Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник на Института за църковно право при Юридическия факултет на Потсдамския университет, член на Виенското академично дружество за правото на Източните църкви. Научните му интереси са в областта на теорията на правото, правото на религиозните общности, взаимодействието между държавното право и правните системи на вероизповеданията. От 2011 г. е епархийски съветник при Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ-БП. Съставител на сборника нормативни актове: Право и вероизповедания. Нормативна уредба на религията и религиозните общности в България (Сиела, 2009).
Темата за субсидиите за вероизповеданията в България е твърде многопластова
и обширна, за да може да бъде напълно представена на няколко страници. Затова
още на това място от настоящото изложение се налага да бъдат направени
няколко уговорки и уточнения.
Първо, субсидиите за вероизповеданията са част от системата на правоотно-
шенията между религиозните общности и държавата, които имат правни осно-
вания в законодателството на държавата. Отношенията между религиозните
общности и държавата в България още от Освобождението през 1878 г. са слож-
ни и непоследователни, обикновено се дължат на странични фактори и зависят
най-вече от лични взаимоотношения между политици, държавни служители и
религиозни водачи, затова често се развиват в рамките на едно правило, което
можем да наречем „принцип на безпринципност”1. Поради тази причина и до днес
финансовите взаимоотношения между българската държава и вероизповедания-
та на нейната територия са в голямата си част зависими от политическите
настроения у една или друга личност в държавен орган и в разбиранията на един или друг религиозен лидер. Това явление не е някакъв специфичен български
феномен, а е просто част от регионалната култура, историческо отражение на
Балканите и Средиземноморието, където отделни личности често имат по-го-
лямо влияние върху обществото, отколкото цялата правна система на държавно
управление върху населението.
Второ, настоящият текст няма за цел да дава оценка на самата юридическа
или икономическа система на правоотношенията между вероизповеданията и
държавното управление, а само обективно да представи данни и факти, свързани
с развитието на субсидирането на вероизповеданията от държавата, при това
само за един конкретен времеви период, именно от самия край на миналото хи-
лядолетие до първото десетилетие и половина на настоящото столетие.
На трето, но не на последно място, далеч сме от мисълта да създаваме впечат-
ление за мистификация около разпределението на раздаваните средства от дър-
жавата на различните религиозни общности. Това са въпроси, на които самите
държавни органи регулярно дължат отговори, макар и подобни въпроси да не са
били предмет на широка обществена дискусия.
Комунистическата диктатура след 1944 г., която за период от почти половин
столетие нанесе сериозни поражения върху живота на религиозните общности
в България и сериозно ги отклони от техните душеспасителни и обществени,
в т.ч. и социални функции, бе изградила особена система за институционализа-
ция на вероизповеданията и наложила сериозна финансова зависимост. В тази
връзка могат да се дадат множество примери2 за конфискувани от религиозни-
те общности имоти, които в различна степен и днес, въпреки реституционни
закони3, по разнообразни причини остават собственост на държавата и не се
реституират на вероизповеданията.
Поради системната маргинализационна политика към религиозните общности,
колаборационистичната кадрова политика на ДС към ръководствата на вероиз-
поведанията и недостатъчната подготвеност на духовенството за справяне с
проблема за пълно еманципиране от държавата, дори години след политическите
промени от 1989 г. всички традиционно утвърдени вероизповедания в България
са в една или друга степен финансово зависими от държавата, която сама по
себе си бе докарана до финансов фалит.
Субсидийната система за подпомагане на вероизповеданията в България не е ня-
какво специфично българско финансово-правно изобретение. Подобни помощи, вклю-
чително и като обезщетения за конфискувани или одържавени имоти, са познати в
Германия още от времето на Ваймарската република и функционират в много от федералните провинции по отношение на признатите за корпорации на публично-
то право религиозни общности и днес, независимо от съществуването на т.нар.
църковен данък за католическите и евангелски християни във ФРГ. В Италия и Ун-
гария съществува данъчна система, която предвижда предоставяне на определена
ставка от всеки данъкоплатец – по негово собствено желание за вероизповедание
или за благотворително дружество – като форма за подпомагане за религиозни
общности. Например в Унгария е определен 1 % от данъка на физическите лица да
бъде предоставен на вероизповеданията – т.е. държавата предоставя тази сума
от събраните за бюджета данъци на религията. Без да се спираме на повече при-
мери, ще споменем само, че има, разбира се, и държави в ЕС и извън него, които
прилагат смесени системи за финансиране на религиозни общности или такива,
които напр. изплащат заплати на духовници и служители от държавни църкви, като
същевременно съществуват и лаицистични държави, които разглеждат религията
единствено като частно занимание на субекти на гражданското право.
