РЕЛИГИОЗНО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
В БЪЛГАРСКИТЕ И ЦИГАНСКИТЕ ЕВАНГЕЛСКИ ОБЩНОСТИ ДО 1944 г.*
Магдалена Славкова**
RELIGIOUS TRAINING AND UPBRINGING IN BULGARIAN AND
GYPSY EVANGELICAL COMMUNITIES UNTIL 1944
Magdalena Slavkova
The article makes an overview of the development of missionary activities of
the Protestant denominations of different backgrounds in Bulgaria from the second
half of the 19th century to 1944. It studies the religious education and upbringing of
young people of Bulgarian and Gypsy origins. Using historical and archival sources,
and ethnographic fieldwork as methods of work, this text aims to show that the most
important part of the development of the church communities is the training of their
members. Education in evangelical morality is also a key element in the socialization
of every Evangelical Christian.
Ключови думи: евангелизъм, българи, цигани, религиозно обучение и възпитание, младежи.
Keywords: Evangelicalism, Bulgarians, Gypsies, religious training and upbringing, youths.
ВЪВЕДЕНИЕ
Религиозното обучение и възпитание в евангелски морал са ключови подходи за приобщаване и социализиране на членовете на църковните
общности. В настоящата статия се обръща внимание на подходите, свързани с образованието на млади хора. Представя се активността на американските и западноевропейските проповедници от различни деноминации
у нас от средата на ХІХ в. до 1944 г. Чрез исторически преглед на обучи-
* Авторът благодари за частичната подкрепа на Министерството на образованието
и науката на България по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, одобрена от РМС № 577 от 17 август
2018 г.
** Магдалена Славкова – гл. ас., д-р – Институт за етнология и фолклористика с
Етнографски музей при БАН – [Magdalena Slavkova – Assist. Prof., PhD – Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum, Bulgarian Academy of Sciences].
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 103
телния им подход се прави опит за сравнение на мисионерската дейност,
която развиват сред българи и цигани1
, и за тази цел са подбрани разнообразни примери. Ползва се историческа литература, периодичен печат,
архивни материали като източници на информация. Авторът се базира и
върху опита от дългогодишната си етнографска работа, провеждана от
2003 г. насетне2
. Темата за специализираното обучение в протестантските
общности винаги е била обект на интерес, но по-конкретно във връзка с
настоящата статия авторът ползва резултати от етнографско проучване,
проведено през 2019 г. в регионите на Лом и Монтана. В периода 2019–
2021 г. са провеждани интервюта и разговори с религиозни лидери (пастори) и редови членове на евангелски български и ромски църкви в София,
Банско, Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, Сливен и другаде3
.
МЛАДИТЕ хОРА В евангелската ВяРА
Основен приоритет на християнските евангелски църкви и организации е развитата мисионерска дейност, която се състои в проповядване и
разпространяване на вярата чрез беседи, публични сказки, предоставяне
на брошури и друга религиозна литература, и създаване на специални училища, в които да се обучават млади хора. Тези дейности се осъществяват
от специално пратени мисионери. Предполага се, че този, който ще приеме
новата вяра, преди това трябва да получи определен обем от знания, които
да го въведат в протестантската тематика. Мисионерите предлагат достъпно образование за всички и имат диференциран подход към различните
възрастови и полови групи. Мисионерстването е по-скоро диалогично, защото се приема, че процесът на евангелизиране е двустранен и проповед1
В статията се предпочита терминът „цигани“, защото той се ползва широко в периода до 1944 г. Това е и названието, с което хората от тази етническа общност, които
днес биват наричани „роми“, са назовавани в историческите източници и архивните материали. 2
Някои от материалите са депозирани в Архивите на ИЕФЕМ–БАН (АЕИМ, а.е.
568-ІІІ; АЕИМ, а.е. 589-ІІІ) и на МЦИМКВ, а други са част от личния архив на автора.
През годините са проведени многобройни разговори и интервюта, поради което не е възможно всички събеседници да бъдат споменати в текста. Авторът на статията използва
възможността да благодари на всички тях за отзивчивостта и любезното съдействие. 3
Теренните данни са събирани по проект „Документално наследство на традиционните протестантски общности в България“ (EAP1145), финансиран от Британска библиотека по програма „Застрашени архиви“ и по Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, одобрена от РМС
№ 577 от 17 август 2018 г. Етнографските интервюта в регионите осъществи М. Славкова.
104 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
ниците също могат да получат знания от хората, сред които работят. Те
могат да променят представите и разбиранията на мисионерите4
.
