Историята на Българското Евангелско Дружество

Зорница, Г. 45, бр. 25 (сряда, 24.VI.1925), с. 2.

А. С. Цанов

Безспорно е, че през последните 50-60 години евангелизмът е играл, и сега играе, важна роля във Възраждането и напредъка на народа ни: в религиозно, научно, политическо и в други отношения, и сигурно е, че за в бъдеще той ще играе още по-обширна роля в тези направления. Някои наши историци и други мислители, по някои свои съображения, се стараят да игнорират този факт, но това игнориране няма да продължава още за дълго време. Ето защо историята на българския евангелизъм трябва да се знае. И понеже Българското евангелско благотворително дружество е един от главните фактори на българския евангелизъм, то историята на това Д-во трябва да се следи.

До 1852 г., доколкото моите сведения се простират, на Балканския полуостров не е имало нито един българин, прогласен за протестантин. Дали вън от този полуостров е имало някъде другаде българи протестанти, това не мога да кажа. Грамадното мнозинство от нашия народ беше от Източно-православно вероизповедание. Имаше и тогава тук-таме римо-католици, под името павликяни, също и по-голямо число мохамедани, под името помаци. Духовенството беше крайно просто, тъй като гръцките владици никак не се стараеха да ръкоположат просветени хора за духовни пастири. В църквите не се вършеха почти никакви проповеди, и народът не знаеше много нещо за спасителните учения на Исуса Христа. В много градове църковните служби се извършваха на гръцки, макар населението да бе българско. Народът изобщо бе обладан от крайно суеверни идеи. Даже в църквите се извършваха някои съвършено неуместни практикувания. Днешната Българска Църква, в сравнение с тогавашната, е почти преобразена. Потиснат от политическо и духовно робство, целият народ тънеше в голям мрак. Но по едно време между него се явиха просветни синове, които с риск на живота си, заработиха за пробуждането и просветата на този народ във всяко отношение. Това се почна особено след Кримската война.

През 1852 г. се обявил първият българин за протестантин. Това е Гавраил Илиев от Берковица, който същата година е съден в Сливен, афоресан от православното духовенство в същия град и прогласен за еретик, протестантин. Това било 5 години преди да дойдат протестанти-мисионери от Америка в България. След него следват двама други българи протестанти, на които имената не мога да кажа. След тях следват Стоян Дончев Руевски от Свищов, които приел евангелското учение през 1860 г. и е четвъртия българин протестантин.

По онези времена не беше лесна работа да бъде човек протестантин. Народът се противопостави силно на Евангелското движение. Навсякъде в църквата се държеха от учители и свещеници проповеди против тъй наречената „ерес“ и се прогласяваха афоризми срещу „еретиците“, каквито те считаха протестантите. Голям подтик на това гонение даваше руската дипломация чрез консулите си в Турция. Политиката на Петербургското правителство бе, че велика и мощна руско-славянска държава ще може да се закрепи в света само в свръзка с гръцката православна

църква. Ето защо руските консули на Балканския полуостров съветваха българските водачи да не позволят на протестантството да се загнезди и закрепи между българския народ, а влиянието на тези руски консули бе твърде мощно в България по онези времена.

При все това, появиха се българи, които не искаха да слушат нито руската дипломация, нито каквито и да било други съвети противни на свободата и напредъка, и се предадоха да изпитват всичко и да държат правото и доброто. След Кримската война се почна особено раздвижване у народа ни във всяко направление. Американските мисионери дойдоха между българите в 1858 и 1859 години, но Британското и Иностранно Библейско Д-во много по-рано бе напечатило Новия Завет в хиляди екземпляри, преведено на български от Неофит Рилски. То се пръсна широко между народа, които го прочиташе с голяма жажда.

Както и да е, евангелистите българи постепенно се умножаваха. Най-после евангелски църкви се организираха в с. Банско, Меричлери, Ямбол и Каялъ-дере. Имаше вече български евангелски пастири. Те, заедно с други българи евангелисти, почнаха сериозно да размишляват как може най-успешно да се работи за душевното спасение на народа ни и за всестранното му напредване в научно и всяко друго добро отношение. Първите българи евангелисти отначало нямаха намерение да се цепят от народната Църква. И право е да се каже, че не те оставиха Църквата, но че тя ги изгони от себе си. Те само желаеха Църквата да се преобразува, като възприеме говоримия български език в службите си, въведе евангелски проповеди и изхвърли някои от суеверните въведения на гръцките калугери и пак да си остане Православна Църква. Даже първите американски мисионери не дойдоха в България да създават нова Църква. Те намериха, че с тогавашното православно духовенство не можеше да се работи, макар между православните и тогава да имаше по-свободолюбиви хора. Църковният въпрос се реши в полза на българите през 1872 г. Български владици се ръкоположиха и изпратиха между българския народ. В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски език, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите. Това даде на българските евангелисти да разберат още по-ясно, че те трябва да работят самостоятелно и съгласно със Словото Божие за душевното спасение и всестранния напредък на народа.

Те твърдо и непоколебимо вярваха, че цялата Библия е писаното Божие откровение към человеците за тяхно авторитетно ръководство през живота и че без твърда, жива и непоколебима вяра в Господа Исуса Христа спасение не може да се придобие.

Основателите на Дружеството, като сравняваха просветното състояние на разни народи и виждаха, че колкото повече Евангелието се е разпространявало между един народ, толкоз по-напредничав и по-просветен е той: че протестантските народи, като общо правило, бяха най-напреднали в просветно и във всяко друго отношение, и като желаеха тия основатели-евангелисти да се даде по-скоро просвета на народа – те се решиха да проповядват Евангелието на своя народ.

