Аферата „Мис Стоун“ и отвличанията на Яне Санданск за финансирането на ВМОРО

 Легендарният провал на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) в Османската империя е Солунската афера. В началото на 1901 г. в Солун се извършва полицейска проверка в домовете на Александър Ников, секретар на ЦК на ВМОРО, и на Милан Михайлов, член на ВМОРО. В тях са открити револвери. Ников успява да изчезне, но Михайлов е хванат и жестоко инквизиран. Следват арести на Христо Матов, Христо Татарчев, Пере Тошев, Васил Мончев и др. Разкритията продължават и извън Солун, в Кукуш, Гевгелийско, Дойранско и др. В резултат на тях голяма част книжа и архиви попадат в турските власти. Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани.

Делата по Солунската афера са разгледани до началото на май. Повечето задържани са освободени. Общо осъдени са 101 души, от които 84 са заточени в Бодрум кале в Мала Азия и в Акра. На 14 март девет души получават смъртни наказания – Милан Михайлов, Кочо Карловали, роден в 1881 г., в Карлово и други. ВМОРО изпада в криза. На организацията трябват пари за въоръжаване. Решението на Гоце Делчев е да започнат отвличания на богати хора. Неговото мнение е, че щом средствата са за борба с турските власти, то всичко е разрешено. Още през 1896 г. по заповед на Гоце, пощенски чиновник от Кюстендил открадва 20 000 лв. от служебната каса. При бягството си той хвърля чувала с парите в близката река. Друг неуспешен опит да се намерят финансови средства е на Яне Сандански.

Той предоставя двора си в Дупница за майсторене на фалшиви сребърни монети. И от тази история не излиза нищо, затова през лятото на 1901 г. Яне, Гоце Делчев и Черню Леев (остава в историята като Христо Чернопеев) се събират в Кюстендил, за да бистрят паричния проблем. Първоначално решават да отвлекат княз Фердинанд по време, когато посещава Рилския манастир. После се спират на сина на Иван Гешов – Никола. След време се отказват от набелязаните жертви, тъй като искат отвличанията да стават на турска територия. Затова Сандански се спира на солунския инспектор на американските мисионери д-р Джон Хаус. Целта му е да иска за него голям откуп и освен това да привлече вниманието на международно политически среди към освободителната борба на македонските българи, които все още са под турско робство. Докато изпипват плана, Сандански научава, че в Солун се намира и една друга важна личност, американската мисионерка мис Елън Стоун. Ръководителите на ВМОРО избират тя да бъде заложницата. Яне и дружината му отиват в Банско и се съветват с местния деец на организацията – Йонко Вапцаров, баща на Никола Вапцаров. Йонко също одобрява за заложник да бъде взета госпожа Стоун, която ще води курсове за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си Катерина Цилка. Задължително условие за четниците, които ще вземат участие в отвличането, е да са с турски облекла и да говорят само турски. Селяните трябва да помислят, че това са постоянните разбойници по тези места.

Отвличането се извършва от малобройна група революционери по пътя Разлог – Горна Джумая, в местността Подпрената скала. На мисионерката и на нейната помощничка е обяснено, че животът им не е застрашен. Един от четниците ги успокоява, че ще бъдат освободени веднага, щом получат от властите исканата сума за тях. Останалите им спътници: Григори Цилка, Катерина Ушева, три

учителки и две ученички са освободени. Григори Цилка, който е съпруг на Катерина Цилка, веднага известява местната протестантска организация за извършеното покушение. Доктор Джон Хаус от своя страна известява американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън. Турското комисарство също не спи. То изпраща официална нота до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София, че похитителите са българи, членове на македонския комитет. Отвлечените и четниците са преследвани от турските власти и от върховистите, които се смятат за разколници в Македонската организация. Нарасналата й мощ започва да плаши и властите в София. Забранено е събирането на пари и помощи в полза на македонстващите. Военният министър Стефан Паприков забранява на офицерите на редовна служба да участват в нея. Министерският съвет издава заповед за държавните служители да не присъстват в насрочения конгрес на Македонските организации. Така част от най-активните й кадри – офицерите и учителите, са възпрепятствани в дейността си в македоно-одринското движение.

На 23 срещу 24 март 1901 г. в София се провежда голям митинг на софийското македоно-одринско дружество. Оцелелият от Освободителната война Гаджал войвода, който е сляп и е с един крак, произнася прочувствена реч. В нея той казва: „Братя, България се освободи, но майка Македония продължава да е под турско робство. Двамата ми синове загинаха на Шипка, а аз все още не съм направил нищо за поробената си майчица. Не искам пенсия за поборник-опълченец, не съм я заслужил…“.

