България в периодичното издание на Методистката църква
д-р Теол. Доний К. Донев
В края на 19 век Методистката църква в Америка издава годишник под наименованието: „Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”). В него многократно се споменава България. Тези документи са изключително интересни и биха могли да се окажат решаващи при историческия спор дали първата евангелска църква, основана в България е не конгрешанската църква в Банско, а методистката църква в град Шумен. Ето защо е наложащо по-значимите от тях да бъдат включени в настоящата поредица. Публикуват се на български език за първи път.
„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, том 3, Януари – Юни 1881, стр. 180-181
„Американският борд поддържаше и малка мисия в Гърция от 1829 до 1969 г. Станцията в Константинопол бе открита през 1881. Настоящата мисия се разраства от западните покрайнини на Българя (южно от Балканите) до границата с Персия и от Черно море до Оронтес и Алепо”.
Текстът продължава с годишния бюджет на мисията от $150,000 и на Девическото училище в Константинопол, издателството Библейски дом и работата на Роберт Колеж. По-важното, което е нужно да се отбележи тук, е факта, че изданието обособява работата на методистката мисия „южно от Балкана ”, а не в северна България, където традиционно се основават български методистки църкви.
Следващите броеве от 1882 до 1886 г. имат само няколко споменавания на България. По-важно за периода е присъствието на българския проповедник Миндо Г. Вълчев, който учи в методисткия университет в Пенсилвания, където е завършил и д-р Албърт Лонг, след което прави магистратура в Принстън и докторат в щатския университет на Ню Йорк. Той е приет с условие в Питсбъргската Методистка Епископална конференция през 1887. През 1893 членството му е прехвърлено обратно в България, където се завръща като мисионер и където остава следващите пет години преди да се завърне отново в Ню Йорк. През 1900 г. членството му в Методистката конференция е прекратено и Миндо Вълчев преминава към презвитерианската църква.
„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, Януари 1889, стр. 77
При преминаването на методистката мисия в България под ръководството на д-р Малалиу е публикуван пълен списък с имената на мисионерите и проповедниците, свързани с работата в България. Сред тях са:
„Български проповедници – Стефан Томов, Дж. И. Икономов, Габриел Илиев, Стефан Гечов.
Под условие: Петър Тичев, Петер Васильов, Иван Тодоров, Миндо Г. Вълчев, Банчо Тодоров, Иван Димитров.
Местни проповедници: К. Г. Палимидов, Йордаки Цветков.
Литературен и богословски институт: директор Дж. С. Лад; преподаватели Дж. И. Икономо, М. Г. Вълчев, Г. В, Попов.
Лофча [Ловеч] Девическо училище ….
Асистент преподаватели: Добра Куманова, Анка Цветкова
Начални учителки: Мери [Мария] Тергьова, Никла Малчева, Вълчана Папагова
Библейски учителки: …. Тодора Тодорова, Цика Димитрова
Книгоразпространители: Петка И. Стойчев, Тодор А. Николов, Спас Димитров.”
Списъкът с работниците и служителите на мисията в България включва и мисионерите Дж. С. и Роса Д. Лад. Семейство Лад ще осинови едно българско момиче на име Ана, което ще доведат и възпитат в Америка. През 1900 г. Ана Лад се омъжва за Франк Бартълмън, който само няколко години по-късно ще стане историкът на Петдесятното съживление на улица „Азуза” в Лос Анджелис.
След списъка следва лично послание от новия отговорник за мисията, д-р Малалиу, който бивайки в Ню Орлеанс, търси да изпрати мисионер в България за ръководител на мисионерската станция. Изискванията са да е завършил методистки колеж и методистко богословско училище, не по-възрастен от 35 г., енергичен и млад с владеене на немски, френски и умение да учи нови езици, с такт и умения в бизнеса. Изискванията включват да е добър проповедник и да е преживял и изповядал лично спасение.
Следващата страница от броя (стр. 78) съдържа свидетелството на книгоразпространителя Банчо Тодоров от Орхание [Ботевград], описано от преп. Д. С. Челис. Банчо описва четиридневното си пътуване до 13 села и срещата си с трима свещеници, между които и протосингела на Ловеч, по време на която му е нанесен жесток побой. Банчо заключва своя разказ с думите: „Успехът в разпространение на Словото – без да споменавам религиозните разговори които имах – ясно показват, че навсякъде има хора, гладни за Словото.”