Първите проповедници по българските земи през ХIX в., които тогава
влизат в рамките на Османската империя, и по-късно, през първата половина на ХХ в., в следосвобожденска България, идват от САЩ и Западна
Европа. Тяхната дейност в България е продължение на мисионерството им
в Близкия изток, започнало в началото на ХІХ в. Мисионерите пренасят
нова протестантска култура и етика у нас, изповядват различни форми на
протестантството и са представители на няколко организации и деноминации: Американски борд на пълномощниците за чуждестранни мисии (конгрегационалисти), Мисионерското общество на Методистката епископална църква (методисти). По-късно пристигат мисионерите от Евангелската
баптистка църква, а най-късно идват петдесятните проповедници – през
20-те години на ХХ в. Организираната и насочена към българите дейност
на мисионерите, представители на Американския борд и на Мисионерското общество на методистите, започва от 50-те години на ХІХ в., когато
се споразумяват да си сътрудничат и да проповядват в различни географски региони. Методистите работят на север от Стара планина, а конгрегационалистите – на юг и на запад от нея5
. Общностите, сред които работи
Бордът в рамките на Османската империя, както се споменава в техните
източници, са: арменци, гърци, българи, мохамедани, евреи, номинални
християни и езичници6
. Българите са специален обект на интерес. През
1870 г. сред тях се основава самостоятелна мисия, наречена „Европейска
турска мисия“, включваща Стара Загора, Пловдив, Самоков, Одрин и Константинопол7
. Самите мисионери най-често са придружавани от своите съпруги, които им помагат. Проповедниците и техните жени са образовани
млади хора, завършили престижни колежи и университети в Америка.
Основната група, която е обект на интерес от страна на мисионерите и
проповедниците, е тази на младежите. В зависимост от своя семеен статус,
4 Василева, Е. Опознавателните пътувания на американските протестантски мисионери на Балканите през ХІХ век. – В: Култура на пътуването в Европейския Югоизток.
Съст. Антоанета Балчева. С., 2020, с. 412. 5 Стоянов, М. Началото на протестантската пропаганда в България. – Известия на
института за история. Т. 14–15, 1964, с. 46. 6
History of the Missions of the American Board of Commissioners for Foreign Missions
to the Oriental Churches. By R. Anderson. Boston, 1872 (Vol. 1), pр. viii; х. 7 Nestorova-Matejić, T. American Missionaries in Bulgaria (1858–1912). Ph.D Dissertation. The Ohio State University, 1985, p. 21.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 105
те са със семейни задължения и необвързани. Причината, поради която се
избират е, че са млади и не са толкова обременени от житейските несгоди.
От друга страна, са в съзнателна възраст и могат да разберат отговорностите на покръстването, приемат кръщението по собствена воля и могат да
следват предписанията за морално поведение и отношение към ближния.
Актът на покръстване е най-важният ритуал при протестантите, след което
християнинът трябва да „скъса със стария си начин на живот“ и да следва пътя на вярата. Ето защо те не покръстват, в повечето случаи, малки
деца, които не могат да поемат отговорност за постъпките и действията си.
Родителите, от своя страна, трябва да възпитат своите деца в евангелски
морал, защото в бъдеще се предполага, че също ще приемат кръщението.
Основният проблем, с който се борят протестантските мисионери, е
неграмотността, и това се отнася както за мъжете, така и за жените. Друг
важен проблем, с който се занимават в своите мисии, е превъзпитаването в
евангелски морал. Мисионерите възприемат всички, с които работят като
непросветени хора с нисък морал, независимо от етническия им произход,
които искат да превърнат в праведни християни. Така например през 50-те
години на ХІХ в., при обиколките из южните български земи, проповедниците Илайъс Ригс и Теодор Байнгтън се впечатляват, че една част от
тях са номинални християни. Положителният факт, който отбелязват, е, че
българският език, на който се прави превод на Библията, се говори не само
от българите, но и от турци, евреи, цигани и други8
.
Към младите хора се провежда специална политика по ограмотяване и
обучение, но за тези, които имат вече семейства, това се случва в рамките
на самите църковни общности. Четенето, разбирането на Библията и писането са минимумът от знания, които трябва да получат, а научаването на
английски или друг чужд език се приема за по-голяма крачка напред към
личното усъвършенстване. Някои от по-просветените мъже, с желание за
получаване на повече знания, се подготвят да станат духовни водачи на
собствените си общности, което изисква много усилия и работа от страна
на мисионерите с тях. За американските проповедници подобряването на
образователния статус на българските жени също се оказва важна цел,
защото сред тях неграмотността е на по-високо ниво дори от това при мъжете. Така например в края на ХІХ в. в Първата евангелска църква в Ямбол е открито вечерно училище за неграмотни, достъпно за мъже и жени.
Със задачата да обучават жени и момичета се заемат евангелизаторки и
8 Василева, Е. Цит. съч., с. 418.
