Първата българска мисия в Америка

През май 2007 се навършват 100 години от създаването на първата българска протестантска мисия в Америка

Политическата и икономическа криза в България в края на XIX век дава началото на имиграционни процеси, които неминуемо водят до участието на България в динамиката на глобалната миграция. Годината 1876 и времето на Априлското въстание се считат за началото на българска имиграция в Америка, но миграцията от Балканите към Америка започва още преди Освобождението. Първият български имигрант в Северна Америка е Иван Добровски, а не Илия Йовчев (както твърди Костадин Гърдев в „Българската имиграция в Канада”). Добровски пристига в Ню Йорк от Ливърпул в далечната 1848 г.

Илия Йовчев от Сливен идва да учи в Ню Йорк едва през 1870 г., последван от д-р Христо Балабанов 1876 г. Балабанов завършва медицина и установява медицинска практика в Такома, щата Вашингтон, а Йовчев започва да списва за местните вестници, лобирайки за наличието на български етнос в пределите на Отоманската империя. По-късно Йовчев споменава няколко български имигранти в САЩ, които познава. Един от тях е убит в Гражданската война (1861-1865 г.). Друг е известният Гълъб войвода (Христо Сариев) от Калофер, наричан „Моряка”, по-късно куриер на Тайния централен български комитет.

Както Николай Алтънков отбелязва в своето издание „Българските американци”, най-ранните документирани случаи на български емигранти в САЩ са препоръчани от протестантските мисионери в България като студенти. Такива са Андрей Султанов от Габрово и Андрей Цанов, учили в Ню Йорк, Рачо Господинов от с. Железник, учил в Бостън, Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип и Стефан Томов от Котел.

Иван Мишов от Ловеч пристига в Америка през 1878 г., завършва Принстънската семинария, а след това медицина в Чикагския университет. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и работи като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Стоян К. Ватралски от Вакарал учи богословие във Вашингтонския университет Хауърд, след което е препоръчан като специален студент по теология в Харвърд и става първият българин завършил прословутия университет.

Илинденското въстание през 1903 г. дава тласък на най-голямата вълна българи, напускащи Македония, като имиграционните архиви в Америка показват удвояване броя на българските имигранти. Само през 1907 г. над 15000 българи пристигат в Америка. Оформят се значително големи български общества.

Процесите и динамиките в българската диаспора могат да бъдат проследени най-вече от белезите на религиозен живот, които те оставят. В началото на XX век в Северна Америка има православни и протестантски български църкви. Въпреки че се различават значително по ориентацията на своята религиозна изповед, те отразяват българската етничност и носят белезите на нейната националност. Появата им в Северна Америка е почти едновременна.

Българска християнска мисия в Чикаго
През месец май 1907 г. в Чикаго започва дейността си Българската християнска мисия. Мисията е ръководена от Петко Василев под егидата на Чикагското тракт- дружество и предлага образователни класове по английски език и изучаване на Библията сред българските имигранти. Мисията е разположена на улица Саут Грийн 110 и е известна като Български християнски дом. Сградата е обзаведена с легла и кухня, и служи за временен престой на нови имигранти. През 1908 г. името на мисията е сменено на Българско християнско общество.

През 1909 г. Градското мисионерско дружество подпомага Васил Кюсев за мисионерска дейност в Чикаго. Кюсев завършва Самоковското училище, а след това колежа Клиф в Шефийлд. През 1890 г. той ръководи Баптистката църква в Лом, след което се премества в Питсбърг, където работи с пастор Робърт Бампър.

В средата на 1910 г. в Българското Християнско общество се премества на Джаксън булевард 852, където се включва и Павел Мишков, който след завършване на Самоковското училище учи в прочутия Чикагски библейски институт „Муди”. Мишков е спонсориран от Чикагското тракт-дружество и, по неговите думи, служи между 5000 българи, живеещи в Чикаго.

