Евангелието във всички земи (1893 г.) Част 7

Д-р теол. Доний К. Донев

„България: Работата в България бе започната през 1857 г., когато Уесли Притиман и Албърт С. Лонг са изпратени като наши мисионери в тази страна. Била е подложена на повече трудности, отколкото която и да е друга наша мисия, бивайки почти унищожена от войни, оставена без постоянен мисионер, изоставена, препълнена, разрушена и построена наново. В края на десетте години нито един член не бе докладван, въпреки че преди четирима руснака бяха нейни членове в края на второто десетилетие. 1877 г. – 44 са докладвани, а в края на третото десетилетие 1877 г. [sic] – 112, и миналата година – 182” (Евангелието във всички земи. 1893, с. 519).

Няколко факта са важни в този изненадващ и все пак твърде окуражителен доклад на мисионерите на Методистката мисия в България.

1.Последната година, записана в доклада, би трябвало да е 1887 г., което е третото десетилетие на работата на мисията и последното цяло десетилетие преди настоящия доклад, издаден през 1893 г. Грешката е най-вероятно печатна, което е явно от предната посочена дата, описана също като 1877 г.

2.Утрояването на членската маса след Освобождението на България показва, че работата под робство е трудна и непостоянна. Мисията е разрушавана, изоставяна и въпреки че е успешна в първите години на служението си сред българите, не успява да задържи постоянна членска маса.

3.Вероятно това е и причината, поради която мисията не записва членове в края на първото десетилетие от работата си, въпреки че, както се вижда от самия доклад, такива е имало. Това означава, че въпреки мнозинството българи, руснаци и други народности, които посещават редовно богослуженията и класовете, организирани от мисията, те не са отчитани като нейни членове до пълноценното завършване на религиозните класове и обучения, които тя предлага. Подобна е ситуацията и с множеството български и славянски методистки мисии в Северна Америка в началото на 20. век, които, въпреки че обгрижват стотици и дори хиляди имигранти, отчитат само няколко от тях като редовни членове.

4.Следващото важно наблюдение в доклада на Методистката мисия е факта, че по правило членове се приемат от Методистката църква, а не от мисията, която се явява център и станция за мисионерските пътувания. Или, казано с други думи, самата мисия не отчита наличието на членска маса, защото те принадлежат към църквата.

Случаят с България обаче е много по-различен, защото Методистката мисия в Търново се явява повече от мисионерска станция. Тя е действащо общество от вярващи, което проповядва, обучава и приема членове според доктрините и практиката на Методистката църква.
Естественото заключение от изложените факти е, че пълноправните членове, редовните посетители или съмишлениците, описани в докладите на Методистката мисия, принадлежат към динамична църква от мисионерски тип. Тя служи едновременно като станция за действащите мисионери и като локална църква с редовни посетители от населението на града. В това число влизат и декларираните в доклада руски говорещи членове, вероятно трансфер от работата на другия методистки мисионер – Флокен в Тулча.

Именно тук трябва да се обобщи въпросът, какво трябва да се разбира под израза „членство“ в докладите на Методистката мисия от 19. век. В тази дискусия трябва да се помни, че самият Джон Уесли конституира членство в методистка църква на основание на тайнството водно кръщение, отхвърляйки конформацията, както е практикувано от Католическата и Англиканска църква. С течение на времето обаче този изчистен модел на приемане е усложнен. Методистката църква влиза в почти вековен спор относно кръщението и приемането на деца и възрастни в църквата. В процеса на дискусия през 1816 г. думата църква е изключена и заменена с думата общество (society – дружество). Включена е обратно през 1836 г., за да идентифицира термина членство с приемането на водно кръщение. През 1874–1877 г. се въвеждат отново няколко нива на обучение преди пълно приемане: 1. водно кръщение, 2. изпитателен срок, и 3. пълно членство. Дилемата за членството е допълнително обременена от партньорството с Конгрешанския мисионерски борд по мисионерското поле. Така например през 1881 г. мисията в Чефо, Китай, приема в Методистката църква 230 нови членове само на основание на „изповед на вяра“. Спорът е отново подновен през 1885–1888 г. по отношение на деца, приели водното кръщение, а крайното разрешение идва едва през 1908 г.

Добре известен е случаят от Генералната конференция през 1864 г., когато при дискутиране на дилемата за приемане в членство към новоизбрания епископ Д. У. Кларк е отправена репликата: „Вие сте още в изпитателен срок, докторе…“ Самият модератор на събранието е гласуван в най-високия ръководен пост на деноминацията, имайки само водно кръщение. Водното кръщение е изискването и за трансфера на членове от други деноминации, без да преминават шестмесечен изпитателен период, както следва: „Ако член в добро положение в която и да е друга ортодоксална църква желае да се обедини с нас, такъв чрез даване задоволителен отговор на обикновените запитвания да бъде веднага приет в пълно членство“ (Дисциплини на Методистката църква. 1869, с. 37).

Именно в този контекст работят методисткият мисионер д-р Лонг и помощниците му. За него е важно, че според Дисциплини на Методистката църква православните българи могат да се приемат като пълноправни членове, без да е нужно да минават през процеси на обучение. Но как да бъдат отчетени в мисионерските доклади в контекста на мисия, към които самите българи едва ли чувстват самопринадлежност?

С тези и много други административни трудности се сблъскват първите мисионери в България. Самото присъствие на тези дилеми обаче недвусмислено показват, че започнатото във Велико Търново не е просто мисионерска станция, каквато вече има в близкия Шумен и която работи без подобни проблеми. Това е явно и от факта, че в самото начало служението в старопрестолния град започва като редовни богослужения сред българите, определяйки своята крайна цел като нова методистка църква. Това обяснява и защо работата, започната във Велико Търново през 1859 г., никога не е описана по начина, по който днес разбираме понятията църква и членство. Въпреки че според самите мисионери новата общност съвсем явно и активно работи, стремейки се да увеличи членската маса, отслужвайки редовни богослужения с църковни тайнства, развиващи образователна и публицистична дейност и заемащи водеща роля в обществения живот на градовете, които достига със служението си.