106 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
учителки, които преподават не само шев, кройка и домашни занимания,
но имат по-голяма амбиция за своите обучаеми. Евангелските жени, които
приемат вярата, трябва да овладеят четенето и писането, за да може всяка
от тях поне да чете сама Библията. Тези, които са склонни да придобият
повече знания и да работят за евангелското дело, стават библейски работнички, мисионерки и учителки в училищата към църквите. Други обаче
достигат по-високо ниво на образование и помагат на евангелското дело
с преводаческата си дейност от английски на български език9
. Любопитни
подробности за начина на проповядване, организиране на свободното време, обучение и за ролята на жените в развитието на общността в Банско,
където е основана първата протестантска община през 1868 г., сподели с
мен пасторът на църквата. Конкретни свидетелства за това научаваме и
от нейната писана история. Така например за г-жа Люба Петрова-Бизева
е записано следното: „Г-жа Люба Петрова завършва третокласното евангелско училище в Банско. Учи в Самоков в Американския пансион. През
1902 г. става учителка в първата детска градина в Банско, дело на евангелската църква… Обучението е било по метода на Фрьобел и безплатно, двегодишно. Всяко дете е трябвало да си осигури столче за сядане и сутрин да
носи по едно „угарче“ – дърво за огрев…“10.
Освен млади семейства в групата, обект на интерес за мисионерите,
са включени и младежи в ученическа възраст и по-големи, които са неженени, но също могат да приемат новата вяра по свое желание и в пълно
съзнание за отговорностите, пред които се изправят като праведни християни. Тъй като нямат семейни отговорности, те постъпват на обучение в
протестантски училища и колежи, понякога далеч от родното място. Те получават пълен обем от знания по различни предмети. През ХІХ в. отварят
врати училища на различни места в Османската империя, предназначени
да обучават момчета и момичета. Наред с чисто прозелистичните им намерения, в тези институции се развива мащабна за времето си просветителска дейност. Образователните методи включват духовното и светското
преподаване, както и предаване на знания по практически дисциплини за
привличане на повече последователи в период, когато българите се борят
за църковна независимост и са силно привързани към традиционната си
9 Флад, С. За разпространението на Христовата вяра. История на Българското евангелско дружество (1875–1958). С., 2015, с. 329–331. 10 Кожухаров, Б. Първата евангелска църква в България. Основана 1868 година в
Банско. Дейността на американските мисионери. С., 1998, с. 99–100.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 107
православна религия. В Пловдив се създава мъжка гимназия през 1860 г.,
която заедно с девическото училище от Стара Загора по-късно дават началото на семинарията в Самоков, превърнала се в известния Американски
колеж в София. Тези успехи са свързани с работата на конгрегационалисткия борд. Момчетата, изпратени да учат в Пловдив, са настанени в пансион и получават знания по четене на Библията, английски език, математика
и други дисциплини11. Девическото училище в Стара Загора е основано от
Теодор Байнгтън през 1863 г. Съпругата на Байнгтън го подкрепя в начинанията му. Тя завършва известната женска семинария в Маунт-Холиок в
САЩ. Заедно основават мисионерско училище в Стара Загора, за да образоват момичета и да ги вдъхновят да подкрепят техния план за религиозна и образователна реформа12. На Байнгтън и съпругата му им направило
впечатление ученолюбието на младите българи и българки и желанието
им за лично образоване и усъвършенстване повече в светски, отколкото в
религиозни предмети. Намерението на мисионера е да подготви библейски
работнички за работа сред жени и деца. Преподавали се Библията, общообразователни предмети, домакинство и шев. Получаването на практически познания привлякло българските семейства да запишат момичетата си
в клас. След затварянето му две от ученичките заминават да се обучават в
Самоков13.
Просветителските подходи на методистите към българските момичета
и момчета са сходни на тези при конгрегационалистите и включват преподаване на духовни предмети, запознаване с редица светски дисциплини,
сред които и езиково обучение, както и възможност за продължаване на
образованието в чужбина. В град Шумен такава дейност развива семейството на мисионера Уесли Притимън14. Той преподава английски език на
младежи, а съпругата му обучава момичета на английски и френски. Притимън открива вечерно училище за деца на бедни семейства през 1862 г., в
което се записват 40 младежи. Той помага на няколко млади хора от областта на Шумен да заминат на обучение в протестантското училище в Малта.
11 Стоянов, М. Началото на протестантската пропаганда в България. – Известия на
института за история, 1964, т. 14–15, с. 48. 12 Reeves-Ellington, B. A Vision of Mount Holyoke in the Ottoman Balkans: American Cultural Transfer, Bulgarian Nation-Building and Women’s Educational Reform, 1858–
1870. – Gender & History, 2004, 16 (1), p. 146–171. 13 Стоянов, М. Цит. съч., с. 51–52. 14 Ангелова, Р. Протестантите – „другите“ за шуменската общественост през втората половина на ХІХ столетие. – В: Религия и църква в България. София, 1999, с. 363–371.
