ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

50-54 Второ мисионерско пътуване на an. Павел с Варнава и Сила (Деян. 15:36 -18:22), започва от Антиохия Сирийска, – Дервия (присъединява се Тимотей) – Листра – Икония – Анти­охия Писидия – Троада – Филипи – Со­лун – Берия (оставя Тимотей и Сила) – Атина (Тимотей и Сила се присъединяват и отново ги изпраща -Тимотей в Солун а Сила в Филипи) – Коринт (отново се присъединяват Сила и Ти­мотей, както и Прискила и Акила; на­писва I и II Солунци) – Кенхрея – Ефес (оставя Акила и Прескила) – Кесария – Ерусалим – Антиохия Сирийска.

60 Начало на разпространението на Евангелието в Българските земи от учениците на an. Павел:

Във. Филипопул (Пловдив) епископ Ерм

Във. Верея (Cm. Загора) – епис­коп Карп

В гр. Одесос (Варна) – епископ Амплий.

В гр. Доростол (Силистра) – епископ Дасий

190 Утвърждаване на постоянни Епис­копски седалища в Девелт (югозапад­но от Бургас), Анхиало (Поморие) и Херакли (Еракли).

300 Първи сведения за християнски об­щини в гр. Сердика (София) и Макрионопол (до Девня).

311 Създаден е Сердикийският едикт, известен и като Галериев едикт за толерантността, също Едикт за веротърпимостта това е едикт на римския император Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в Сердика на 30 април 311 г., но обявен в Никомедия. Едиктът безусловно дава на християнството статут на „законна религия“, на вероизповедание, признато и прието в Римската империя. Това е първият едикт, легализиращ християнството, предхождащ с две години Миланския едикт. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.

325 Проведен е Първият вселенски събор на християнските епископи в град Никея (днес Изник) през 325 г. Свикан е от император Константин I, с цел да се спрат разногласията в Църквата, предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийския презвитер Арий като ерес и приема Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори. В Първия Вселенски събор са взели участие епископите на Солун, на Од­рин, на Хераклия (днес Еракли), а в Синайския списък на отците, взели учас­тие в събора, е записано и името на епископа на Сердика Протоген.

342 Свикан е църковен канонотворчески събор в Сердика ( София) г. като Втори вселенски от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя, но впоследствие Съборът се разделя на 2 конкуриращи се събора в София и Пловдив. Съборът започва като Втори вселенски събор, но завършва само като канонотворчески църковен събор, (за Втори вселенски събор се счита Първия поместен събор в Константинопол в 381 г.), впоследствие признат за Вселенски. Причината за това разделение се състои в това, че епископите от изток не са искали да участват заедно със Св. Атанасий Велики и епископ Маркел Анкирски (Marcellus от Ancyra, Анкара) на общ събор, понеже те са осъдени и смъкнати – Атанасий на Синода в Тирос 335 г., Маркел на Синода в Константинопол 336 г. Епископите от запад настояват, че двамата са оправдани от Римския Синод през 341 г. Така събирането се разцепва на 2 конкуриращи се синода, които се осъждат взаимно.

400 Разпространение на християнст­вото сред тракийските племена бе­си, гети и скити от Никита Рамезински. Рамезина (Бяла Паланка) се на­мира между Ниш и Пирот. Според ис­торическото известие племето бе­си около IV век притежавало книгите на Святото Писание.

535 Основана първата Архиепископия в Юстиниана (около Кюстендил), стигаща на изток до р. Искър, на се­вер-северозапад до реките Дунав, Са­ва и Драва, на юг включваща земите на днешна Македония.

528 Покръстен в Цариград, Горд или Гордас, вожд на прабългарското пле­ме кутригури. Кръстникът му е бил император Юстиниан Велики (526- 565). Горд се опитал да въведе хрис­тиянството между народа си, но не успял, понеже бил убит в избухналия против него бунт.

567-651 Според Йоан Никиуски и Цариг­радския патриарх Никифор Хан Орхан, а по-късно и неговият приемник Куб­рат, в детството си са приели хрис­тиянството в императорския двор в Цариград, където са били възпитавани.

635 Хан Кубрат сключва договор с ви­зантийския император Ираклий, от когото е почетен със сан „патриций“.

681 Основаване на Българската дър­жава. При допира с покорените племена прабългарите се поддавали на християнското влияние.

