Принос на протестантизма в българската история и култура

Принос за облагородяване бита на българите
През ХІХ век приносът на протестантизма се свързва предимно с дейността на протестантските мисионери. За отбелязване е, че първата работа на евангелските работници била да обучат населението на най-елементарни познания и хигиена: да се мият, да си режат ноктите, да си готвят храната, да се обличат, да четат и пишат. В оставените от п-р Д. Н. Фурнаджиев биографични бележки за п-р Т. Бояджиев четем, че когато през 1874 г. последният пристигнал в Ямбол, където основал евангелската църква намерил хората да спят на земята върху пръстта и влагата, да ядат седешком на земята с дебели дървени лъжици, които не всеки ден виждали вода за измиване, имали къщи с малки прозорци, с ниски тавани и врати, които “не пускали никого, без да се наведе с поклон”. Една от първите му работи била да научи хората как да живеят възпитано и разумно. Научил членовете на църквата да си правят маси, кревати, да ядат прилично и хигиенично, да строят къщите си с по-високи тавани и да дават възможност на слънцето да прониква в жилищата им, изобщо да се отучат да живеят “така, както е останало от дядо и баба”.

Протестантството облагородило ежедневните навици за личен, семеен и обществен живот на населението. То учило жените как да подреждат къщите си, как майките да отглеждат и възпитават децата си, какви да са отношенията на съпрузите вътре в дома им и др. Тази промяна в живота на хората не оставала незабелязана от обществеността. В книгата си “Хайдушки копнения” Пейо Яворов пише за жителите на Банско: “На следния ден ние почнахме работа и при нас идваха пъстри върволици от хора. Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна рола в този край. Банско има 4-5000 жители, от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по вънкашни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, “позволени” от полицията и “непозволени”. Православният обаче е останал все пак селянин като баща си и като дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито на Велкден даже. ” Евангелските църкви са възпитавали и до днес възпитават членовете си да живеят съобразно християнските добродетели – любов, мир с хората, благост, дълготърпение.

Принос в борбите за национална независимост

Априлско въстание
Ето някои щрихи около въстанието: “Пророческата формула” на рилския монах Полиевкт, който по-късно станал протестант – Петър Вежинов “Туркия ке падне”, сборът от които цифри давал датата 1876 година вдъхнала възторг и увереност на масите. Американското училище открито през 1860 г. в Пловдив е огнище за разгаряне на народния дух и политическата свобода. Там се пеят песни като “Вятър ечи, Балкан стене”, “Стани, стани, юнак балкански” и др. Това чуждестранно училище е безопасно от погледите на турците място за вършене на такава дейност.

През ХІХ в. независимо от приемането на протестантсквото от редица българи, значителна част от тях запазват българското си самосъзнание и национална идентификация. Като пример можем да вземем факта, че Васил Левски и Георги Бенковки не веднъж са се криели в домовете на български евангелисти в Пазарджик, Битоля, Перущица, Самоков, Ловеч и др. В Самоков тази роля изпълнявал известният по онова време абаджия в града Иван Чакалов, в дома на когото Левски отсядал, и от когото били взети и всички костюми за преобличане на ревoлюцонната чета при обира на хазната при Орхание.

Евангелските пътуващи книжари, които са ходили от град на град и от село на село да разнасят Библии и духовна книжнина, са били използвани често пъти като куриери за принасяне писма и нелегални позиви във връзка с подготовката на Априлското въстание. Те са били снабдени с открити листове, затова са можели свободно да се движат, необезпокоявани от никого.

Отделни лица протестанти са вземали непосредствено участие в Априлското въстание, като се присъединявали към една или друга чета, протестанти е имало и в Хвърковата чета на Бенковски /Иван Чеширов от с. Церово – получил орден от българското правителство за това/, Стефан Балабанов от Панагюрище шиел дрехи и мушами, а Рад Манев друг негов съгражданин, оръжеен майстор бил в услуга на въстаниците по обличането и въоръжаването им. В сраженията на четата на Бенковски особено се отличил друг протестант – Стоил Финджиков, майсторът и топчията на Черешовото топче. Роден в Панагюрище като 13- годишно момче той е бил слуга в Цариград при някой си Мехмед Али. Там неговото наблюдателно око схванало устройството и манипулирането с военното оръдие. При завръщането си в Панагюрище той насърчавал населението да вдигне оръжие срещу турците-поробители. Стоил Финджиков се зачислил в четата на П. Волов, но бил във връзка и с Г. Бенковски. Когато последният събрал всички въстаници на Оборище и настъпил моментът на въстанието, той казал: “Нека протестантинът произнесе молитва”. Това той правел и в други важни моменти и при влизане в битка. Когато турците се укрепили на връх Висок Стоил Финджиков отсякъл най-подходящото черешово дърво от собствената си градина и ръководил изработването на топчето. Всички знаем какво се е случило от описанието на поета Иван Вазов в романа “Под игото” – първото топче се пръсва на парчета. Направили второ топче, което стегнали с катарами и стоманени въжета, а поради липса на гюлета използвали при стрелбата топузи от кантари. След поражението топчето на Финджиков е взето за военен трофей в Цариград, а той бил награден за заслугите си по освобождението на България с три ордена.