108 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
Най-известното протестантско училище в Османската империя е Робърт колеж в Цариград, основан през 1863 година15. В училището се преподават религиозни и светски дисциплини, езици, включително латински
език, има и физкултурен салон. През 1864 г. в него постъпва първият ученик от български произход, а през 1878 г. учениците са вече 51 и повечето
са от Сливен, Котел, Пловдив, Търново, Свищов, Елена, Шумен, Копривщица, Русе, Габрово, София, Банско, Панагюрище, Бургас, Лом и други.
Една част от цариградските българи също пращат децата си на обучение
в колежа16. В това училище от американски тип получават образованието
си и редица представители на българския политически и интелектуален
елит. Издаването на вестници и списания е част от целенасочената и широкомащабна просветителска дейност на протестантите. Тази дейност има
своята основа в предосвобожденската епоха17. През 1864 г. д-р Албърт
Лонг и Илайъс Ригс започват да издават списание „Зорница“, чиято цел е
да достигане до подрастващото поколение и жените. В Цариград се създава девически колеж през 1871 г., но неговото начало е скромно, подобно на историята на Робърт колеж. Една учителка обучава три арменски
момичета от евангелски семейства. По-късно сред предметите, които се
преподават в училището, са Библия, френски, немски, турски, английски,
латински език, история на изкуството, геология, химия, математика, философия, музика и други. Възпитаничките идват от градове като София,
Пловдив, Шумен, Варна, Самоков, Бургас и други18.
Баптистите използват сходни начини на работа и също насочват своето внимание към юношите. Техни общества се създават на различни места
в България – София, Лом, Русе, Берковица, Казанлък и други. През 20-те
години на ХХ в. в Казанлък, където вече действа конгрешанска мисия, се
създават младежки и женски дружества, детско подразделение, които да
подпомогнат дейността на баптистите. Те се подкрепят от Мисионерското
общество на американските немски баптисти. Баптистката църква в града
15 Nestorova-Matejić, T. American missionaries in Bulgaria (1858–1912). Ph.D Dissertation. The Ohio State University, 1985. 16 Илчев, И., П. Митев. Докосвания до Америка (ХІХ – началото на ХХ век). С.,
2016, с. 181–319. 17 Николова, Б. Предварителни историографски бележки за публикациите върху
историята на протестантството в България и за периодичния печат на българските протестанти след 1989 г. – В: Реформацията. История и съвременни измерения. Сборник от
международна научна конференция, НБУ, 27–28 октомври 2005 г. С., 2007, с. 64. 18 Илчев, И., П. Митев. Цит. съч., с. 321–367.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 109
е построена през 1934 г. благодарение усилията на членовете на религиозното общество19.
От началото на XX в. протестантските мисионери започват да работят
целенасочено с цигани, с оглед на тяхното духовно и културно просвещение. Техните усилия са насочени най-вече към младите семейства и юношите. Най-големите им затруднения, подобно на ситуацията с българите, са
свързани с неграмотността, както и някои от техните етнокултурни черти,
които приемат като несъвместими с живота им на новопокръстени християни като чергарстването, врачуването, музикалните им наклонности20.
Първата успешна мисия на баптистите е в Северозападна България
в малкото селце Голинци (днешния ромски квартал „Младеново“ в Лом).
Историята на религиозното общество е свързано с циганския проповедник
Петър Пунчев. Петър Пунчев е роден през 1882 г. в семейство на чергари,
които са православни християни. По думите на жителите на квартал „Младеново“ в Лом, сред които проведох теренни проучвания през 2019 г., той
е най-грамотният циганин в селото по онова време и затова става важна
фигура в евангелското движение. Пунчев започва да посещава българската
баптистка църква в Лом, където е кръстен през 1910 г. с водно кръщение21.
През 20-те години на ХХ в. той е пътуващ книжар към Мисионерското
общество на германските баптистки църкви в Северна Америка22. По това
време (1921 г.) църквата се състои от 29 членове, но вярващите цигани
нямат специална сграда, която да служи като църква, и използват малък
салон23. Официалното ръкополагане на Петър Пунчев за проповедник е на
11 ноември 1923 г. в баптистка църква в Лом. Той придобива официални
правомощия да сключва брак, да извършва тайнствата на причастие и кръщение и да погребва24. През следващата година извършва бракосъчетание
на бъдещия пастор Георги Стефанов и съпругата му.
Преди да бъде ръкоположен за пастор, Пунчев получава специално
обучение25. Изпратен е да учи в библейско училище близо до град Филах,
19 Атанасов, Н. Протестантска пропаганда в Казанлък (1871–1940 г.). – Епохи,
2015, кн. 2, с. 431. 20 Християнски приятел, 1939, бр. 6.