Шест дена след отвличането на 21 август четниците разбират, че Катерина Цилка е бременна в петия месец. Изпадат в ужас и решават да се освободят бързо от отвлечените жени. Мис Стоун е накарана да напише писмо до своя приятел в Банско Константин Петканчин. В него тя казва, че за спасението й се иска откуп от касиера на американския съвет в Цариград, в размер на 25 000 златни турски лири. Един от четниците оставя писмото пред къщата на Петканчин. Изплашен, Петканчин предава посланието на турските власти. Така опитът за преговори пропада. След няколко дни, на 15 септември, касиерът е известен и искането на четниците за откупа се предава на американския консул Дикенсън. Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев не мислят, че акцията им ще продължи дълго. Уви, разбиранията им се опровергават. Цели шест месеца никой не ги търси. Четниците са заплашени от турските потери, от върховисти, които искат да откраднат жените и да приберат парите от евентуалния откуп за себе си. Българските войски в пограничните области също преследват аферистите. Заради сблъсъка си с четата на върховиста Дончо Златков Сандански повежда хората си кьм България, но и оттам са подгонени и се връщат в Македония. Опасностите дебнат отвсякъде четниците. За тях няма спокойствие и и те се придвижват непрекъснато. Бременността на Катерина Цилка напредва. Наближава тя да роди. Яне издава заповед четниците му да се подчиняват напълно на младата жена и на мисионерката. „На тях не трябва да им липсва нищо“ – заповядва войводата.

По пътищата Цилка получава родилни болки. Четата се установява в Сърбиново. На 22 декември младата жена ражда сполучливо здраво момиченце. Дава му името Елена (на мис Елън Стоун). Катерина не може да ходи, затова четниците й приготвят сандък, дърпан от кон, в който тя пътува. Пристигат до село Влахи, където революционерите и заложниците се задържат за по-дълго. След обстоятелствени преговори в София и Самоков, откупът от 14 000 златни лири е изпратен от турските власти. По-късно те събират парите под формата на данъци от българското население. Пленените жени са пуснати на свобода на 2 февруари, 1902 г., в Струмишко.

Аферата „Мис Стоун“, която продължава Солунската афера, популяризира дейността на Македонската организация извън пределите на Турската империя. Две жени изнасят тежестта на един откуп, който по-късно е платен от българите, останали под робство. Американската мисионерка запазва топли чувства към своите похитители. По-късно, в Америка, тя пише спомени. Списание „Маклюърс магазин“ й плаща хонорар от 44 000 долара. Изнася и 50 лекции в страната на неограничените възможности. Мис Елън Стоун обещава да даде получените пари за занаятчийско училище в Македония. В същото списание са публикувани и спомените на Катерина Цилка. Те носят заглавието „Родена сред разбойници“. Бебето Елена израства красива и умна девойка. Омъжва се за американския консул в Тирана, но умира едва на 24 години от туберкулоза.

Лоша съдба имат и участниците в отвличането. Кръстьо Асенов е убит от свои четници. Яне Сандански пада също от ръката на българин. Христо Чернопеев е застрелян по време на Първата световна война. Българите, които изплащат на турските власти откупа казват, че проклял тегне над войводите. Единствено мис Стоун надживява всички от аферата в която, носи нейното име. На 82 години тя напуска този свят. Преди това отбелязва в спомените си, че е участвала в един интересен епизод със смели мъже. „Те, твърди авторката, знаят какво искат, но е трудно да го постигнат с голи ръце.“

ъществуването на една революционна организация предполага освен всичко друго и така необходимия поток от финанси за закупуване на оръжия, провизии, облекло и прочие. Това важи особено за дейците на ВМОРО. Към 1901 година Организацията изпитва голяма нужда от средства за въоръжаване. Разкритията, станали вследствие на Солунската афера, до голяма степен парализират много от структурите на българското освободително движение и спъват плановете за събиране на пари чрез похищения поради увеличения брой турски потери, които редовно кръстосват селищата и пътищата на Македония в търсене на комити.