683-711 Император Юстиниан II имал в сво­ята армия повече от 30 000 покръс­тени в Християнството славяни.

777 Хан Телериг бил покръстен в Ца­риград, където избягал след избухна­лия против него бунт.

812 Хан Крум превзема град Девелт (за­падно от Бургас) и отвел всичките му жители, заедно с епископ Георги.

813 Хан Крум превзема град Одрин, пленява и отвежда жителите му заедно с митрополит Мануил.

814 Хан Крум превзема Аркадиопол (Люле Бургас) и откарва 50 000 пленници, които в голямата си част били хрис­тиянизирани славяни, заедно с Никийския (в Тракия) епископ Лев, епис­коп Петър, свещенниците Парот, Гавраил и Сионий, военноначалниците-християни Йоан и Леонтий и образования Кинам (Кинамон) от Одрин. Според Константин Багренородни митрополит Мануил и другите плен­ници проповядвали християнството в България и обръщали мнозина към Христа. Кинам станал възпитател в българския хански двор.

814-832 По време на управлението на хан Омуртаг започва първото гоне­ние срещу християните. Мъченичес­ки били умъртвени пленените Одрин­ски митрополит Мануил, Никейският епископ Лъв, епископ Петър, Георги Девелски, свещенниците Парот, Гав­раил и Сионий и още 387 християни, чиито имена не са известни. Прид­ворният учител Кинам е бил хвърлен в затвора.

832-836 След смъртта на Омуртаг, престолът минал в ръцете на него­вия най-малък син Маламир. Братът на Маламир, Енаврот, приел от Кинам християнството и се покръстил, за което на 30 годишна възраст по за­повед на Маламир е бил умъртвен. Енаврот посрещнал смъртта си с пророчество, че християнството ще залее цяла България. Той е първият български християнски мъченик.

851-855 Създаване на славянската аз­бука в манастира Полихром от бра­тята Константин (Кирил) и Методий и започване на старославянския пре­вод на Библията.

863 Константин (Кирил) и Методий са изпратени от Михаил III и патриарх Фотий за Моравия, където били пос­рещнати с почит от княз Ростислав. Там те се отдали на усилена проповедническа и учителска дейност. За да преодолеят съпротивата на нем­ското духовенство, братята се от­правили към Рим, където потърсили благословението на папа Адриан II. Последният не само не порицал дейността на братята в Моравия, но наредил да бъде ръкоположен за свещенник Методий заедно с доведени­те ученици. Славянските книги били осветени, а в продължение на пет дни се отслужвала литургия на славянс­ки език в най-големите римски църк­ви.

865 Покръстване на България от княз Борис. Една част от болярите, несъг­ласни с покръстването, повдигнали бунт, при потушаването на който би­ли избити 52 болярски семейства за­едно с жените и децата. Покръства­нето бил по-скоро политически, от- колкото религиозен акт.

869 На 14 . II . в Рим, малко след като при­ел монашески сан с име Кирил, почи­нал Константин. Той бил погребан в църквата Св. Климент с такива по­чести, с каквито били погребвани па­пите. Папа Адриан II ръкополага Ме­тодий за епископ на възстановеното си сирмио-панонско епископство, но след заговоричеството на залцбург­ския епископ, Методий бил хвърлен в тъмничен затвор, където преседял две години и половина. Папа Йоан VIII освободил Методий и го върнал в Панония, където бил поставен за епис­коп на Моравия и Панония. През 879г. заради интриги на латинското духовенство Методий бил повикан на съд пред папа Йоан VIII, но бил оправдан и му позволили да остане в Моравия до края на живота си. Преди да почине на 6. IV . 885, Методий определя за свой заместник ученика си Горазд.

870 Провежда се Осмият Вселенски църковен събор, на който се взима ре­шение Българската църква да преми­не под юрисдикцията на Цариградс­ката Патриаршия. Провъзгласен пър­вият български архиепископ Йосиф. Той признавал властта на Цариград­ския патриарх, а във вътрешното уп­равление на Българската църква се позвал с правата на митрополит.

893 Свикани е Преславски народен събор, наред с избора на Симеон за български владетел, е взето решение за замяна на гръцкия език със славянски при богослужение. През своето управление цар Симеон I (893 – 927) постепенно заменя гръцкото висше духовенство с българско и създава Българската екзархия, която при наследника му цар Петър I (927 – 970) прераства в патриаршия.

