Здравко Безлов е роден на 6 април 1920 година в София. Той е едва на 8 месеца, когато баща му умира. Случаят довежда майка му в Евангелската методистка църква „Д-р Лонг”, където самотната вдовица с малкото бебе намира съпричастност и топлота. Скоро тя става ревностна членка в голямото методистко семейство в София. Здравко израства с децата и младежите на църквата и участва във всички инициативи. Завършва Софийската търговска гимназия и суперинтендент пастир Алфонс Прач го изпраща в Духовната семинария във Франкфурт на Майн (1939). Здравко Безлов завършва Семинарията (1943) с отличен и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години той без колебание взема последния влак за България, защото чувства задължението си да заеме пастирския пост и да бъде с майка си. Веднага е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери. На 27-годишна възраст Здравко Безлов е ръкоположен в църквата „Д-р Лонг”. Получава за кратко време назначение за църквата в Русе, а после и в София – за „Д-р Лонг“.
Комунистическата власт започва подготовката за инсценирания процес срещу свещенослужителите на православната, католическата и евангелската църкви с обвинения за шпионаж. Здравко Безлов е най-младият подсъдим, преминал през Държавна сигурност, където е изтезаван и мъчен. След това е изпратен в трудововъзпитателен лагер и накрая е осъден на 15 години затвор. За ужасите, които преживява там, той почти не говори. Здравко Безлов е работил при нечовешки условия в каменовъглените мини и в откритите каменоломни, които оставят дълбоко в него един кошмарен спомен, често изплуващ в неспокойните му сънища. След 12 години и половина той е освободен. Наново обаче е преследван, уволняван и гонен като бивш политически затворник. Колко ли мъки и оскърбления му е коствало да е отхвърлен от обществото! След промяната на 10 ноември 1989 година, въпреки разклатеното си здраве, Здравко Безлов започва да работи за възстановяване на Методистката църква, събирайки старите методистки семейства в Русе, Шумен, Варна и София. Сградата на „Д-р Лонг“ е обсебена от други евангелски църкви, като п-р Безлов е заплашван дори с физическо насилие. През 1991 година епископ Хайнрих Болетер го назначава за суперинтендент на Методистката църква в България, а след една година и за пастир на църквата „Д-р Лонг“. И така, след 45 години, вече на 72 години, с инсулт, Здравко Безлов поема църквата със същата ревност и желание за служение на Бога, както преди да бъде свален от амвона. През 1992 г. Световният съвет на методистката църква присъжда на п-р Здравко Безлов наградата за мир. Тогава той споделя: „Аз мога да приема наградата само от името на всички пастири, които са страдали за Исус през комунистическия режим. Само Бог знае дали съм достоен за тази награда“. С цялата сума от наградата п-р Безлов създава фонд „Орган“ в църквата „Д-р Лонг“.
На 13 декември 1992 година пастир Безлов, слизайки от амвона, получава инфаркт. Желанието му да продължи работата обаче е огромно. На 26 февруари 1993 година, в деня, на който през 1947 година започва ужасният съдебен процес, пастир Здравко Безлов получава втори масиран инфаркт и Бог го прибира при Себе Си. Ние благодарим на Бога, че ни даде примера на п-р Здравко Безлов – неговото неугасващо желание да работи за Бога и за Методистката църква в България, без да жали здраве и сили.
Носител на Нобелова награда за мир или поне беше предложен за такава. След излизането от затвора той подписва декларация, че няма да посещава църква или в противен случай ще бъде принуден да доносничи. Той се отказа от общение с братя и сестри в продължение на много години, като рискува собствената си вяра и надежда, за да опази другите. След промените той започна отново своята дейност в ЕМЕЦ-България. Той остави изключителен пример за водач в моя живот. Пастир Здравко Безлов се разведе с жена си по време на престоя в затвора. Тя не можеше да си намери работа , защото беше съпруга на осъден за шпионаж. Той понесе много лични страдания и раздели. Накрая беше изтощен от болестите си и беше в инвалидна количка. Това са много скромни хора, понесели на гърба си ужаса на войнстващия атеизъм. Те ни показват как Бог дава сили в изпитанията и чрез вярата преодоляват злобата и омразата , пред която са били изправени. Ние четем за героите на вярата в Африка, Индия и Америка. Но Бог ни въвежда в нашата собствена история, за да познаем цената на протестанството в България.
Последни коментари