Друг протестант Петър Дойчев от Панагюрище – куриер за специални поръчки на Бенковски, член на личната му охрана в Панагюрище и на Оборище, изпълнявал деликатни разузнавателни задачи от важно и строго поверително естество, велик в подвизите си и в в скромността си.

Краят на Априлското въстание е печален, но и толкова жесток, че е трябвало да се потърси външна намеса за спиране на зверствата и изстъпленията на турците. По този случай Д. Страшимиров пише: ”Трябва да призная, че за турските зверства през време на въстанието и по-после заговориха първи протестантските мисионери в България. Те бяха успели да съберат много данни за чудовищните дела на насилия и варварска жестокост и затова първи се възмутиха от страданията на българите. ”

Българите протестанти, които били във връзка с мисионерите, отправили изложения до тях с молба за застъпничество пред външния свят. Такива били изпратени до д-р Ал. Лонг, по това време професор в Робърт колеж, Цариград, както и до Джордж Уошбърн, директор на същия колеж и касиер на мисията на Съборните евангелски църкви в Турция. Иван Ев. Гешев от Пловдив изпатил чрез Ан. С. Цанов подобно писмо. Д-р Ал. Лонг и Ан. Цанов работили неуморно, търсили познати, за да осветлят английското обществено мнение, като на първо място използвали приятелските си отношения с Едвин Пиърс, кореспондент на лондонския вестник “Дейли нюз”. Джордж Уошбърн и д-р Лонг отнесли въпроса до сър Хенри Елиот, британски посланик в Цариград. Едвин Пиърс изпратил дописка, която била поместена на 23 юни във в. “Дейли нюз”. По това време министър-
председател на Англия бил Дизраели, отявлен туркофил, който държал на цялостта на империята, поради което пренебрегнал донесенията. Втора дописка с по-големи подробности за зверствата в Батак била изпратена от Уошбърн и Лонг, които настоявали Англия да се намеси. Дописката била поместена в същия вестник. Тогава редакцията на в. “Дейли мейл” изпратила своя кореспондент Д. Макгахан да види на място зверствата и да представи своите впечатления.

По това време д-р Я. Ф. Кларк от Пловдив бил първият чужденец, който непосредствено след клането посетил Батак, придружен от п-р Никола Бояджиев от Панагюрище. Сред страшната и ужасна смрад те поставили в куфара си няколко глави на деца и на жени с дългите им коси, още запазени на плитки, и ги отнесли в Пловдив за доказателство на някои невярващи чужденци, които били повлияни от официалните турси среди. Д-р Кларк посетил някои от консулите в града, пред които отворил куфара и започнал да изважда една по една главите, казвайки: “Това комита ли е, а това комита ли е?”

Дж. Уошбърн успял да склони генералния консул на САЩ в Цариград Южийн Скайер да състави специална комисия, която да се запознае с положението на място и да състави официален доклад. В състава на тази комисия влиза и Макгахан. Д-р Лонг успява да издейства в състава на комисията да бъде включен и българина – протестант Петър Димитров, който владеел отлично английски език, след Освобождението първи управител на Пловдив и български дипломотически агент в Цариград.

Когато комисията пристигнала в Пловдив, мютесарифът я посрещнал с думите: “Заповядайте, тук всичко е спокойно”. Но българите, с които се срещнала комисията, я насочили към Батак и Перущица. Мютесарифът веднага реагирал, като заявил, че в момента не разполагал със свободни коне. Българите предложили своите коне и комисията посетила българската Голгота.

Впечетленията били потресаващи. Когато Макгахан се обърнал към Юзбашията с думите: “Защо са изклани тия малки деца, които в никой случай не могат да бъдат виновни”. Юзбашията отговорил, че са комити. Макгахан слязъл от коня си до един двор, където имало изклани 20-30 души , измъкнал от храстите две детски ръчички и една малка главичка и ги показал на Юзбашията :”Това комити ли са?”. Но не получил отговор от сконфизения Юзбашия. Комисията продължава за Перущица и Батак, където гледката била още по-потресаваща.

