История на Християнски Център-Шумен

http://christiancenter-shumen.com/

За евангелските църкви /християнството/

Ние вярваме, че християнството не е просто една от световните религии.
Ние вярваме, че християнството е откровение от Бога към хората – от горе на долу. Религиите винаги са от долу на горе. Хората се стремят да се доближат до Бога чрез религията си, като извършват различни ритуали и обреди. Както е казал Мартин Лутер, наречен бащата на реформацията: “Има само една книга на света – Библията и една личност – Исус Христос”.

Християнството има три главни клона: Римокатолицизъм, Протестанство и Православие. Римокатолиците са повече от 1 милиард. Протестантите и евангелистите са повече от 800 млн. Православните са около 200 млн. Вярваме, че всеки от трите клона е част от голямото християнско семейство и че един ден в небето ще бъдат всички искрени вярващи и от трите клона. Виждаме, че страните, в които протестанството и евангелските църкви са силни – тези страни про сперират в духовно, морално, демократично и икономическо отношение. Така например в САЩ, където християнството е най-силно в процентно отношение за градовете, броят на евангелските църкви и броят на евангелските християни е най-висок в света. За град с население от около 100 000 души минимумът е 100 евангелски църкви, а в някой градове евангелските църкви достигат 200 – 300.

Малко българска евангелска история
Евангелската дейност в България започва 1844 год. с идването на първите евангелски мисионери. До 1858 год. евангелското движение е вече изградено. Това означава, че евангелското движение е по-старо, от която и да е политическа партия, движение или организация в наши дни.
Ние като евангелски християни се гордеем с големите ни заслуги към българския народ.

Признаваме големите заслуги на Българската православна църква, но знаем, че заслугите на евангелистите и евангелските църкви са не по-малки, а в някой съдбоносни моменти от нашата история, нашите заслуги са много по-големи от тези на православната църква и на която и да е било организация по това време. Такъв е случаят с освобождението ни от турско робство.

Всички знаят за борбите на българския народ за освобождение, които достигат своя връх през месец април 1876 г. Априлското въстание е удавено в кръв, а заинтересованите западни правителства се стремят да потулят турските жестокости. Евангелистите и евангелските мисионери са тези, които се застъпват за българския народ. Ще споменем, че евангелистите са участвали както в подготовката, така и в хода на въстанието. Имало е евангелска чета от село Церово с войвода К. Телийски и Никола Кочов негов помощник. Майсторът на черешовото топче и този, който е гърмял с него, е евангелистът Стоил Финджиков. Васил Левски и Георги Бенковски не веднъж са се крили в хана на един от първите евангелисти в Пазарджик – Стоян Ангелов. Пасторът на евангелската църква в Битоля в продължение на три месеца е укривал Васил Левски. За да прикрие дейността си, Левски е казвал, че е негов коняр.

Друг евангелист взел дейно участие в Априлското въстание е Петър Дойчев. Той изпълнявал поверителни разузнавателни и куриерски задачи. За дейността му има данни в Панагюрския исторически музей, където е окачен и неговият портрет. За него приятеля му Манчо Мончев – известният сподвижник на Георги Бенковски, казва че е бил между ония най-заслужили дейци, които не пожелали слава и предпочели да не се наредят в списъка на другарите си, които получили награди и пенсии. След освобождението той заминава за Америка, където завършва университет и богословие и след завръщането си в България става пастор в гр. Чирпан и други населени места.
Най-голямата заслуга на евангелистите обаче не е за подготовката на въстанието и участието в него. След потушаването на въстанието истината за безчинствата, кланетата и нечовешката жестокост, с която е било потушено, би останала неразкрита и неразгласена, ако не била енергичната и навременна намеса на евангелистите.

Евангелският мисионер д-р Алберт Лонг чрез писмено изложение до Уилям Гладстон – водач на английските либерали и застъпничеството на Гладстон в полза на българския народ, довели до образуването на комисия, която посещава Батак и Перущица. Така се разкриват безчинствата на турците и се стига до освободителната война.