Д-р Челис завършва статията си със съобщение, че на 28 декември е получил писмо от Банчо Тодоров, в което се казва: „Бях приет добре навсякъде и продадох книги във всяко село. Някои учители купиха Библии и позволиха на учениците си да купят книги. Свещениците ми благодариха за това, че съм им донесъл Писанията толкова евтино. Училищният инспектор във Враца ми каза: „Вместо да се противя на твоите посещения по селата, аз съм благодарен, че го правиш, за да просвещаваш селяните като им даваш добри книги”.
„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, Февруари, 1889, стр. 96
Броят съдържа писмото на Стефан Томов писано на 28 декември 1888 от Свищов, което разказва за живота и младата смърт на един от учениците в мисионерското училище. Въпреки, че името на ученика не се споменава в писмото, Томов подробно описва шестте седмици през които той е свързан с мисионерското училище. Изпратен там от мисионерът Лаунсбъри, който работи в Русе, младежът със сръбски произход е назначен от мисионера Лад за готвач в кухнята на училището, като съвременно се заема с превеждането на три български трактата на родния си език, който е описан в писмото като „македонски румънски”. Томов помества и кратко свидетелство на друг ученик, който познава младежа за краткият му престой в мисионерското училище в Свищов. Статията е добър пример за дейността на методистката мисионерска верига в северна България, наред с мисионерското училище и методите на обучение които се прилагат.
„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, Март, 1889, стр. 134
„Словото на Бога
Един от местните мисионери в България ни разказа за обръщението на своя баща чрез малкия Нов Завет на български който струва 1 пени. Страниците на този Нов Завет били скъсани и разпилени в полето. Човекът намерил част от страница на които прочел думите „Бог” и „любов”. Той никога не бил чувал за Божията любов и затова занесъл листа при мисионера за да го пита за значението; и чрез този малък скъсан лист от Евангелието, той научил за Бог, който толкова ни обича, че дори умря за нас”.
„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, 1892, стр. 8
Броят съдържа статия на Преп. Д-р Джордж Дейвис, озаглавена „Мъртва църква”. Самото заглавие на статията, а и нейното съдържание са изненадващи, тъй като се отнасят за православна църква и нейното влияние в България. Статии от този род са твърде редки, но както самият тезис обяснява: „Ако „тялото без духа е мъртво”, то заглавието, което се отнася до православната църква в България не е несъстоятелно”.
Статията продължава с кратко споменаване на мисията на Кирил и Методий и Златния век на българската книжовност, „загасен” от турските нашествия. Споменато е и изгарянето на славянски книги от гръцките свещеници през 1776 г., както и факта, че дори след периода на народно възраждане и национално освобождение, православното свещеничество не осъзнава нуждата от образователен ценз: „В присъствието на образовани протестантски служители, български свещеници и дори епископи, признават липсата на образование между тях, но не се поправят”.
Д-р Дейвис цитира писмо, получено в централната станция на методистката мисия в Свищов, с което православните свещеници в града обявяват отварянето на своя библиотека с „български и руски книги”. Писмото прокламира нуждата от подобни общества и библиотеки като „най-добрия начин за противопоставяне на протестантската пропаганда чрез образовани свещеници”.
В отговор на това Д-р Дейвис съобщава, че ще предостави на поп Милан (единственият им лично познат свещеник) издания на „Методистките дисциплини”, „Животът на Джон Уесли”, „Животът на Христос” от Сталкър, „Най-великото нещо на света” и някои други книги. С това той включва и критично описание на състоянието и службата на православния свещеник: „На територията на българската мисия на методистката епископална църква има между 1500 и 2000 свещеници на гръцката църква. Те са всички пристрастени тютюнджии, почти всички винопийци а много от тях и крайно неморални. Тъй като на вдовците между тях не е позволено да се оженят отново, те често намират някой, който изпълнява двойната роля на домакиня и любовница. Тези мъже не се опитват да проповядват, а и да биха опитали не биха могли. Резултата от службата им е повторение на литургии и припяване на вечерни.”
