Янко Николов Иванов – завършил във Франкфурт (1925). Рано напускан Правния факултет в СУи се насочва към търговската сфера. Успешно завършва Търговско-индустриалната камара в Русе. Баща му, Никола Иванов, финансира следването му и го изпраща да изучава богословие в семинарията на Методистката църква в град Франкфурт. Веднага след Франкфурт, е назначен в Горна Митрополия нс 28-та Годишна конференция в София (1925 г.). Година по-късно Янко Иванов е избран за помощник-секретар на Конференцията и е назначен в ЕМЦ-Видин за период от четири години. По време на този период той е избран за секретар на Годишната конференция и за касиер на Църковното благотворително дружество. През 1930 г. е изпратен в Лом за срок от три години, където по-късно е преместен като пастир. По време на престоя си в Лом сградата на новопостроената методистка църква е продадена. В периода 1933–1940 г. той служи в Плевен, след което, с одобрението на Алфонс Прач, е преместен в ЕПЦ-София като секретар на Годишната методистка конференция. От 1944 г. той заема длъжността върховен суперинтендант на ЕМЦ и е заместник-религиозен представител на евангелистите в ОЕЦ до началото на пастирските процеси.
„Арестуването му за антинародната и шпионска дейност посрещна с високомерие. Отначало на следствието се държеше високомерно и с подчертана ирония се мъчеше да отговаря на въпросите. Разчиташе на външно вмешателство и на високия си сан. Отричаше безогледно…. С тази си позиция твърде много затормози следствието. Прояви силна воля, твърд характер, остойчивост. Притежава здрава логика“. Въпреки, че в предварителния арест е измъчван и „зад завесата“ и в „дяволската килия“, се опитва да предпази колегите си от опасни залитания в политическата сфера. Опитва се да предупреди останалите, че двама от обвиняемите пастори, подпомагат разследването с показанията си, но опитът му е осуетен. Според показанията му, при събранието на ОЕЦ 1944г., е обсъдена враждебна линия спрямо ОФ за която „Зяпков докладвал, че се е свързал с Американската и Английска легации в София и получил уверения за защита в случай, че властта вземе мерки срещу тях в резултат на това им поведение (по показания на Н. Михайлов, Георги Чернев, Янко Иванов и др. (от части)…. Че през 1945 год. Янко Иванов в качеството си на заместник религиозен представител се е срещнал с дошъл в страната и зашифрован като делегат на английската младежка делегация някой си Тобияс, американски разузнавач, явил се при Иванов строго конспиративно и представил се като пратеник на методисткия епископ Гарбър, на когото Иванов дава писмена информация за положението в страната и за „условията при които работят“ сектите, които информации той събрал и от четирите секти в писмен вид, и е получил указания за агитация и клевети против народната власт от Тобияс, които директиви Иванов е предал по-късно на едно от заседанията на ВС на ОЕЦ (по показанията на Я. Иванов, Г. Чернев, Н. Михайлов).“
В своята защита, заявява: „Аз съм горд да заявя, че почитаемото Министерство на Външните работи никога не е имало каквито и да било неприятности поради извършени от членовете или служителите на Методистката църква нарушения. При всички случаи Методистката църква като общност и аз като неин представител съм действал прямо, честно, и лоялно спрямо властта, както това би сторил всеки добър българин. Никога и по никакъв повод аз не съм търсил намесата на чужденци, нито дори тази на нашия епископ д-р Гарбър за постигането на правилно разрешаване на спорни въпроси с властите. При таки-ва случаи винаги съм търсил съдействието на властите и законите в страната, но не и вмешателството на каквито и да било чужденци“. Признат е за виновен, че участва в „разузнавателна мрежа в полза на чуждо разузнаване” и предава „множество сведения от военен, стопански и политически характер, съставляващи държавна тайна”, „възнаграждения от чужда държава и представители на чуждо разузнаване”, разпространява „в чужбина неверни и грубо изопачени обстоятелства, значително уронващи достойнството на българския народ и държава” както и „неверни слухове, съобщения и твърдения” и „устно в страната обидни, клеветнически и неверни твърдения” с цел да увреди „добрите ни отно-шения с приятелска държава или с нейни власти” като уронва „престижът на такава държава или на нейни власти” всичко това спомагащо „друга държава към враждебно дело спрямо българската държава”. Осъден на доживотен строг тъмничен затвор, глоба в размер на 1 милион лева в полза на държавата, лишаване от пастирски права и конфискация на цялото му имущество. Освободен е 13 и половина години лишаване от свобода, само няколко месеца преди смъртта си, която настъпва на Рождество през 1962.