21 Славкова, М. Циганите евангелисти в България. С., 2007, с. 55. 22 The Baptist Herald, 1924, February.
23 Евангелист, 1931, бр. 5, с. 2.
24 Славкова, М. Цит. съч, с. 56–57. 25 Куличев, Хр. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България.
С., 1994, с. 324.
110 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
Южна Австрия, а също така посещава лятно училище за библейски работници в Американския библейски институт в Самоков. Петър Пунчев умира твърде млад, на 42-годишна възраст. През 1925 г., на годишната конференция на Баптисткия съюз в село Ковачевица, близо до Лом, паметта му е
почетена със ставане на крака от страна на всички присъстващи26. Същата
година представителите на Дунавското евангелско мисионерско дружество
К. Филбранд и К. Петрик посещават църквата в Голинци. К. Петрик пише
на страниците на баптисткия печатен орган, че вдовицата на Пунчев – Бояна, му помага по време на Първата световна война, когато изпада в тежко
положение. Тя му изпраща хляб всяка седмица в София чрез Тодор Петров
от циганската църква, който е пътуващ книжар. По думите на К. Петрик:
„Бояна някога е била просякиня и крадла, но Христос идва в живота ѝ и
я превръща в мисионерка и благодетелка“27. След смъртта на Пунчев настъпват противоборства и проблеми в циганското общество28. Членовете
на религиозното общество са разделени във визията си как да продължи
да съществува тяхната църква, дали да остане независима, или да е клон
на българската църква в Лом29. Тези проблеми са преодолени с назначаването на българина Петър Минков през 1926 г., мисионер сред циганите,
за пастор на църквата30. По същото време протестантските проповедници
осъзнават важността на мисионерската дейност сред тази етническа група
и създават специална Евангелска баптистка мисия сред циганите в България (в Лом), а през 1927 г. е публикуван брой 1 на вестник „Светилник“ с
редактор П. Минков, който има приложение на ромски език (Романо алав).
През 1929 г. мисията издава сборник „Романе свято гили“ (Ромска свята песен). Петър Минков по това време поддържа връзки с австрийски и
немски баптисти. През 1930 г. К. Филбранд купува място за построяване
на самостоятелна църковна сграда в Голинци. В строежа участват почти
всички цигани от селото. Тържеството по случай откриването на новия
храм се провежда на 28 септември същата година31.
26 Славкова, М. Цит. съч., с. 57. 27 The Baptist Herald, March 15, 1926.
28 Marushiakova, E., V. Popov. Roma Voices in History. A Sourcebook. Roma Civic
Emancipation in Central, South-Eastern and Eastern Europe from the 19th Century until World
War II. Leiden, 2021, p. 140–143. 29 Marinov, A. The Rise of Protestantism and its Role within Roma Communities in Bulgaria between the World Wars. – Between the Worlds: People, Spaces and Rituals. M. Slavkova, M. Maeva, Y. Erolova, R. Popov, eds. Sofia, 2019, p. 372. 30 Евангелист, 1926, бр. 6, с. 48–49.
31 Евангелист, 1930, бр. 7, с. 12.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 111
Циганският проповедник Баро Боев също е известен с успешната си
дейност сред собствения му народ32. Той е родом от ломското село Расово,
но живее със семейството си във Фердинанд. Неговият син Езекия Боев, с
когото се запознах и разговарях през май 2019 г., си спомня за сестра Лидия (вероятно това е Лидия Дьолефелд, немска мисионерка), когато идва
у тях и урежда изпращането на баща му на обучение в чужбина33. Той
заминава, а семейството му се издържа с приходите от неговата проповедническа заплата. В антропогеографско проучване за град Фердинанд
на Стоян Марков от 1944 г. Баро Боев също е споменат. Научаваме, че
той е „покаялъ се евангелистъ баптистъ“ и става пътуващ книжар между
циганското население в града и региона, а впоследствие е проповедник34.
Това, което се предлага като образование и обучение на циганите от
Голинци по това време, е доста перспективно. Младежите изучават религиозни и светски дисциплини в училището към църквата, предлага им се
още обучение по немски език, а тези, които се подготвят за проповедници,
са изпращани в чужбина. В същата семинария в Австрия са изпратени и
други възпитаници на селското неделно училище, но проблеми в тази насока не липсват. Георги Стефанов е изпратен на обучение през 20-те години на ХХ в. Той заминава с дъщеря си Кева Стефанова, която е записана
да учи в девическо училище. Стефанов не се изявява като прилежен ученик
и се налага да бъде преместван в други образователни институти, а години
по-късно е изключен от Баптисткия съюз. Дъщеря му се омъжва за един
от проповедниците. Повече за нея ми разказа пасторът на църквата в Лом.