917 След битките при Анхиало Симеон провъзгласява българския архиепис­коп Леонтий за патриарх, а последниият го коронясва за цар (според синодника на българския цар Борил (1207-1218). Седалището на първия български патриарх се намирало в Преслав. Цариградският патриарх не признал нито царския титур на Си­меон, нито патриаршеското дос­тойнство на българския църковен глава. Между двете православни цър­кви настъпила схизма, която про­дължила до 8.Х.927г. Според Синодника на цар Борил в периода 917-927 след Леонтий патриарси са били Димитър, Сергий и Григорий.

България при цар Симеон (893-927)

927 Сключен е мирен договор между цар Петър, наследник на Симеон, и Визан­тия, според който Византия призна­ва Петър за цар и патриаршеско дос­тойнство за българската църква. Според Дюканджиевия каталог първи­ят признат от Византия патриарх се казвал Дамян.

944 Цариградска­та патриаршия отказва да признае патриаршеското достойнство на българската църква и започват да на­ричат българския църковен глава не патриарх, а епископ.

976-1014 По време на царуването на цар Самуил българската патриаршия – „архиепископия“ – била последова­телно местена от Дръстър в Триадица (София), Воден, Мъглен, Преспа и Охрид

1018 Василий II Българоубиец прев­зема Охрид и сваля патриарх Давид, с което слага край на първата бъл­гарска патриаршия.

1037 Император Василий лишава от патриаршеско достойнство бъл­гарската православна църква. Тя е превърната в Охридска епископия. Първият и последен българин, който заемал архиепископския престол, се наричал Йоан. След него Охридските архиепископи не се избирали на събо­ри от българските епископи, а били назначавани от средите на гръцките клирици на Цариград.

1235 Провъзгласяване на епископ Йо­аким за Търновски патриарх на събо­ра в Галиполи.

1282 Роден в гр. Драч на Адриатическо море Йоан Кукузел. Завършил учили­ще в Константинопол; учил музика при известният педагог Йоан Глика; назначен за „доместник“ в патриар­шеската църква; наречен заради прек­расният си глас „Ангелогласний“; по­лучил званията „Велик магистър“, „Учител на учителите“, „Втори извор на музиката“; посветил на майка си – по произход българка – знаменития си химн „Полиелей за българката“; ус­тановил се до края на живота си (1375) в лаврата „Св. Атанасий“ в Све­та гора. Йоан Кукузел е автор на ве­ликолепни музикални произведения, между които „Псалмодически тропари“, „Канофоническистихари“, „Анаграматисма“, “Горе са пророците“, „Всяко дихание“, „Блажен мъж“, Херувимски песни“ и др.

1371 Цар Иван Шишман става васал на султан Мурад.

1393 България пада под Османско роб­ство. Превзета е столицата Търно­во, а патриарх Евтимий е заточен в Родопите.

1394 Патриархът на Цариград назна­чава молдавския свещенник Еремия за митрополит на Търново. Така Българ­ската патриаршия е обърната на митрополия, подчинена на Цариград­ската патриаршия. Търновският митрополит по влияние бил след Со­лунския и Ираклийския митрополити.

1595 Пристигат в България първите католически мисионери – монаси от ордена на Св. Франциск Асизки.

1601 Повярвалите католици от Чип­ровци изпращат молба до папа Кли­мент VIII да бъде назначен за епископ на Българските земи отец Петър Злоютрич . Папа Климент VIII удов­летворява молбата, като назначава Петър Злоютрич, наречен Солинат, с титлата Софийски епископ. С бу­ла от 2.VI.1624г. папа Урбан VIII (1621- 1624) предоставя на българите-като­лици правото да избират кустос (Кустос – лат. custos, пазач. Монах от ка­толически орден, който надзирава живота на духовниците в дадена об­ласт), подчинен непосредствено на генерала на францисканския орден.

1722 Роден е Паисий. През 1745г. ста­ва монах в Хилендарския монастир. През 1762 Паисий Хилендарски напис­ва „История славяно-българская“.