Синът му, Николай Янков Иванов, жив[ущ] на ул. „Раковска“ №86, е секретар е на младежката секция на Методистката църква. Заради фашистка дейност е изгонен от ШЗО-авиацията. Правил постъпки да замине зад граница с оглед да не се завърне. Същият е развеждал и уреждал срещи със заподозрени в шпионаж лица на пристигналия в България Лод Шиер през 1948 год.
Васил Маринов Попов – завършил в Брюксел и богословие в Кримона – Швейцария (1920). Швейцария. Задържан и изпратен в лагер без присъда заедно с методистите Кирил Йотов, Марин Глухаров и Никола Пулев. Пастирските процеси го заварват като пастор на ЕМЦ-Варна. Следствието изравя делото му от Ловеч, където е бил пастир (1940-1945) и по което е оправдан. Поддържа тесни връзки с американския дом в пансиона в гр. Ловеч, проявява се като германофил, член на Българо-немското д-во в града. Присъствал на събора на ОЕЦ, състоял се към края на м. септ. и началото на октомври 1945 год. в Бургас, при събиране на пасторите на специално заседание, свикано по искане на Зяпков. И на конференцията на през 1938 в Плевен, на която са д-р Джон Л. Нюлсон, д-р Ралф Дифендорфен и Алфонс Прач (по показания на Янко Иванов, Митко Матеев).
Симеон Димитров Попов – 43-годишен, завършил във Франкфурт, женен за швейцарка (Елза Валтер Гизлер). След завършването на гимназията през 1922 г. е изпратен на пастирски стаж в Попово, а на следващата година става помощник на пастор Ив. Тодоров във Велико Търново. На Годишната конференция през есента на 1924 г. е изпратен да изучава богословие в семинарията във Франкфурт на Майн, Германия (1924–1927). След завръщането си служи пет години в Свищов, а през 1932 г. е назначен за стар пастор на ЕМЦ-Ловеч за още пет години. През 1937 г. замества Васил като пастор в чешкото село Войводово, където остава до момента на ареста си през 1949 г., когато е обвинен в шпионаж. Осъден е на седем години и шест месеца лишаване от свобода, от които излежава пет години и четири месеца в затворите на София, Варна и Белене. Освободен е през 1955 г., а през 1958 г. поема службата като пастор на ЕМЦ-Д-р Лонг в София. Успехът му е толкова голям, че властите го принуждават да се премести в Своге, откъдето пътува за службите, докато накрая му е забранено дори да влиза в София. През 1960 г. поема ръководството на ЕМЦ-Шумен, където се заема със старателното събиране и запазване на методистката архива.В писмо на Зяпков до историка на ЕМЦ, Самуил Василев от 25 март 1971 четем: „От твоя труд не се ли интересува епископът? Не може ли да ти помогне в събирането на материали Симеон Попов? Според мене той е най-добрият работник днес в Методистката църква!“
Въпреки напредналата си възраст, в Шумен пастор Попов участва в мрежа за нелегално разпространение на Библии. При един от обиските в дома му Държавна сигурност конфискува 4000 Библии, а самият той е арестуван. По време на посещението на Джони Ноер през 1989 г. Шумен е блокиран, а пастор Симеон Попов, въпреки преклонната си възраст, прекарва деня в местното управление на милицията, за да не се осуети екстрадицията на чужденците към Румъния.Пастор Попов е известен сред вярващите от онова време с листа си с послания, които изпраща до над 1200 вярващи в страната. Първоначално те се печатат на пишеща машина, а по-късно на циклостил. Министерството на вътрешните работи конфискува всички машини, но работници в партийната книжарница на БКП в Своге тайно отпечатват посланията през нощта. Книгата му „Защо вярвам в Бога“, започната през 1940 г., е отпечатана в Холандия през 1982 г. През 1992 г. тя получава официално разрешение и препоръка от Министерството на образованието и културата като учебно пособие за факултативно изучаване на вероучение.
