Отзиви за новия български превод на Библията

Стефан ТОМОВ
Християнски свят, Г. X, бр. 2 (11.1901), с. 29-32.

За превода на Новия Завет г. Маринов казва: „Трябва да се признае, че преводът в Новия Завет е извършен с по-голямо внимание и това ми дава основание да утвърдя: ако наистина Неофит Рилски, К. Фотинов, П. Р Славейков и Христодул Сичан-Николов са взимали участие в превода на Библията, то частта, която са превеждали, ще бъде без друго Новия Завет. Но, по причините, които изложих по- рано и тука има неточности, които произхождат от това, че липсват установени термини, думи и форми на езика.“

Неофит Рилски и К. Фотинов не са вземали участие в прегледания и издадения с иждивението на Британското и Чуждестранно Библейско Дружество превод на Новия Завет; но само покойните П. Р Славейков и Христодул Сичан-Николов. П. Р Славейков владееше добре новогръцкия език, но не и старогръцкия, за да му се даде да превежда сам направо от оригинала. Преводът на Библията и на Вехтия и Новия Завет е бил под надзора на докторите Ел. Ригс и Ал. Л. Лонг, които са още живи и биха могли да разправят, по кой начин са работили по превода.

Колкото за това, че липсвали „установени термини, думи и форми на езика“, г. Маринов с нищо не доказва това си твърдение. Никой не признава, че думите и езикът на превода са съвършени; но само, че преводът е най-добър за времето, в което е бил направен, тъкмо преди 30 години. Че има тук-там неточности, които биха могли да се поправят, никой безпристрастен читател, запознат с оригиналните езици, не отказва. Смело обаче, твърдя, че такива критици като Маринова, който единия от оригиналните езици (еврейския) никак, а другия (гръцкия) съвсем малко познава, никога не ще могат да посочат на тези неточности в сегашния превод на Библията.

Но все пак г. Маринов намира неточности и грешки и в превода на Новия Завет, за пример: „еан то аласъ моранти“ (Мат. 5:13), думата моранти била преведена избезсолнее, а на друго място (Лука 14:34) същата дума била преведена се развали. Изречението „исхиротерос му естин“ (Мат. 3:11) било преведено по- крепък е от мене, и същата дума исхиротерос на друго място (Лука 3:16) била преведена по-силният. Такива малки и несъществени погрешки лесно биха могли да се поправят в едно ново издание на Новия Завет, и само за такива погрешки съвсем нелепо ще бъде да се прави нов превод, и то не направо от оригиналните езици, но от руски.

На много места се срещали новосковани думи като предузнание (слав. прозреше), (на славянски предузнание не е прозрение, но предуведение), неповехнуваемо (слав. неуведаемо)и пр.; но г. Маринов не ни казва как трябва да се преведат тези думи.

Други думи имало, които не били преведени на български като чресла, акриди, съчица. Думите чресла и съчица са взети от славянски, а думите акриди от гръцки. Очевидно е, че преводачите не са намерили напълно съответствуващи български думи, па и сам г. Маринов не ни казва кои са българските думи, с които гореспоменатите думи би могли да се заместят.

Най-после г. Маринов, за да покаже колко прилежно и добросъвестно е търсил погрешки и в превода на Новия Завет, действително намерил две думи съвършено неверно преведени, именно гръцките думи камилос- камила и фолеос – легло или дупка (гдето живеят диви зверове). Първата дума се намира в Мат. 19:24 (а не в 14:24, както казва г. Маринов). „По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в Царството Божие“.

Според г. Маринов гръцката дума камилос била написана с i и трябвало да се преведе въже, а не камила. Но както в други случаи тъй и тук г. Маринов не ни казва в кой гръцки текст се намира въпросната дума с i — в общо приетия гръцки текст (textus receptus) ли, или в някой от най-старите гръцки кодекси като синаитския и ватиканския?

В Тишелдорфовото издание на гръцкия Нов Завет направено от Синаитския кодекс (3. стереотипно издание. Таухниц, Липиска, 1873) въпросната дума се намира с гръцката буква ита (п), а не i (йота). Тази дума е преведена на латински, славянски, английски, френски, италиански, руски и доколкото зная на всички други . с думата камила; а г. Маринов се сили да ни увери, че думата трябвало да се преведе с въже, като не подкрепя с нищо това си странно и смешно мнение. За някоя авторитетна личност ли се миел и г. Маринов, та неговото мнение да се приеме, без да бъде подкрепено със доказателства?

Другата гръцка дума, която г. Маринов счита за криво преведена е гръцката дума фолеос, преведена легло (Мат. 8:19): „Лисиците имат легла“(фолеус). Той ни казва, че у нас имало българска дума язовина, която означавала дупка, в която живеят диви зверове; но кой щеше да разбере тази дума, ако се употребяваше тя наместо думата легла? Кой не знае, че леглата на лисиците са дупките, в които живеят?