Докладът на Скайлер потвърдил предишните сведения и въз основа на тях Уилям Гладстон, лидер на либералната партия в Англия, се обявил енергично против турците. Енергичната намеса и приносът на протестантските мисионери за запознаване на европейската общественост със зверствата и безчинствата на османските поробители, подкрепата, съчувствието, състраданието, моралната и дипломатическа помощ, която тези мъже са оказали на народа ни има за резултат и факта, че великите сили, начело с Англия били принудени да дадат залена светлина на Русия да води война с Турция за освобождението на българския народ, която е обявена на 12. 04. 1877 г.

В животът си много мисионери изпълнявали ролята на Добрия самарянин, като се грижили за ранените от кланетата, давали помощ на умиращите, закрила на беззащитните, вдовиците и сираците. Протестантските пастири са раздавали помощи – дрехи, покривки, храна – които идвали предимно от Англия и Америка. Известна е дейността на благородната виконтеса Леди Амелия Странгфорд – събрала 29000 англ. лири помощ за пострадалите от Априлското въстание. Когато пристигнала в Пловдив, тя се обърнала към митрополит Панарет с молба да посочи честни българи, които да помагат в работата и при раздаване на помощите, но той отговорил: “ Не мога да ви препоръчам честни лица между моите енориаши. Ако търсите такива, търсете ги между българите евангелисти”.

Странгфорд, подпомагана от д-р Кларк, п-р Н. Бояджиев, Вълко Шопов, К. Касева и др. посетила 59 пострадали селища, но главната си дейност съсредоточила в Батак, където открила болница с 5 клона в 5 други населени места. Болницата била обслужвана от 4 лекаря и 6 сестри, англичани, доброволци дошли заедно с нея. Раздала на останалите без облекло, жилища и занятие: 12 037 женски сукмани, 96988 потури и панталони, 7 901 аби и палта, 4539 ямурлука, 1225 завивки, пари за постройка на жилища, една мелница, 5 дъскорезници, 110 казана за розово масло в Клисура и други села. С нейното идване в Батак населението, доколкото било останало живо, пръснато из горите и околните села, добило кураж и започнало да се завръща – болни, слаби, гладни, окъсани, започнали да почистват дворовете си и да изграждат къщи.

Йордан Венедиков пише: “Леди Странгфорд тури основите на новия Батак”. Поетът Иван Вазов е посветил две стихотворения на благодетелката: “Приветствие на Леди Странгфорд” и “ На Леди Странгфорд”. Тя не успяла да изпълни желанието си да изгради приют при с. Марково, Пловдивско, поради смъртта и на 5 март 1877 г. , но по-късно това нейно желание било осъществено от съпругата на п-р Ив. Тонджоров, основала болница в Пловдив, която просъществувала много години. Това е първата частна болница в България.

Принос в борбата за независима българска църква

Какво било отношението на протестантите по време на борбата за независима българска църква. Ето какво пише проф. К. Иречек за отношението на евангелистите към борбата за независима българска църква: “Справедливостта изисква да признаем, че евангелистите се държали по българския църковен въпрос безпристрастно и достойно. Протестантските мисионери през 1859 г. обективно разглеждали гръко-българската препирня. Всички протестанти съчувствали на българите. По съвета на мисионерите Тъпчилещов и Бурмов се обърнали до евангелския съюз за подкрепа. Евангелските писатели развили въпроса исторически и доказали, че българският народ е имал патриаршия в средните векове и архиепископи в новите времена, но били закрити, та и сега въз основа на Хати-Хумаюна имат пълно право да получат независима българска екзархия”.

Четенето на евангелието на новобългарски език след 1840 г. и проповядването на Словото Божие от мисионерите на родния ни език повдигат народностното ни съзнание и противодействат на гръцкото влияние. Така е оказвано съдействие на Българската православна църква в усилията и за отстояване и утвърждаване на нейната самостоятелност.

За лоялността на протестантските мисионери говори и реакцията на д-р Ил. Ригс когато борците за независима църква в Цариград се явили пред него с предложение целият народ да мине в лоното на протестантството, само и само да се избави от гръцкото иго и да се запази национално. Той се засмял и отговорил с думите : “Не знаете какво искате”.

