Протестантската църква в Меричлери

Институт за българска протестантска история

Втората протестантска църковна община сред българите е Евангелската църква в село Меричлери, (днес град) в Чирпанско. През 60-те години на 19 век, независимо един от друг, родом от Меричлери българи са привлечени от Библията и започват самостоятелно да я четат и изучават. Първите мисионерски посещения в Меричлери вероятно са осъществени от Теодор Баингтън и Чарлс Морз през 1868 г. Първо на благовестието откликва семейството на заможния меричлеринец Теодор Овчаров, а в скоро време и семействата на неговите двама братя. Скоро спечелените за благовестието меричлеринци започнали да се събират в селската воденица, собственост на семейство Овчарови, а броят на семействата, посещаващи събранията, нараснал на десет.

Събранието било ръководено от Трайко Костадинов, възпитаник на Пловдивското мисионерско училище. Успехът на това служение предизвикал необходимост от ново помещение, тъй като сградата на воденицата се оказала тясна за нарастващия брой посетители. С изключителна пожертвователност на протестантите от Меричлери през 1872 г. бил открит новопостроеният евангелски молитвен дом, Евангелската църква в Меричлери. Според издадената работа на Атанас Шопов в края на 19 в. „България в църковно отношение”, броят на протестантите в Меричлери достига „200 къщи”. По установения вече модел в Банско към църквата е открито начално училище, активно се работи за ограмотяване на възрастните и има специално служение за жени, поверено на Марийка Ганчева.

Успехът на евангелската общност в Меричлери предизвикал гнева и завистта на част от православната общност в селото. На самия Великден 1874 г. настроена тълпа щурмувала протестантския молитвен дом и сградата била напълно унищожена. Единствено своевременното бягство спасило проповедника Трайко Костадинов от саморазправа. Властите организирали процес и главните виновници са осъдени на затвор. Меричлеринските протестанти се застъпили за своите съселяни и в крайна сметка осъдените на затвор били помилвани, като единствено била изплатена сумата, необходима за изграждане на нов молитвен дом.
На 28 септември 1874 г. на тържественото събрание по случай откриването на новата църковна сграда била и учредена официално Евангелската църква в Меричлери на събор в духа на конгрешанската традиция. За пастир на църквата бил ръкоположен завършилия богословското училище в Самоков Пано Шопов.
Нови сътресения протестантската общност преживяла по време на Освободителната война. Църковната сграда била разрушена, всички меричлеринци били принудени да се спасяват чрез бягство, имало арестувани и заточени в Мала Азия църковни членове. Със своята позиция по всички въпроси, касаещи интересите на българския народ, протестантите в Меричлери доказали, че агресията, на която били жертва от своите сънародници, била огромна грешка. Във войните за национално обединения на България участвали 26 евангелски християни от Меричлери, като 4 от тях загиват на фронта. Във всяко свое действие протестантите от Меричлери били полезни на своите съселяни. Пастир Шопов завършил медицина със стипендия, осигурена от лейди Стандфорд. Впоследствие със своята работа като лекар бил от огромна полза на жителите на Чирпан и Меричлери. Благодарение на неговия труд и на останалите пастори до края на 19 в. била изградена една огромна евангелска общност, спрямо мащабите на населеното място, като послужила и за изграждане на евангелски общности в близките села.

Няколко основни положения привличат вниманието в историята на създаването на меричлеринската евангелска църква. Евангелската общност възниква в не особено значимо селище. Нейното възникване е плод не на мисионерска стратегия, а на работата на Святия Дух, подбудил меричлеринци да вярват съгласно Библията. Следващият впечатляващ факт е изцяло българският състав на всички служения от самото начало на събранията. Първите ръководители на църквата, при които тя се развива изключително успешно, показва високото ниво на американските мисионерски училища. Самите служители на църквата били меричлеринци, спечелени за благовестието години преди началото на работата в селото. Най-впечатляващият факт е обръщането на цели семейства в евангелското благовестие. По този начин от самото начало евангелската общност има изграден социален облик и това е главната причина за нейното бързо нарастване.