Проф. д-р Славчо Вълчанов
В исторически план духовното и културното издигане на редица народи е пряко свързано с превода на Библията на техния матерен език в процеса на християнизацията им. По този начин в развоя на даден национален език настъпва преход от говорима, неустойчива форма към литературно обособяване на голямо книжовно богатство. Така готският превод на Свещеното Писание, извършено от създателят на готската азбука, епископ Улфила (IV в. сл.Хр.) е най-стария паметник на германската писменост. С библейските преводи на епископ Месроп (V в. сл.Хр.) на арменски и грузински език се свързва началото на съответните култури.
Епохалното дело на свв. Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се състои именно в това – с чисто проповеднически цели, като мисионери – пратеници на православна Византия (IX в. сл.Хр.) те превели на старобългарски език от гръцки език Библията, за да бъде тя достъпна за новопокръстените славянски племена в Бохемия, Моравия и Панония.
Сложна е историческата съдба на Кирило-Методиевият превод на Библията при различните славянски народи, включително и в средновековна България. Както до падането на Второто българско царство под турско робство (1396), така и известно време след това, нашите предци са си служили в своя частен, домашен и църковно-богослужебен живот с този славянски библейски превод. Безспорна историческа истина е, че в условията на чуждоземното владичество по нашите земи книжовните традиции заглъхнали.
По силата на историческите обстоятелства старобългарският текст на библейските, богослужебни и богословски книги преминал извън границите на поробеното отечество, като намерил прием, по-нататъшен развой и приложение най-вече в Киевска православна Русия.
Тъкмо този първоначален старобългарски текст на кирило–методиевия библейски превод, претърпял през ХVI-ХVII в. руска езикова редакция, е стандартизиран в окончателната си печатна форма като Елисаветинска Библия (1751). Известна под названието Църковнославянска Библия, тя се е използвала у нас през Възраждането за богослужебни цели. Но постепенното отдалечаване на народната българска реч от структурата и лексиката на църковнославянската езикова форма на Елисаветинската Библия, от една страна, и непонятността на употребяваните от гръцкото духовенство при богослужения и проповеди библейски текстове на гръцки език, от друга страна, породили необходимостта от библейски преводи на говорим български език още през Възраждането.
Инициативата за нов български превод на Библията поело Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД, British and Foreign Bible Society). Заедно с Американското Библейско Дружество то си поставило за цел да превежда и разпространява Библията сред източните народи в границите на Османската империя на техния матерен, разбираем език. Така се идва до начални опити (по различни причини, обаче, неуспешни) за библейски преводи на простонароден български език: Новият Завет на архимандрит Теодосий Бистрицки (Петербург, 1823) и Четириевангелието на Петър Сапунов (Букурещ, 1838).
Всъщност първият определено успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език, отпечатан в Смирна през 1840 г. по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД), е извършен от йеромонах Неофит Рилски. Това отговорно възложение и по-нататъшният ход на Неофитовия превод са тясно свързани с личността на Търновския митрополит Иларион (1821-1827; 1830-1838), който бил посредник между пълномощника на БЧБД Бенджаним Баркър и риломанастирския духовник. Преводът на о. Неофит Рилски е бил извършен по време на учителстването му в Габрово (1835-1837) за удивително кратък срок от две години при непосилен, изнурителен труд и то често пъти денонощно. Касае се за крупен по обем и значение за духовната култура на българите през Възраждането превод на Новия Завет, който завинаги е свързан с уникалната личност на високо ерудирания граматик и книжовник о. Неофит Рилски. Той е бил в богослужебна употреба под формата на евангелски и апостолски четива почти до Освобождението. Към него православните българи се отнасяли не като към протестантска книга, макар че претърпял шест издания и е бил разпространяван при феноменален успех от протестантските мисионери и продавачите на книгите на Британското и чуждестранно библейско дружество. За православните българи отпечатаният с църковнославянски букви Нов Завет служил и като православно „черковно евангелие“, и като учебно помагало.