Мисионерите не пропуснали и друг важен момент пред Берлинския конгрес. Чрез принц Хенри, тогавашен пълномощен министър в Цариград, те отравили до германския канцлер Бисмарк молба да се впише в Берлинския договор клауза, която да гарантира религиозната свобода на всички в княжество България. По късно по настояване на П. Р. Славейков, Ан. Цанов и П. Каравелов, депутати от Великото народно събрание в Търново, при изработване на конституцията не само че се допуснало свобода на религията, но се допуснало и преминаване от една религия в друга.

Принос за национално освободителните борби в Македония

Извънцърковната дейност на протестантите в Македония поддържа духа на местните българи, като се противопоставя на гръцката и сръбската пропаганда. Евангелската книжнина и особено в. “Зорница” допринасят твърде много в това отношение. Протестантите от Пиринския край – Разложко и Банско, взимат дейно участие в народно-освободителното движение в Македония. В периода 1900-1903 г. вътрешната революционна организация в Банско е в своя разцвет. П. К. Яворов, описвайки посещението си в Банско, отбелязва: “Евангелистите в Банско са предани въстаници и много верни куриери на организацията”.

В домовете на Н. Фурнадджиев и п-р К. Граченов често отсядали комити, понеже домовете на протестантите са по-малко подозирани от турските власти. В македонското освободително движение дейно участие вземат и жените. В Разложко е образувано женско революционно дружество, в чиято първа управа влизали евангелските учителки в Банско Е. Ушева, С. Георгиева и К. Мавродиева, а по-късно и други жени от църквата. Знамето на Разложката околийска организация е изработено от учителките при местното евангелско основно училище.

Участие в тези борби взимат различни членове на рода Вапцарови, активни членове на евангелската църква в Банско. През 1903 г. , когато в България прииждат бежанци от Македония протестантите в България събират и раздават във форма на помощи 200 хил. лв. , които специален комитет в София от народни представители, общественици и мисионери раздал на нуждаещите се в сиропиталищата в Самоков, София и Битоля се настаняват деца на родители, загинали в Македония.

В началото на 1913 г. Л. Удров в Париж представя на Председателя Уд. Уилсон меморандум, с който искаше Македония да получи автономия. Намиращите се в България и Македония мисионери – Кларк, Берд и Томсън през август 1913 г. изпращат чрез английската и американската легации в София меморандум до великите сили, с който заявяват, че болшинството от населението в Македония е българско и че Македония е неразделна част от България.

Чрез т. н. “афера Стоун” Елена Стоун става известна като първата американска мисионерка отвлечена в чужбина за откуп. Тя е и първата американска гражданка, използвана на Балканите за привличане вниманието на световната общественост върху състоянието на националното потисничество, административна анархия и гражданско беззаконие в Македония.

Принос в литературната дейност

Приносът на американските мисионери за българската култура е огромен дори само ако вземем в предвид превода на новобългарски език на Свещеното Писание за християните – Библията. Протестантите имат най-голяма заслуга в света за разпространение на Библията сред народите на техните местни народни наречия и езици.

В началото на ХІХ в. е изминало почти кръгло хилядолетие от превода на Библията на старобългарски език. По този начин, дори и когато се чете не на гръцки, а на т. нар. “църковнославянски” /русифициран старобългарски/, Божието слово е почти неразбираемо и за най-добросъвестния българин-християнин. Народът ни изпитвал въпиюща нужда Библията или на първо време отделни части от нея да се преведе на говоримия през ХІХ в. български език. Но в робските условия осъществяването /включително отпечатването и разпространяването/ на такъв превод никак не е лесно. Пречки за това се създават не само от поробителя, но и от гръцката и руската патриаршии, според които евентуален превод би бил похабяване и принизяване на величието на Светото писание.

Със съдействието и под надзора на Британското библейско дружество през 1828 г. в превод от гръцки от Петър Сапунов са издадени Четирите евангелия /вторият превод след най-стария на архимандрит Теодосий Бистрицки от 1823 г. на евангелието според Матей/. През 1840 г. под надзора на д-р Илайъс Ригс /изтъкнат лингвист – владеел 12 езика и доктор по богословие и право/ е издаден Новият Завет в пълен превод на Неофит Рилски, който е известен като Неофитовото евангелие и поставя началото на новобългарската евангелска книжнина. Реакцията на Вселенската патриаршия при отпечатването му е нареждане да се изгори цялото издание. Въпреки това, от 1850-1859 г. същият превод претърпява 6 издания.