Димитър Страшимиров в своята “История на Априлското въстание пише: “Трябва да призная, че за турските зверства през време на въстанието и по-после заговориха първи протестантските мисионери в България. Те бяха успели да съберат много данни за чудовищните дела на насилие и варварска жестокост и затова първи се възмутиха. Непосредствено заинтересовани за душевното благосъстояние на един народ, сред който бяха дошли през далечни океани да проповядват спасение на душите, тези органи на Божието Слово достойно и овреме се възмутиха за мъката и страданията – да, за безнадеждното положение на Божието стадо”.

Имената на евангелските мисионери д-р Алберт Лонг, проф. Джордж Уошбърн, д-р Яков Кларк, заедно с имена на тези политици и общественици, към които се обръщат: Уилям Гладстон, Южийн Скайлер и Д. Макгахан, са пряко свързани с освобождението ни от турско робство. Друга изключително голяма заслуга на евангелистите и евангелските църкви към нашия народ е дейността им за запазване на народностното съзнание на българите. От тази дейност ще споменем само превеждането и отпечатването на Библията, с което се оформя и българският литературен език.

Ето какво казват някои бележити българи за излезлия протестантски превод на Библията.
Петко Славейков: “Преводът на Библията тури край на езиковата безредица на боричкането на разни наречия за първенство и установи литературния език”.

Иван Вазов – патриархът на българската литература, добавя: “Преводът на Библията на съвременен български език от американската мисия беше епоха на възраждане, просвета и езика на българския народ”. Стоян Михайловски: “Протестанският превод на Библията е най-грамотната книга що имаме в езика си”. Това са само съвсем малка част от фактите, с които ние като евангелски християни можем да покажем своя принос и заслуги към българския народ и държавност.

За съжаление, все още има журналисти, политици и граждани в страната ни, които гледат на нас като на новоизлюпени секти след демократичните промени. Ще споменем изказванията на Директорите на Дирекция вероизповедания при Министерски съвет по време на мандата на различни правителства:
“Не трябва да се хранят илюзии, че България някога ще бъде чисто православна страна. Протестански деноминации у нас има още от ХІХ век, някои от тях със значителен принос в Българското възраждане” (интервю на доц. Христо Матанов, в. “Дума”, бр.44, февруари 1995 год.);

“Българските евангелски християни са членове на голямото християнско семейство и на българското демократично общество. Сектанти сред българските евангелисти няма. Благодаря за доброто Ви отношение и към Българската Православна църква! Два аспекта от дейността Ви са особено приятни, когато се разглеждат от българската власт. Преди всичко социалната насоченост на работата на българските евангелски църкви незаслужено не е така популярна. Тази дейност е в полза на целия български народ и му помага да преодолее по-бързо последствията от кризата. От друга страна българските евангелисти имат своя значителен принос в изграждането на нравствените устои на обществото ни. Добродетелите и моралът на вашите проповедници и вярващи играят градивна роля и вграждат тази нравственост и добродетелност във всички слоеве на обществения живот, нещо от което имаме най-голяма нужда, защото дълги години народът ни беше насилствено атеизиран, дехристиянизиран с всички печални последици от това. От друга страна беше нужно вашето ясно разграничаване от религиозните култове, за да не се размиват по неприятен начин границите между всепризнатото християнство и новите лъжеучения”. (част от речта на Любомир Младенов пред делегатите на Евангелската конференция в НДК, 31 януари 1998 год., София).

