Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч

Християнски сеят, Г. IV, бр. 11 (XI.1895), с. 165.

В гр. Ловеч Мисията на Методистката Епископална Църква от дванадесет години насам има Девическо училище, от което са вече излезли няколко благовъзпитани девици. Отдавна се е чувствувала нужда и от едно църковно здание, дето да се събират на богослужение всички, които желаят да слушат живото Евангелско слово. Тази нужда се е вече удовлетворила и църковното здание, което се почна миналата година се свърши тази година. Църквата е твърде добре разположена на ъгъла срещу Американското Девическо училище. Положението е едно от най-красивите на гр. Ловеч и е първото здание, което привлича окото на пътника, от която страна и да иде той.

Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене.

Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий. Ловчанските граждани, които бяха поканени да присъствуват на този тържествен акт, изпълниха църквата на определеното време, и мнозина бяха принудени да стоят на крака, а други не можеха да влязат в зданието поради навалицата.

Службата се почна в 10 часа преди пладне.

Словото се държа от Благ. Т. Константин, председателствующий Презвитер на Ловчанския църковен окръг. Той говори за трите главни клона на християнската църква, разправи в какво се различават те и обясни целта на Протестантизма изобщо, и оная на освещаваната църква в особеност. Той каза, че от амвона на тази църква ще се проповядва чистото Евангелско слово за поучение и назидание на всички слушатели.

След словото се извърши службата за освещавание на църквата, в която участвуваха Благ. Г С. Дейвис, надзирател на Мисията, председателствующий Презвитер Т. Константин и трима други ръкоположени проповедници. Църковният хор, състоящ се от ученичките на Американското Девическо училище под ръководството на г-ца Дийм, която свири на органа, изпя твърде хубаво определените за случая духовни песни..

След пладне, в 3 часа, се отслужи Господнята вечеря. В този случай Благ М. Д. Делчев, държа кратко слово върху значението на това тайнство.

Вечерта, часа на осем Благ. Иван Тодоров, Свищовский пастир, проповядва, а в понеделник вечер – Благ. Стефан Г9чев, Плевенския пастир.

С това св свършиха службите по посвещението на Ловчанската епископална църква.

МЕТОДИСТКАТА ЦЪРКВА в ЛОВЕЧ е основана е през 1872 г. Според Божия план Божието Слово достига в гр. Ловеч. Първият български проповедник в България П-р Гавраил Илиев среща един млад човек Стефан Гечев, търсещ своето призвание в живота. Младежът предава сърцето си на Господа и търси къде да се подготви за библейски работник, тъй като в България все още не е имало библейско училище. През 1874 г. тогавашният надзирател на Методистката мисия в
България г-н Ф. В. Флорен събира в частна къща в гр. Русе 5-6 младежи, кандидати за евангелски проповедници, между които бил и 22 годишният Стефан Гечев. Тук той прекарва в много труд, поради липса на учебници, две години кратък богословски курс. На първото годишно събрание на мисията, провело се в гр. Русе на 22.04.1876 г. Стефан Гечев получава първото си назначение като евангелски проповедник в гр. Орхание (Ботевград).

Американският колеж от Цариград е преместен в гр. Троян през 1879 г. Той просъществува само три години. Подтикнати от свещениците на Троянския манастир троянци не приемат токущо открития американски колеж и се на дигат срещу него. П-р Стефан Гечев подпомага за запазването на колежа, като подарява своята къща и дворно място в гр. Ловеч през 1881 г. за построяване на американски колеж и Методистка Църква. Той успява да намери разбиране в своите съграждани. П-р Гечев в продължение на 50 г. е работил усърдно на Божията нива в гр. Ловеч, Плевен, Шумен и Севлиево. В Методистката Църква са работили пасторите: Павел Тодоров и неговата съпруга Евгения Вазак, Захари Димитров и неговата съпруга Еленка, Банджо Тодоров, Симеон Попов и
неговата съпруга Елза, които пребивават в Ловеч от 1932 -1936 г. От американския колеж се налага около 1935 г. църковните служби да се преместят в
продължение на 6-7 г. в частният дом на семейство Семерджиеви, чиято къща се е намирала в центъра на Ловеч.

П-р Симеон Попов отива в село Войводово, а п-р Васил Маринов идва от село Войводово в гр. Ловеч. П-р Васил Маринов и неговата съпруга Добринка от 1936 до 1945 г. постоянно са работили за издигането на авторитета на Църквата. Той построява сегашната църковна сграда в Ловеч около 1942 г.

В Ловеч през 1945 г. идва П-р Илия Янков Илиев и Марта Илиева, която е от Германия и служи до неговото арестуване през 1948 г.

През 1947 г. с големи затруднения се провежда последната Конференция на ЕМЕЦ. Домакин е била Църквата в Ловеч. След арестуването и влизането в затвора на П-р Илиев, Марта Илиева продължава да се грижи за Църквата от 1948-1953 г. Малко преди да излезе от затвора П-р Илиев през 1953 г., Народната милиция запечатва Църквата. Но ЕМЕЦ в гр. Ловеч не достига до национализиране.