В отговор на огромния интерес и жажда у българите за Словото Божие, Британското и Иностранно Библейско дружество възлага на д-р Ригс превода на цялата Библия на новобългарски .
В този неимоверен труд д-р Ригс е бил подпомаган първоначално от Константин Фотинов – основателя на българската журналистика, а след смъртта на Фотинов в работата се включват Христодул Костович Сичан – Николов /от Самоков, учител в Габрово, познаващ изключително добре гръцкия език и западното българско наречие/, д-р Ал. Лонг /американски мисионер, за когото се говори, че е знаел по-добре новия български език от мнозина българи/ и от известния български писател Петко Р. Славейков – изкусен познавач на източното българско наречие.

Преводът бил направен : на Стария Завет – от еврейски език, а на Новия Завет – от гръцки като в текста е възприето източното българско наречие. Сичан – Николов и Славейков моделирали на отличен български език всеки стих, а Ригс и Лонг следели изключително критично за точността на превода.

И така през 1871 г. в Цариград излязла първата цялостна Библия на новобългарски език. Този превод на Библията е бил от огромно духовно значение за народа ни, но той е имал и голямо езиково и културно влияние.

За него Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появата на Библията на бял свят заглъхват вече разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание . . . В Библията, чиято литературна физиономия е дал

Петко Р. Славейков, неговите мисли за литературен език се явяват най-ярко реализирани”.
На друго място, Стоян Михайловски казва: “Българският превод на Библията – издание на едно Английско общество – е най-грамотната книга, що имаме в езика си”.

А Иван Вазов, патриархът на българската литература, добавя: “Преводът на Библията на съвременен български език от Американската мисия беше епоха на възраждането, просветата и езика на българския народ”.

Тук можем да кажем, че първата българска печатница е била печатницата на д-р Ригс, основана през 1837 г. в гр. Смирна. В тази печатница е излязла от печат преведената на български език Библия, първата периодично списание на К. Фотинов “Любословие” от 1844 г. и много други книги и учебници, които са допринесли твърде много за нашето Възраждане и освобождение от турско робство. К. Фотинов – бащата на българската журналистика бил близък с д-р Ригс и насърчен именно от него издал 24-те броя на списанието, като повечето статии в него били преводни от гръцкото списание “Съкровища от полезни знания”, издавано от д-р Ригс и д-р Йона Кинг през 1836 г.

Проф. А. Тодоров – Балан констатира, че през времето 1641 –1877 г. са излезли от печат 72 религиозни книги, от които 32, т. е. близо половината са издание на мисионерите в Цариград.

Ето някои от тях с изключителна културна и образователна стойност за народа ни: “Бележки върху граматиката на българския език” от д-р Ригс, 1844, Смирна, написана на английски и български език, предназначена за изучаване на българския език от мисионерите. Д-р Ив. Шишманов нарича това ръководство “пръв печатан по българска граматика опит на един от западноевропейските езици”.

• “ Питане за четенето” – д-р Ригс, 1858 г, Цариград
• “Начална книга” от Ч. Морс, Цариград 1858 г. , илюстрована, една от най-ранните книги-учебник за първоначалните училища, които тогава масово се откривали.
• “Англо-български и българо-английски речници” от Ч. Морс, 1860, Цариград. Това са най-старите английско-български речници.
• “Практическа алгебра”, Ив. Тоджоров, 1866 г.
• “Начална аритметика”, Г. Ненов, 1866 г.
• “Начална книга по анатомия и физиология” д-р Х. Катър, 1867 г.
• “Астрономия” от Юнг, “Първа четница” Ан. С. Цанов, 1860 – една от първите илюстровани читанки за деца. Последните пет са били издадени от Хр. Г. Данов и отпечатани във Виена. Те са били употребявани и в някои от народните училища, които по онова време са били откривани масово.

Протестантите поставят началото и на периодичния печат в България. През януари 1864 г излиза първият брой на месечния вестник “Зорница” – първият български духовен вестник и първият български седмичен вестник /седмичник от януари 1876 г. /. В. “Зорница има най-дълъг живот в историята на българския периодичен печат и е играл в миналото важна роля за духовното и просветно издигане на българския народ и за неговото освобождение. В. “Зорница е с най-много абонати от излизалите в Цариград четири вестника на български език – 2000, “Македония –1100, “Право” – 700 и “Турция 500 броя. Предпочитанието на “Зорница” се дължало на обстоятелството, че тя е предавала безпристрастно събитията и не е взимала страна в политическите и партийни движения. Вестника се разпространявал не само в България, но и в Македония и Тракия. Така, през последната четвърт на ХІХ в. в. “Зорница” се оказва едно от най-сполучливите издания, разпространявани на български език в цяла Европейска Турция. А средата на ХІХ в. е време, когато постепенно езикът, а не вероизповеданието или държавно-династическата зависимост, започва да се према за главен индикатор на националната принадлежност.