Гаврил Цветанов Цветанов – 47-годишен, завършил в Цариград и владическа семинария в Рим; живее в София, „Скобелев“ 28. Баща му, п-р Цветан Цветанов венчава Георги Димитров и Люба Ивошевичв в Плевен на 20 октомври 1906. Гавраил е роден същата година в Севлиево. Доцент във Факултета за стопански и социални науки. Секретар е на ВС на ОЕЦ и личен кореспондент по английски на Янко Иванов. През 1920 e изпратен стипендия в богословско училище в Манчестър. През 1923 e изпратен в Италия да следва богословие. Струдничи на фашисткия вестник „Пополо ди Италия. През 1925 е прехвърлен отнов да учи в Манчестър. Присъства на методистката конференция (1938) в Плевен заедно с д-р Джон Л. Нюлсон, главен секретар на Борда в Америка, д-р Ралф Дифендорфен и Алфонс Прач. Преди 9 септ., началник на „Културно отделение“ при БРС (Български работнически съюз). От авг. 1943 год. до 9 септ. 44 год. бил мобилизиран при Щаба на войската „Разузнавателна дружина“ при капитан Армянов. Организира тайна paдиопредавателна станция, която по настояване на Цветанов предава фашистко съдържание в продължение на година и няколко месеца. Сътрудник на в. „Вечер“ с данни, че служел на английското разузнаване. Задържан за фашистката си дейност и изпратен в ТВО 20.ІІІ-20.Х.1945 год. След 9 септ. ходил с Янко Иванов в Американската мисия при капитан Андренонд и превеждал разговора между двамата. Посещавали са и Стронг, Рейминкел и Кирил Бляк. По време на посещенията на епископ д-р Пол Гарбър, Цветанов е бил преводчик и и предал информативни сведения за България, които били публикувани в чуждия печат и по такъв начин била изложена България пред външния свят. В края на 1947 председателят на Всемирния съюз на църквите в света Кокбърн организира конференция с пасторите в хотел „България“ с преводач Гаврил Цветанов. За поддържане връзки с легионери след 9 септ., Цветанов задържан в началото на 1948, но по недостатъчни данни е освободен на 29 март 1948. За горното същият се уличава в показанията на Янко Иванов и Харалан Попов, а така също и от данните, находящи се в досие № 155382.
Цветан Александров Литов – завършил във Франкфурт, понастоящем специализиращ в Америка. Пастирува в църквата „Д-р Лонг“ в София, която по негово време наброява над 280 членове. През 1934 г. е един от едва 13-те пастори в България, които получават писмено удостоверение от министерството. Като секретар на ОЕЦ участва в Съюза на младежките евангелски организации в България. Според признанията от пастирските процеси, той е един от първите, на които е предадена молбата на Кирил Бляк. След това е принуден да събира подробна информация за софийския гарнизон и жп линията Перник – Волувак. Информацията е предадена през 1945 г. в два транша – на Бляк и Мелони Търнър. Единствен се спасява, защото е в САЩ и не се завръща. При неговото заминаване е заместен от пастор Здравко Безлов.
Илия Яков Илиев – 38-годишен, завършил във Франкфурт. Роден през 1907 г. в Калугерово (близо до Правец, над крепостта Боровец). Посещава духовното училище на Черепишкия манастир, но не може да пее. Завършва гимназия в Ботевград и установява контакт с пастора на ЕМЦ-Ботевград, Спас Милошев. Назначен е за стажант-пастир през 1929 г. при пастор Александър Георгиев в Плевен. Една година по-късно, на Годишната конференция през 1930 г., е изпратен в семинарията във Франкфурт, където учи заедно с Попов, Илиев, Йотов, Литов, Кишишян, Янко Иванов и Георги Сивриев. Ректорът д-р Меле лично осигурява половината от таксата. Служи с Мисионерската палатка из цяла Германия. На 37-ата Годишна конференция на ЕМЕЦ във Варна е назначен от епископ Нилсен в Хотанца, където работи 11 години до края на Втората световна война. Съпругата му Марта Мюлер, която е германка, трябва да бъде изпратена заедно с други немци в лагер в СССР, но цялото село се застъпва за нея, и семейството се премества в ЕМЦ-Ловеч. В края на август 1948 г. Американското девическо училище в Ловеч е закрито, а пастор Илиев е обвинен и осъден при втория закрит пастирски процес на три години затвор. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, а по същото време синът му получава белодробни усложнения. През август 1951 г. пастор Илиев е освободен, но църковният салон е взет за склад на Аптечно управление – Ловеч. От 1953 г. води неделни служби едновременно в методистката и в баптистката църква в Русе. Две години по-късно цялото семейство се установява в крайречния град, където остава до смъртта му през 1997.