Кева извършва мисионерска дейност и помага в църковните дейности, без
обаче да бъде официално ръкоположена. Тя е основен помощник на баща
си, след смъртта на съпруга си. Присъства на събиранията на духовния съвет, без да може да взима решения, въпреки че нейното мнение се уважава.
Тя пътува дори с влак до София в края на 70-те години на ХХ в. заедно с
други членове на религиозното общество, за да присъства на среща на членове на Баптисткия съюз и да се реши кой ще бъде следващият проповед32 Благодаря на п-р Теодор Ангелов от Евангелската баптистка църква и на п-р Бедрос Алтунян от Евангелската методистка епископална църква, че споделиха с мен своите
впечатления за Баро Боев и ми предадоха своите безценни знания за миналото. 33 Славкова, М. Образованието е важна стъпка за приемане на вярата. Случаят на
циганите баптисти. – Зорница, 2020, кн. 3, с. 4. 34 Марков, Ст. Град Фердинанд (Антропогеографски проучвания). Лом, 1944, с. 55.
112 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
ник на циганската църква35. В края на 30-те години младежите от църквата
се изпращат да учат и в Германия. Александър Тошев (Шанко), младеж,
който изучва немски език в неделното училище в Голинци, заминава на
обучение в Мюнхен.
Петър Минков е инициатор за създаването на Християнското дружество „Ромни“ (жена) и Младежко християнско дружество с председател
Тодор Петров в Голинци. Тодор Петров застава начело на църковния хор
и е създател на уникален ръкопис от преводни и авторски евангелски песни на ромски и български език36. На жените от църквата се преподават религиозни и практически дисциплини. През 1939 г. се организират женски
събирания от диаконисите Лидия Дьолефелд и Ема Херман, които обучават млади жени на ръкоделие, плетене и домашни умения37.
В началото на 30-те години на ХХ в. Минков заминава за София, а
пастор на църквата в Голинци е Георги Стефанов. Създава се Комитет
циганска евангелска мисия в столицата. Учредителното събрание се състои в дома на Минков38. Членове на Комитета са проповедници от всички представени в България протестантски църкви и мисионерите между
циганите, руснаците и евреите. През 1933 г. се издава сборник с песни
„Романе святи гиля“ (Ромски святи песни)39. На романес са преведени две
евангелия – „Сомнал евангелие Матеятар“ (Свето Евангелие от Матея) на
А. Атанасакиев (1932) и пак на същия автор „Сомнал евангелие (кетапи)
катаро Йоан“ (Свето Евангелие на Йоан), който излиза през 1937 г. в София. На ромски език се издава и Евангелието на Лука още през 1912 г. от
Бърнард Гилиат-Смит, британски държавен служител и любител изследовател на циганите в Североизточна България40. Подкрепен от Комитета,
Йото Татарев, бивш ръководител на православна религиозна общност, а
35 Slavkova, M. Evangelical Transformations of Empowerment and Female Romani Pastors. – Romani Studies, 2021, vol. 31 (2), p. 267. 36 Колекцията от песни е достъпна на следния линк: https://eap.bl.uk/archive-file/
EAP1145-9-1
Те са събирани по проект „Документално наследство на традиционните протестантски общности в България“ (EAP1145), финансиран от Британска библиотека по програма
„Застрашени архиви“. 37 Християнски приятел, 1939, бр. 1, с. 11.
38 Комитет циганска евангелска мисия 1932–1933 г., ЦДА, ф. 264 К, оп. 2, а.е. 9385.
39 Славкова, М. Циганите евангелисти…, с. 60–61. 40 Gilliat-Smith, B. E Devleskoro sfiato lil. E Isus-Xristoskoro džiipe thai meribe e sfjatone Lukestar. London: British and Foreign Bible Society, 1912.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 113
по-късно евангелски мисионер, събира и превежда песни, наречени „Романе сомнал гиля“ (Ромски святи песни) през 1936 г.
Сходни процеси се развиват в Румъния. Мисионерът сред циганите
Петър Минков посещава Кишинев през 1930 г. Той работи и в градовете
Арад и Алба-Юлия, където са едни от първите случаи на приемане на евангелското кръщение от румънски цигани. В Арад около 1931 г. се създава
първата баптистка циганска църква, наречена „Biserica Credinţa“ (Църква
на вярата). Към нея съществуват неделно училище и хор41. Организацията
ѝ и дейностите, които се осъществяват в нея, много напомнят на църквата
в Голинци, което означава, че е изградена по неин модел, който се приема
за много успешен за времето си.
