Най-силния тласък за съвременните петдесятни движения се появява на първия ден от XX век – 1 януари 1901 г. Тогава Святият Дух се излива с голяма сила сред една малка група християни в Съединените щати – в град Топека, Канзас. Проповедник на тези хора е Чарлз Парам.
Чарлз Парам се ражда през 1873 г. в Мускатайн, Айова. Майка му умира когато Чарлз е на 12 години. Той се обръща към Христа още 13-годишен на едно събиране, водено от конгрешански проповедник. По-късно, вече 16-годишен, той ръководи неделно училище и християнски събирания. Работата си за Христа преследва с по-голяма енергия, отколкото училището. В един момент желанието му да учи медицина надделява и той изоставя духовната нива, за да се отдаде на учение. Но едно изцеление чрез молитва на деформиран крак го убеждава да се върне към проповядване. Още 19-годишен, Парам става проповедник в методистката църква в Еудора, Канзас. През следващите няколко години се отдава на проповедническа работа, като провежда събрания в много градове и села на Канзас.
По това време Чарлз среща Сара Тисълтуейт, вярваща девойка, посещаваща групи на квакери. Четири години по-късно тя става негова жена и вярна помощничка в трудовете за Христа до края на живота му. През 1897 г. се ражда първото им дете. След неговото изцеление Чарлз решава по-активно да проповядва изцеление чрез Духа. Изцеленията по време на неговите проповеди са толкова много, че служението му става известно и негови приятели от град Топека го поканват да дойде в техния град и да се моли за болните. Така през 1898 г. семейството се премества в Топека, където Парам, с помощта на своите приятели, основава дом за изцеление наречен “Ветил”. В дома те приемат хора, търсещи изцеление, търсят подслон за сирачета и работа за безработни. Понеже работата върви успешно, през 1900 г. основават библейско училище “Ветил”.
В края на декември 1900 г. Парам дава задача на учениците във “Ветил” да търсят в Библията “дали има знак за кръщението със Святия Дух, който да е толкова очевиден, че да не остава никакво съмнение за кръщението” (Parham, Sarah, Life of Charles F. Parham founder of the Apostolic Faith Movement, 1930, p. 58). На 31 декември се събират 40 ученика, които в присъствието на 75 гости разказват за изследванията си. Всички са изумени когато разбират, че са стигнали до един и същ извод: според Библията белегът за кръщение със Святия Дух е говоренето на езици.
След това вълнуващо откритие, всички – дори и децата – усещат присъствието на висша сила. Малко след 12 ч. на 1 януари 1901 г. – часове след раждането на новия 20-ти век – ученичката Агнес Озмън помолва Парам да положи ръце на нея. Тогава тя започва да се моли на език. Два дни по-късно много други хора, включително Чарлз Парам и неговото семейство, преживяват същата славна опитност. Новината за събитието бързо обикаля цяла Америка чрез вестниците. Започват молитвени събрания в Канзас сити и други градове на щата.
През лятото на 1901 г., без знанието на Парам, сградата на колежа е продадена и той се премества със семейството си в Канзас сити. Година по-късно Парам описва изливането на Святия Дух в Топека в първата своя книга “Глас, който вика в пустинята”.
Парам неуморно проповядва новото петдесятно послание. Голямо духовно съживление настъпва през 1904 г., когато се провеждат събрания в град Галена, Канзас. Всеки ден има по две събрания, на които стотици хора се обръщат към Бога и се кръщават със Святия Дух, а над хиляда са изцелени от разни болести. Вестниците разгласяват навсякъде вестта за изцеленията и “мощния Дух” на петдесятните събрания. Не по-малко вълнуващо е последвалото съживление в Бакстър Спрингс, за което през 1947 г. Франк Евърт пише в своята книга “Явлението на петдесятницата”: “На голямото събиране в Бакстър Спрингс идваха болни от стотици мили, и всеки, който вярваше, се изцеляваше чрез чудо. Всичко, което е ставало в ранната християнска църква, ставаше и тук. Много хора казваха, че денят на петдесятницата се повтаря отново на всяко събрание.” (Ewart, F. J., Phenomenon of Pentecost, 1947, p. 63).
Благовестването на Парам и неговите съработници има голям резултат и хиляди хора приемат петдесятното послание. Но още по-масово разпространение то придобива след събитията на улица “Азуса” в най-големия град на западните щати Лос Анджелес. Пионер на петдесятния взрив на улица “Азуса” е негърският проповедник Уилиам Сиймор.
Уилиам Сиймор се ражда през 1870 г. в град Кентървил, Луизиана. Родителите му са бивши роби. Като юноша приема християнството и е кръстен в баптистка църква. Още тогава има дар на видения и сънища. На 25-годишна възраст се заразява от едра шарка и ослепява с едното око. През 1900 г. се премества в Цинцинати, където се присъединява към реформаторската “Божия църква”, в която приема идеята за “второто благословение”.
