Американският баптистки историк Линъс Брокет за богомилството като предвестник на протестантската Реформация

Георги Василев [PDF]

Какво е удивителното в този труд? Първото нещо, което се откроява, това е отлично съставената картина на историческото развитие разпространение на богомилството. При това във време, когато изследванията върху богомилството и катарството се броят на пръсти. Нека споменем някои от тях. В началото на 1876 година излиза и “История на българите” на Константин Иречек, в която има известен обем информация за богомилството в България, но не е очертана никаква по-значителна връзка с културното развитие на Западна Европа. Оттук произтичат следните хипотези:
– или самият Брокит е намерил нова, непозната до този момент документация
– или някой познавач на тази материя, който е предпочел да остане в сянка, го е въвел в това историческо развитие.

За да се разбере колко е значителна концепцията на Брокит, ще добавим, че и днес 127 години след излизането на книгата английските и американските колеги, са твърде далече от глобалната и добре мотивирана с аргументи схема на културните влиния на богомилството. Макар че нарича така очертаната връзка кратка и несъвършена, и до днес Брокит изпреварва английските ересиолози. Нека посочим само някои основни доказателства и твърдения на Л. П. Брокит за богомилски следи и влияния. Той дори твърди, че бегълци от въстанието през 1875 (иска да каже 1876 година) от пловдивски район са стигнали до някои от австрийските провинции и между тези хора е имали привърженици на богомилски виждания. Според тогавашния американски консул в Рагуза – в самия град Рагуса е имало около 200 души с такава ориентация, дошли от Попово. Цитирайки други автори Брокит отбелязва сходството между руските молокани и шотландският презвитерианизъм именно в контекста на богомилството… [PDF]