Лондон и Красно село. в-к „Зорница“ бр.28, 1928г.

Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски

Лондон и Красно село

Сърдечности между английски министър и един скромен български писател

Зорница, Г. XLIX, бр. 28, (10.VII.1929), с. 3.

Става вече един месец откак Ноел Бъкстон е министър. Това събитие за нас, българите, е най-интересната и значителна из външния свят новина. Особено за нещастните малцинства.

От времето на Гладстона България не е имала по-предани и по- безкористни приятели от семейство Бъкстоновци.

Голямото и знатно семейство Бъкстон се издига над подобните му с двояко отличие: то е благородно по кръв и произход; и благородно по нрав и дела. Баща им, сър Ф. Томас Бъкстон е бил управител на Австралия, именит общественик и пр.; майка им, лейди Виктория, е била Кръщелница на самата кралица Виктория. Ала онова, което ги издига над обикновената аристокрация и ги прави обичани от общолюдието е, че името на Бъкстоновци е всеизвестно всякога като либерали и големи филантропи. От незапомнени времена те са били, и сега са, членове, дейци и крепители на всяко обществено, всяко домашно или световно, английско или международно предприятие в помощ и защита на изостаналите или онеправданите по света, били те класи, съсловия или племена.

Ето по тоя път на християнско състрадание – както бе случая с Гладстона – и ний, българите, се морално сродихме с това ангелоподобно семейство. Наричат ги понякога българофили. Ала, по-право, те са правдофили.

Семейството се състои днес от пет братя и пет сестри, с не зная колко деца и внучета. Наследник на баронетския титул (Сър), е най-стария брат Томас Фауел Виктор Бъкстон; ала най-отличилия се от тях е втория: Ноел Едуард Бъкстон, днешния министър в кабинета на Макдоналд.

Следващата размяна на сърдечности между тоя именит англичанин и един скромен български писател не е, мислим, лишена от обществен интерес.

Красно село, при София.

8.VI.1929 г.

До Високоуважаемия Министър
Ноел Бъкстон, Лондон, Англия

Драги Г-н Бъкстон,

Личният Ви портрет, подарен ми от Вашата светица майка, стои пред мене сега, като Ви пиша.

Аз пиша, за да Ви поздравя и да кажа:

Всички ний се възрадвахме като прочетохме в днешните утренни вестници, че Вие сте пак министър.

Бедна България никога – никога от дните на Гладстона – не се е тъй радвала на човек, че станал Британски министър, както днес за Вас. А колкото за нас – съпругата ми и аз – ний го смятаме за свое семейно щастие.

Бог да Ви благослови и укрепи в тоя Ви висок и с големи отговорности пост.

Искрений Ваш,
Стоян Ватралски.

На което писъмце се получи следния отговор.

Министерство на Земеделие и риболовство
ЮХуайтхол Плейс, Ю. 3.1.
24 юний, 1929 г.

Драги г-н Ватралски,

Премного Ви благодаря за писмото и за вашите любезни поздрави. Аз съм силно затрогнат от онова, което казвате и дълбоко оценявам Вашите (задушевни) благопожелания.

Ваш искрений
Н. Бъкстон.