Други протестантски мисии също правят опити за евангелизиране на
циганите. В същото село Голинци влияние имат и методистите, но не успяват да организират самостоятелна циганска религиозна общност. В списание „Христианский свят“ от 1911 г. се споменава, че няколко семейства
измежду тях проявяват „голяма жажда да слушат и следват Христовото
учение. Ако и много бедни, те са се наели да изградят молитвен дом. Скромното здание е почнато през миналото лято, но липсват парични средства,
за да се доизкара“42. Методистките проповедници си сътрудничат добре с
баптистката мисия и организират „съживителни“ събрания сред местното
население, на които присъстват около 200 души посетители. Неделните
проповеди се провеждат в малък салон, който обаче не може да се използва през зимата. В архивния документ не се споменава за етническия състав
на посетителите на службите43.
През 20-те години на ХХ в. пристигат петдесятните мисионери от
Америка. Те евангелизират населението отначало в региона на Бургас,
Сливен и Ямбол. Най-голямо влияние имат сред българското и арменското
население, но в някои от евангелските общности в Ямбол са включени цигани. В списъка с членовете на Протоколната книга на Петдесятна църква
в града, основана през 1929 г., са записани имена на членове от цигански
произход през 30-те години на ХХ в. Това означава, че това са първите
41 Ploscariu, I. Faith Church: Roma Baptists Challenging Religious Barriers in Interwar
Romania. – Social Inclusion, 2020, vol. 8 (2), p. 316–326. 42 Христианский свят, 1911, бр. 12, с. 16.
43 Протокол на тридесет и четвъртата сесия на Мисийската конференция на Евангелската методистка епископална църква в България. Държана в София от 2–6 септември
1931 година, 1931, с. 49. Благодаря на Б. Илиев от Методистката църква в Русе, който ми
обърна внимание на този архивен документ.
114 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
цигани с петдесятна вяра в България44. Така например Али Асанов от Рашева махала е приет за член на църквата на 23 януари 1936 г., а Юсеин
Юсеинов от същата махала е приет на 29 август същата година45.
В петдесятните църкви се организират неделни училища и се набляга
на обучение по четене на Библията като минимум знания, които трябва да
получи един евангелист, а неграмотността е сериозно предизвикателство,
пред което са изправени мисионерите. Другият проблем е възприемането
на евангелския морал и правила, които да се спазват стриктно, сред които
са: да се уважава ближният, да не се пие алкохол и да не се пуши тютюн,
да не се изпълняват традиционните ритуали и празници, характерни за исляма и православното християнство, да не се участва в скандали и други.
Пътуващи пастори от други протестантски църкви също проявяват интерес към провеждане на евангелски проповеди сред цигани преди
1944 г. През 30-те години на ХХ в. един унгарски пастор от Реформистката църква работи активно в България сред мюсюлманското население в
Североизточна България. Прави посещения на циганското население, за
която дейност четем следното в неговите спомени: „В община Гьоргенли
проповядвахме в циганската махала. При вестта за пристигането ни се събраха всички цигани и силно се заинтересуваха от Евангелието, за което
досега не бяха чували. Разбира се, на тях проповядвахме не в някоя красива зала, а просто на улицата. Призовавам всички у дома да се молят за
разпръснатите семена! „Хайнал“, 1935/1“46.
Начинът на евангелизиране и мисионерстване, който се развива от
конгрешанските, методистките, баптистките, петдесятните протестантски
църкви, е с ясно изразена образователна насоченост. Групите, сред които
се осъществява просветителска дейност, са различни, от деца до възрастни
хора, мъже и жени. Към всяка възрастова или полова общност има различни подходи, в зависимост от техните интереси и нужди. Целта обаче
си остава една и съща: ограмотяване чрез четене на Библията за всички
44 Списък на действителните членове на Евангелската петдесятна църква 1929–1941.
Това всъщност е и първото споменаване в архивен документ на цигани, които са приети
за членове на Петдесятна църква. 45 Теренните данни от региона на Ямбол са събирани по проект „Документално наследство на традиционните протестантски общности в България“ (EAP1145), финансиран от Британска библиотека по програма „Застрашени архиви“. Архивната работа в
региона осъществи П. Стоянова. 46 Дьобрьоши, Л. Мисията на един унгарец на българска земя. Съставител, научен
редактор и автор на предговора доц. д.н.к. Венета Янкова. С., 2018, с. 200.
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 115
възрасти; морално възпитание и превъзпитание; постоянна грижа за юношите и адаптиране на методите на работа за привличане на интереса им
и за организиране на свободното им време с участие в библейски уроци;
получаване на определен обем от знания, които могат да се ползват от
младежите ако решат да се развиват в полето на мисионерството; достъп
до качествено образование за тези, които имат желание да станат духовни
лидери.
