Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928

Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 357-361

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Около годините 1855 и 1856 англичани и американци се дълбоко интересували за българското племе на Балканите, и граф Шафтсбери, председател на едно библейско благотворително д-во в Лондон, Bible Lands, писал на основателя на Роберт Колеж, д-р Хамлин, писмо, в което казва, че България има нужда от Евангелска просвета и подкрепа, и че тяхното дружество ще бъде готово да даде своята морална и материална подкрепа за целта. В края на 1859 г. две американски мисионерски семейства пристигнали за разузнаване и откриване евангелска дейност между българите.

Отначало тия мисионери отбягвали всякакво формално отцепление от народната църква, като търсели как да послужат на народа да се отърси от господствуващия формализъм и да влее в църковния си живот реформи, творчество, жива вяра и спасителна дейност. За повече от десет години работата е била разузнавателна, но с влагането на Св. Писание в ръцете на народа, конфликта между духът на Писанията и буквата на църквата стана неминуем.

Едно обстоятелство допринесло много за тая нова работа, а именно: жаждата на българския народ за литература, а особено за Св. Писания. Гръцките владици бяха унищожили почти всичката българска книжнина, и бяха твърдо решени не само да принудят народа да чете и пише на гръцки език, но и по политически съображения да се нарича гръцки. Успехът на тая националистична дейност на гръцките владици бе значителен. Пловдив и някои села наоколо, както и Серес с някои тамошни села, бяха силно разклатени и тласнати към политиката на владиците. Идването на тия мисионери, стехния чисто християнски идеализъм, беше едно дело на Провидението за полза на българския народ.

Новият Завет на български език се разнасяше и купуваше от народа с голям интерес. Жаждата да имат Словото Божие на матерния им език даваше голяма насърчение на ония, които иждивяха грамадни суми за превод и издаване на Словото Божие. Мотивите на купувачите не бяха еднакви; едни купуваха с радост, или както се изразява един: „Сладко ми беше, понеже езикът беше същия, на който майка ми говореше“. Други, обаче, търсеха Новия Завет на матерния си език, не да го четат, а да го притежават в знак на народна вярност. Все-таки и в единия и в другия случай, служи се на народа. Учители и други интелигентни хора посрещнаха тия носители на просвета с приятелско настроение и уважение.

При тая пълна липса на народна литература и за да попълнят голямата празнота, мисионерите веднага приготвиха „Начална книга“ от 80 страници. Народът основаваше първоначални училища около това време, и затова тая книга се оказа твърде навременна. В най-късо време първото издание в 10,000 екземпляра бе изчерпано, и книгата бе преиздадена още седем пъти, и всичката разпродадена.

Борбата с Фенер създаде не само твърде голямо недоволство, но и ожесточена борба против козните на гръцката църква, която се яви като враг на новопоявилата се религиозна и литературна книжнина.

Тия първи опити ясно определиха бъдещата насока на дейност в България: български език, литература и то предимно Библията на български говорим език. Нали това е основата и началото на истинска култура и човешко благоденствие; и нали това беше единствената цел на мисионерите-тогава, на работа за литература! В това време съществувал само Новия Завет преведен от Неофит Рилски, а издаден от Британското Библейско Дружество, който за около 40 години е бил единственият превод, запознаващ народа със спасителните учения на Библията.

Тука се явява величествената фигура на Д-р Елия Ригс, който бил голям полиглот, като владеел прекрасно халдейски, еврейски, латински, гръцки и главните европейски езици.

Първо той превел Библията на съвременния гръцки език, както и на арменски.

После бил повикан в Цариград да предприеме превода на цялата Библия на български език. В кратко време, като роден за лингвист, той изучил нашия език. Заел се на работа.

Най-първотой повикал Константин Фотинов, основателя на българската журналистика, за свой учител и помощник в българския език. Подир смъртта на последния, Д-р Ригс повикал Христодул Костович от Самоков. След шест грдини повикал Д-р А. Лонг. И подир него знатния народен писател П. Р. Славейков. Тая комисия представлява най-авторитетната възможна комисия за превода на Св. Писания на български език. Тия хора представляват авторитет и за мъртвите езици, на които Библията е била писана, и за най-точната и гладка форма, в която ще изразят своя превод.

За тоя превод Пенчо Славейков писа: „Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. . . източно-българският говор става общ език на всички ратници на мисълта и националното съзнание“ и пр.

А Стоян Михайловски казва: „Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си“.

Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, „Физиология“от Хекеле, „Астрономия“от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св. писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство. Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна.

Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят.

Евангелското движение в своето начало почна и свой орган – в. „Зорница“ Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г. Спънките, които турското правителство правеше на“ Зорница“ заеха много месеци от протакания, възражения и обяснения. Борбата се разви между великия везир Али паша и г. Браун, секретар на Американското посолство в Цариград. В едно посещение, г. Браун попитал пашата: „Защо не позволите издаването на това малко вестниче?“. „Защото е политически вестник“, отговорил пашата. „Но, Ваше превъзходителство, Вие сте страшно заблуден, това е един религиозен вестник“, възразил г. Браун. „Да, но на каква религия служи?“, попитал пашата.

„На протестантската“, отговорил г. Браун. „Добре, но протестантството е републиканизъм“, заявил везира.

