Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов

Мария Тодорова

„Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи.

След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 а. се настанил като мисионер в СвищовД. Ц. Чалис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска“, сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от двегодишен курс.

За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори.

От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. Църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят“. От 1892г. протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката Евангелска Църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.

Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, гдето постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември, същата година, той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата, в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години.

В началото на 1879 г. Д-р Ст Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска Църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г, и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война, в главната квартира, в служба на военното дело. Д-р Ст. Томов и като учител, и като протестантски пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани.“

Ганчев, Стефан протойерей. Евангелската методистка мисия и

протестантското училище в Свищов.

-В: Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74.

Понеже д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговия живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас [Забележка на съставителя: 1). По препоръка на пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов, ученикът Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, щата Джърси, САЩ. 2). През 1924 г. в сп. Християнски свят, Г, 28, бр. 5 (V.1924), с. 52-53 и бр. 6-7 (VI-VII.1924), с. 65-67, д-р Стефан Томов публикува срещу Петър Дънов статията „Теософия и дъновизъм“ – в 2 части. Виж Раздел IV, точка 1.З.А. 3). Бележките ми по публикацията виж в Раздел IV, точка 1.3.Б.]

Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя, това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница“ от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите)“. По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя.

Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя Андрей Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник, какво представляват съборите на Бялото Братство, Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици не седна и не описа как се провеждат съборите на Бялото Братство. А небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на с. 26 от споменатата брошура.

„Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му Но няма да се спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте музапрещава! Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас“.“

Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестнати. Както знаете, Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Тази едноетажна къща бе къща-близнак, като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров.

Майката на Георги Димитров – Баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева, ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите.

През 1933 г. след подпалването на Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и евангелистите- протестанти от САЩ, понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка по линия и по линия на евангелистите търси защити за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското Библейско Дружество, която се разпространява от евангелистите-протестанти.

След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева, заминават за Москва и там с баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин.

Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл, където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка, то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати.

Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас, и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следния случай.

Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина, в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и полека-лека се прекрачва през една капандура и преминава общия таван.

По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана, Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът“. Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка, и да я изведе от входа, което тя точно това направи.

Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействуваха в различните години на тяхната нелегална борба. Ето ви един пример за съжителство на протестанти с Учителя и с неговите последователи.