Важно в случая е да бъде ясно, че България не е единствената държава, в която се
предоставя финансова подкрепа за вероизповеданията, както и че системите за
подпомагане на вероизповеданията от различните държави са много разнообразни4
и зависят в голяма степен от историческите традиции и културните особености.
През 1992 г. във времето на правителството на Филип Димитров е поставен
въпросът5 за закриване на тогавашната Дирекция на изповеданията, за да бъде
предоставена по-широка автономия на религиозните общности, в това число и
финансова еманципация. Този орган под различни предишни наименования е цен-
трален лост от миналото6 за контрол на религиозните общности и регулатор
на отношенията между вероизповеданията и държавата в България. Същевре-
менно комунистическата зависимост и колаборационистките обвързаности на
висши духовници на големите вероизповедания в България, както и неадекват-
ните им реакции в новия политически порядък доведоха до сериозни разцепления
в православната и ислямската общности, в които междуличностни конфликти и
разбира се, имотни изкушения също изиграха своята голяма роля.
Първата публичнодостъпна7 документирана информация относно субсидиите
за вероизповеданията е дискусия, водена в Народното събрание през 2001 г8. по
време на парламентарен контрол и съдържа преглед на сумите, отпускани на
ислямското изповедание във връзка с питане на народния представител Ахмед Юсеин (ОНС) към министър-председателя Иван Костов. Последният прави кра-
тък преглед на сумите, отпускани от тогавашното правителство, от което се
вижда, че размерът им се увеличава с времето. Според думите на Иван Костов:
Държавната субсидия за религиозните общности, разпределяна от Дирекция „Ве-
роизповедания” към Министерския съвет, е най-голяма за мюсюлманското изпове-
дание след тази за Българската православна църква. Красноречива е справката за
сумите, изразходвани през последните пет години. За сравнение през 1996 г., по-
следната година преди управлението на Обединените демократични сили, за тази
цел са отделени едва 2 хил. днешни лева. През годините на мандата на настоящо-
то правителство сумите са следните: за 1997 г. – 20 хил. деноминирани лева, за
1998 г. – 30 хил., за 1999 г. – 30 хил., за 2000 г. – 50 хил., за 2001 г. – 80 хил. лева. 9
От този отговор разбираме също, че Министерският съвет предоставя субси-
дията на ръководството на изповеданието и то следва да решава как да раз-
ходва средствата:
Всички посочени суми са превеждани на Главното мюфтийство на мюсюлманите
в Република България. Негово е решението, тук подчертавам много дебело, не-
гово е решението дали да отдели суми за ремонт или строеж на нови джамии.
Автономна е преценката и за конкретния случай, т.е. Главното мюфтийство
определя дали да отпусне средства за ремонт на Ески джамия в Стара Загора,
или да ги насочи към други нужди.10
След влизането в сила на Закона за вероизповеданията11 правното основание за
субсидиране на религиозните общности със статут на регистрирани вероиз-
поведания именно според разпоредбата на чл. 35, т. 9 от споменатия закон се
стига до това сумите, предвиждани за подпомагане на религиозните общности,
да бъдат определяни по предложение на Дирекция „Вероизповедания” към Минис-
терския съвет, но съобразно изискванията за приемане на национално законода-
телство е необходимо предложението да бъде гласувано в Народното събрание
и да бъде промулгирано със Закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година. Именно според предписанието на чл. 28 от същия Закон
за вероизповеданията разпределението на държавната субсидия за регистрира-
ните вероизповедания се извършва с годишния закон за държавния бюджет.
Първата обнародвана информация в табличен вид, съдържаща данни за субсидия-
та за вероизповеданията, се намира в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 (таблич-
на) от Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г12. С предпи-
санието се определя сумата от 2,3 млн. лв. като субсидия за вероизповеданията
като отделно подперо в частта от разходи, заложени за Министерския съвет. Субсидиите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизпо-
веданията за 2006 г., са определени в Приложение № 3 към чл. 5, ал. 9 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2006 г13. – вж. Таблица № 1.
Таблица 1: Субсидии за вероизповеданията за 2006 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1.
За строеж и ремонт на храмове на Българската православна църква
в чужбина, за подпомагане на БПЦ общини в чужбина и на техните
свещенослужители
730,0
2. За Българската православна църква в страната 1100,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 160,0
4. За възстановяване, ремонт, реставрация и консервация на Желязната
църква „Св. Стефан” в Истанбул 650,0
5. За Централния израилтянски духовен съвет 20,0
6. За Арменската апостолическа православна църква
7. За протестантски деноминации 50,0
8. За ремонт на сгради и комплекс „Рилски манастир”
9. За издаване на религиозна литература, научни и социологически
изследвания 40,0
10. Резерв за възникнали извънредни ситуации 70,0
Всичко: 2950,0
За 2007 г., субсидиите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за
вероизповеданията, могат да се сравнят в Приложение № 3 към чл. 5, ал. 9 от
Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.14.
