Петър Дънов и Любомир Лулчев спасяват българските евреи

Все още в България мнозина хора не знаят истината за това, че българските евреи са спасени по време на Втората световна война, благодарение на това, че Учителя Петър Дънов нарежда на царския съветник Любомир Лулчев да каже на Цар Борис III, че „ако един евреин бъде депортиран от България, няма да остане и следа от царската династия. „

Царят е знаел много добре, че трябва да се вслушва в съветите, които му изпращата Учителя чрез Лулчев, тъй като много от предходно посочените и предсказани факти и събития са се случили категорично и обективно, както са били описани от Дънов.

В допълнение към пазените дълги години в тайна факти от българската история, прибавяме и актуалният коментар на изследователя и писател Христо Нанев, който посочва: „Мнозина си присвояват през годините, това кой спаси българските евреи. Но забележете един момент, който дотук се пропуска: Личният живот на Любомир Лулчев. Неговата съпруга Ангелина Радойкова е дъщеря на генерал Станчо Радойков, но майка и е немска еврейка. Нейният дядо е сарафин – евреин от Мюнхен. Лулчев няма деца от жена си, но ако имаше деца, какви щяха да бъдат те?….“

На 22 февруари 1943 г. в България идва специално Адолф Айхман /нацистки офицер от Гестапо, един от главните организатори на Холокоста/ и подписва тайно споразумение с комисията по еврейските въпроси за депортиране на 11 500 евреи. Правителството одобрява споразумението и издава указ 127. Същият е подписан от цар Борис. В заповедта се казва: „На 10 март 1943 г. да се съберат всички евреи в София в тютюневия склад „Фернандес“, да бъдат натоварени в конски вагони и изпратени в Полша „. На 2 март 1943 г. Народното събрание гласува указа.

Група евреи, научили за екстрадирането, наобикалят къщичката на Лулчев и търсят помощ. Любомир Лулчев отива да се съветва с Учителя Дънов, който  го отпраща с думите: „Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако той позволи само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, то от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане“.

Два дни Лулчев обикаля Враня, Костенец, Боровец безуспешно. Връща се при Учителя, който се съсредоточава за миг и казва: „Кричим“. Царят, след разговор с пратеника, решава да отмени заповедта. Отиват в кабинета на вътрешния министър, Борис скъсва листа със заповедта за депортиране и нарежда да се напише нова заповед, изричайки следните думи: „Отменям указа за изпращането на българските евреи в концлагерите на Хитлер. Всички български евреи да се считат с правата на пълноценни български поданици и граждани „. Това става на 9 март 1943 г. между 17 и 19 часа.

Почти неизвестният днес Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. в Кнежа и е от стария Каблешков род на чорбаджи Лулчо Каблешков. Завършва русенската мъжка гимназия, после учи две години медицина в Букурещ, след което е повикан във Военното училище в София. Лулчев единствен спечелва конкурс на военното министерство, благодарение на което заминава за Англия и завършва авиация.

През пролетта на 1925 г. Лулчев със съдействие на генерал Алекси Стоянов посещава цар Борис и го предупреждава, че се готви атентат срещу него. Според Стефан Груев (Корона от тръни) и Н. Недев (Тайните срещи на тайния съветник), думите му са: „Една голяма буря ще се развихри съвсем скоро, и в бурята мълнията ще удари най-високите върхове.“ По време на атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.царя отива на погребение на двама загинали пилоти и така спасява живота си.

През 1936 г. Лулчев го предупреждава за готвения нов атентат в Искърското дефиле (Арабаконак). Царят се спасява благодарение на това, че сам кара колата и с това заблуждава атентаторите, а шофьорът до него е убит.

Отношенията му с царя се подобряват след този случай, срещите стават периодични и зачестяват след 1936-37. Те се провеждат тайно и в редки случаи в присъствието на други лица. Лулчев е бил против смъртното наказание и прави опити да убеди царя да отмени закона, но безуспешно. Затова пък почти винаги е успявал да замени изпълнението на смъртните присъди със затвор, като по тоя начин спасява живота на десетки комунисти и земеделци.

Известни са случаи на измолено от него до царя помилване на доживотен затвор на 42 видни комунисти, осъдени на разстрел. Цола Драгойчева е била осъдена на смърт. Близките й „отиват при Лулчев и го молят за помощ. Лулчев ходи на свиждане при нея, убеждава я да напише молба за помилване до царя, поради това че е бременна. Занася писмото при царя, който я помилва на доживотен затвор. Всичко това е вършено съвсем безкористно. Лулчев дори е нямал собствено жилище, а е живял в една дървена барака.

След 9 септември 1944 г. Лулчев е арестуван. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника следователите не намират вина у него и желаят да го освободят. Тогава се намесва Цола Драгойчева и от „благодарност“, че той и е спасил живота, извиква съветския посланик в съда, за да поиска смъртна присъда на Лулчев.

Лулчев е разстрелян  на 01.02.1945 г. заедно с регентите и 67 депутати от Народното събрание.

Освен предупрежденията към Борис III за атентатите в църквата „Света Неделя” и Арабаконак, Любомир Лулчев е известен с няколко потресаващи предсказания:

При дипломирането си в авиационната школа в Лондон, Лулчев предрича катастрофа с британския премиер. Той е трябвало да присъства на връчването на дипломите, но по пътя катастрофира и чупи крака си. (ВИЖТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ ВЪВ ВИДЕОТО НА ПОРТАЛ12)

Още преди брака си с Ангелина /Гела/ Радойкова – красива, богата и талантлива пианистка,  той я предупреждава: „Скъпа, не се омъжвай за мен! Ще те убият!“ Предсказанието му се сбъдва след 18 години. Гела е убита от прислужницата си с цел грабеж на бижутата й.

След преврата срещу Мусолини на 25 юли 1943 година никоя от тайните служби на Райха не дава дори приблизителен отговор на загадката къде е отведен Дуче. На 3 август Хитлер се обръща към Химлер да опита последната надежда – ясновидци и магове да открият приятеля му. Химлер си спомня за думите на личния астролог на фюрера Ернст Крафт, че големият маг на XX век живее в България. Казва се Петър Дънов, но симпатизира на комунистите. Негов талантлив ученик е Любомир Лулчев. Под пълна тайна Лулчев е отведен незабавно в Германия. 

На 13 август, петък, всички са събрани в огромната заседателна зала. Пред двеста ясновидци, гадатели, магове Химлер обявява: „Търсим изключително важна личност! Трябва да установите контакт с нея и да откриете къде е!“ Настъпва неземна тишина. След 5-6 минути Любомир Лулчев прошепва едва чуто, но райхсфюрерът чува ясно: „Мусолини… Вие търсите Мусолини… Влизам в контакт с него… Бои се… Бои се, че до 3-4 дни ще го предадат на американците…“ Химлер е впечатлен. „Можете ли да установите местонахождението му?“ – пита. Лулчев иска да остане сам, Райхсфюрерът на СС го отвежда в светая светих на духовния център – олтара си. Пред картата на Европа Лулчев затваря очи и поставя ръка на нея – движи я. По едно време спира. „Тук!“ – отсича. Пръстът му сочи планинска местност в Италия. Удря часът на Отто Скорцени и опитът Мусолини да бъде освободен.