1819 Британското Библейско дружес­тво (BFBS) по внушение на Руското Библейско дружество се обръща с молба към Цариградския патриарх Григорий V за съдействие да бъде пре­веден „на простонароден български език“ Новият Завет Григорий V наз­начил за преводач Игумена на Бист- ришкия манастир край Букурещ, ар­химандрит Теодосий. Преводът бил завършен 1820 г., отпечатан 1822 г. от Британското Библейско дружес­тво в тираж 5000 бр. и изпратен в Пе­тербург за одобрение, където Руско­то Библейско дружество под предлог че получило много писма претендира­щи, че арх. Теодосий е недостатъч­но способен, изгорило целият тираж и лишило българите да четат Еван­гелието на родния си език а бъдещи­те поколения от оригиналния превод, като база за сравнение и оценка.

1824 Начало на движението против гръцкото духовенство било положе­но във Враца от чорбаджията Димитраки Тошов, който се обявил против местния гръцки епископ Методи, кой­то започнал да събира извънреден да­нък от християните и взимал на все­ки „комин“ не само по 11 пари, както гласял султанският ферман, но и по 7 гроша извънреден данък – „владичина“, под формата на еднократна по­мощ. Епископ Методи предварител­но бил заплатил сумата от 3 500 гро­ша на търновския митрополит, пора­ди което получил правото да си възс­танови сумата чрез налагането на този извънреден данък. Борбата на врачанските чорбаджии с Методи продължила три години и завършила с намесата на турската власт, ко­ято принудила чорбаджиите да под­пишат полица на търновския митро­полит за 7 200 гроша, а пък Димитраки Тошов бил обезглавен през 1825г., но не защото водел борба с епископ Методи, а защото нарушил строга­та султанска заповед да не се стро­ят частни кули.

1828 Излязъл от печат в 1200 екз., пре­вода на П. Сапунов на четирите еван­гелия от Новия Завет.

1832 Роден е Д-р Алберт Лонг

Д-р Алберт Лонг е роден е на 4 декември 1832 г. в гр. Вашингтон, щата Пенсилвания. Син е на пастор. Имал влечение към чуждите езици и на дванадесетгодишна възраст вече е говорил латински. На 24 години завършва с отличие богословското си образование и става мисионер на Методистката епископална църква в Америка в България. Усилено изучава български език. Използва първия учебник по български език за чужденци „Бележки по българска граматика“, написан от д-р Илайъс Ригс. Установява в гр. Шумен, по-късно се мести в гр. Търново, където на 14 декември 1859 г. е сформира Българска методистка епископална църква.
През 1863 г. Д-р Алберт Лонг се премества в Цариград, за да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България. Той е един от най-големите застъпници пред турските власти по време на избиването на 75 000 арменци през 1896 г. Превежда на английски записките на архимандрит Методи Кусевич за зверствата при потушаването на Априлското въстание и ги предава на репортер на „Дейли Нюз“. Отново той и д-р Лошбърн настояват генералният консул на Америка в Цариград Юджийн Скайлър да посети Батак, за да се увери в достоверността на потресаващата информация. С това и последвалите репортажи на в. „Дейли Нюз“ се заформя огромното движение на недоволство в Западна Европа срещу отоманските зверства на Балканите.
Може би най-запомнящият се принос на мисионера Алберт Лонг е преводаческият му труд върху първото издание на Библията на съвременен български език, позната още като Цариградската или Славейковата Библия. Заедно с д-р Илайъс Ригс правят превод на Стария Завет от староеврейски, а за Новия Завет използват превода на Неофит Рилски. Девет години се трудят неуморно заедно със съработниците си Петко Р. Славейков и Христодул Костович Сичан-Николов. През 1871 г. в Цариград е отпечатано първото издание на Библията на говорим за времето си български език. Това коренно променя българската духовност и книжовност за поколения напред.
От 1864 г. до 1872 г. д-р Лонг редактира и издава месечното списание „Зорница“ – първото българско християнско списание. От 1872 г. до годината на смъртта си (1901 г.) е професор по естествени науки в Роберт Колеж в Цариград. Изпратен е на ръце и с огромни почести до парахода, който ще го отведе в Ливърпул. Умира само месец след това в тамошна болница. (по статия на Българското Библейско Дружество)

1836 Неофит Рилски след препоръка­та на Търновския митрополит Иларион Мъдри (Критски) сключва дого­вор с Вениамин Баркер (В. Barker) – представител на Английското Биб­лейско дружество – за превод на „простобългарски“ на четирите Евангелия и Деяния апостолски. Съ­щата година гръцката патриаршия нарежда с писмо на Търновският мит­рополит да издири отец Неофит и да го възпре от започнатото дело. Въп­реки това Неофит превежда всички­те книги от Новия Завет. 1838-39 из­лизат от печат отделни книги на Но­вия Завет. А през 1840 по поръчка на Чуждестранното Библейско Общес­тво е отпечатан „Новият Завет“, преведен на български език от Неофит Рилски и редактиран от Конс­тантин Фотинов. След отпечатва­нето само за една седмица са прода­дени 2000 екземпляра.