Онези евангелисти, като изучаваха политическото състояние на разните народи намериха, че изобщо най-свободни политически и напредничави във всяко отношение бяха протестантските народи, че като общо правило, колкото повече се разпространяваше Библията между един народ и колкото повече хора от този народ се стараеха да се ръководят от ученията на тази книга, толкоз по-свободен политически беше онзи народ; и че, обратно, колкото по-малко тази книга се разпространяваше и по-малко следваше от кой да е народ въобще, толкоз по- потиснат беше той.

Пред вид на тия факти, и просто от един вид политическа мъдрост за политическа свобода, онези евангелисти се решиха да проповядват Евангелието на народа и по този начин най-добре и най-бърже да му помогнат да се освободи и той от политическо робство.

Мисълта за основаването на такова дружество възникна най-напред в ума на Андрей С. Цанов, който бе ходил в Америка. Той съобщи тая си идея най- напред на пастир Ив. А. Тонжоров и на пастир Никола Г. Бояджиев

Те и двамата възприеха идеята с възторг и тримата почнаха да размишляват, как да се основе такова дружество. Първите им срещи и размишления ставаха през есента на 1874 г.

През пролетта на 1875 г. техните срещи пак се подновиха, след като бяха разменявали писмено мислите си. Тези тримата съобщиха идеята и решението си на други евангелисти. Те всички, без изключение, с радост възприеха идеята и се решиха да работят за нейното осъществяване. След няколко разговори и разменени писма, определи се време за формалното основаване на Дружеството. Това стана през м. април същата година. Макар да не помня точната дата, но мисля, че това беше през великденските празници.

Имахме няколко заседания, които се държаха в горницата над дюкяна на Никола Матинчев в Самоков, която стая му служеше и за склад на стока. На ония заседания присъствуваха, освен горепоменатите трима основатели и следните лица: Н. Матинчев, Михал П. Тодоров, Никола Чакалев, Ив. Чакалев, Васил П. Караиванов, Велико Петранов, А. Казанджиев и Димитър Тенев.

Впечатлението ми е, че там бяха Иван Ангелов от с. Костенец и Хр. Георгиев от Стара Загора. Тези лица са формалните основатели на Дружеството. След като се реши окончателно основаването му, в едно от заседанията си събранието натовари А. С. Цанов да приготви проектоустава на дружеството и да го представи на идущето събрание за одобрение.

На идущето заседание проектоуставът се прегледа, станаха някои промени и се прие с условие да се прегледа и одобри окончателно на един общ събор, за който събранието взе решение да се свика.

След писмени споразумения и с други приятели в Меричлери, Каяъл-дере, Ямбол, Банско и другаде, реши се – датата за свикването на общия събор или конгрес да бъде от 16 до 19 юлий с. г. и съборът да стане в Самоков.

Очакваната дата дойде и евангелистите от разни места се стичаха с талиги, на коне и пеша, мъже и жени, с най-голям възторг и песни. По-радостни, по- възторжени срещи не вярвам, че някога друг път е видял Самоков. Приятелите в този град най-радушно приемаха гостите и настаняваха, където можеха. Съборът се отвори в голямата стая на Американската девическа гимназия, дето ставаха всички заседания на събора – отвори се най-възторжено и даже с много насълзени очи от радост. След като целият събор единодушно одобри основаването на Дружеството, приготвеният устав се прегледа, попреработи и окончателно одобри.

Първоначално целта на това Дружество е главно да издава книги и да дава помощ на църкви за пастирите им. Програмата му е да печати разни религиозни книги, строго съгласни с основните верски и морални учения на евангелията и да ги разпространява на умерени цени между народа. При това, да купува Свещеното Писание от библейските дружества и да разпространява и него между народа. В първите си няколко години Дружеството напечати няколко твърде добри и полезни книги, например: „Бой с пет исполини“, преведена от д-р П. Шопов; „Нравствена философия“ преведена от д-р Хаус; „Цел в Естеството и няколко теории“, приготвена от А. С. Цанов и др. някои.

Това Дружество е чисто благотворително. Членовете му не получават никакво възнаграждение за сумите, които влагат в него, нито някакви печалби от книги, които печати. Правилото му е: „Даром сте приели, даром давайте“. Даже служителите му, като настоятели и други, от самото начало дори до днес са работили за това Дружество даром, без никакво парично възнаграждение.

Това Дружество, което сега тържествено отпразнува 50-годишния си юбилей, е преживяло много кризи. То е преминало през пет войни, от които последната е най-голямата и страшната, която светът е видял някога. Много други дружества и организации – религиозни, научни и търговски – се появиха, поживяха някои по- дълго, други по-късо и по-голямата част от тях измряха, но това наше дружество непрекъснато, неуморно е живяло и действувало и през най-критически времена, макар и то да е имало твърде големи и страшни съпротивления. И аз много пъти съм се питал, защо да е така? И друг отговор не мога да си дам, освен този: то е преживяло всичките опасности и геройски си е следвало работата, защото почива на вечната и непоклатима Скала, върху Богочеловека и Спасителя Исуса Христа, и защото задачата ме у да работи за същинското спасение и същинското и трайно възраждане на народа ни и на човечеството изобщо и за възтържествуването на вечното, всемирното Царство на Господа Исуса Христа, Царството на мир с правда за всички люде, и аз нямам ни сянка от съмнение, че това Дружество ще продължава да живее и върши все по-големи работи за народа и човечеството изобщо, само дотогава, докато то стои твърдо върху поменатата Скала.