Важен момент от живота му е 1903 г., когато се премества в Хюстън, Тексас, и се запознава с Чарлз Парам. Сиймор започва да посещава библейското училище, което Парам основава в Хюстън. Унизителна пречка за учението му са тогавашните закони на щата, според които на негрите се забранява да седят в една класна стая с бели. За да реши този проблем, Парам казва на Сиймор да седи в съседната стая и да слуша през ключалката. На тези проповеди Сиймор прима учението за кръщение със Святия Дух с белега на езиците.
През 1906 г., с подкрепата на Парам, Сиймор заминава за Лос Анджелес като помощник на проповедничката Джулия Хъткинс в “Църквата на Святостта”. Започвайки от словото в Деяния на апостолите 2:4 – “И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” – Сиймор проповядва новата, петдесятна доктрина. Джулия Хъткинс отрича тази доктрина и му забранява да проповядва. След като прекарва един месец в пост и молитва, самият той получава кръщение със Святия Дух и говори на език.
Изгонен от “Църквата на святостта”, Сиймор започва да търси сграда в Лос Анджелес, където да продължи проповедническата си работа. Успява да открие една стара, изоставена сграда на Африканската методистка църква, която се намира на улица “Азуса”. По това време сградата се използва за склад и конюшня. Сиймор и неговите приятели негри почистват цялата сграда и поставят пейки за сядане. Така през април 1906 г. започват проповедите в тази новосформирана общност, която е наречена “Апостолска мисия на вярата”.
Това, което става на улица “Азуса” през следващите три години, променя историята на християнството през XX век. В малката постройка, на площ от 200 квадратни метра, се натъпкват над 600 човека, а стотици други стоят отвън, опитвайки се да чуят или видят нещо през прозорците. Въпреки, че вестниците са изпълнени с подигравки и цинизми за тези събирания, те предизвикват голям интерес сред вярващи хора не само от Лос Анджелес, но и от цялата страна. Хиляди хора от всички щати идват на “Азуса” и получават кръщението със Святия Дух. Случва се цели общества да дойдат на “Азуса”, а предишните им места за събиране да опустеят. Постепенно белите хора стават по-голяма част от присъстващите. Освен проповядването на Исус се отправя и послание за равенство и помирение на расите. Бели и негри работят заедно под ръководството на негър-проповедник, което в онези дни е нещо нечувано. Това накарва известния християнски мисионер Франк Бартълмен да заяви: “На улица Азуса цветната линия, разделяща хората на бели и черни, беше отмита чрез кръвта на Христа”. Сиймор мечтае на “Азуса” да се създаде нова църква, която да срине стените на расовото, етническо и деноминационно разделение.
Обаче голямата благодат изливана от Духа на улица “Азуса” често е превръщана във викове и “изпадане в транс”. По принцип това са характерни неща за служението на негърските християнски общности по онова време. Но на “Азуса” няма никакъв ред в служенията, защото се смята, че “Святият Дух управлява”. Това става едно шумно място, където служенията продължават и през нощта. В заслепението на радостта от получената благодат вярващите на “Азуса” неусетно пренебрегват реда, скромността и закона – едната от двете заветни истини. Затова и не е чудно, че Сиймор е сляп с едното око. Когато през октомври 1906 г. Чарлз Парам посещава улица “Азуса”, той е ужасен от това, което вижда, и до края на живота си го нарича “проституиране с духовната сила”.
Движението на “Азуса” има огромно значение за разпространението на петдесятното учение в Америка и в целия свят. Водачи на християнски общества от различни краища на Съединените щати идват на “Азуса”, приемат петдесятното учение и го разнасят из страната. Особено известни са Гастон Кашвил от Северна Каролина, който разпространява петдесятното послание сред “Църквите на святостта” в южните щати, Чарлз Масон, водач на “Петдесятно паство”, което сега е най-голямата негърска петдесятна деноминация в Америка, и Уилиам Дърам от Чикаго, който през 1914 основава най-голямото петдесятно общество в наше време – “Асамблеи на Бога”. След годините на бурно развитие между 1906 и 1909 г., на улица “Азуса” остава само една квартална група от вярващи.
В днешно време петдесятното движение има над 500 милиона членове в целия свят.
Литература:
Съчинения на християнски писатели Christian Classics Etherial Library
История на петдесятното движение The Origins of the Pentecostal Movement
Тертулиан и монтанисти The Tertullian Home Page
Montanism: Heresy Or Healthy Revival
Montanism, in Philip Schaff, History of the Christian Church
Камизарди James Wylie, The History of Protestantism, Vol. 3, book 22
John Lacy, A Cry from the Desert, London, 1708
Едуард Ирвинг Edward Irwing – A Charismatic Pioneer
Чарлз Парам и съвременно петдесятно движение Alex Bills, The Houston Connection
Goff, J.R. Jr. (1988). Fields white unto harvest: Charles F. Parham and the missionary origins of Pentecostalism. Fayetteville, AR: University of Arkansas Press.
Ewart, F J. (1979). Phenomenon of Pentecost, 2nd ed. (Original published in 1947)
Parham, Sarah (1977). Life of Charles F. Parham founder of the Apostolic Faith Movement. Reprint, originally published 1930.