Весела Илиева

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат изводите от статистически данни в годините между 1998-2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място – непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната бива официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 милиона души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 милиона жители, български граждани.

Още по-критични са резултатите при сравненията с етносите и религиите у нас. Често двете категории дори са объркани или сведени до една. Така например българомохамедани попадат под категорията етнически турци, макар че тези са етнически българи, а «българомохамедани» е категорията на вероизповеданието им – мюсюлмани, или мохамедани.

Сред етнически групи наред с етноса на роми откриваме посочени като етноси вероизповeданията католици и протестанти. Нерядко из статистиките откриваме една недефинирана група българи, определени кой знае по чия презумция като македонци. Тези са местени ту при вероизповедания, ту при етноси.

Интересен въпрос сам по себе си е този, кому идва на ум подобна глупост? И защо не се отделят добруджанци, тракийци и шопи, например, в отделни категории и да ги мести българският статистик ту като етнос, ту из групи вероизповедания – за разнообразие. Или за да е пълен хаосът, който окончателно настъпва при сверяването на процентуално представените данни.

Така например населението ни е съставено от 90% българи, от които 86% са българско-православни, 10% етнически турци и 13% мюсюлмани, според данните на французите от “Дьо Мон” от 2004 г. Към етническите малцинства, а не вероизповедания са посочени погрешно и от тях католици, протестанти, евреи. Очевидно, французите са допуснали тази грешка, защото не проверяват данните, преведени от български източници или дадени им от българи, а просто са отпечатани в изданието им.

Поставени трите религиозни общности под “малцинства”, числено трябва да представят 1,1% общо от българското население. Странно, предвид непредставените армено-грегориански християни, по етнически произход арменци; и непредставените роми, като етнос, а и в трите им вероизповедания – източноправославни, мюсюлмани и протестанти.

По същото време, 2004 г. немската асоциация по туризма дава следните данни за страната, населението и религията: “жители: 7,52 милиона. 85 % от населението са българи, а 10% турци. Малцинства: румънци, арменци, роми, македонци, гърци, католици, протестанти, евреи”. Това е цялата информация, от която отново отчетливо се виждат същите грешки – смесване на етнически и религиозни групи, процентуално непредставяне на етнос и религия, и етническата група македонци. Очевидно е, че и немската асоциация по туризма просто препечатва на страниците си поднесеното й от български статистици, без да обърне внимание на грешките.

През 2005 г. реномираното немско списание Щерн е по-коректно, то дава през март за страната ни следните данни: 7,7 милиона жители, от които: 83,5% етнически българи, 9,5% етнически турци, 4,6% роми. Религии: 84 % източно-православни християни, 13% мюсюлмани, 3% протестанти, католици, евреи. Само арменците като етнос и вероизповедание отново не са споменати. Обзорен статистически преглед на немската секция на Радио Люксембург от 1999/2000 дава за страната ни при 7,8 милиона население следните религиозни групи: 84 % източно-православни християни, 11,5% мюсюлмани, 4,5 % протестанти, католици, арменци и евреи. Евреите са назовани като етнос и религиозна общност с 5000 члена. Арменците са предствени етнически с 20 000, като също се припокриват числено с изповядващите арменогрегорианско християнство у нас. Католиците и униатските църкви са представени с 57 000 члена, което означава, че от 4,5 % религиозни малцинства от 7,8 милиона, или 337 500 общо, най-силно представената група е тази на протестантите с 255 500 члена от всички етнически групи. Това я прави и втората християнска деноминация след източноправославното традиционно християнство у нас.

Силно отклонение дава немската федерална служба за чуждестранни осиновявания, в статистиките си за България от 2003, страната има 7,45 милиона жители, от които 84, 5 % са етнически българи, 10% етнически турци, 5,5% роми, арменци, румънци, гърци и отново групата водена като “етнически македонци”.

Интересно в този документ е експлицитното посочване на силната група атеисти в България, около 1/3 от населението, която група всъщност не е регистрирана никъде другаде. Прави впечатление също и направеният извод, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар да са атеисти или да принадлежат на други християнски деноминации. От тук заключението на службата е, че се налага тревожен въпросът, до колко категориите при статистическите български проучвания и съответните данни са прецизни. 17% са посочени като религиозни малцинствени групи на мюсюлмани, протестанти, католици, евреи и арменско грегориански. Което се доближава до статистическите данни на РЛ, предвид че групата мюсюлмани е представена в това число с 12%, а останалите 5% си разделят другите религиозни групи. (следва)

На 14 март 2006 във в. “Дума” беше публикувана статия, в която е цитиран старши научен сътрудник Стефан Пенов от БАН, съветник на комисията по вероизповеданията в няколко народни събрания. От нея научаваме, че над 6 милиона българи са заявили, че са православни християни, но само 50 % от тях посещавали църква. Данните му, които са въз основа на статистическо изследване от 2005 година (което не става ясно от кого и кога е проведено, предвид че подобно изследване е обхванало очевидно цялото българско население, изхождайки от представените резултати) са били съобщени на академична конференция „Религиите в Европа и бъдещето на православието“, организирана от Руския културно-информационен център в София и една научно-изследователска «група по религиозно-философските парадигми», съставена от преподаватели в няколко български университета. На тази среща доцент Пенов съобщава, че «класическите протестанти» у нас са 60 000, допълнително 40 000 роми могат да бъдат определени в категорията «протестанти от новите църкви». А общо около 100 000 души са в категорията «нетрадиционни вероизповедания», като в това число вероятно ¼ са последователи на учения, които не са християнски, респективно, не са от тук евангелски, т.е. протестантски. Но остатъкът са все пак около 75 000 българи, които очевидно могат да бъдат определени като принадлежащи на съвременните свободни евангелски църкви. От тук се извежда цифрата от общо над 175 000 души, цитирани като български протестанти.