Ето какво казва и доц. д-р Бончо Асенов в книгата си “Религията и сектите в България”:
“Най-важният извод е, че е необходимо да се промени отношението на обществото към протестантските църкви. В нашата страна те все още са смятани за секти. Такова е мнението на институции, на медии и на обикновени хора. Необходимо е да се разяснява и утвърждава в обществения и религиозен живот на страната становището, че протестантските църкви не са секти. По своята същност те са част от християнското религиозно учение. Израз на тази промяна в отношението към протестанството е мнението на православието, изразявано на икоменически срещи и в диалози, че то също е “жив клон на християнското дърво” и, че “протестантите са братя в Христа”.” (стр. 255)

Малко от нашата история като църква
Църквата ни е основана 1992 год. По-късно е създадена и втората църква в кв. Витоша. Пастор е Божидар Симеонов. Оттогава двете църкви функционират като една, макар и с отделни регистрации и два отделни духовни съвета. Есента на 1999 год. идва нов пастор – Веселин Костов Лазаров.

През 2000 год. започна духовно съживление. Повече от 250 души от мюсюлмани станаха християни, като взеха водно кръщение. Около 120 души за около един месец получиха кръщение в Святия Дух, което е едно от най-големите изливания на Святия Дух в България. Двете църкви функционираха и като църкви “майки” при основаването на църкви в Шумен и региона около него.

Промяната в хората беше толкова голяма, че това беше видяно и от местната власт. Общината и кметът помогнаха на църквата. До ромската църква в кв. Витоша, Общината изгради стълбище, по което вярващите да могат да стигат до църквата. Пасторът Веселин Лазаров беше избран за секретар по хуманитарните въпроси за цялата Шуменска област. На коктейли и празненства, организирани от Общината, църквата е канена да участва в програмата със своя оркестър и програма на деца, тийнейджъри и младежи.

През 2001 год. започна гонение, което не дойде от страна на властта, а беше подето от религиозни лидери, които по най-груб начин се намесиха в живота на църквата. Това наложи църквите ни да напуснат Съюза на ЕПЦ и да преминат към Национален Алианс ОБЦ.

Последва ново духовно раздвижване и за около един месец бяха основани още 10 църкви в Шумен и региона. Три от тях са в кварталите на Шумен и с това църквите ОБЦ в град Шумен станаха пет.
Църквите ОБЦ в Шумен и района са общо 12 и няколко домашни групи в Шумен и по селата. Функциониращите отделни църкви в град Шумен са: ОБЦ-1, ОБЦ-2, кв. Мътница, кв. Еверест, кв. Дивдядово; около гр. Шумен: с. Вехтово, с. Мадара, с. Кочово, гр. Провадия, с. Петров дол, с. Неофит Рилски, с. Житница.

Напуснатата деноминация започна дела за църковните имоти и успяха да заграбят една от църковните сгради. Църквата започва усилена молитва и Бог прави невероятно чудо. Църквата успя да закупи една от най-големите зали в центъра на гр. Шумен – кино “Млада гвардия” с 830 седящи места. Отнетата сграда имаше 100 места. Бог ни даде плюс отнетите още 7 пъти повече. Самото закупуване беше свързано с низ от чудеса. Също и изплащането на залата. Църквата нямаше никакви пари, вярващите започнаха усилени молитви и в последния ден преди изтичането на срока за изплащане едно българско семейство, което си е събирало пари за жилище – Бог им говори да дадат 20 000 долара за изплащане на залата.

През 2003 г. църквата започна молитва рано сутрин от 5 до 7 часа. Присъстващите на молитвата достигнаха 110 души. В резултат на това някой отявлени противници на църквата се покаяха.
След закупуването на киното беше направен опит за настройването на обществеността против църквата чрез предаване по местна кабелна телевизия ТОП ТВ и публикации в някой вестници, където се намекваше, че сделката била за много по-голяма сума от официалната по нотариален акт. Журналистите не бяха си направили труда дори да се информират за името на пастора и го прекръстиха на Лазар Лазаров. В предаване по ТОП ТВ се опитаха да ни свържат със сектата на мормоните, с които нямаме нищо общо. Беше направен опит дейността ни да бъде спряна чрез задействане на Наредба №1 на Общински съвет в Шумен, в която наредба се забранява дейността на религиозни организации до 400 м. от обществени институции, училища, детски градини и др.
Обадиха се и на Дирекция по изповедания при МС, откъдето им беше казано, че наредбата е незаконна и никой няма право да се намесва в дейността на църквата.

