Методистката църква от Освобождението до края на 19 век

Момчил Петров, маг. ист.
Институт за българска протестантска история

За разлика от конгрешанската църква почти всички църкви, основани от методистката мисия, попадат в пределите на Княжество България. По силата на Берлинския договор Северна Добруджа е окупирана от Румъния и така църквата в Тулча остава извън българските предели. Факт е обаче, че методистките общества тежко пострадват по време на Руско-турската война. По причини, свързани с военните действия, значително намалява броя на членуващите в църквите в Русе, Свищов, Орхание (дн. Ботевград), а почти всички членове на Ловешката църква загиват от османското насилие в града по време на войната. Допълнително ситуацията се влошава поради факта, че по време на войната всички мисионери напускат българските земи.

Първи след Освобождението през пролетта на 1878 г. пристига Флокен, който обикаля оцелелите методисти и изготвя обстоен доклад до Генералния мисионерски комитет. Следствие на този доклад е решено да бъдат изпратени двама мисионери и да бъдат отпуснати средства за местните проповедници. Така в края на 1878 г. в България пристигат Чайлис и завършилият богословие в САЩ Стефан Томов. Малко по-късно в страната пристига и Лансбъри. Известно е, че Томов първоначално се установява в Търново. Известно е, че по времето на дебатите за българската конституция именно Стефан Томов и депутатът евангелски християнин Андрей Цанов активно лобират за приемане на текстовете, защитаващи свободата на съвестта и словото, като обръщат внимание върху американския конституционален модел.

Първата годишна конференция на Методистката църква в България след Освобождението се провежда през 1879 г. Към този момент служителите на църквата са двамата американски мисионери, четирима български пастири и двама пътуващи книжари. На следващата година пристига още един американски мисионер – А. Джоунс, който донася и средства, отпуснати от Генералния комитет, за построяване на девическо и мъжко училище. Първоначално за девическото училище е избран град Троян, а за мъжкото – Търново, но главно поради съпротивата, организирана от православния клир, училищата са преместени съответно в Ловеч и Свищов. Същевременно значително се активизира благовестието, за което заслуга имат основно българските методисти. Значително нараства броят на методистите в Орхание (Ботевград) под ръководството на пастор Димитър Найденов, основават се нови църкви в Лудогорието. Силно впечатление прави обръщането към евангелизма на православния свещеник Петър Тихчев от Разградско, който започва активна благовестителска работа в русенските и разградските села. За няколко години само значително укрепват съществуващите методистки църкви отпреди Освобождението и започва интензивното строителство на молитвени домове. През 1883 г. е открита прекрасната сграда на Методистката църква в Русе, три години след това е построена първата сграда на църквата във Варна. Важно събитие е откриването през 1883 г. на печатница на мисията в Ловеч. През 1891 г. за ръководител на мисията в България пристига Г. Дейвис. През 1893 г. българските методисти вече имат 15 духовни окръга и 14 местни пастора. Непрекъснато нараства престижът на училищата в Ловеч и Свищов. Девическото училище в Ловеч печели славата на едно от най-добрите в страната и в него се обучават и девойки от заможни семейства, които не са свързани с методизма.

През 1892 г. като представител на Методистката църква пред българското правителство в София пристига Стефан Томов. Самият Томов обаче твърди, че е изпратен и с цел да основе методистка община в София. Това обаче е в противоречие с договореността между Бостънския борд и Методистката мисия за разделяне на зоните за работа северно и южно от Стара планина. Д-р Алберт Лонг (по това време работещ в Роберт Колеж) енергично протестира против започването на църква в София от неговите съработници, именно защото се бои, че това ще промени братските отношения с конгрешанските църкви. В действителност, представители на конгрешанските църкви реагират негативно и въпросът е отнесен на най-високо равнище. През 1893 г. Томов е отзован обратно в Русе поради възраженията на конгрешанската църква. Методистите обаче продължили да излагат своите доводи за необходимостта да имат църква в София. Старото споразумение било сключено при качествено различна ситуация – София преди Освобождението не е била административен център на българските земи. Не на последно място се изтъквали непрекъснатите проблеми, които методистите имали с местните власти, и необходимостта да търсят своите права пред централните институции. В отговор, представителите на конгрешанските църкви предлагат да имат общ представител с методистите пред българското правителство. Макар впоследствие тази идея да се реализира, на този етап предложението не е прието. В крайна сметка, преговорите приключват успешно и през 1896 г. годишното събрание на конгрешанските мисионери в българските земи изпраща предложението на Бостънския борд да бъде разрешено да създаде методистка църква в София.

Това споразумение е показателно за братския дух, действащ в първите евангелски деноминации в България. То е свидетелство за способността на евангелската общност в България да пренебрегва тесните деноминационни интереси, давайки си сметка за вредата за делото на протестантизма и благовестието, която вътрешен конфликт би му причинил. Методистката църква практически не дръзва да започне работа без да получи разрешение, а конгрешаните не злоупотребяват със завареното положение и в крайна сметка приемат разумните аргументи на методистите. Очевидно българските протестанти имат ясно съзнание за единството на християнската Църква. Безспорно единството, реализирано на дело, е много по-стойностно от формалното административно единство. Този братски дух ясно се изразява в християнските парацърковни организации.