В началото на 1921 г. ръководството на мисия Българско християнско общество се променя. Ръководството поема Филип Проданов, който скоро е заместен от Р. Колесников. През 1923 г. е поканен Васил Кисьов, който преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, а през 1924 г. тя е оглавена от Запрян Видолов. Видолов завършва Самоковското училище през 1910 г., след което учи философия в Софийския университет и богословския Колеж Юниън в Чикаго. В периода 1921-1923 г. Видолов е консул в Българската легация във Вашингтон. През 1925 г. под неговото ръководство мисията приема отново първоначалното си название Българска християнска мисия. През 1927 г. под ръководството на г-жа Салабашева, мисията започва въздържателни събрания, а през 1932 г. по инициатива на г-жа Видолова започват свободен социополитически форум. През същата огдина е открита и Първата българска евангелска църква в Северна Америка, намираща се в Чикаго и ръководена от пастир Йосиф Христов.

Българска духовна мисия в Мадисън
В началото на XX век областта на Гранит Сити, Мадисън и Венеция в щата Илинойс става столица на българската имиграция в Северна Америка. Българите там живеят предимно в западната околност на Гранит Сити, Хънгари Халоу, наричана така заради многобройното си унгарско население. През 1905 г. от 9000 български имигранти в регистрите на града има само четири, които са записани със семействата си. Българите са изключително само мъже, оставили семействата си в България, заради несигурността от това, което ги очаква в Новия Свят.

През края на 1907 г. Цвятко Багрянов започва мисионерска работа сред българоезичните имигранти в областта на Мадисън. Роден в Панагюрище на 25 март 1871 г., Багрянов получава своето образование в Самоковското протестантско училището, а по-късно в семинарията Обърн. След успешно пасторско служение и учителска кариера в България, той се връща в Америка със съпруга си Невенка през юли 1905 г. и пастирува църквите в Болд Маунт (1905 г.) и Нютон, щата Пенсилвания (1906-1907 г.).

На 1 декември 1907 г. Багрянови започват работа сред българското и българомакедонско население в района на Мадисън, Илинойс по покана на Илинойския презвитериански синод. В основата на дейността им стои духовно служение, което мисията определя като основна нужда на имиграцията. Наред с това работата включва вечерно училище и грижа за безработни. Само през първата година на съществуването си, мисията издейства над 1500 работни места за българските имигранти.

През 1908 г. Цвятко Багрянов наема сграда за мисия, неделни служби, неделно училище, преподаване на английски език и обществени мероприятия. Открито е и началното училище, което през 1909 г. има над 100 ученика, а самата мисия е с над 300 българи членска маса. През 1910 г. Багрянови събират средства и успяват да построят ново, двуетажно здание за нуждите на българската мисия в Мадисън.

По същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс (начало 1907 г., завършена 1909 г.). Втората българска православна църква е основана в Стилтън, щата Пенсилвания през 1909 -1910 г. През есента на 1910 г. е построена и българска православна църква в Торонто.

През април 1917 г. Съединените щати влизат в Първата Световна война и България става техен военен враг. Бягрянов се обявява открито против войната, заради което финансовата поддръжка на мисията е спряна. През август 1918 г., той е принуден да затвори мисията в Мадисън и да се премести в Сейнт Луис, където през 1919 г. с помощта на Чикагското тракт-дружество започва Близкоизточната мисия.

Католическата енциклопедия сочи, че въпреки съществуването на големи гръцки и руски църковни общества в Америка, българските общности търсят собствен израз на своята религиозна идентичност. Според юбилейното издание на „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които, като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция.

До колкото сведенията ни се простират първите български училища за изучаване на английски език, първите бълг. читалища, първите бълг. неделни училища за деца и първите бълг. забави за емиграцията ни са били устроявни от българските мисии в Мадисън, Гранит Сити, Чикаго, Кянзасъ и Торонто”. (Юбилеен алманах на в. „Народен глас” 1908-1933 г.)

В началото на 21-ви век в Северна Америка има повече от 1 млн. български имигранти. Столицата на българската имиграция отново е в щата Илинойс. Българската диаспора в Чикаго наброява над 100 000 души. Около дузина български протестантски църкви, мисии и групи са основани в САЩ и Канада. Тази година те ще се съберат на своята ежегодна конференция в Чикаго в края на месец май. Дали успяват да изпълнят своята мисия, така както са успели предшествениците им преди век, един ден ще може да каже само историята.