Българските евангелски мисии и създаването на българска диаспора в Америка

Институт за българска протестантска история

Годината 1907 е съществена за българската диаспора в Северна Америка. През май 1907 г. в Чикаго започва работа Българска християнска мисия, ръководена от Петко Василев и спонсорирана от Чикагското дружество за разпространение на християнска литература. Само няколко месеца по-късно започва работа и Българската духовна мисия в Мадисън, щата Илинойс, ръководена от Цвятко Багрянов и спонсорирана от Илинойския евангелски презвитериански синод. Подбуден именно от тези събития по същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс.

До 1907 г., освен единични случаи на емигрантски изяви, не съществува организиран български обществен или религиозен живот, няма български икономически съдружия и съществуването на българския етнос в американската култура, в сравнение с китайско-, руско- или испаноговорящите, остава незначително и незабелязано. Това, което променя тази атмосфера, е началото на организирания религиозен живот, в който лидерска роля заемат българските евангелски проповедници, пастори и мисионери, разпознали нуждата от кулутурно-етническо единение сред българската емиграция в протестантска Америка. Както юбилейното издание на в. „Народен глас”, публикуван от българските имигранти в Америка, съвсем правилно отбелязва: „Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция”.

Както в България по време на Възраждането, така и в средите на българската имиграция в Америка,
религиозният живот става причина за културно пробуждане, което има ефект, надминаващ религиозния живот и оказващ силно влияние във всяка сфера на зараждащата се диаспора. Религиозното съживление сред българската имиграция става причина за изграждането на солидна социална структура, която само след няколко години ще действа като обединител на българите в Америка. Успехът на евангелските протестантски мисии сред българските емигранти се дължи на разбирането и използването на няколко важни социални фактора.

Религия, гражданска идентичност, образование
Основен морален двигател на българската имиграция остава вярата в Бога. За напусналия Родината си българин това е религиозност със собствен културно-исторически генезис в светоглед и психология. Тя му дава духовна сила и спомага за приспособяване в новоизбраната родина, същевременно поддържа връзката му със старата, запазва културната му идентичност спрямо нея. Но – православната вяра на големия американски континет е непознато малцинство. Ето защо, българската диаспора в САЩ започва да залага на онези основи на християнската вяра, които са универсално библейски, устойчиви и независещи от църковната деноминационната принадлежност или канонизиран ритуал.

Религиозната дейност не остава затворена между стените на мисията или църквата, а продължава работата си извън тях, обединявайки нарастващото българско емигрантско общество. Основават се масово български социални дружества, постоянствайки в целенасочена издателска дейност чрез многобройни клубове и професионални сдружения. Българската миграционна диаспора на Новия континент в началото на ХХ век не се оформя само като място за общуване с други българи, а е преди всичко организирано социално пространство, запазено за българския етнос в североамериканския социален контекст, в който успешно се интегрира.

Образованието е основен приоритет и белег на протестантизма от времето на Реформацията. Средите от български мигранти, организирани от българските евангелски мисии в САЩ се отличават с многобройни и разнообразни курсове по английски език за новодошлите изселници, с вечерни училища за целодневно работещите, а неделните училища за децата са в основата на една успешна просветна дейност сред подрастващите, която утвърждава българския дух и етнос в чуждата обстановка и в новите културни и цивилизационни условия, като запазва същевременно идентичността им на млади българи и връзката с Родината на родителите им.

Интересен феномен е, че ценностната система на диаспората
е определена по-скоро като пуританска, която в началото на ХХ век съвсем не е преобладаваща в Америка. Либералното богословие и модернизмът са владеещите тенденции. Но в българската диаспора духът на пуритански морал е подържан както от протестанти, така и от православни. В това влизат въздържателни събрания, започнати от г-жа Салабашева през 1927 г., основаването на българския младежки християнски съюз, дъщерен на американския YMCA, дружеството „Балкански юнак” и много други.

В началото на ХХ век, българските емигранти в Америка са предимно мъже, дошли на гурбет без семействата си. Тази ситуация се променя изключително бързо. За по-малко от десетилетие успелите емигранти довеждат семействата си, а много от тях поканват и близки и роднини от България да имигрират и им помагат в простериращия бизнес. В този контекст в диаспората специално внимание е обърнато на жените и децата на имигрантите. Тази значителна маса нови американски граждани е организирана в дружества и съюзи, между които «Женско взаимоспомагалтено дружество» в Гранит сити, «Женско църковно спомагалтено друъжество» в Пенсилвания и много други.

