Евангелието във всички земи (Част 3): Мъртва църква

България в периодичното издание на Методистката църква
д-р Теол. Доний К. Донев

„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, 1892, стр. 8

Броят съдържа статия на Преп. Д-р Джордж Дейвис, озаглавена „Мъртва църква”. Самото заглавие на статията, а и нейното съдържание са изненадващи, тъй като се отнасят за православна църква и нейното влияние в България. Статии от този род са твърде редки, но както самият тезис обяснява: „Ако „тялото без духа е мъртво”, то заглавието, което се отнася до православната църква в България не е несъстоятелно”.

Статията продължава с кратко споменаване на мисията на Кирил и Методий и Златния век на българската книжовност, „загасен” от турските нашествия. Споменато е и изгарянето на славянски книги от гръцките свещеници през 1776 г., както и факта, че дори след периода на народно възраждане и национално освобождение, православното свещеничество не осъзнава нуждата от образователен ценз: „В присъствието на образовани протестантски служители, български свещеници и дори епископи, признават липсата на образование между тях, но не се поправят”.

Д-р Дейвис цитира писмо, получено в централната станция на методистката мисия в Свищов, с което православните свещеници в града обявяват отварянето на своя библиотека с „български и руски книги”. Писмото прокламира нуждата от подобни общества и библиотеки като „най-добрия начин за противопоставяне на протестантската пропаганда чрез образовани свещеници”.

В отговор на това Д-р Дейвис съобщава, че ще предостави на поп Милан (единственият им лично познат свещеник) издания на „Методистките дисциплини”, „Животът на Джон Уесли”, „Животът на Христос” от Сталкър, „Най-великото нещо на света” и някои други книги. С това той включва и критично описание на състоянието и службата на православния свещеник: „На територията на българската мисия на методистката епископална църква има между 1500 и 2000 свещеници на гръцката църква. Те са всички пристрастени тютюнджии, почти всички винопийци а много от тях и крайно неморални. Тъй като на вдовците между тях не е позволено да се оженят отново, те често намират някой, който изпълнява двойната роля на домакиня и любовница. Тези мъже не се опитват да проповядват, а и да биха опитали не биха могли. Резултата от службата им е повторение на литургии и припяване на вечерни.”

Д-р Дейвис завършва писмото си със следните пророчески думи: „Не може да има грешка в това, че една огромна промяна бавно идва върху българския манталитет. Докато националната Църква е мъртва, може да се двоумят дали да я погребат, но един народ – толкова жив и амбициозен и като цяло толкова почтен, няма да чака още дълго време, за да приеме Църква, чийто Бог е Господ и чиято най-голяма радост е спасението на човечеството. (Свищов, България)”