Известният български публицист и дипломат Симеон Радев пише през 1931 г. : “Баща ми бе редовен абонат на в. “Зорница”. Този вестник, отлично списван, съдържаше освен политическите новини и статии по наука, философия, медицина, стопанство и пр. Баща ми поглъщаше всичко. Може да се каже, че това беше неговата гимназия и неговият университет. ”

Хр. Силянов, председател на Дружеството на софийските журналисти пише: “”Зорница” и след Освобождението на България продължаваше да буди народното съзнание на българите, останали под робство, да разпространява българско чувство сред тях. Докато всички други печатни органи от оная епоха ни оставиха само своя светъл спомен, “Зорница” продължава да излиза. ”

Ст. Чилингиров : “На в. “Зорница” се гледаше като на една културна необходимост, като на един съветник, който без боязън може да говори на чист български език там, където беше забранено всяко българско слово. И ако имахме днес на ръка списъците на неговите някогашни абонати, щяхме най-добре да очертаем етнографските граници на нашето племе, сега тъй много стеснено от политическите съображения на разни чужди учени. Само тая да беше заслужата на в. “зорница”, стига. Пред нея заслужава да се поклони всеки българин, каквито и да се неговите религиозни убеждения. ” Вестник “Зорница” заема достойно своето благородно място пред българския народ.

Принос в просветната дейност

Първото протестантско училище на Балканския полуостров било открито през 1840 г. в Бебек, предградие на Цариград от д-р Сайръс Хамлин, същият, който по-късно е допринесъл много за пострадалите от Кримската война. В това училище-семинария се обучавали и възпитавали предимно младежи арменци. През 1863 г. видният нюйоркски търговец Хритофор Робърт подарил значителна сума за построяване на училищни сгради на ново място и от тогава училището станало пълен колеж – общообразователен институт за младежи от всички народности и носило името на дарителя. В “Робърт колеж” са завършили образованието си доста българи, някои от които са заемали след освобождението на България видни ръководни длъжности в новото княжество.

Цар Фердинанд справедливо нарича “Робърт колеж” “люлка на българските държавници”, понеже от там излязоха министри, депутати, пълномощни министри и кметове”. Т. Рузвелт пък казва: “Няма народ, който през последните 35 г. да е напреднал тъй бързо и толкова много, както българскоят. Американците имат право да се гордеят, че “Робърт колеж” е дал на не малцина челни български граждани образование, които са играли особена роля в издигането на българския народ”.

През 1872 г. в Цариград бил открит и колеж за момичета. В България, в Пливдив през 1860 г. с помощта на д-р Хамлин и д-р Кларк се открива “Научно богословско заведение”. Това е първото българско училище, обзаведено с кабинети по физика и химия. За нуждите на това училище били издадени учебници по математика, геометрия, физика, химия и др. – първи за образователната ни система. Учебникът по геометрия бил преведен от Ив. Ев. Гешов, който за известно време бил частен ученик по английски и математика в същото училище, както и Нестор Марков, авторът на първият френско-български речник. Това е първото българско училище, в което е въведен предмет нотно пеене.

• В Стара Загора през 1863 г. се открива Девическото американско училище от д-р Теодор Байнгтон, което възбудило съревнованието у старозагорчани да отворят народна девическа гимназия.
• През 1871 г. училищата от Пловдив и Стара Загора са преместени в Самоков. През 1914 г. те били признати за пълни гимназии от образователното министерство.
• През 1876 г. в Пловдив се открива частно девическо училище с пансион просъществувало до 1899 г. , дало просвета и възпитание на много от първите училтелки в българия.
• През 1878 г. в Битоля е открито Девическо училище.
• През 1898 г. в Самоков, а през 1900 г. и в София по инициатива на Елизабет Кларк били открити първите у нас детски градини и училище с курс за подготовка на детски учителки за тях – днешната специалност “предучилищна педагогика“. В последствие тази инициатива на протестантската мисия се поема от държавата и до днес има своето място в нашето общество и култура.
• През 1903 г. в Солун д-р И. Хауз открива земеделско-индустриално училище върху 200 декара работна земя. Почти всички ученици в него са били сираци. Това е първото селскостопанско училище в страната.