Еднаж спечелено устното позволително на правителството,“ Зорница“ почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България. Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската „Зорница“. Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. „Зорница“ му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати „Зорница“.

След освобождението на България, в. „Зорница“ продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г. нейните абонати стигнаха до 3250. Турция все правеше спънки, защото в. „Зорница“ още обслужваше цялото българско племе и прокарваше своята вяра в социалното и духовно освобождение на човека. Това не се нравеше на Турция.

В 1901 г. „Зорница“ бе преместена от Цариград в Пловдив, а сега се издава в София. И днес, както от началото, голямото болшинство абонати на евангелския орган не са евангелисти, но пак го ценят високо заради неговата откровеност и тълкуване живота от гледището на превъзходните учения в Евангелията.

Заедно с тая дейност, която евангелизма развиваше, отвориха се училища: едно Научно-богословско заведение в Пловдив (1860 г.); друго – Девическо в Стара Загора (1862 г.), които впоследствие бяха преместени в Самоков; друго в Битоля (1878 г.), и едно значително число основни училища, които бидоха преустановени и учениците поверени в народните училища, които пораснаха да отговарят на предназначението си. Двете училища в Самоков станаха гимназии и бяха признати за средно-учебни заведения наравно с народните гимназии. За да се види работата и прогреса на тия гимназии, ще си позволя да процитирам част от удостоверението на Министерството на Народното просвещение, с което ги припознава за равноправни с държавните гимназии, от дата 30 януарий 1915 г., под N 2448.

Удостоверението гласи: „Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските – мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък. Българският народ е гледал винаги с особено уважение и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение – просветата и възпитанието на младежта“.

Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и характерни сили за народно издигане.

Характерът на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на „българските кланета“. Когато турците избиваха българското население, покойният „дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора. По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър самарянин: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух. Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г. Гладстон, сумата 15,970 турски лири, и нямаше друг смел, предаден на служене човек, както д-р Кларк, да раздаде тая сума от 207,610 лева златни на пострадалите.

Лейди Странгфорд донесе от Англия още един милион лева за раздаване, и се отнесе до покойния митрополит Панарет в Пловдив да й препоръча верни лица за раздаване помощите, като не желаеше да накърни религиозните чувства нито на пострадали, нито на подозрители. Уважаемият старец отговори на благородната госпожа: „Не мога да ви препоръчам нито един, служете си с протестантите-българи, които г-н Кларк ще ви препоръча“. Така и стана. Имената Кларк и Марш са запаметени у населението и историята ще ги отбележи между най-великите в областта на благотворителността у нас.

А ако погледнем на работата на евангелското движение и църкви в Македония, заслугата там не пада по-долу. Едно основно начало на евангелската работа в Македония беше да се проповядва и се даде Евангелието на всяка народност на собствения й език. Друго правило, да не се занимаваме с никакъв национализъм, а да служим на всички еднакво. Това не може да е обидно никому.

Работата почнахме в 1873 г. В резултат се узна, че населението е предимно българско и си служи с български език.

В 1879 г. д-р И. X. Хаус, сега още жив, писа: „Няма съмнение, че болшинството от християнското население в Македония, в границите на Сан- Стефанския договор, е българско“.

Г-н Верд от Битоля пише: „населението е изключително българско“. И „не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи“. Езикът, с който си служехме в училище, в църква на разговор, по домовете и в кореспонденция, беше български.

До преди Балканската война ние смятахме под турско владение 27 евангелски църкви и общества, чието богослужение (четене от Библията, пеене и молитви) ставаше на чист български език. И когато се свърши войната, трима от най-старите мисионери издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: „Литературата на мисията е на български. Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ“. А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове.

Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен характер. Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка- църква. Ако обществото е живо и работливо за Христа и църквата, то расте, и с време го организираме в самостоятелна църква.

Първата организирана Евангелска Църква в страната е в Банско, Разлог в 1871 г. За сега, трите, припознати от Правителството Евангелски клонове или деноминации имат помежду си 45 организирани църкви, 44 общества, 46 ръкоположени пастири и 9 редовни проповедници, кандидати за пастири. Евангелистите в страната са 6-7000 души. Приемат се за такива само убедените, и то след щателна проверка за тяхната искреност.

Добре е да поясним културното влияние на Българските Евангелски Църкви. Покойният виден организатор на Македонското въстание, П. К. Яворов, пише в „Демократичен преглед“, кн. II, 1908 г. и казва: „Като членове на организацията, протестантите се отличават по ревност и кадърност за работа“, и като говори за Банско, той казва: „Евангелската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. в Банско има 4-5000 жители, с голяма част протестанти. Пред вид последните, аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани, и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им е прескочила кориците на Библията. Те четат всичко, и във всяка къща има по няколко книги“ и пр. Това са заключенията на един обективен наблюдател.

В заключение ще кажа, че ние, евангелистите, сме благодарни че живеем в една правова страна, стараем се да сме лоялни на Конституцията и гражданските закони, трудим се да послужим на народа и каузата му по силите си, и молим Всевишния цар на царете, да дари мъдрост и благодат на Н. В. Цар Борис III за благоденствието на българския народ и славата на Неговото име.

„Родино моя, за мен не земя, а рай земен си ти“.