Д-р Дейвис завършва писмото си със следните пророчески думи: „Не може да има грешка в това, че една огромна промяна бавно идва върху българския манталитет. Докато националната Църква е мъртва, може да се двоумят дали да я погребат, но един народ – толкова жив и амбициозен и като цяло толкова почтен, няма да чака още дълго време, за да приеме Църква, чийто Бог е Господ и чиято най-голяма радост е спасението на човечеството. (Свищов, България)”
Годишният алманах на методистката църква „Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands) за 1892 отново споменава България на стр. 32-24, но сам с частична статистическа информация, която за съжаление не дава почти никакви сведения за състоянието на българските протестантски църкви. Това става малко по-късно, на стр. 56, с кратко съобщение от епископ Уолдън който информира, че четирите големи методистки църкви в България, заедно с двете методистки училища в Свищов и Ловеч, преминават през период на ново съживление и успех в служението. На стр. 71 от същия брой, методистите в България са описани като „няколко” наред с тези на Малайзия и Корея. Алманахът също посочва, че шест мисионерски двойки (стр. 242) разположени в две мисионерски станции в България (стр. 337) са извършили 10 кръщения на деца (стр. 243).
Августовската част на изданието изненадва с документирането на едно твърде важно, но малко споменавано събитие, а имено сработването на Фердинанд с българските протестант: „Фердинанд, принц на България направи нещо, което му прави чест. Под неговата администрация, българските протестанти смеят да се надяват, че препятствията между България и Турция могат да бъдат преодолени”.
Подробен доклад за България е публикуван на стр. 379-381 от броя. Той включва детайлни геополитически характеристики на страната, описание на по-големите градове, структура на правителството и взаимоотношенията на България с Великите сили. Даден е и подробен списък на доктрините на Православната църква, вероятно преведен от догматичен катехизис или друго печатно издание.
Следва доклад за прогреса на методистките мисии в България направен от д-р Дж. К. Грийни, който съдържа анализ на влиянието на Русия в светлината на обединението на България и построяването на новата, модерна столица София. Докладът завършва със статистическа информация която показва, че Американският борд, разположен в Южна България, има няколко мисионера и членска маса от 940 човека, докато Методистката епископална църква (без специфицирано географско разположение) е представен от 10 мисионера, 128 члена и 48 кандидат члена. Статията е публикувана с две илюстрации, първата на български войници, а втората показваща розобер в Южна България.
Епископ Джойс завършва с думите: „Българите са много по-сърдечни към нас от когато и да е били преди. Имаме много добри общества там където имаме църковни сгради и можем да поканим хора; но те не идват в частни домове където държим проповеди, нито в наети зали. Имаме нужда от удобни църкви, където да събираме хората” (стр. 537).
116 години от Българската методистка конференция на 8 септември, 1892 г.
„Евангелието във всички земи” (The Gospel in All Lands), 1892 год., стр. 538.
Българска мисионерска конференция
Преп. Д-р. Джордж С. Дейвис
Последната мисионерска среща конституира Българската мисия като мисионерска [самостоятелна] Конференция. Епископ Джойс откри конференцията в Свищов на 8 септември [1892 г.]. Той обяви трансфери от конференциите на Небраска, Минесота, Ню Йорк, източен Ню Йорк, Ню Джързи, Индиана и Детройт. Преп. Дж. С. Лад и Д. С. Чалис преминаха към конференцията в Съединените щати. На преп. Гавраил Илиев (бел. пр. Gabriel Elieff), най-възрастният член на Мисията, бе дадено почетно пенсиониране.
Представените в няколко фигури статистики на Мисията показаха задоволителен прираст. Бяха отчетени 40 обръщения, с 31 повече; от чакащите членство нарастване с 4, църковни членове нарастване с 32; поддръжници нарастване с 18; средно посещение на неделните служби нарастване с 113; ученици в неделното училище нарастване с 38.
Доволни сме и от финансовия доклад. Започвайки годината с 113 члена (15 имена бяха дупликирани от миналогодишната статистика), общите дарения за Конференцията тази година са $1419. Миналогодишните бяха с точно $1200 по-малко. Тази сума бе изразходена както следва: издръжка $286.03, Мисионерско дружество $201.12; други милосърдни дружества, включително Библейското дружество, Дружество за брошури и образование $213.27; църковна сграда и поправки $578.04, настоящи разходи и неделното училище $213.03.
Най-доброто в доклада бяха сведенията и резултатите от богослуженията в Деня Господен. Епископът води всички богослужения. Святият Дух почете вярата му и подкрепи неговите планове. По време на сутрешната служба, поне осем човека дойдоха напред за молитва. Няколко се покаяха, други бяха възстановени и всички бяха благословени. Беше славен ден, какъвто не е имало преди в историята на Мисията.
Някои новости ни дават причина да погледнем на увеличените резултати. Новият вестник, Християнски свят се разпространява до стотици православни домове, които не можем да достигнем по никакъв друг начин. Един от най-добрите ни служители бе назначен за книгоразпространител. Той ще отвори книжарница за мисионерски книги и Библии в Русе.
