Две важни исторически събития

Откриването на новата сграда на методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви в България

Доний К. Донев

Две събития през последните седмици не бива да останат незабелязани за евангелската общност в България. Това са откриването на сградата на методистката църква във Велико Търново и честването на стогодишнината от създаването на Съюза на евангелските баптистки църкви. Въпреки различията в историческата хронология и деноминационна ориентация, двете събития водят своето начало от средата на XIX век, когато започва формирането на първите протестантски общества в България.

Съюза на евангелските баптистки църкви
Около 60те години на XIX век, Стефан Курдов, продавач на книги от Казанлък посещава Арменската евангелска църква в Цариград. Приемайки евангелската вяра там, той се завръща в родния си град където усърдното му проповядване довежда до организирането на първата евангелската общност в Казанлък около 1867 година. През 1875 г., когато църквата наброява 12 души с постоянен проповедник Никола Влаев. Именно тогава, тя е посетена от баптисткия книжар Херболт, който работи за Британското библейско общество от 1872 г. и пръв проповядва в Казанлък учението за кръщение чрез пълно потапяне.

Едва пет години по-късно, около 1880 г. баптистите на запад научават за това което се случва в България чрез немският вестник „Свидетел на истината” (Der Wahrheitszeuge). В него е публикувано писмото на Григор Думинков от Казанлък относно група конгрешански вярващи, които са приели баптистката доктрина. Тази статия е резултат от многократните опити на казанлъшките вярващи да поканят постоянен проповедник от немските баптистки общества разположени в северна България.В същата година, баптисткият проповедник Иван Г. Кергел пристига от Санкт Петербург в Русе, където научава за обществото в Казанлък. На 19 септември, той кръщава в река Тунджа край Казанлък петима вярващи, което слага начало на неговото служение с баптистите в града за следващите четири години. През 1887 г., ръководството на църквата, която вече има около 30 члена, е поето от пастор Васил Марчов завършил Баптистката семинария в Хамбург. През 1893 г. църквата има 65 члена, а пет години по късно под ръководството на руският пастор Харизменко е построена и църковната сграда.

Същевременно, баптистки църкви са сформирани в Лом под ръководството на Марчов и Клундт през 1895 г. и в София под ръководството на Васил Кисьов през 1899 г. В резултат на бързия растеж на баптистки общности в България, през 1908 г. в страната е сформиран Българският баптистки съюз под ръководството на пастор Павел Дойчев, който в Световния баптистки алианс с предложението България да стане център на алианса за югоизточна Европа.

Методистката църква във Велико Търново
Второто събитие, откриването на новата сграда на методистката църква във Велико Търново, води своето начало от Рождествените празници на 1859 година, когато американският мисионер в България, д-р Алберт Лонг, проповядва за първи път във Велико Търново. Хронологията около това събитие е важна, тъй като характеризира ранните опити на протестантски мисионери да се установят трайно по българските земи, вече не само като просветители, издатели на духовна литература и проповедници работещи в мисионерски станции, а като пастори и учители заели се с апостолската мисия да създават български протестантски църкви с активна евангелска дейност, ерудирани ръководители, членска маса и сграден фонд. Това историческо развитие съвсем не е спонтанна проява, а естествен резултат на стратегията за религиозното самоосъзнаване на българският народ, която започва с посещенията на У. Х. Пинкертон в българските земи в периода 1815-1819 г. и предложението му за превод на Библията на новобългарски език. Реализацията на този проект е продължена от мисионерите Лийвс (1819-1820 г.) и Бенджамин Баркър (1823-1826 г.), и е осъществен през 1840, когато е публикуван Новия Завет в превод на Неофит Рилски. Тази стъпка е само началото от мисионерската стратегия към България, която се реализира в следния хронологичен ред:

1857: В Шумен е основана методистка мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън, който наема къща и започва провеждането на редовни молитвени събрания.

1858: Чарлз Морз се установява в Oдрин и посещава България придружен от Гавраил Илиев, първият българин приел протестантската вяра.

1859: В Шумен пристигат още двама мисионери: Фредерик Флокън и Е. Уелнис

1859: В Пловдив се установяват Уилям Мериам и Джеймс Кларк.

1859: В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.

1859: Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново.

1860: Открито е първото протестантско училище на територията на България в Пловдив.

1860: Чарлз Морз се премества в София.

1862: Мериам е нападнат и убит от разбойници край Харманли и е заместен от мисионера Х. Хаскел.

1863: Основано е девическото училище в Стара Загора.

1864: Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.

1865: Мисионерът Байингтън посещава град Ямбол.

1865: Гавраил Илиев провежда редовни богослужения с 15 души в Свищов.

1867: Чарлз Морз премества в Стара Загора, а евангелското дело в София е продължено от Г. Поптодоров.

1867: Петър Мусевич, помолен от жителите на Банско, организира посещение на мисионера Чарлс Морз в града.

1869: Банско получава свой щатен протестантски проповедник.

1870: Чарлз Морз отразява молбата на вярващите в Ямбол за щатен проповедник.

1871: В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език.

1871: Евангелската църква в град Банско е учредена със събор.

1872: Открит е евангелски молитвен дом в Меричлери.

1872: В 20 градове и села около 100 човека са новородени, 70 от тях са участвали Господна трапеза, църквите имат около 200 члена и 10 млади проповедника.

1874: Учредена е Конгрешанската църква в Ямбол.

1875: Църквата в Казанлък преминава към баптистите.

За тези първи мисионерски опити пише противникът на протестантизма Никола Бацаров: „Когато дойдох в Шумен, заварих, че в града имаше двама протестантски мисионери, именно Бретман [бел. ред. Притимън] и Лонг …. проповедници на Христовото евангелие …. Тий [sic] бяха взели под наем една особна къща, която имаха наместо църква, в която си правеха богослужението …. Службата им се свършваше с няколко песни и словословия църковни и с проповедание на евангелието Христово.” Дали проповедите на Претимън в Шумен и Лонг във Велико Търново могат да се характеризират като църковни служби или не няма никакво съмнение, щом дори противниците на евангелското дело в България ги определят като такива. По-важното е, че историята трябва да бъде разказвана такава каквато е, защото, онези които забравят историята са обречени да я повтарят. Откриването на новата сграда на методистката църква във Велико Търново е част от тази история. А тя не може да бъде забравена и отделена от първата мисионерска проповед на д-р Лонг в града преди 150 години.