По инициатива и отново със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество през 1871 година в Цариград се отпечатва т.н. „Протестантска Библия“. Тя е дело на преводаческа комисия, която включвала американските мисионери-методисти д-р Алберт Лонг (Dr. Albert Lang) и лингвиста д-р Илайас Ригс (1870-1900, Elias Riggs), както и възрожденските книжовници Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович (Сичан Николов). Извършеният в продължение на 12 години (1859-1871) първи цялостен превод на Библията на литературен български език претърпява впоследствие няколко издания в Цариград, Ню Йорк, Лондон и София. Текстът е ревизиран през 1924 г. от петчленна комисия под надзора на мисионера Robert Thompson.
Най-новото ревизирано издание (2000 г.) е осъществено от Българското Библейско Дружество в София със съдействието на Обединените Библейски Дружества (United Bible Society) и е юбилейно посветено „За прослава на Бога, за утвърждаване на Христовата Църква и Благословение на българския народ през новото Хилядолетие“. Със своя позитивен дял евангелската Библия плътно се вгражда в духовната култура на Българското Възраждане и в религиозно-просветното дело у нас, или както бележи православният библеист проф. д-р Иван Марковски: „Този превод обективно погледнато, има големи заслуги за разпространение на Словото Божие между нашия народ“.
Официалният библейски превод на Българската православна църква датира от преди 75 години. Негов главен инициатор и двигател е видният строител на Българската екзархия и на новоосвободена България – Варненски и Преславски митрополит Симеон, член на Българската академия на науките. В двадесетгодишната преводна работа (1900-1920 г.) участвали с научната си ерудиция и с истинска апостолска ревност университетските преподаватели проф. Васил Златарски, проф. Любомир Милетич, свещ. д-р (по-късно академик, протопрезвитер) Стефан Цанков, както и многоброен състав от високообразовани православни духовници и богослови.
Окончателната литературна редакция принадлежала на именития ни българист и славист проф. Беню Цонев – ваятел на библейския стил и език в Синодалната Библия, което й придава висока художествена стойност. При своята работа над обемистата езикова материя преводаческият състав от различните комисии е вложил много усет и вещина, за да влее и съхрани в библейския сборник огромна част от словното богатство на матерния ни език. Със съдействието на Обединените Библейски дружества, Синодалната Библия беше преиздадена през 1982 г., 1990 г., 1993 г., 1996 г. и 1998 година.
Въз основа именно на тези утвърдени добри библейски традиции у нас, по инициатива на Обединените Библейски Дружества и по решение на Временния комитет на Българското Библейско Дружество през 1993 г. се сформира комисия за най-нов превод на Библията от оригиналните текстове – на еврейски език за Стария Завет, на гръцки език за Новия Завет. Проектът се осъществява от преводачески екип от езиковеди-библеисти в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в състав: проф. протопрезвитер д–р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, доц. д-р Иван Димитров, д-р Емил Трайчев, ст. преподавател Румен Стефанов и проф. д-р Светлина Николова – стилист от Кирило-Методиевския център при Българска академия на науките.
Досега е преведен Новият Завет, който е в предпечатна подготовка, а предварително са отпечатани поотделно евангелията от Матей, Марк и Иоан. В комисията по прегледа на готовите текстове участват представители на църкви и християнски изповедания у нас, както и научни институти на БАН и филологически факултети.
Основната цел е предлаганият превод да е съобразен както с новите постижения на библейската наука и с принципите на функционалния превод, така и с развитието на литературния български език. Именно така може да се отговори на отдавна назрялата необходимост от съвременен, точен и широкодостъпен превод на Библията за общохристиянска, извънбогослужебна употреба.
Проф. д-р Славчо Вълчанов
Из доклад, изнесен на 10 януари 2001 година в Библейския форум в София.
Виж също:
- Древни библейски преводи Бивш Неврокопски митрополит Пимен
- Православна Библия и ресурси
- През вековете: Българска църковна история
Последни коментари