1838 След смъртта на Иларион Крит­ски, който се държал коректно към българите, за търновски митропо­лит бил назначен от Цариградската патриаршия Панарет. Той бил необ­разован, груб, буен, с необикновена ал­чност за пари, върл гонител на бъл­гарщината, фанариотин грък от цариградските села.

1839 Издаден е султански хатишериф с формално съдържание за изравнява­не на мохамедани и християни пред законите на империята

1840 В Цариград е открито първото Евангелско училище, преименувано по-късно в „Роберт Колеж“.

1840-41 Д-р Елиас Ригс издава „Граматика на българския език“ и „Кратка геогра­фия“. Д-р Елиас Ригс (1810-1900) – американски мисионер, богослов, лингвист, автор и издател, голям приятел на България и българите. В най-ранна детска възраст (4г.) се научава да чете и пише на английски. До 17-тата си година научава: староеврейски, халдейски, арабски, сирийски, турски и др. източни езици, а до завършване на висшето си образование младия полиглот е усвоил 7 от мъртвите класически езици, и 14 от модерните – говорими. Защитава докторат по богословие и езикознание. В началото на 30-те години е изпратен от “Американски съвет на пълномощниците на чуждите мисии” в страните от Източното Средиземноморие с главна задача превеждане Светото писание на гръцки и други говорими в областта езици. Д-р Ригс е първият чужденец написал българска граматика. Издава сборници с очерци върху българския фолклор и традиции, Подпомага изданието на Новия Завет на Неофит Рилски, участва в превода на Първата ново-българска Библия (позната като Цариградски превод), съставя Рецник на светото писание, пише Тълкувание на Новия завет, превежда и пише сборници с Духовни химни. Той е един от издателите на първото българско списание “Любословие”, и вестник “Зорница”. Автор е на множество книги, брошури, монографии, богословски изследвания. Писанията му са “класика” в християнската литература.

1844 Издадено е с финансовата помощ на д-р Ригс първото българско списа­ние „Любословие“ с главен редактор К.Фотинов.

1857 Евангелските мисионери Алберт Лонг и Претиман посещават Варна, Шумен, Търново и Русе.

1858 На 29. Х. 1858 почива големият българ­ски книжовник К. Фотинов, който със­тавя Руско-Български речник; превел и издал „Душеспасително поучение за децата“ (1852г); Книгата на Псалми­те (1855г ); Книгата Битие (1857г ); до края на живота си превежда целия Стар Завет.

1858 В писмо от 5 май до Иван Степанович Иванов от Санкт Петербург известният български революционер Г.С. Раковски предлага проект за спа­сяването на българския род от Фанариотите от западните пропаган­ди чрез създаването „на една нова, от нас измислена, малка, религиозна ерес… особена, своя българска рели­гия.“

1858 На 8.Х. Цариградската патриар­шия ръкоположила Иларион Стоянов за епископ на българската община в Цариград с титла Макариополски.

1859 Алберт Лонг се установява в Тър­ново и провежда първото молитвено събрание на Бъдни вечер – 24 декемв­ри, 1859г.
През 1859 г пристига в българските земи мисионера Джеймс Франклин Кларк, познат между българите още и под името Яков Кларк. Той е роден в 1832 година, на 27 г. възраст става мисионер и пристига по нашите земи и до края, до смъртта си в 1916 г. на 84 години, той прекарва в служба на българския народ.

1860 Откриване в Пловдив на мъжка гимназия „Научно Богословско заве­дение“ от мисионера Яков Кларк.

