Изпращането на п-р Марков от Бургас

Български бранител (Бургас), Г. X,

бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7.

„Министър не е бил така изпращан… “ – Отзиви на пресата и пр.
Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи.
– Какво са казали видни граждани?
Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае…

Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: „Правда и обнова“. Тяхното ръководство – с труд и безпримерен идеализъм и жертви – наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума.

Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената.

През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров – „своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас“.

Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона.

Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.

Чрез своето сп. „Религия“, а по-после „Български бранител“ п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр.

Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха.

Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци? Малцина ли чрез тях хляба си изкарват? Кому пари в заем е дал и назад си ги е искал? На малко ли сираци сълзите пастирски е избърсвал? Та кой не знае, че гробищните тържества без него не можеха и градът за п-р Марков се струпваше да чуе пламенно слово? Както се изрази един на събранието по изпращането: „Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но… все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма – жива раздяла“.

Дядо Шаров каза и вярно е: „Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи!“

И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега:

Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен?

„Църквата – това бе Марков; Марков – това бе църквата!“

Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси… да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен! „Кой може да обвини Пастиря ни в неустояване до край верен, честно изпълнен дълг и достойно играна роля?“ каза г. Грабовски. И второ: след заминаването на п-р Марков, гробищните тържества ще се разтурят почти, като нежизнени и безпредметни. . . Наистина, след като загубим нещо, само тогава го ценим, или както казва Михайловски, поет и философ: „С камъните, които днес хвърляме срещу героя, утре паметник му въздигаме“ (из речите на г. г. Кротков, Петров, Грабовски и др.).

По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата църква в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство. За забелязване е, че този ден бе ден на 33-а мъченици срещу Св. Архангел Михаил! Но той продължи да говори по желание на слушателите и в понеделник вечер, както и във вторник.

За Мистичния кръжок имаше извънредно събрание и нарочна среща.

Тия прощални беседи и проповеди може да уподобим на Исусовата раздяла с учениците My. За св. Ап. Павел четем в един подобен случай:

„Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му“ {Деян. 20:36-38).

Чудно беше човек да присъствува на тия исторически събрания и да слуша пророческите изпълнения за последните времена, сбъднати в наши дни и в лицето на нашия любим Пастир и на всичко това, на което бяхме участници, зрители, свидетели. Например:

Вярата, като откровение от Бога не признава модернизъм – Юда 3; подвизавайте се во вярата.

Господ избавя – II Тим. 3:1-13 и 4:16-18; Деян. 18:9-10.

Силата на младостта и на България – I Тим. 4:12 и II Тим. 3:14-17 и 4:1-6 и др.

Борба за свобода – Гал. 5:1 и Ефес. 6:10-19.

Превъзходството на Божия мир – Йоан. 14:1, 27; Евр. 13:20, 21 и I Йоан 1:7; 3:1, 7 и др., Йоан 16:32-33.

Безпричинната омраза и заповяданата любов – Йоан 15:9-25; 16:1­4; Евр. 12:1-6.

Последни времена и мъченичество – I Йоан 4:1-3, 20-21; Мат. 23:2, 37-39; 24; I Тим. 4:1-2.

В това време, през свободните часове на малкото дни, които оставаха п-р Марков посети всички учреждения, за да си вземе сбогом, като: Областното управление, Градската община, Архиерейското наместничество, арменското църковно и турско училищни настоятелства, консулствата, редакциите, разни фирми и пр. Всички изказаха съжаления за напущането и пожелание пак да се видим.

Кметът, г. инж. Сиреков, например каза: „Съжалявам, като кмет на града, че Бургас се лишава от един гражданин като п-р Марков. Но се надявам, че г. Марков дето отиде няма да забрави хубавия Бургас, ще работи за него, а ние ще му съдействуваме оттук.

Същото каза и известният общественик г. Мих. Зелков, главният виновник за летовищната разгласа на града.

Паметни ще останат непринудените думи на бившите кметове г. Джелебов и г. Ат. Кривошиев, както и на г. Гоозю Баев, г. Н. Киселов, г. В. Стефанов, г. Шагунов, г. П. Попов, д-р Г. Хашнов, г. Милан Димов -секретар на Общината, г. Ц. Гугучков, г. Мих. Кирчев, а ЗлатиПашмаковот Българската параходна агенция, г. Чакъров и много други.

Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова. като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател.

Младежите също се отсрамиха с устроената среща на „чаша боза“ в прочутата сладкарница „Албания“. А г. Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира „на пасти“ в първокласната „Малина“, за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от „враговете си“ – ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че – пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител.

Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те – не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но… до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!)

Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба!

Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев. Едва се изказаха г-жа Р Овчарова,- г-жа Пачеджиева от името на Женското д-во, г-ца Стефанка Овчарова от името на Младежкото християнско д-во „М. Ж. Марков“, г. Ц. Хр. Цонков от името на Мистичния кръжок и пр.

На това събрание също говори и г. С. Мутафов, който благодари на Пастира за преданата му служба и изказа съжаление за напущането.

От името на гражданството взе думата о. з. капитан г. К. К. Петров. С пламенни слова той заклейми „каиновите изчадия и садисти“, виновници за тия свещени сълзи.

Говориха още о. з. майор Слав Калчев, г. г. Грабовски, Кротков, В. Вълканов, Г. Брадичков и др.

Б. Р. Някои от речите даваме отделно в подлистниците.

Наблюдател.