Най-голям процент от числото, което според гореизложените и чуждестранните данни в първата част, би трябвало да се движи между 175 000 и 255 500 български евангелски християни, се дава на българските петдесятно-харизматични евангелски църкви. Като в тази категория най-висок процент е този на членовете и посетителите на петдесятни църкви и Божиите църкви у нас. Това сочат изследванията и на международната организация «Мисия за християнско образование». Числото, което тя дава за българските християни, членове на петдесятно-харизматични евангелски църкви е над 105 000 редовни членове, само Божиите църкви са представени с над 65 000 члена и над 550 локални църкви през 2001 г. Но ако сведем към това изследване данните за допълнително определени като «некласически протестанти» българи и роми, числото нараства значително. Тук обаче откриваме и вторият проблем – непрецизността на самите български протестанти при подаване на данни за себе си, при проучване на числеността си и при участие в секуларни статистически изследвания. Различните протестантски деноминации са представени в различно съотношение. Според данните на Мисията за християнско образование само през 2001 г. Българска Божия църква, без Обединени Бозии църкви има над 42 000 регистрирани членове, с около 250 служители в близо 400 църкви в страната. По данни на същата международна организация през 2003 г. Съюзът на Българските петдесятни църкви е представен с над 50 000 регистрирани членове, с над 150 пастори в около 550 църкви в страната. Така само за петдесятно-харизматичното движение в България в началните години на 21 век регистрираните членове надвишават цифрата 100 000 души. «Мисия за християнско образование» изказва в доклада си предположението, че 15 години след падането на Стената българските протестанти са нарастнали числено поне двукратно, предвид процесите на вътрешно мисиониране, благовестие и съживление. Значителен прираст се наблюдава и в съборни евангелски, баптистки, методистки църкви след 1989 г. Отделен е процентът на християни от православната църква, които посещават понякога и евнагелски църкви. Друга група, която не може да бъде изследвана пълноценно, е групата на нередовните посетители, нерегистрирани членове на евангелски църкви, които са обаче евангелски християни. Една силна част от тези са млади българи в чужбина и страната. В монографията на Ъ. Кернс, Хр. Стоянов и К. Златев, “Християнството през вековете”, изд. 1998, Нов човек, София, са дадени за някои евангелски църкви в страната следните представителни официални данни до 1997. Протестантски църкви, редовни членове – 72 800, от които: Евангелски алианс – 54 500, от който Петдесятни църкви – 30 000, Българска Божия църква – 16 000, Баптистки – 4000, Съборни евангелски – 3000, Методистки – 1500, Лутерани – 300. Отделно: Свободни евангелски църкви – 2000, Обединени български Божии църкви – 10 000. Очевидно е, че тези цифри са занижени.

Драстичните разлики в данните до тук разкриват два основни проблема. Първият е вътрешно-църковен въпрос – как се извършва преброяването на регистрирани членове и на редовни или нередовни посетители, които са принадлежащи към Протестантизма християни? Има ли система, която да диференцира и да гарантира същевременно прецизност на данните? Доколко българските протестанти знаят, че “евангелски християнин” е равностойно понятие на” протестант”? И едва след това се тръгва към идентифициране със съответните подгрупи – методист, лутеран, свободен или съборен евангелски християнин, баптист, петдесятен християнин?

От тук към втория проблем – как българските протестанти участват в провежданите национални статистики, преброявания? Често срещано явление е изказването “Аз съм християнин” в отговор на въпрос на анкетиращия или при попълване в общата графа. Тук българските протестанти не знаят, че това отвежда веднага до завеждане под групата “Православен” – поне това явление бе широко разпространено през 90-те години.

Вместо това трябва да се категоризира с “протестант” или “евангелски християнин”, които са всъщност два синонима, а не различни категории. Най-същественият проблем е, че незаявяваването на “протестант” или “евангелски християнин”, а посочването на “петдесятник”, “баптист” или “методист”, води автоматично до поставянето под категория “Религия” в графа “Други”.

В заключение – очевидна е изключително необходимата вътрешно-църковна просвета, особено сред по-слаби социални групи в църквите, но и сред служителите. При едно секуларно преброяване е необходимо българските протестанти да знаят и посочват идентичността си. Те са на първо място протестанти или евангелски християни – необходимо е да посочат една от двете категории, която е зададена в анкетата.

Едва след това, само ако има диференциране по групи на църковна принадлежност или посещаемост, след като са посочили в съответната графа, че са протестант/евангелски християнин, което е едно и също сумарно понятие, едва след това, ако се изисква от тях, могат и трябва да посочат конкретната си църковна принадлежност – лутерани, баптисти, методисти, свободни, съборни или петдесятни.

При отсъствие на такъв подвъпрос, без значение вида на анкетата, единствен отговор може и трябва да бъде само “протестант”/или ако е експлицитно посочен синонимът – “евангелски християнин”. В момента, в който българският протестант каже, че е, например, “петдесятник” или “християнин”, бива моментално категоризиран в групата “други” – при първия отговор. Или в групата “православен” – при втория отговор. Което има за следствие грешки в статистиките в ущърб на българския Протестантизъм.

Comments

  1. Pingback: Tweets that mention Протестантите в съвременна България -- Topsy.com