движение и неговата доктрина.
Самото движение остава съдбоносно за революционните религиозни движения и в частност на петдесятното – едно предизвикателство в пътя на вярата. Отвъд това е самият Нов завет, който говори против непоклатимите докринални системи дали, това е петдесятна доктрина от първостепенен вид, евангелско уравнение на приемане на Духа с определени преживявания или тайнствената позиция на по-старите църкви. Както е казал Едуард Швейцер, професор по Нов завет към университета в Цюрих: „Няма доктрина на Духа, но по-скоро Духът разказва като актуално събитие, това което се случва.“ Латвийската петдесятна история е продължение на това всеобщо явление.
Последни коментари