Пастор
Пасторът на църквата Веселин Костов Лазаров е роден в гр. София на 18.02.1961 г. Израства в църквата в кв. “Подияне”, където неговият дядо Стоян Стефанов служи като дякон и е един от основателите на църквата. Като младеж поема ръководството на младежките богослужения, а по-късно е ръкоположен за дякон и служи като библейски учител и води неделните библейски уроци. Избран е и за член на ръководството на църквата.

През 1989 г. сключва брак с Дарина Панева и им се раждат двама сина – Веселеил и Натанаил.
През 1991 г. е поканен в Мисия за християнска просвета от Благовест Белев, където е част от евангелизаторския тим на Илия Миланов и участва в най-масовите евангелизации в историята на България.

През 1993 г. се премества със семейството си във Варна и също е избран в духовния съвет. По-късно му е възложено да поеме църквата в гр. Провадия, където поема със 17 възрастни вярващи и за кратко време само децата стават 40. Със съпругата си основават още 3 църкви около Провадия (в селата Петров дол, Житница и Венчан). Поемат и домашна група в с. Н. Рилски, с което църквите, за които се грижат, стават пет, като всяка църква се посещава два пъти седмично.
През месец септември 1999 г. е поканен да поеме църквата в Шумен.

През 2001 г. напуска Съюза на ЕПЦ заедно с църквите, в които служи, поради грубата и недопустима намеса на този съюз в живота на църквата и преминава заедно с църквите в НА ОБЦ. Веднага с помощта на Алианса са основани още шест църкви в селата: Мадара, Вехтово, Кочово и в кварталите на Шумен: Дивдядово, Еверест и Мътница.

Видението на пастора
“Моето видение, моята духовна цел е съживление в България, плодовете, на което да не бъдат изгубени както се случи с мощното съживление 1990 – 1993 год. в България и както се вижда от много съживления по света.

Тогава видях препълнени стадиони и стотици хиляди да приемат Господ Исус Христос за свой Спасител. В населени места със 100 % турско население, 100 % всички дошли на евангелизацията приемаха Исус за свой Спасител и Господ. Управата на стадиони в някой градове казваше, че никога тези стадиони не са се пълнили толкова много, дори и на митингите покрай демократичните промени. И въпреки че близо два милиона българи бяха евангелизирани, много малко от тях влязоха и останаха в църквите. Дори сега, ако Бог даде ново съживление – резултатите биха били същите.

Според мен, за да бъдат загубени плодовете от повечето съживления има две главни причини:
1. Недостатъчен брой обучени вярващи. Исус казва: “Жетвата е изобилна, а работниците малко”.
При съживленията пасторите и църковните служители не могат да обхванат новоповярвалите и повечето от тях се връщат в света. Това е и причината за голямото текучество в църквите.
Моята цел е обучаване на всеки вярващ да бъде годен да се възпроизвежда и да бъде духовен баща, т.е. да може да се грижи за поне няколко души. Това обучение става основно, като на богослуженията се набляга на поучението. Първото нещо, на което ранната църква наблягаше и практикуваше, беше поучението /Деяния 2/42/. За обучаването на вярващите имаме и библейско училище, младежки и тийнейджърски събрания, няколко училища и много други дейности.

