ПОЯВА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БАПТИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Откъс от книгата: Познатата непозната църква

Евангелските баптистки църкви в България са част от протестантското течение в християнството. Първите протестантски мисионери пристигат в България едва през ХІХ век, защото в периода на Реформацията и Просвещението в Европа, България се намира под Османско владичество.Тя остава изолирана от обществения и политическия живот на европейските страни. Църковните процеси у нас се движат под масираните опити за хегемония от страна на гръцката православна църква и с активно елинизиране на южните области.

Началото на баптисткото движение в България е поставено от две независими едно от друго събития в Южна и в Северна България.

Драматични са събитията, довели до създаването на първата баптистка общност в България – църквата в Казанлък. В основата на нейното създаване е Стефан Курдов, казанлъшки книгопродавец. При едно от пътуванията си до Цариград, той попада в Арменската евангелска църква, където приема благовестието. След завръщането си в Казанлък започва ревностно да изучава и да разпространява евангелската вяра сред приятели и роднини и през 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана от благовестието на Курдов. Но малката църква е изправена пред яростната съпротива на православните свещеници и характерните и за други случаи тълпи безчинстващи. През 1871 г. почива Илия Курдов, брат на Стефан и неговото погребение не е допуснато в градското гробище. Едва след два дни семейството му успява да го погребе в полето край града.

Създаването на първите баптистки църкви в Северна България има друга история:
През 1864–1866 г. следствие непрестанните репресии в Руската империя около 40 семейства на руско-немски баптисти се преселват от района на Украйна в пределите на Османската империя близо до град Тулча, Северна Добруджа. Парадоксален е фактът, че една ислямска, мъчително реформираща се държава, проявява по-голяма толерантност към тази християнска общност отколкото православна Русия. Скоро след тези събития Британското библейско дружество назначава като пътуващи книжари служителите от тази общност Яков Клунд и Мартин Херингер. За тяхното назначаване сериозна роля изиграва настояването на Кристиян Кросса и Кучевски – баптисти от полско-немски произход, служители на Библейското дружество, назначени като отговорници за Северна България. Работата за Британското Библейско дружество позволява на протестантските служители да проповядват благовестието в българските селища. Следствие от тяхната дейност възникват първите баптистките общности – в Русе и в Лом. В Русе организирано служение започва от 1875 г. в дома на Кросса. Църквата в Лом – другата, възникнала непосредствено от работата на назначените книжари от Британското библейско дружество е поета от Яков Клунд, който заедно със съпругата си Регина започва първите събрания в дома си.

Християните от църквите в Русе и Лом са в основата на възникването на баптисткото общество в София. През 1888 г. в столицата се преселват семействата на Трайко Порецов от Русе и Спас Стефанов от Лом. Домът на Трайко е отворен за всеки, събранията се водят в неговата къщурка, и са не само събрания, но и обеди и вечери. Каквото е дал Бог на него, е на разположение на всеки. Следствие от благовестието на Трайко и Спас, групата вярващи се разраства и събранията започват да се водят в къщата на Павел Бонков. Първите водни кръщения в София са извършени от пастора на Русенската църква Васил Марчев през 1892 и се поставя началото на църквата там. Така в работническия софийски квартал „Юч Бунар“ се създава още една баптистка църква, в която се проповядва Божието слово.

Постепенно се оформят общности в Чирпан, Берковица, Монтана и в други градове и села. През 1908 г. делегати, избрани от всички баптистки църкви, основават и Съюза на Евангелските Баптистки Църкви. Пръв негов председател е пастор Павел Дойчев. По-късно – през 1928 г – е създадена и църквата във Варна. Първият пастир там е Карл Грабаин, учител от Одеса. Между църквите в Русе, Лом, Разград и Варна съществуват дълбоки приятелски връзки и братска взаимопомощ. За това свидетелстват редица писма и други документи от кореспонденцията помежду им.