1860 Евангелските мисионерите Море, Байнгтон и Хескел започват проповедническа дейност в град Ямбол и провеждат своите молитвени съби­рания в Паламидовия хан. През 1873г. е открито училище с всеотдайния труд на самоковската възпитаница Сетка Сечанова. Скоро в средите на Ямболските протестанти се почув­ствал просветен повей и съживление. Първият пастир в град Ямбол е Ни­кола Бояджиев и е избран през 1874 г.

1860 Стоян Кръстов Ватралски (7 март 1860 г. -30 август 1935 г. (75 г.)) български евангелист, общественик, писател и публицист, приятел на Вазов, Шишманов, Радев и Яворов. Първият българин, завършил Харвардския университет. През зимата на 1877 г. по съвет на майка си Стоян Ватралски отива в Самоков и намира препитание сред мисионерите от евангелистката мисия, продължава образованието си в Американското училище в Самоков. (1878 – 1882), изпълнени с ревностно търсене на знание. От 1882 г. до 1884 г. работи в евангелистката мисия в Хасково. Вижте повече на:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8

1860 На 3. IV. Иларион Макариополски по време на Великденската служба обявил отделянето на Българската църква от Цариградската патриар­шия.

1861 На 5 февруари Евангелският Съ­юз в Лондон с неговия председател Колинг Ърдлей дава гласност на ме­морандум за църковна свобода, под­готвен със съдействието на клона на Евангелския Съюз в Цариград и под­писан от епископите, духовенството и представителите на главните чле­нове на Българската църковна общи­на в Цариград. В меморандума е било разкрито желанието за религиозна и църковна свобода и освобождаването на българския народ от ярема на фанариотското духовенство. На 24 февруари, 1861 г., Цариградският пат­риарх Йоаким II (1860-1863г.) свиква църковен събор и лишава от архи­ерейски сан подписалите меморанду­ма Иларион Макариополски, Авксений Велешки и Паисий Пловдивски и изп­ратил такрир до Високата порта за заточаване на тримата Владици. След настояването на Евангелския Съюз, Британския, Датския и Руския посланици, Високата порта дала уве­рението, че епископите няма да бъ­дат заточени.

1862 В Шумен след упорита работа Уесли Претиман на 2 март открива първото вечерно Библейско училище. Тази добра инициатива е била провалена много скоро от Шуменския дас­кал Никола Бацаров (1818-1892), кой­то се противопоставил на това „про­тестантско“ мероприятие.

1863 Откриване на първото девическо училище В Стара Загора от мисионе­ра Теодор Байнгтон, където се изу­чавали граматика, числителница, кратко тълкуване на Евангелието от Матея, физиология, анатомия и хиги­ена. В пансиона към училището жи­веели около 30 момичета. През 1867 съпругата на Теодор Байнгтон, Маргарет Байнгтон, заболява и той е принуден да напусне страната. С трудолюбието си и прилежанието си Байнгтон спечелил сърцата на бъл­гарите и оставил добри спомени. Не­говият приемник Чарлз Мор не се радвал на същия добър прием. Съща­та година училището било нападна­то и замеряно с камъни, които са из­потрошили прозорците и керемиди­те. Участниците в погрома били осъ­дени на няколкогодишен затвор, но в акт на християнско великодушие Мор оттеглил жалбата си и прос­тил за нанесените му морални и ма­териални щети, поради което зат­ворниците били освободени.

1863 Официално откриване на „Робърт Колеж“ в Цариград (училището е ос­новано през 1840г)

1866 Близо до гр. Тулча се заселват Баптистки мисионери бежанци, рус­наци от немски произход, напуснали Украйна и Поволжието поради гоне­нията от страна на Руската Правос­лавна църква. След 1875 г. се откри­ват Баптистки църкви в гр.Русе, Ка­занлък, Лом и др.

1866 Мисионерът Чарлз Мор се уста­новява за една година в Самоков и на­ема къщата на Захари Икономович Круша (Мачучо). За делото на благо­вестието бил спечелен бакалинът Никола Матинчев, който станал пръв ревнител и разпространител на про­тестантските идеи. През 1871 г. тук се премества девическото училище от Стара Загора заедно с дългого­дишната му директорка Естир Малтби. А през 1872 г. в града се премес­тва и Пловдивското мъжко мисионер­ско училище, наречено „Американски богословски колеж“. През 1875г. в дю­кяна на Никола Матинчев се е състояло учредителното събрание на Българското Евангелско дружество. От 16 до 19 юли същата година пак в Самоков, в Американската девическа гимназия, е свикан общ евангелски съ­бор. Активната работа на евангелис­тите предизвикала „отпор“ от стра­на на самоковските православни. Те бойкотирали търговията на Никола Матинчев и забранили на фурнаджиите да му продават или пекат хляб. Цялата общественост не допускала протестантите на урежданите чес­твания, провеждани в читалище „Св. Седмочисленици“. А през 1876 г. за про­тиводействие и с цел да се спре нап­редъка на мисионерското дело на евангелския колеж било организира­но Самоковското православно богос­ловско училище.