Преп. Ст. Томов бе назначен в София, столицата на България. Това назначение бе наложително за да имаме представител в столицата. Изгледите за развитието на Мисията са положителни и ако продължим да гледам от трудностите в нозете ни към източника на помощ със сигурност ще успеем.
Направените назначения са както следва:
Дж. С. Дейвис – суперинтедант
Добрич – без назначение
Хотанца – Дж. Демитреф
Ловеч – Е. Ф. Лоунсбъри
Орхание (Ботевград) – без назначение
Плевен – С. Гечев
Рахова (Оряхово) – без назначение
Разград – без назначение
Русе – Т. Константин
Селви (Севлиево) – без назначение
Шумен – М.Д. Делчев
Силистра – П. Тикчев
Свищов – П. Василев
София – Ст. Томов
Търново – И. Тодоров
Варна – К. Г. Палмидов
Не се чете – без назначение
Дж. С. Дейвис – директор
М. Г. Вълчев и Б. Тодоров – преподаватели в Института по литература и богословие
Е. Ф. Лоунсбъри – директор на Девическата гимназия в Ловеч
Дж. Икономов – книгоразпространител
И. Демитрев напусна без назначение за да учи в едно от нашите училища
Мис Л. А. Шенк – директор
Мис Ела Е. Финчъм – асистент в Девическата гимназия в Ловеч
В остатъка на 1892 и през 1893 г., България присъства в периодичните публикации на Методистката църква само с няколко отметки във финансовите доклади, както следва:
- „Приходи от 1 ноември 1891 до 31 октомври 1892” показва, че от Българската конференция са приети общо $300 (стр. 577).
- „Разходи от 1 ноември 1891 до 31 октомври 1892” регистрира, че за България са изразходени общо $19,178.74 (стр. 578).
- Женското чуждестранно мисионерско дружество преставя бюджет за България от общо $5025 (стр. 583).
- „Мисионерски разходи за 1893” отчита финанси отделени за закупуването на собственост за двете методистки църкви в Ловеч и Велико Търново в списък под точка
„9. България
За делото: $18,750
За собственост: Търновска църква и Ловешка църква: $2,188
Общо за България: $20,888” (стр. 593).
Особен интерес представлява последният доклад, който цитира разходи за работа в България над $20 000, както и закупуване на собсвености за две църкви – тези във Велико Търново и Ловеч. Следователно към 1893 е явно, че българска методистка църква в Търново не само има, но и тя расте и се развива и има нужда от собствена сграда. Това, което липсва в методистките доклади разгледани до момента, е точното време на основаването на тази църква. Както вече бе подробно разгледано в настоящата поредица, в редовните методистки публикации в периода 1880-1890 липсва информация за започването на методистка църква във Велико Търново. Тъй като основаването на тази църква не е споменато и в докладите от началото на XX в., такова „мълчание” може да бъде разтълкувано само от факта, че такава църква в Търново вече съществата и функционира. Единствената дата, която малко или много напомня за църковно учредяване е 1859 г. или не много по-късно от нея, когато д-р Албърт Лонг започва редовни богослужения на български език във Велико Търново по покана на местните градски първенци.
Това е единственото обяснение потвърдено от следващите факти, след като учредяването на методистка мисия в България е обявено официално още през 1853 г. и отбелязано дори в баптистките периодически издания (вж. Missionary Magazine за 1853 г., XXXIII, стр. 147). На 3 ноември 1854 г. като секретар на конгрешанската мисионерската станция на Американски борд в Цариград, д-р Ригс пише до секретаря на мисионерското дружество на Методистката епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, в което препоръчва дружеството да започне работа в България (според спомените на пастир Стефан Томов). Управителният съвет на борда на методистките мисии приема такова решение през февруари 1855 г. и отделя $3000 за мисия в България. Д-р Хамлин също пише за това решение в Evangelical Christendom от 1 април 1857г., а Американската годишна енциклопедия за 1860 г. споменава методистката работата в Търново, определяща я като водеща в сравнение с мисионерски станции в Шумен и Тулча.
