Джордж Уошбърн

Д-р Джордж Уошбърн – един нетрадиционен поглед към неговата личност
ДАНИЕЛА БЕЛИЧОВСКА

Вероятно повечето от нас знаем кой е Джордж Уошбърн – един от преподавателите в Робърт колеж и негов дългогодишен ректор. Мисионер, за когото България не е била просто мисионерско поле, а истинска кауза. Неговата роля при Съединението през 1885г., според проф. Пантев, е ключова, тъй като Уошбърн участва в дипломатическата подготовка и в защитата след това на делото на Съединението. Определен е като „мъж на точното място и за точното време“. Това, което малко се знае обаче за него, е отношението му към Русия – далновидността и прозорливостта на Уошбърн относно истинските желания на тази държава, или нейни „ламтежи“ към Цариград  (както той ги нарича ), улавяйки сполучливо истината относно намеренията на „освободителката“ ни.

Предупрежденията му по-късно  към Драган Цанков относно опасността от Русия били посрещнати с думите на Цанков: „ние не можем да сме самостоятелни и трябва да правим това, което русите искат“.

Е, май сме се нагледали на подобни държавници, май доста сме слушали думи от този род. Така че това не е рядкост. Рядко срещани  в този случай са личности като д-р Уошбърн, Стамболов, Захари Стоянов, хора, платили висока цена, за да ни кажат истината.

Текстът, който публикувам тук, е извадка от неговата реч, произнесена през 1891г. в един американски университет, с която реч по думите на  някои автори Уошбърн е начертал „вледеняваща картина“ за руските интереси.

Ето думите му:

„Източният въпрос се състои в това кой ще заеме мястото на Турция, особено Европейска Турция? Ще задържи ли Турция своите владения в Европа, или те ще преминат в други ръце? Това, което прави този въпрос толкова сериозен, е икономическата важност на Цариград. Най-много от „Източния въпрос“ се вълнува днес Русия. Тази държава винаги се е стремяла да разшири своите владения на юг, за което е и воювала с Турция, нищо, че претенциите  ѝ са били, че воюва, за да избави християнските племена от турско  владичество. Тези свои планове тя и сама започва вече да не крие след последните войни. При последната руско-турска война някои руски военоначалници са казвали на българите: „Мислите ли, че ние дойдохме тук да се бием заради вашите черни очи? Не, ние дойдохме тук, за да си проправим път към Цариград. Ако ще се противите на това, тежко ви!“ Това е причината, поради която те гледаха и да устроят добра войска в България. Отношението на руското правителство към България оттогава насам напълно оправдава тези думи.

Ламтежите на Русия са да заеме добро разположение в България,  което е необходимо условие за превземането на Цариград; а след това завладяването на целия Балкански полуостров не е толкова мъчно нещо. Но работата не свършва до тук, Румъния ще трябва да стане руско владение, за Русия е невъзможно да завладее Балканския полуостров, без да е превзела Румъния. ….

И какво ще видим след всичко това, ще видим Русия с всичката ѝ ретроградност, с всичката ѝ…, както си я знаем, че  е. Ще я видим господарка и завоевателка на цивилизована Европа.Тези са стремежите на Русия и заради това са вълненията…. Тя е забола очите си в Европа, защото знае, че в Европа има събудени и цивилизовани народи.

Сега въпросът е защо Русия не реализира стремежите си досега, прекият отговор е, защото не ѝ се позволява. Нейните планове са да завладее България, без нея тя не би могла да мръдне и крачка напред. А да има в ръцете си България, означава най-малкото, че ще има и географските условия да превземе Цариград. Жизненоважен е днес въпросът за независимостта на България от Русия.

Първите, които противостоят на тези руски стремежи, са българите, които се борят за независимостта си. Българите са твърде интересен народ и основна народност на Балканския полуостров.  По-рано те изпитваха най-гореща любов и тясна привързаност към Русия като към тяхна „благодетелка“. Но откакто прозряха истинските ѝ намерения, те се заеха да бранят своята независимост от нея. Българите са един доброхарактерен, трудолюбив и събуден народ, които осъзнават своето собствено достойнство като хора, следователно те не биха могли да търпят руски контрол върху себе си. Дванайсетгодишният независим живот на българите може да бъде похвален.

Истината обаче е, че през това време някои от управляващите в България са предприемали  действия срещу своя народ, но донякъде те са извинени. Никой не е безгрешен. (Никой не е изпълнил 10-те заповеди).

Самата Русия се дразни от този стремеж на българите към независимост от нея и затова досега е направила всичко, каквото е могла, за разсипването на България. Например детронирането на княз Александър и др…. Някои руски вестници бълват  всякакъв вид клевети за България, в които клевети са намесили и Робърт колеж. Че Робърт колеж възпитава в русофобство и д-р Уошбърн прокарва английска политика тук, като получава за това и добри пари, бръкнал съм бил в тлъстите английски джобове…

Както и да е, аз съм убеден, че българите храбро ще се бият за свободата си, както направиха с насъсканите от Русия сърби, в разстояние на една седмица ги направиха да изчезнат като дим пред тях. Бяха пред самия Белград, и оттам ги спряха само дипломатически ходове от по-високо ниво.  Обаче не ще и дума, че пред едно по-силно действие от страна на Русия, българите ще бъдат безсилни.

Това, което държи Русия настрана засега, е, че при едно такова действие, тя ще срещне турска войска, италианска, германска, още австрийска…

Такива са работите около „Източния въпрос“… Всичко е съсредоточено във въпроса за независимостта на България от Русия. Беше време, когато центърът беше Цариград, сега  е България.“

 

Библиография

1. Андрей Пантев, „Робърт колеж“
2. В. „Свобода“ – април, 1891г.
3. Джеймс Кларк, кн. „Американците откриват българите“.
4. Иван Илчев, Пламен Митев, кн. „Докосвания до Америка“.