1870 Стефан Томов, главен учител от новооткритото училище в Ямболския квартал Каргуна и възпитаник на Rob­ert-College, по подозрения в симпатизанство на евангелизма и след доно­си от името на Ямболската община, бил заставен да прекрати учителс­ката си дейност. На негово място назначили архимандрит Мелетий Зог­рафски. През 1871 г. подобна участ сполетяла и Никола Бояджиев, който учителствувал в Радовиш (Македо­ния). Въпреки учителските му успехи, както проповядването и участието му в служението на православната църква и хора към нея, бил принуден да напусне Радовиш. Анти-евангелската пропаганда стигнала дори до охулването на такива хора като па­зарджишкия учител Йордан Ненов (1825-1902) и лекаря на Руското посол­ство в Цариград д-р Васил Караконовски (1840-1905), които изобщо не били евангелисти.

1870 Протестантът Иван Тонджов се заселва в Банско. През 1871 бил ръко­положен за пастор и за осем години работа повярвали 32 семейства. Све­дения за дейността на Евангелската църква в Банско намираме в събрани­те съчинения П.Яворов, в том втори, „Гоце Делчев“ в главата „С Гоце“ е записано: „Следния ден ние почнахме работа и при нас идеха пъстра вър­волица хора. Тук биеше на очи разли­ката между протестанти и правос­лавни. Евангелистката пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. Банско има 4-5000 жители с го­ляма част протестанти. Пред вид последните аз бих го кръстил град; гледайки праволаславните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по дома­шен живот, и по външни обноски. Ня­ма между тях неграмотни, като поч­нете от старите, като включите и жените. Любознателността им от­давна е прескочила кориците на Биб­лията. Те четат всичко и всяка къща има по няколко книги – „позволени“ на полицата и „непозволени“ из кътища­та. Православният обаче е останал селянин като баща си и деда си. Най-често той още смята на рабош, пази рогозката навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито по Великден даже. Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа изоб­що.“

1870 Със султански ферман от 27 фев­руари 1870 г. се учредява Българска ек­зархия.

1871 В град Стара Загора е проведен първият годишен събор на Европейс­ката турска мисия

1871 Издадена е Библията на говорим български език. Българските книжов­ници Петко Славейков, Марин Дринов и К.Фотинов със съдействието на ми­сионерите Алайс Рикс, д-р Алберт Лонг превеждат и издават Библията. Същият превод на Библията е преиз­даден през 1874 г. и 1891 г. През 1923 излиза ново издание на Библията, ре­визирано от мисионера п-р Робърт Томсън.

https://chitanka.info/book/10395-vlijanieto-na-protestantskite-misioneri
Влиянието на протестантските мисионери за духовното и политическото освобождение на българския народ (Научна конференция)

1872 Организирана втората самосто­ятелна Евангелска община в с.Мерич­лери, Чирпанско. Същата година те построяват църква, за което съдейс­твали мисионерите Дж. Хаус и Л. Бонд Постепенно общият им брой достиг­нал до 200 български семейства. По време на Великденското богослуже­ние през 1874г., разярени православ­ни „обстрелвали“ с камъни евангелс­ката църква, а след това я сринали със земята. Последвал съд и затвор за 12 души. Скоро след това еванге­листите издигат втора, по-предста­вителна, сграда.

1872 На свикан за целта събор (16.IX.1872) от Цариградската пат­риаршия, съборът провъзгласил Бъл­гарската православна църква за схизматична, т.е отлъчена, анатемосана. В акта за обявяване на схизмата се казвало, че се обявяват за схизматици и отчуждени от Правос­лавната църква не само българските архиереи, свещеници и дякони, но и всички, които имат с тях сношение или приемат свещенодействието и благословението им за канонично и действително.