Таблица № 2. Субсидии за вероизповеданията за 2007 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общности в чужбина и на свещенослужителите, работещи зад граница 750,0
2. За Българската православна църква в страната 1660,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 210,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 40,0
6. За протестантски вероизповедания 30,0
7. За издаване на религиозна литература, научни и социологически проучвания 30,0
8. За ремонт на сгради и комплекс „Рилски манастир” 150,0
9. Резерв за възникнали извънредни ситуации 50,0
Всичко: 2950,0
Приложение № 3 към чл. 6, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2008 г.15 определя субсидиите за вероизповеданията, регистрирани
по реда на Закона за вероизповеданията за 2008 г.
Таблица № 3: Субсидии за вероизповеданията за 2008 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1.
За строеж и ремонт на храмове на Българската православна църква
в чужбина, за подпомагане на БПЦ общини в чужбина и на техните
свещенослужители
750,0
2. За Българската православна църква в страната 1820,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 240,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 45,0
6. За протестантски и други деноминации 35,0
7. За издаване на религиозна литература, научни и социологически
изследвания 30,0
8. За ремонт на сгради и комплекс „Рилски манастир” 150,0
9. За ремонт на сгради в Троянския манастир 150,0
10. Резерв за възникнали извънредни ситуации 50,0
Всичко: 3300,0
Субсидии за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизпове-
данията, за 2009 г. са отразени в Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2009 г.16
Таблица № 4: Субсидии за вероизповеданията за 2009 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общини в чужбина и на свещенослужители, работещи зад граница 800,0
2. За Българската православна църква (в страната) 1900,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 250,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 35,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 50,0
6. За други регистрирани вероизповедания 35,0
7. За издаване на религиозна литература, научни и социологически
изследвания
8. За ремонт на църковни сгради с национално значение 300,0
9. Резерв за възникнали извънредни ситуации 50,0
Всичко: 3300,0
За 2010 г. субсидиите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за
вероизповеданията, са поместени в Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2010 г.17
Таблица № 5: Субсидии за вероизповеданията за 2010 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общини в чужбина и на свещенослужители, работещи зад граница 750,0
2. За Българската православна църква (в страната) 1560,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 180,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 40,0
6. За други регистрирани вероизповедания 40,0
7. За издаване на религиозна литература, научни и социологически
проучвания 100,0
8. За ремонт на църковни сгради с национално значение 200,0
9.
Резерв за възникнали извънредни ситуации
Според измeнението ДВ. бр. 56 от 23 юли 2010 г. средствата от тази
графа отпадат.
100,0
Всичко: 2900,0
Субсидии за вероизповеданията за 2011 г. са обнародвани в Приложение № 3 към
чл. 6, ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.18
Таблица № 6: Субсидии за вероизповеданията за 2011 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общини в чужбина и на свещенослужители, работещи зад граница 700,0
2. За Българската православна църква (в страната) 1660,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 180,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 40,0
6. За други регистрирани вероизповедания 40,0
7. За ремонт на църковни сгради с национално значение 300,0
8. За издаване на религиозна литература и представителни научни
издания 50,0
Всичко: 3000,0
За 2012 г. субсидиите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за
вероизповеданията, са определени в Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2012 г.19
Таблица № 7: Субсидии за вероизповеданията за 2012 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общини в чужбина и на свещенослужители, работещи зад граница 700,0
2. За Българската православна църква (в страната) 1660,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 180,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 40,0
6. За други регистрирани вероизповедания 50,0
7. За ремонт на църковни сгради с национално значение 300,0
8. За издаване на религиозна литература и представителни научни
издания 40,0
Всичко: 3000,0
Субсидии за вероизповеданията за 2013 г. са поместени в Приложение № 3 към
чл. 6, ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.20
Таблица № 8: Субсидии за вероизповеданията за 2013 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За ремонт на храмове, издръжка на българските православни църковни
общини в чужбина и на свещенослужители, работещи зад граница 700,0
2. За Българската православна църква (в страната) 1660,0
3. За мюсюлманското вероизповедание в Република България 180,0
4. За Централния израилтянски духовен съвет 30,0
5. За Арменската апостолическа православна църква 40,0
6. За други регистрирани вероизповедания 50,0
7. За ремонт на църковни сгради с национално значение 300,0
8. За издаване на религиозна литература и представителни научни
издания 40,0
Всичко: 3000,0
Както се вижда от таблиците, представени дотук, до 2013 г. субсидирането на
вероизповеданията от държавния бюджет е с малък, но постоянен ръст. Сумите
за годините 2011–2013 са еднакви, разходните пера са също еднакво определени,
с минимална разлика за годините 2011 и 2012 г от 10 хил. лв.
