Евангелието във всички земи (Част 6)

д-р Теол. Доний К. Донев

В остатъка на 1892 и през 1893 г., България присъства в периодичните публикации на Методистката църква само с няколко отметки във финансовите доклади, както следва:

• „Приходи от 1 ноември 1891 до 31 октомври 1892” показва, че от Българската конференция са приети общо $300 (стр. 577).
• „Разходи от 1 ноември 1891 до 31 октомври 1892” регистрира, че за България са изразходени общо $19,178.74 (стр. 578).
• Женското чуждестранно мисионерско дружество преставя бюджет за България от общо $5025 (стр. 583).
• „Мисионерски разходи за 1893” отчита финанси отделени за закупуването на собственост за двете методистки църкви в Ловеч и Велико Търново в списък под точка

„9. България

За делото: $18,750

За собственост: Търновска църква и Ловешка църква: $2,188

Общо за България: $20,888” (стр. 593).

Особен интерес представлява последният доклад, който цитира разходи за работа в България над $20 000, както и закупуване на собсвености за две църкви – тези във Велико Търново и Ловеч. Следователно към 1893 е явно, че българска методистка църква в Търново не само има, но и тя расте и се развива и има нужда от собствена сграда. Това, което липсва в методистките доклади разгледани до момента, е точното време на основаването на тази църква. Както вече бе подробно разгледано в настоящата поредица, в редовните методистки публикации в периода 1880-1890 липсва информация за започването на методистка църква във Велико Търново. Тъй като основаването на тази църква не е споменато и в докладите от началото на XX в., такова „мълчание” може да бъде разтълкувано само от факта, че такава църква в Търново вече съществата и функционира. Единствената дата, която малко или много напомня за църковно учредяване е 1859 г. или не много по-късно от нея, когато д-р Албърт Лонг започва редовни богослужения на български език във Велико Търново по покана на местните градски първенци.

Това е единственото обяснение потвърдено от следващите факти, след като учредяването на методистка мисия в България е обявено официално още през 1853 г. и отбелязано дори в баптистките периодически издания (вж. Missionary Magazine за 1853 г., XXXIII, стр. 147). На 3 ноември 1854 г. като секретар на конгрешанската мисионерската станция на Американски борд в Цариград, д-р Ригс пише до секретаря на мисионерското дружество на Методистката епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, в което препоръчва дружеството да започне работа в България (според спомените на пастир Стефан Томов). Управителният съвет на борда на методистките мисии приема такова решение през февруари 1855 г. и отделя $3000 за мисия в България. Д-р Хамлин също пише за това решение в Evangelical Christendom от 1 април 1857г., а Американската годишна енциклопедия за 1860 г. споменава методистката работата в Търново, определяща я като водеща в сравнение с мисионерски станции в Шумен и Тулча.

През 1857 г. Притимън и Лонг пристигат в Цариград, където се срещат с епископ Блис, също мисионер на Американския борд, който ги придружава в пътуването им с параход до Варна и в посещението им в Русе и Шумен. Решението за установяване в Шумен се дължи на населението от 40,000 души, съставено главно от гарнизона на турската армия в града, докато българското население е само около 8000 души. На 12 ноември 1858 г. в България пристига и  мисионерът Флокен. Тъй като знае руски и немски, той оставя семейството си в Одеса и се премества в Тулча, за да работи с руски молокани, които имат молитвен дом в града.

Повече от явно е, че в началото на евангелското дело в Българя, стратегията на мисионерите е да работят с вече съществуващи църковни общества. След разделянето на мисионерската работа между методисти и конгрешани и неосъществяването на проекта за българска национална протестантска църква, неминуемо се достига до нуждата за основаване на нови църкви от протестантски тип. Това съвсем не означава, че български евангелски общества вече не са съществували и действали като църкви дори без официално учредяване или регистрация – модел, който остава близък до българския евангелизъм и до днес.

Ето няколко примера на нови общества, чиято поява зачестява особено след широкото разпространяване на новобългарския превод на Новия Завет. Около 1860 г. първият български евангелист Гавраил Илиев, води редовни богослужения в дома си в Свищов с 15 новоповярвали, които прерастват в църковно общество въпреки зачестилите гонения в града. Организираната около 1870 г. църква в Тулча има 2 класа с двама учители и 3 църковни настоятели и 17 члена. Подобно е състоянието на църквата в Свищов, която има 14 члена. Издадени са „общите правила, катехизис No. 2, общите правила и части от служебника, около 90 духовни песни, кратка църковна история”. Около този период са организирани и първите конгрешански църкви в София, Банско, Меричлери и Ямбол.

Ето защо тезата, че работата на д-р Лонг в Търново за създаването на евангелско общество е безуспешна е недоказуема, предвид редовните му проповеди и молитвените събрания, които той организира в периода 1859-1861 г. по покана на първенците на града. Тази теза идва главно от студиата на Маньо Стоянов, който в зенита на комунистическата ера, тълкувайки погрешно писмата на д-р Лонг пазени в архива на Народната библиотека, твърди, че „най-после и Лонг се убедил, че работата му е безуспешна”. Това което всъщност се случва е, че субсидиите за мисионерска работа в България прогресивно намаляват след като само в периода 1860-1864 са Методистка конференция е похарчила $31 535 за България (Вж. Journal of the General Conference, 1864 г., стр. 226). Вместо да пътува за Америка и да помогне в събирането на средства, д-р Лонг остава като преподавател в Цариград, съсредоточавайки усилията си върху издаването на български превод на Библията (Вж. The Christian World, 1863, стр. 311) и заедно с Илаяс Ригс, на месечното списание „Зорница”. Но работата му в Търново съвсем не остава без резултат.

Години по-късно в своите спомени, методисткият пастор Стефан Томов ще пише за тези събития, разказвайки от спомените на очевидците, между които и Гавраил Илиев. В записките си пастор Томов цитира и официалната история Мисии и Мисионерски общества на Методистката епископална църква, публикувана през 1879 г. от Дж. М. Рейд. Ето какво пишат Рейд и Стефан Томов:

„На 24 декември 1859 г. д-р Лонг почнал да държи редовни събрания на български в къщата, която държал под наем. Около 15 души присъствали на първото събрание. На следния неделен ден присъствували 22 души. Скоро почнали да се чуват роптания и заплашвания и опасно било да не би да уплашат редовните посетители и да престанат да посещават събранията на д-р Лонг …. Обаче въпреки туй, числото на посетителите на евангелските събрания постоянно се увеличавало и се чувствало нужда да се търси по-широко място за тези събрания”.

Явно работата на д-р Лонг съвсем не е безрезултатна. Двете крайности, с които се спекулира в тази история, а именно, че методистка църква в Търново просто няма през 1859-1861 или, че това е петдесятна църква „Филаделфия”, чието начало „започва в далечната 1859 г. на Рождество Христово, като е положено от американския мисионер д-р Албърт Лонг, заедно с група новопокръстени евангелски християни” (Вж. сп. Благовестител, бр. 1, 2008г., стр. 15), са еквивалентно недоказуеми.  Това, което фактите говорят, потвърдени от методистките периодически издания, официалната история на методистка мисия и свидетелството на методисткия пастор Стефан Томов е, че д-р Лонг започва редовни богослужения в Търново на Рождество 1859 г. с успява да даде начало на методистка църква в града. А това събитие носи по-ранна дата от всяко друго документирано до момента основаване на евангелска църква в България.