Юбилейният алманах на в. «Народен глас» дава отчет за стотици успешни български бизнеси в Амрика и Канада. В това число влизат специализирани магазини, фурни, магазини с бакалии, ферми, хотели, пътнически компании, банки, консултантски компании, обущарници, модни къщи и много други. Приоритет на мисиите е, българите да поддържат социални контакти, постоянна е грижата за безработните, особенно сред новодошлите българи. За пример, само през първата година на съществуването си, българската евангелска мисия в Чикаго издейства над 1500 работни места за български емигранти само в този американски град.

Оформеното социално статукво на българската диаспора е най-ясно разпознаваемо по време на Първата световна воийна. Бългаската емиграция заема ясна и недвусмислена позиция по отношение на войната. Расте и политическото влияние на българските мисии и църкви – една от мисиите е ръководена от Запрян Видолов, консул в Българската легация във Вашингтон през 1932 г. А по инициатива на известната с политическата си инициативност г-жа Видолова започва да се провежда и свободен политически форум за българите в САЩ.

Българските емигранти в Америка не се отказват от своята идентичност,
въпреки че се интегрират изключително успешно. Това отношение говори, че правилно са разпознати процесите на културна интеграция и нуждата от автентично българска обединителна идентичност за мигрантите от всички български области – от Добруджа, през царство България, до Тракия и Македония.

Себеидентификационният процес подпомогна формирането на новата българска диаспора като общонационална среда в Америка. Например, през 1923 г. българската евангелска мисия в Чикаго преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, основани са „Клуб на Балканските нации”, „Българо-македонско взаимо- спомагатело дружество”, „Българо-македонски просветителен клуб” и много други, като форма на новата, общата българска емигрантска идентичност. Всъщност може да се заключи, че българите в САЩ се сдобиват с онази общонационална идентичност и призннаието й, които са им отнети на Балканите, следствие на трагичната ни национална история.

Защо чисто религиозни български мисионерски общества поемат риска на статуирането на една нова (силна в хомогенността и във влиянието си) имиграционна етническа общност в контекста на американската култура? В това начинание няма финансов интерес – финансовите отчети и на двете български мисии в Америка от 1907 г. показват, че собствената им инвестиция в служението сред своите сънародници е многократно по-голяма от средствата, изпратени от американски църкви и религиозни общества. Липсват каквито и да били социални или културни дивиденти за самите мисии. Българските евангелски пастори в САЩ многократно си навличат гнева на своите американски колеги и на политици, обявявайки се против Първата световна война или застъпвайки се за правата на българските работници пред американските им работодатели. Дори с риск да бъдат смятани за пролетаризирани поддръжници на социалистическите идеологии, които действително правят опит да пробият сред работническите имигрантски общности в САЩ в началото на ХХ век.

Тогава защо се влага толкова много в една инвестиция, без конвертируема възвращаемост? Отговорът е комплексен – от една страна, тези служители се чувстват призовани от Бог да служат най-вече на онези, които са в бедност и са изложени на репресия от други групи, поради непознаване на правата си. Част от българските имигранти в Америка в началото на века спадат именно към тази категория – изселниците са бегълци от кризисни региони на Балканите, преобладаващо българска Македония. От друга страна, работниците в мисиите са и остават българи – искрени родолюбци, завинаги свързани с българския етнос.

Същевременно протестантските служители от български произход представляват и естествен мост между българската миграционна среда и протестантска Америка. Така евангелските български църкви в САЩ се превръщат именно поради тези основни причини водещият мотивационен фактор за бързото развитие и разрастване на българската диаспора в Америка, за запазването на българщината в патриотичния й смисъл и за успешната интеграция на българина в новата, детерминирана от протестантизма американска култура. В България през 19 век протестантските мисионери и създадените от тях мисионерски станции, училища и църкви мотивират и обуславят най-интензивната фаза на Възраждането, историческите процеси на Освобожденския и Следосвобожденски периоди (Априлското въстание, Конституционният модел, т.н.). В САЩ, където по онова време православието не присъства, именно българската евангелска култура създава условия за съхраняването на българската национална култура, пренесена отвъд Атлантическия океан в българската диаспора.

В заключение, може да се каже, че историята на българската диаспора в Америка се повтаря и днес, в новите културни условия на 21 век. Пълноценна интеграция и същевременно запазване на националната идентичност са две цивилизационни изисквания пред българския гражданин, два процеса, които протичат паралелно за българския етнос в условията на глобализация. От двете страни на океана – аналогична тенденция се очертава и за българските граждани в Европейския съюз. Модерният българинът може да запази и развива своята идентичност – залагайки, със сигурност за успех, не на примитивния национализъм, а на прогресивния патриотизъм. Опознавайки историята си и връщайки се към основите на християнската вяра – онези основи, които са универсално библейски, независещи от църковно-деноминационна или изолационно-национална принадлежност.