Към всяка протестантска църква в страната функционирали първоначални училища за децата на протестантите. Считало се, че дацата трябва да получават солидно религиозно образование още от малки. Първото такова училще било основано в гр. Ланско през 1870 г. През 1912 г. тези училища са закрити по нареждане на просветното министерство поради уеднаквяването на основното образование в страната.

Към някои протестантски църкви са функционирали и вечерни училща, в които се провеждали курсове за ограмотяване на възрастни. Целта им е била да дадат елементарна просвета на учениците в тях и да научат неграмотните да четат и пишат.

Петър Мусевич-Бориков пише за протестантските училища следното: “Протестантските училща в България значително съдействаха за разпространение на просветата у нас. Много млади българи и българки преминаха през тези училища и заедно със завършилите в Русия младежи и девойки изиграха решителна роля в събуждането на българския народ. ”

В тези училища тези българи усъвършенствали душевните си качества и характер, и впоследствие благодарение на тези интелектуални придобивки, можели да бъдат полезни в борбата за независима българска църква, за събуждане на българския народ и за извоюване на политическата му независимост.

Историята потвърждава, че знаменитият “Робърт колеж” в Цариград е бил най-представителното учебно заведение в целия Ориент, дал образование на десетки български учители, търговци, политици, общественици, а протестантските училища за момичета в Пловдив, Стара Загора, Солун, Битоля, Русе и др. , разпространявали просвета и европейска култура сред българските жени.
По-горе вече споменахме за приносът на пътуващите книжари протестанти през Вързраждането за духовната просвета и национално-освободителното ни движение. Една от първите добре обзаведени книжарници в София е протестантската на Българското Благотворително евангелско дружество с управител Благо Сарандов.

Принос в образуването на женски организации

Първата организация на жените у нас е било дружеството “Женски клуб”, основано от мисионерката Анна-Виктория Монфорд в Плодвив, която заедно със съпругата на п-р Ив.

Тонджоров и Вела Благоева, съпругата на Димитър Благоев, дават живот на първото женското благотворително дружество през 1880 г. в Пловдив. През 1886 г същите открили и издържали първото у нас професионално женско училище, което съществува и до днес в Пловдив.

Принос във въздържателното дело

Протестантите първи заговорили против употребата на спиртни питиета и тютюнопушенето. В миналото даже някои считали, че противоалкохолната борба е “протестантска пропаганда”, всеки, който говорел против пиенето и отказвал да пие алкохолни питиета, бил наричан протестантин. Първите въздържателни дружини възникнали през 1879 г. в американското богословско училище в Самоков. През 1882 г. в Пловдив възниква Женски въздържателен съюз, по-късно се основават и местни такива към отделните протестантски църкви, въздържателни сказки и вечеринки се провеждали периодично и в училището за учителки в детските градини в София. Един от Патроните на въздържателното дело бил д-р Яков Кларк, който е издал над 100 000 въздържателни брошури, някои от които с разрешение на Министерството на просветата, били предназначени за учениците. По негова инициатива сред интериора на много салони и кръчми се поставяли илюстрации като “Пътят на пияницата или 5-те стъпала, които водят към съвършено опропастяване”. С постъпки пред народни представители той поставил основата на противоалкохолната програма в страната, и благодарение и на неговите усилия в България излиза закон със следните клаузи: 1/право на местно допитване за затваряне кръчмите, при допускане и на жените да гласуват 2/забрана за продажба на алкохол за младежи под 20-годишна възраст 3/ противоалкохолно обучение във всички училища.

През 1892 г. протестантските въздържателни дружини образували “Български въздържателен съюз”, който просъществувал до 1940 и успял да издаде 35 въздържателни книжки под общото название “Въздържателна библиотека” и първият български въздържателен вестник “Въздържател”, датиращ от 1892 г. След приемане на протестантството много българи, които дотогава били страстни пушачи и пиели алкохол се отказват от тези си пороци. От 1910 г. въздържателното движение излиза от протестантските среди и застава на неутрална верска основа. И днес евангелските църкви са едни от верните защитници на въздържателното дело.

Принос в дипломатическата дейност

Протестантите са взели дейно участие в организацията на младата българска държава. Публична тайна е, че повечето министири, държавни служители и общественици, а и учители след Освобождението са били възпитаници на прочутия “Робърт колеж”. И нито един от тях не е смятал за себе си, нито е бил смятан от другите за “предател” или “родоотстъпник” за това, че е получил образование и възпитание в едно протестантско учебно заведение. Напротив, всички знаем за деликатните дипломатически мисии изпълнявани от Петър Матеев, Стефан Панаретов, Константин Стоилов, Иван Славейков, Иван Гешов и други.