ЗАКЛюЧЕНИЕ
Религиозното образование и възпитание са важна част от мисионерстването на различните протестантски конгрегации в България. Отделните
деноминации развиват сходен образователен подход, съобразен за работа с
различни групи, въз основа на техните интереси. Освен чисто религиозни
дисциплини обучаемите биват запознавани с различни светски и практически предмети. Евангелски християни от български и цигански произход от
различни възрастови групи получават достъп до перспективно образование,
макар и религиозно по своя произход, до което други техни сънародници нямат възможност през ХІХ и през първата половина ХХ в., което им се предлага от конгрегационалисти, методисти, баптисти и петдесятни мисионери.
Някои от вярващите посещават курсове по ограмотяване, други учат английски и немски език в училище, математика и природни науки. Те имат достъп
до специализирана евангелска литература на техния майчин език. Четенето
на Библията, което всеки християнин трябва да прави, също е стимул за вярващите да се научат да четат и пишат. Обучението на млади хора има привилегировано положение в църквите, защото това е начин за успешна интеграция в евангелското общество. На практика техните знания имат ограничен
кръг на приложение, главно за обслужване на религиозните нужди на хората
в молитвения дом. Все пак у тях се възпитава нова етика на общуване и отношение към техните връстници, семейства и по-възрастни хора, създава се
навик за учене и мотивация за усъвършенстване чрез обучение.
Начинът на евангелизиране, който се развива от протестантските църкви, днес също е с ясно изразена образователна насоченост. След
1989 г. се създават библейски училища и висши протестантски институти,
които предлагат специализирано образование. Просветителската дейност
в постсоциалистическия период се развива сред българи и различни етнически общности, включително сред роми. Протестантската догматика се
разпространява освен чрез проповеди в църквите, и чрез книжни издания,
чрез провеждане на евангелизации в България и чужбина, чрез средствата
116 исторически преглед, 2021, № 4 / статии и съобщения
за масова информация (интернет, телевизия, радио), което е сериозно предимство в съвременния свят за по-бързо и успешно разпространение на
религиозната и образователната мисия.
БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES
1. Ангелова, Р. Протестантите – „другите“ за шуменската общественост през втората половина на ХІХ столетие. – В: Религия и църква в
България. София, 1999, с. 363–371.
2. Атанасов, Н. Протестантска пропаганда в Казанлък (1871–
1940 г.). – Епохи, 2015, кн. 2, с. 431.
3. Василева, Е. Опознавателните пътувания на американските протестантски мисионери на Балканите през ХІХ век. – В: Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съставителство Антоанета Балчева.
София, 2020, с. 411–428.
4. Дьобрьоши, Л. Мисията на един унгарец на българска земя. Съставител, научен редактор и автор на предговора доц. д.н.к Венета Янкова.
София, 2018.
5. Евангелист, списание, 1926, кн. 6, 1930, кн. 7, 1931, кн. 5.
6. Илчев, И., П. Митев. Докосвания до Америка (ХІХ – началото на
ХХ век). София, 2016.
7. Комитет циганска евангелска мисия 1932–1933 г., ЦДА, ф. 264 К,
оп. 2, а.е. 9385.
8. Кожухаров, Б. Първата евангелска църква в България. Основана 1868 година в Банско. Дейността на американските мисионери. София,
1998.
9. Куличев, Хр. Вестители на истината. История на евангелските
църкви в България. София, 1994.
10. Марков, Ст. Град Фердинанд (Антропогеографски проучвания).
Лом, 1944.
11. Николова, Б. Предварителни историографски бележки за публикациите върху историята на протестантството в България и за периодичния печат на българските протестанти след 1989 г. – В: Реформацията.
История и съвременни измерения. Сборник от международна научна конференция, НБУ, 27–28 октомври 2005 г. София, 2007, с. 59–66.
12. Протокол на тридесет и четвъртата сесия на Мисийската конференция на Евангелската методистка епископална църква в България. Дър-
М. Славкова. Религиозно обучение и възпитание в българските и циганските… 117
жана в София от 2–6 септември 1931 година. Издаден по разпоредба на
Мисийската конференция на Евангелската методистка епископална църква в България. Личен архив на Б. Илиев.
13. Славкова, М. Циганите евангелисти в България. София, 2007.
14. Славкова, М. Образованието е важна стъпка за приемане на вярата. Случаят на циганите баптисти. – Зорница, 2020, кн. 3, с. 4.
15. Списък на действителните членове на Евангелската петдесятна
църква 1929–1941. Архив на Евангелска църква „Ветил“, град Ямбол.
16. Стоянов, М. Началото на протестантската пропаганда в България. – Известия на института за история, 1964, т. 14–15, с. 45–69.
17. Флад, С. За разпространението на Христовата вяра. История на
Българското евангелско дружество (1875–1958). София, 2015.
18. Христианский свят, списание, 1911, кн. 12.
19. Християнски приятел, списание, 1939, кн. 1, кн. 6. Съюз на евангелските баптистки църкви в България.
Последни коментари