1874 Открита е евангелска мисионер­ска централа в Битоля (Манастир) под ръководството на Е. Джени. Про­поведниците от централата предпириели пътувания през Велес, Прилеп, Паланка, Куманово, Враня и Кукуш.

1878 в Битоля е открито деви­ческо училище с първа учителка Ма­рийка Райчева от Сливен, която по­ложила големи усилия за неговото из­дигане и първокласен учебен статут. Много девойки получили безплатно възпитание и грамотност.

1876 Излиза първият Български вест­ник „Зорница“, под редакцията на евангелския мисионер Теодор Байнгтон (1876-1885)

1876 Избухва Априлското въстание. Мисионерът Я. Кларк е бил първият чуж­денец, който след потушаването на въстанието е посетил Батак заедно с Никола Бояджиев от Панагюрище. Поразени от видените зверства те взели в куфарите си няколко отря­зани глави на деца и жени и ги отнес­ли в Пловдив като доказателство за извършените зверства. Със съдейс­твието на д-р Лонг е съставена меж­дународна комисия за установяване на извършените зверства от пороби­телите. В комисията по настояване на д-р Лонг е включен евангелистът Петър Димитров – помощник главен редактор на в „Зорница“, който се оказва много полезен при събирането на сведенията. До началото на 1877г. протестантските мисионери упот­ребили 100 000 долара и подпомогна­ли около 45 000 български страдалци, засегнати от зверствата на щурци­те.

1876 Повярвал е Йончо Хинков и заедно с Трайчо Порецов и Христо Фисинов об­разували „Ерусалимската горница“, преселва се от София близо до Пле­вен. През 1920 до него достига веста за „Кръщението със Святия Дух“. Първите кръстени със Святия Дух са Георги Комитски, Йончо Хинков. Пет­ко Петров, Вангел Робев, Васил Цачев и Стоян Тинчев.

1881 Открити са библейски училища в Самоков, Ловеч, Свищов и София.

1911 Почива Стоил Финджиков дейст­вителният прототип на „Боримечка­та“ от „Под игото“ на Ив. Вазов. Спо­ред Димитър Т. Страшимиров (1868-1939) в „История на ап­рилското въстание“, евангелистът Финджиков, който е бил зачислен в че­тата на П. Волов на Оборище произ­нася молитва. Бенковски нарежда: „Нека протестантинът да произне­се молитва“.

1914 Пристигат първите в България адвентни мисионери.

1920 Петдесятните мисионери от рус­ки произход Иван Воронаев и Дионисий Заплишний (1888-1935), на път за Русия, изчаквайки в гр. Бургас за да получат визи, развиват активна проповедническа дейност и поставят на­чалото на първите в България общес­тва на кръстени със Святия Дух.

1924 Извършен е Православен превод на Библията на български език.

1925 Евангелският колеж от Самоков се премества в с. Симеоново до Со­фия.

1926 П-р Николай Николов(1900-1960); след като завършил библейски колеж в Америка се завъръща и извършва ог­ромна организаторска работа за ор­ганизирането на СЕПЦ; участва при организирането на Библейския инс­титут в Данцинг (Гданск) и е негов директор в периода 1935-1938 г.; след 1939 г. окончателно заминава за Аме­рика; защитава титлата „Доктор по Богословие“ и изнася лекции в Спрингфилд.

1927 Евангелският американски миси­онер Е. Хаскел открива в Пордим, Пле­венско „Селскостопански универси­тет“.

1928 От 28 до 31 март е учреден Съюз на Евангелските Петдесятни цър­кви с първи председател п-р Николай Николов. Извън Съюза остават об­щества на кръстени със Святия Дух, които по-късно дават началото на Божия Църква.

1949 Проведен е съдебният процес про­тив 12 евангелски пастири, обвинени в „държавно предателство и шпи­онаж в полза на Запада“.

1950 Св. Синод на православната цър­ква изработва нов Устав на Българс­ката православна църква, който бил утвърден от правителството през 1950г. и влязъл в сила оттогава. Спо­ред този устав православната църк­ва в България възстановява патриар­шеското си достойнство, което престанало да съществува през 1393г., когато българската столица Търново паднала под турска власт и когато последният български патри­арх Евтимий бил заточен в „Македо­ния“, т е. в Тракия, където завършил живота си в началото на XV в.