Евангелието във всички земи (Част 1)

България в периодичното издание на Методистката църква
д-р Теол. Доний К. Донев

В края на 19 век Методистката църква в Америка издава годишник под наименованието: „Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”). В него многократно се споменава България. Тези документи са изключително интересни и биха могли да се окажат решаващи при историческия спор дали първата евангелска църква, основана в България е не конгрешанската църква в Банско, а методистката църква в град Шумен. Ето защо е наложащо по-значимите от тях да бъдат включени в настоящата поредица. Публикуват се на български език за първи път.

„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, том 3, Януари – Юни 1881, стр. 180-181

„Американският борд поддържаше и малка мисия в Гърция от 1829 до 1969 г. Станцията в Константинопол бе открита през 1881. Настоящата мисия се разраства от западните покрайнини на Българя (южно от Балканите) до границата с Персия и от Черно море до Оронтес и Алепо”.

Текстът продължава с годишния бюджет на мисията от $150,000 и на Девическото училище в Константинопол, издателството Библейски дом и работата на Роберт Колеж. По-важното, което е нужно да се отбележи тук, е факта, че изданието обособява работата на методистката мисия „южно от Балкана ”, а не в северна България, където традиционно се основават български методистки църкви.

Следващите броеве от 1882 до 1886 г. имат само няколко споменавания на България. По-важно за периода е присъствието на българския проповедник Миндо Г. Вълчев, който учи в методисткия университет в Пенсилвания, където е завършил и д-р Албърт Лонг, след което прави магистратура в Принстън и докторат в щатския университет на Ню Йорк. Той е приет с условие в Питсбъргската Методистка Епископална конференция през 1887. През 1893 членството му е прехвърлено обратно в България, където се завръща като мисионер и където остава следващите пет години преди да се завърне отново в Ню Йорк. През 1900 г. членството му в Методистката конференция е прекратено и Миндо Вълчев преминава към презвитерианската църква.

„Евангелието във всички земи” („The Gospel in All Lands”)
Ню Йорк, Януари 1889, стр. 77

При преминаването на методистката мисия в България под ръководството на д-р Малалиу е публикуван пълен списък с имената на мисионерите и проповедниците, свързани с работата в България. Сред тях са:

„Български проповедници – Стефан Томов, Дж. И. Икономов, Габриел Илиев, Стефан Гечов.

Под условие: Петър Тичев, Петер Васильов, Иван Тодоров, Миндо Г. Вълчев, Банчо Тодоров, Иван Димитров.

Местни проповедници: К. Г. Палимидов, Йордаки Цветков.

Литературен и богословски институт: директор Дж. С. Лад; преподаватели Дж. И. Икономо, М. Г. Вълчев, Г. В, Попов.

Лофча [Ловеч] Девическо училище ….
Асистент преподаватели: Добра Куманова, Анка Цветкова

Начални учителки: Мери [Мария] Тергьова, Никла Малчева, Вълчана Папагова

Библейски учителки: …. Тодора Тодорова, Цика Димитрова

Книгоразпространители: Петка И. Стойчев, Тодор А. Николов, Спас Димитров.”

Списъкът с работниците и служителите на мисията в България включва и мисионерите Дж. С. и Роса Д. Лад. Семейство Лад ще осинови едно българско момиче на име Ана, което ще доведат и възпитат в Америка. През 1900 г. Ана Лад се омъжва за Франк Бартълмън, който само няколко години по-късно ще стане историкът на Петдесятното съживление на улица „Азуза” в Лос Анджелис.

След списъка следва лично послание от новия отговорник за мисията, д-р Малалиу, който бивайки в Ню Орлеанс, търси да изпрати мисионер в България за ръководител на мисионерската станция. Изискванията са да е завършил методистки колеж и методистко богословско училище, не по-възрастен от 35 г., енергичен и млад с владеене на немски, френски и умение да учи нови езици, с такт и умения в бизнеса. Изискванията включват да е добър проповедник и да е преживял и изповядал лично спасение.

Следващата страница от броя (стр. 78) съдържа свидетелството на книгоразпространителя Банчо Тодоров от Орхание [Ботевград], описано от преп. Д. С. Челис. Банчо описва четиридневното си пътуване до 13 села и срещата си с трима свещеници, между които и протосингела на Ловеч, по време на която му е нанесен жесток побой. Банчо заключва своя разказ с думите: „Успехът в разпространение на Словото – без да споменавам религиозните разговори които имах – ясно показват, че навсякъде има хора, гладни за Словото.”

Д-р Челис завършва статията си със съобщение, че на 28 декември е получил писмо от Банчо Тодоров, в което се казва: „Бях приет добре навсякъде и продадох книги във всяко село. Някои учители купиха Библии и позволиха на учениците си да купят книги. Свещениците ми благодариха за това, че съм им донесъл Писанията толкова евтино. Училищният инспектор във Враца ми каза: „Вместо да се противя на твоите посещения по селата, аз съм благодарен, че го правиш, за да просвещаваш селяните като им даваш добри книги”.