Марин Добрев Глухаров – завършил духовна семинария във Франкфурт. Роден в Ябланица (1909). Завършва Духовната семинария в София, след което продължава обучението си по „Финанси и счетоводство“ в Свободния университет. През 1932 г. получава стипендия за богословско образование в Германия. След дипломирането си през 1935 г. поема ръководството на Евангелската методистка църква (ЕМЦ) във Видин, а на следващата година е преместен в Севлиево, където служи в продължение на четири години. По време на Втората световна война изпълнява пастирските си задължения в Ихтиман. В периода на пастирските процеси е осъден на шест години затвор, които изтърпява в трудовите лагери в Белене и Бобов дол. Поради отказа му да даде показания не може да бъде окончателно осъден, но вследствие на инквизициите по време на разпитите и нанесения жесток побой претърпява тежки физически травми, включително пречупване на гръбначния стълб. Стефан Бочев описва и състоянието на п-р Глухаров, когото среща в лагера така: „Той не можеше да се изправя. Влачеше се по корем, като на дланите си имаше нахлузени „ръчни“ налъми, та да не ги наранява. На ръцете си той се повдигаше малко, за да се придвижва. Да, бяха успели да го направят като влечуго… тътрещ се със своите ръчни налъми в калта на Персин, но запазил погледа си на човек, духа си достоен за висини.“
Здравко Стефанов Безлов – На 28-годишна възраст завършва с отличие във Франкфурт (1943) и получава стипендия за докторантура в САЩ. Въпреки това се връща в България по време на войната и, след няколко месеца работа в Русе, поема ръководството на църквата „Д-р Лонг“ в София. С идването на комунистическия режим пастир Безлов е свален от амвона и започва своя мъченически път – преминава през килиите на Държавна сигурност, трудовите лагери, каменовъглените мини и каменните кариери. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лв. и лишаване от граждански права за 15 години. Въпреки всичко това той остава един от малцината, които отказват да се признаят за виновни, наред с Иван Ангелов, Христо Нейчев, Димитър Христов и Здравко Безлов. Веднъж споделя: „На лагер съм, и знаеш ли – при неизпълнение на нормата, освен боя с тояга, как се чувстваш да спиш в ямата, пълна с кал.“ След 13 години и половина пастир Безлов е освободен, но властите продължават да го преследват като бивш политически затворник. След 1989 г., вече наполовина парализиран, организира възстановяването на Методистката църква в България и църквата „Д-р Лонг“. През 1992 г. Световният съвет на Методистките църкви му присъжда Наградата за мир. Цялата сума от наградата той дарява на Фонд „Орган“ към църквата „Д-р Лонг“.
Никола Михаилов Наумов – завършил в Хамбург, Германия. От 1922 в редакторския комитет на тримесечното издание на СЕБЦ с Видолов и Зашев. Според признанията: „Михайлов ( подсъдимият пастор Никола М. Наумов — б . а . ) се интересуваше и от хода на войната. Аз му съобщавах всички сведения. Михайлов ги съобщаваше на американците …. Михайлов пътуваше из провинцията по черковни работи.“ А според обвинението: „През 1938 год. баптисткият пастир Карл Филбранд, дългогодишен крупен агент на американското и германско разузнаване с няколкогодишен стаж на подривна работа в СССР, по произход немец от Русия, живущ във Виена, правиконференция с баптистки пастори в България, на която им е поставя съвсем конкретно задачата да пропагандират германското влияние в страната и да събират сведения от политически, стопански и военен характер. Същият организирал широка агентурна мрежа от всички баптистки пастори, като назначил за резиденти пасторите: Иван Ангелов, Георги Васов и Никола Михайлов. Че този апарат е започнал незабавно да функционира, като сведенията са били предавани на Филбранд и на Михайлов (по показанията на Н. Михайлов, Г. Чернев, Г. Васов).“