В края на 2013 г., с приемането на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г.21, разпределението на субсидията за вероизповеданията, ре-
гистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, в Приложение № 1 към чл.
6, ал. 4 от гореспоменатия закон показва, че Дирекция „Вероизповедания” към
МС не е съставила окончателния вариант на приложението, а през миналата го-
дина това се случва чрез комисията в Народното събрание с докладчик народния
представител Йордан Цонев (ДПС).
Таблица № 9: Разпределение на субсидията за вероизповеданията за 2014 г.
Наименование Сума
(хил. лв.)
1. За подпомагане на българските православни общини в чужбина и
свещенослужителите, работещи зад граница 730,0
2. За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската
православна църква в страната 2000,0
3. За ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското
изповедание в Република България 230,0
4. За ремонт и строителство на храмове и манастири на Католическата
църква в Република България 35,0
5. еЗа ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на
вреите в Република България 30,0
6. За ремонт и строителство на храмове на Арменската апостолическа
православна църква в Република България 35,0
7. За ремонт и строителство на молитвени домове на други
регистрирани вероизповедания в Република България 50,0
8. За ремонт на религиозни сгради на Българската православна църква с
национално значение 350,0
9. За издаване на религиозна литература и представителни научни
издания 40,0
10. Резерв 500,0
10.1
в т.ч. за създаване на регистър, картотека и картографиране на
всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на
Република България
Всичко: 4000,0
Извлечение от стенограмата22 на НС дава добра възможност на читателя да
почувства обстановката по определяне на субсидиите за вероизповеданията за
2014 г.:
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приложение № 1 „Разпределение на субсидията за
вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията за 2014 г.”.
Има няколко предложения, обаче ние ги гласувахме към чл. 6. Тук само ще отразим
това, което сме приели в чл. 6. Това е предложението на народните представи-
тели Йордан Цонев и Спас Панчев за резерв от 500 хил. лв., което е отразено
тук, в това приложение.
Това предложение на народните представители Петя Аврамова, Ирена Узунова
и Ирена Коцева, което ние се договорихме, че макар и да е отхвърлено от коми-
сията, ние се договорихме, че в Приложение 1, след т. 10 „Резерв”, създаваме т.
10.1: „в това число за създаване на регистър, картотека за картографиране на
всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република
България”, в колоната „Сума – 50”.
Само това се променя в Приложение 1.
Всичко става 4000. Сумата е в хиляди лева, тоест 4 млн. лв.
Това, което ви прочетох, това представлява Приложение 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, за да е наясно залата – вие
предложихте да променим редакцията на това приложение в съответствие с
предложението на народните представители Петя Аврамова, Ирена Узунова и
Ирена Коцева.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Следователно ние, когато му дойде редът,
ще гласуваме новата редакция, която предлагате в съответствие с това пред-
ложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да! Точно това казвам.
Аз казах само, че – за реда беше друго, че сме ги гласували, когато гласувахме
чл. 6, тук отразяваме в това „т. 10.1”, това, което се разбрахме. Това е редак-
цията на приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам още въпроси, но като стигнем до съ-
ответните предложения.
Изказвания по това приложение? Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам
желаещи.
Преминаваме към гласуване на направените предложения към Приложение № 1.
(Шум и реплики.)
Извинете, но има предложения на народния представител Веселин Вучков и група
народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са гласувани и отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Те са отхвърлени при гласуването. Добре.
Преминаваме нататък.
Остава да гласуваме Приложение № 1, което съдържа разпределение на субси-
диите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизпове
данията за 2014 г., с направените корекции от председателя на комисията, в
съответствие с предложението на народните представители Петя Аврамова и
група народни представители.
Ясно е дотук, господин Цонев.
Моля, гласувайте редактирания текст от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието.”
В кратко заключение можем да обобщим, че за последните десетина години в
държавната система се е наложила практиката субсидиите за вероизповедани-
ята в България да се обнародват таблично като приложения към разпоредби на
Законите за държавния бюджет по години. Тяхното правно основание е закрепено
в Закона за вероизповеданията, като предложението за определяне и разпределя-
не на сумите се изготвя в Дирекция „Вероизповедания” и се гласува като част
от държавния бюджет от Народното събрание. Интересът към въпроси, засяга-
щи самото конкретно разпределение, неговата целесъобразност или необходи-
мост, е изключително слаб и се ограничава до няколко тесни специалисти, които
са запознати с материята за финансовото право и религиозните общности.