През 1857 г. Притимън и Лонг пристигат в Цариград, където се срещат с епископ Блис, също мисионер на Американския борд, който ги придружава в пътуването им с параход до Варна и в посещението им в Русе и Шумен. Решението за установяване в Шумен се дължи на населението от 40,000 души, съставено главно от гарнизона на турската армия в града, докато българското население е само около 8000 души. На 12 ноември 1858 г. в България пристига и мисионерът Флокен. Тъй като знае руски и немски, той оставя семейството си в Одеса и се премества в Тулча, за да работи с руски молокани, които имат молитвен дом в града.
Повече от явно е, че в началото на евангелското дело в Българя, стратегията на мисионерите е да работят с вече съществуващи църковни общества. След разделянето на мисионерската работа между методисти и конгрешани и неосъществяването на проекта за българска национална протестантска църква, неминуемо се достига до нуждата за основаване на нови църкви от протестантски тип. Това съвсем не означава, че български евангелски общества вече не са съществували и действали като църкви дори без официално учредяване или регистрация – модел, който остава близък до българския евангелизъм и до днес.
Ето няколко примера на нови общества, чиято поява зачестява особено след широкото разпространяване на новобългарския превод на Новия Завет. Около 1860 г. първият български евангелист Гавраил Илиев, води редовни богослужения в дома си в Свищов с 15 новоповярвали, които прерастват в църковно общество въпреки зачестилите гонения в града. Организираната около 1870 г. църква в Тулча има 2 класа с двама учители и 3 църковни настоятели и 17 члена. Подобно е състоянието на църквата в Свищов, която има 14 члена. Издадени са „общите правила, катехизис No. 2, общите правила и части от служебника, около 90 духовни песни, кратка църковна история”. Около този период са организирани и първите конгрешански църкви в София, Банско, Меричлери и Ямбол.
Ето защо тезата, че работата на д-р Лонг в Търново за създаването на евангелско общество е безуспешна е недоказуема, предвид редовните му проповеди и молитвените събрания, които той организира в периода 1859-1861 г. по покана на първенците на града. Тази теза идва главно от студиата на Маньо Стоянов, който в зенита на комунистическата ера, тълкувайки погрешно писмата на д-р Лонг пазени в архива на Народната библиотека, твърди, че „най-после и Лонг се убедил, че работата му е безуспешна”. Това което всъщност се случва е, че субсидиите за мисионерска работа в България прогресивно намаляват след като само в периода 1860-1864 са Методистка конференция е похарчила $31 535 за България (Вж. Journal of the General Conference, 1864 г., стр. 226). Вместо да пътува за Америка и да помогне в събирането на средства, д-р Лонг остава като преподавател в Цариград, съсредоточавайки усилията си върху издаването на български превод на Библията (Вж. The Christian World, 1863, стр. 311) и заедно с Илаяс Ригс, на месечното списание „Зорница”. Но работата му в Търново съвсем не остава без резултат.
Години по-късно в своите спомени, методисткият пастор Стефан Томов ще пише за тези събития, разказвайки от спомените на очевидците, между които и Гавраил Илиев. В записките си пастор Томов цитира и официалната история Мисии и Мисионерски общества на Методистката епископална църква, публикувана през 1879 г. от Дж. М. Рейд. Ето какво пишат Рейд и Стефан Томов:
„На 24 декември 1859 г. д-р Лонг почнал да държи редовни събрания на български в къщата, която държал под наем. Около 15 души присъствали на първото събрание. На следния неделен ден присъствували 22 души. Скоро почнали да се чуват роптания и заплашвания и опасно било да не би да уплашат редовните посетители и да престанат да посещават събранията на д-р Лонг …. Обаче въпреки туй, числото на посетителите на евангелските събрания постоянно се увеличавало и се чувствало нужда да се търси по-широко място за тези събрания”.
Явно работата на д-р Лонг съвсем не е безрезултатна. Двете крайности, с които се спекулира в тази история, а именно, че методистка църква в Търново просто няма през 1859-1861 или, че това е петдесятна църква „Филаделфия”, чието начало „започва в далечната 1859 г. на Рождество Христово, като е положено от американския мисионер д-р Албърт Лонг, заедно с група новопокръстени евангелски християни” (Вж. сп. Благовестител, бр. 1, 2008г., стр. 15), са еквивалентно недоказуеми. Това, което фактите говорят, потвърдени от методистките периодически издания, официалната история на методистка мисия и свидетелството на методисткия пастор Стефан Томов е, че д-р Лонг започва редовни богослужения в Търново на Рождество 1859 г. с успява да даде начало на методистка църква в града. А това събитие носи по-ранна дата от всяко друго документирано до момента основаване на евангелска църква в България.
Последни коментари