След туй г. Маринов казва: „Аз свършвам своите бележки. Против волята ми те станаха много по-дълги, отколкото исках да бъдат. Но сериозността на делото ще опрости това“. „Сериозността на делото“ изискваше бележките на г. Маринова да бъдеха не само по-дълги, но и по-добре обмислени. Г-н Маринов трябваше да окаже поне в превода на Новия Завет на по-съществени погрешки, тъй като тук той можеше направо да се справи с оригинала.

Заключението си г. Маринов прави със следните думи: „От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език“

На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията – еврейски и гръцки – щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала.

Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб. Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-мисионер д-р Ел. Ригс, който с д-р Ал. Л. Лонг е превел Библията на български, подпомаган и от П. Р Славейков и Хр. Сичан-Николов, през миналата тази година се е занимавал с преглеждането и поправянето превода на българската Библия, и че бил вече успял да прегледа половината от Вехтия Завет.] и ако се види за потребно, да направят дори и нов превод.

От водената досега полемика въпросът се е достатъчно обяснил, за да разумеят читателите на коя почва стоят опонентите на новия превод на Библията, и где стоят защитниците на този превод. Ние стоим на тази основателна почва, която съставлява непристъпна крепост, именно, че когато се вземе решение от една черковна организация да се направи нов превод на Св. Писание, което обема едничките богодадени и боговдъхновени книги, съдържащи непогрешимото правило за нашата вяра и нашето поведение, необходимо е този превод да се направи от оригиналните езици – еврейски за Вехтия Завет и гръцки за Новия. Защитниците на новия превод, който се прави от руски, твърдят, че нямало нужда да се направи превода от оригиналните езици, защото в такъв случай щели „да изминат още много десетки години, догдето Българската черква да се сдобие с превод от старогръцки и еврейски.“ С тези думи, извлечени из бр. 1 на „Църковен вестник“, умишлено се игнорира сегашният превод на Библията направен направо от оригиналните езици. Какво щеше да попречи на Св. Синод на Българската черква да поиска разрешение да прегледа и поправи сегашният превод преди да го официално одобри. Няма съмнение, че Британското и Чуждестранно библейско дружество на драго сърце би дало съизволението си. Защо да се не покаже Св.

Синод на българската черква тъй благоразумен и толерантен по отношение към сегашния превод на Библията, както ни казва „Църковен вестник“ бр. 19, че се показало казаното Британското и Чуждестранно Библейско дружество по отношение към направения от Руския синод превод на Библията, като изпросило разрешение да печати и разпространява този превод без вехтозаветните апокрифни книги?

Какво биха казали учените руски критици в днешно време, ако се завземаше някой със задачата да поправя руския превод на Шекспировите драми, като ги сравнява с немския превод на същите драми и съвършено игнорира оригиналния английски текст? На тази неоснователна почва стоят защитниците на новия превод, между които е и г-н Маринов?

Превод на капитално творение, направен от друг превод, никога не може да има същата стойност, както направен от оригинала превод. Тази е почвата, на която ние стоим. Съжаляваме, дето защитниците на новия превод са се силили досега да замъглят въпроса, вместо да го разяснят. Тъй например „Църковен вестник“ в бр. 23 ни казва, че преводът на Седемдесетте бил направен „от Боговдъхновени тълкуватели и бил наравно оригинален“ с еврейския текст, или както „еврейският текст бил оригинален за палестинските евреи“, тъй „бил оригинален за египетските евреи елинисти“ гръцкият превод на Седемдесетте.

Считам за съвършено излишно и безполезно да споря с човек, който прави такова нелепо твърдение, като горното; при това не виждам нуждата да се възхвалява преводът на Седемдесетте [Заб. Някой си М. Т. е написал нескончаеми статии в „Църковен вестник“ в броеве 19 до 35, в които се сили да докаже горното нелепо твърдение за превода на Седемдесетте], след като „Църковен вестник“ тържествено оповести в бр. 19, че в руския превод на Библията, от който ще превежда на български и отредената от Св. Синод комисия, каноничните книги на Вехтия Завет били преведени направо от еврейският подлинник (подлинник -рус., оригинал, истинно, достоверно, автентичен ръкопис), а неканоничните-от гръцки.

Защо не си кажат направо защитниците на новия превод на Библията: „Не щем сегашния превод, защото е направен от протестанти, ако и да са били подпомогнати те от учени българи. Искаме по всеки начин свой православен превод, и ще си го направим, защото сега разполагаме със средства, а вас противниците, били православни или протестанти, няма да ви слушаме“. Във всеки случай ние сме изпълнили своя дълг, и сега оставаме читателите да съдят кой почива на основателна почва.

С. Т. [Стефан Томов]

„Твоето слово е
По-остро Господи,
От всеки войнишки остър меч
Греха да порази
Нашите духове
Да му се покорят,
И изобилни плодове
От нас да се берат.“

––––––––––––-
[1] Тази статия е продължение от статиите в броеве 213 и 217 на „Нов век“. Тя бе писана и изпратена на редакцията на гореказания вестник през миналия м. септември, но редакцията отказа да я обнародва.