Протестантските пастири, често са канени от държавата за участие в държавни политически и хуманитарни мисии за защита на българската национална кауза, за участие в мирните преговори в Париж 1946 г. и др. Техните участия датират от периода след Освобождението до пастирския процес от 1949 г.

Принос в работата сред малцинствата

Сред арменците

През 1896 г у нас пристигат голям брой бежанци – арменци, прокудени от Турция. Те били в страшна мизерия. Голяма част от тях били приютени на първо време в евангелските църкви в Бургас, Пловдив, Хасково и др. градове, където им била оказана нужната помощ.

През време на войната между младотурците и гърците 1920- 1922 г. в България пристигат голям поток от арменци, установили се предимно в Пловдив. Протестантите от града създали благотворителен комитет действащ от 1921 до 1945 г. и спомогнали за спасяването на тези хора духовно и материално – като ги подпомагали с храна, облекло, лекарства.

Сред турците, българомохамеданите и циганите

Работата сред тях започва в началото на ХХ в. Проповядването на евангелието, ограмотяването на това население, възпитаването им в християнски ценности и морал променя съдбите на хората от тези етнически групи и те надрасват интелектуално и морално произхода си.

Сред затворниците

Протестантите започват работа в затворите още в края на миналия век. Те първи построяват в затворите работилници, в които затворниците могат да се трудят и полагат обществено полезен труд. По-късно тази тяхна инициатива е подета от Министерството и такива се изграждат към всеки затвор в страната и функционират и до днес.

Днес протестантските църкви работят активно затворническите среди, като превъзпитават ценностите на затворниците съобразно християнските стандарти и съдействат за промяна на мирогледа и живота им.

Принос в други сфери на социалната дейност

Към повечето евангелски църкви днес действат т. н. социални кухни, в които на ден се хранят около 500 души, като този контингент е спуснат от местната община. Протестантските църкви и организации заемат водещо място в приноса си по раздаване на различни хуманитарни помощи в съвременното общество. Не е престанал ентусиазмът им в работата с домове за деца с увреждания или социалните центрове за деца, домове за сираци и старчески домове. Не би било възможно да споменем отделните индивидуални заслуги на протестантските вярващи за развитието на нашето общество и култура от типа на:
Първата шевна машина в България е внесена от протестант.
Първото дружество за защита на животните в България е създадено от Елисавета Кларк.

Семейството на Джон Атанасов, бащата на съвременния компютър, е било спасено от евангелисти.
Първият превод на “Клетниците” на Юго е направен от протестант.

Примерите са много. Въпреки факта, че протестантската общност в България винаги е била малцинство, приносът, който тя има в българската история и култура никак не е малък и може да се обобщи в няколко направления:

1. Протестантските мисионери първи откриват българския народ за света по време на османското владичество. Те допринасят за неговото идентифициране като народ, който е част от османската империя. За заслугите си пред нацията ни всеки от тях е награден от цар Фердинанд с ордени за гражданска заслуга, а някои от тях с орден “Баща на нацията”.

2. С разпространението на Евангелието на български език още от 1840 г. , с пълния превод на Библията в 1871 г. и с цялата своя книжовно просветителска дейност мисионерите съдействат за запазване и укрепване народностното съзнание на българите. Успехът им не е само просветен, но и съдействащ за запазване на моралните устои на обществото.

3. Важен е приносът на протестантите за изнасяне фактите за жестокостите при потушаване на Априлското въстание, което променя световното обществено мнение в защита на българския народ.

4. Протестантите поставят началото на въздържателното движение в България.

5. Протестантизмът има своята роля и принос в българската история и култура като образователен, обществен, културен и духовен възпитаник на нацията ни.

6. Социалната дейност и хуманитарната подкрепа за българите на протестантите не е преставала през последните два века.

7. Работа с малцинствата.

8. Работа в затворите.

Тогава как бихме могли да завършим обзора си на приносът на протестантизма в българската история и култура. Спокойно можем да кажем, че протестантите имат своето историческо място. Дори в този труден преход те могат да бъдат посочени като добър пример за състрадание, помощ и коректност в отношението към обществото. Дано обществото ни си припомни и осмисли оценката, която историята е отредила на това религиозно малцинство. Дано медиите и културната ни общественост съдействат за това.