2. Изграждане на хамбари, където да се съхранява житото, т.е. плодовете от съживлението.
Ако житото бъде оставено на полето, то ще бъде изгубено. При едно съживление трябва да има достатъчен брой църкви, които да могат да поемат новоповярвалите. Вярвам, че най-добрата евангелизация е основаването на нови църкви. При мощното съживление в България – 1990 – 1993 г., църквите бяха малко и не можаха да поемат новоповярвалите. Моето желание и цел е основаване на нови църкви, като на 1000 души има по 1 църква – това означава, че в град от 100 000 души да има поне 100 църкви. Много пастори са гневни спрямо други деноминации, които идват в техния град и отделят вярващите от техните църкви и създават свои, а не се замислят, че една от причините да става това е, че самите те не правят това и не са отворени за създаване на нови църкви. Много пастори мечтаят за мегацъркви и дърпат всичко към своята църква. Моето разбиране за силна църква е излизане навън, насочване усилията навън за достигане на хората и основаване на нови църкви. От практиката ми като пастор видях , че повечето служители, които искаха и се стремяха към мегацърква, църквата им се разцепи. Според мен основна причина за това е, че всичко се съсредоточава навътре към проблемите на самата църква. Виждам, че църквите, които са насочили своето служение само навътре, не растат, както другите, които работят за основаване на нови църкви. В града ни има изградени църкви на четири деноминации – методисти, петдесятни, адвентисти и на Национален Алианс ОБЦ, към която деноминация принадлежим.
Методистите имат една църква, петдесятните – две, адвентистите една, а с Божия помощ ние имаме пет църкви ОБЦ, но и така общо са девет църкви, което е крайно недостатъчно.
Изводът е, че в Шумен, а и в цяла България, църквите не са готови за съживление.
Ние сме могли да основем много повече църкви в Шумен и района, но осъзнаваме, че не е достатъчно само да се основе църква – тя трябва да се изгради, а затова са нужни работници и постоянно влагане на труд и средства”.

Духовен съвет (ръководство на църквата)
Църквата е устроена съгласно изискванията на Българското законодателство и е юридическо лице.
Председател на църквата е пастор Веселин Костов Лазаров.
Секретар – Красен Бояджиев.
Членове на духовния съвет: Агоп Алтунян, Атанас Леков, Цветослав Георгиев.

Едно от големите благословения за църквите ни е единството и разбирателството в духовните съвети при управлението и взимането на решения. За всички тези години, въпреки трудностите, през които преминаха църквите, единството в ръководството и между вярващите, не само се запази, но стана още по-голямо. Благодарни сме ти, Господи, на Тебе да бъде вечна слава, поклон пред святото Ти Име. Амин.

Основани църкви
– Първата основана църква е в кв. Еверест с ръководител Веселин Лазаров.
Първоначално се помещаваше в помещението на бившото кафе “Лазур”, след като беше закупено се премести в дом.
– кв. Мътница – ръководител Ивелина Георгиева
– кв. Дивдядово – ръководител Росен Димитров
– с. Кочово – ръководител Ибрахиим /корейски мисионер/
– с. Мадара – ръководител Бойко Димитров
Останалите църкви преминали към НА ОБЦ:
– гр. Провадия – ръководител Румен Димитров
– с. Петров дол – ръководител Румен Димитров
– с. Н. Рилски – ръководител Румен Димитров
– с. Житница – ръководител Румен Димитров
– с. Венчан – ръководител Румен Димитров

Богослужения
Обединени Божии Църкви – Шумен.
Официалното богослужение на ОБЦ 1 – Шумен е в централната сграда (кино “Култура”старото име „Млада гвардия”) всяка неделя от 10.30 ч.
Понеделник–ОБЦ 2–ромската църква в кв. Витоша на ул. „Стара Планина” №47 от 18.00 ч.
Вторник – ОБЦ 3, кв. Еверест от 18.30 ч.
Сряда – ОБЦ 1, кино “Култура”, 18.30 ч.
Четвъртък – ОБЦ 2, кв. Витоша, 17.00 ч.
Петък – Богослужение на турски език –кино „Култура” 18.30 ч.
Събота – младежко събрание кино „Култура” 18.30 ч.