Иван Петров Игов – завършил в Хамбург, Германия. Роден в Берковица (1905), баптистки пастир жив[ущ] в София, ул. „20 април“ №17. Осъден и изпратен в Белене заради вярата си, където прекарва шест дълги години. Семейството му е интерниран в Голинци, без право да се завръщат в София. След освобождаването му, Игов е пастир гр. Лом, а по-късно Варна и Пловдив. Според обвниението: „През 1925 год. е вербуван от Филбранд. Завършил е в Хамбург, Германия, духовна семинария, съвипускник на Георги Васов. През 1938 участва в превербовката на всички баптистки пастири от Лойшнер, когато бива определен за един от четиримата, които създават разузнавателния апарат между пастирите от баптистката деноминация. До войната е получавал издръжка направо от Америка. През 1938 се връща в София с Павел Шмидт, който по това време е в България заедно с Филбранд. След 9 септ., присъстваа на всички сбирки на пасторите, конгреси и пр. На неофициалните сбирки на пасторите е присъствал също, на тях са се вземали решения против ОФ власт. На конгреса на баптистките църкви през септември 1947 год. Игов се е кандидатира за председател на Съюза на баптистите. Михайлов се е обявил против него. Тогава Игов станал и заявил пред всички, че: „Той напуска конгреса на Баптисткия съюз и отива да предаде Михайлов на властта и да каже кой е Михайлов и какво прави“. Инж. Милан Костов се намесва и ги накарал да се подобрят. Получавал е пари от незаконно обменените долари. Игов е бил сътрудник на Георги Васов, на когото е предавал сведенията си. Същият е пътуващ пастор при баптистките църкви. От 1931–39 год. е посетил Унгария, два пъти Германия, четири пъти Швейцария и Швеция (по показанията на Михайлов, Захари Райчев, Димитър Матеев и Г. Васов).“
Васил Георгиев Ангелов – завършил в Америка. Роден (1909) в Стоб. По препоръка на п-р Павел Мишков завършва колежа „Уитън“ в Чикаго и Богословската семинария в Далас. Едва 1938 се връща в България и за кратко време е пастир в Ямбол, Хасково и Самоков. От 1946 до 1948, издава списание Добри вести. Според обвинението: „[пастири] са събирали и предали на задграничните си мисии множество сведения от военен, политически и стопански харак тер – като например, за производството на военните фабрики в Казанлък и самолетната такава и производството им, за производството на „Кораловаг“, за производството на ф-ка „Мюлхаупт“ – Русе, за производството на мини „Пирин“, за мобилизация на набори, за придвижване на военни части, за трафика по Дунава и дунавските пристанища, за настроенията на народните маси и пр. (по показания на Н. Михайлов, Георги Васов, Димитър Матеев, Захари Райчев, Георги Чернев, Харалан Попов).
Атанас Андонов Георгиев – 52-годишен, завършил в Хамбург. Роден в Сумица (1897), жив[ущ] в гр. Русе, ул. „Г. Димитров“ 35. Баптистки пастор, вербуван през 1925 год. Според обвинението: „През 1937 превербуван от Филбранд, а през 1938 год. вербуван от Лойшнер. Давал е сведения от стопански, политически и военен характер на Н. Михайлов. След 9 септ. продължава разузнавателната си дейност, като сведенията предава пак на Михайлов. Съгласно старото и ново построяване на разузнавателния апарат той е трябвало да предава сведенията си на Никола Михайлов. От изпратените ни от Русе за него сведения се вижда, че същият е вражески настроен към ОФ власт. Това най-ясно личи и от държаните от него проповеди. Получил е от странство за 1947 год. шест броя колети – 42 кг; за 1948 год. – един колет 8.5 кг, а за времето от 1947–48 год. е получил от Михайлов от незаконно обменените долари сумата 324 000 лева.“
Митко Матеев Димитров – 39-годишен, завършил в Германия. Според обвинението: „всеки евангелски пастор, който получава издръжката си от чужбина, (а такава получават всички) е бил длъжен да изпраща до своята задгранична мисия рапорти за своята работа и условията, в които работи, в които рапорти е бил длъжен да дава колкото може по-обширни информации за настроенията на хората, сред които работи, за стопанския живот, за политическите настро- ения на масите и пр. – рапорти, представляващи по същество донесения за политическия и икономическия живот на страната (по показания на Н. Михайлов, Янко Иванов, Георги Чернев, Георги Васов, Димитър Матеев, Харалан Попов и др.). Заточен във Варна, Персин и Белене. След Белене работи в Елхима. Издаден е от свой близък, че планува да имигрира. Осъден е на още 7 години строг затвор. Имигрира в Канада където издава книга за годините прекарани в затвора „на Словото Ти уповах“.
Освен горепосочените, още 7 човека са завършили в разни държави.
Така от общо 115 пастир[и] в цялата страна, половината са завършили в чужбина, които са първокласни и квалифицирани чужди агенти. /рък. До тук/
Последни коментари