Разработени са няколко плана за отвличания. Всепризнатият водач на ВМОРО Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци. Възникват други идеи, според една от които мишената трябва да бъде Никола Гешов, син на Иван Евстратиев Гешов, а Яне Сандански дори предлага целта да бъде българският цар Фердинанд. На тази идея Гоце Делчев се противопоставя категорично с аргумента, че отвличането трябва да стане задължително на територията на Османската империя. Големият проблем е, че дребните кражби и отвличания не биха довели до събирането на необходимите средства, а шумни акции биха наранили възстановяващата се след Солунската афера Организация и затова изборът за отвличане пада върху главата на протестантската мисия в Солун д-р Джон Хаус, като за целта той трябва да бъде примамен в Банско с помощта на местни дейци протестанти. Съгласно взетото решение, с тази задача е натоварена чета начело с Яне Сандански, а в самата акция са замесени изтъкнати членове на ВМОРО като Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов и Сава Михайлов.

През лятото на 1901 година Сандански и Чернопеев пристигат в Банско, където са посрещнати от местния деец Йонко Вапцаров. След разговори става ясно, че примамването на д-р Хаус е невъзможно, но и че в градчето ще пристигне друг протестантски мисионер – Елън Стоун, заедно с българската си помощница Катерина Цилка, за да извърши обучителен курс на протестантски учителки. Изборът на Елън Стоун допълнително се засилва и поради факта, че според нея не революционерите, а Бог ще избави Македония. Ръководителите на Задграничното представителство на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров приемат с известен скептицизъм идеята за отвличането на Мис Стоун. Както научаваме от Сава Михайлов: “Делчев и Гьорчо не вярваха, че ще се вземат големи суми за Мис Стоун и затуй Гьорчо не беше съгласен да се залавя… Делчев се колебаеше”. Въпреки отрицателното им отношение към идеята, поради започнали вече приготовления се решава акцията да бъде извършена на отговорността на тези, заели се с нея.

Първоначално в акцията се включват петима – Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоян Просяков и Димитър Инев. В Банско на позиции е и четата на Никола Дечев от 11 души, но тя се оттегля в границите на Княжество България поради забавяне от страна на групата на Сандански. Останалите дейци се разполагат в местността Подпряната скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници. По предварителен план отвличането трябва да се представи като акция на турски разбойници, а за целта на всички е осигурено необходимото турско облекло.

Самото отвличане става около 17 часа на 21 август (3 септември) 1901 година. Четата предварително решава да отвлече и спътницата на мис Стоун Катерина Ушева, като придружителка, но поради здравословни проблеми изборът пада върху Катерина Цилка, учителка и съпруга на албанския протестант Григор Цилка. Въпреки плана, четата не успява да скрие самоличността си, тъй като влиза в кратка престрелка със случайно преминаващ турски контрабандист, който впоследствие е убит. Отделно от това никой от четниците не говори добър турски. Сандански решава да разкрие всичко на похитените.

В първите дни четата се движи постоянно, като минава през различни села. На шестия ден Сандански и Чернопеев нареждат на мис Стоун да напише писмо за откуп, като исканата сума е 25 000 лири, което тя адресира до своя приятел Костадин Петканчин, който обаче предава писмото на властите. Следващото писмо е адресирано до доктор Хасел, мисионер в Самоков, занесено лично от Кръстьо Асенов. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър – временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Чарлс Дикенсън, който обещава да осигури искания откуп.

Допълнителен проблем се оказва и върховистката чета на Дончо Златков. Научавайки за готвената акция, ВМОК се надява да отвлече мисионерките от ръцете на Организацията и да ги използва за свои цели. Четата на Сандански и Чернопеев на няколко пъти се сблъсква с “Дончовите хора” (по думите на Сандански), а край село Тросково самият Сандански се измъква на косъм от Дончовата чета. В сблъсъка срещу 78 върховисти на помощ се притичват Чернопеев и Асенов, които успяват да отблъснат врага с помощта на селска милиция, наброяваща 40 души.

Ново усложнение пред четата е фактът, че Катерина Цилка е бременна, което допълнително затруднява придвижването. В тази обстановка Яне Сандански изпраща Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов в България, за да водят нови преговори с Дикенсън.

Войводата решава да потърси убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или да язди, четата измисля твърде интересен метод за придвижване. Майката е положена в специално направен сандък, натоварен на един кон и подкрепян от сложен на другата страна денк. След това четата успява да стигне родното село на Сандански Влахи и се установява там за 9 дни.

На деветия ден пристига Кръстьо Асенов, който носи писмо от руския посланик Бахметов за мис Стоун, когото тя познава. Бахметов съобщава, че исканата от комитите сума е готова.

Физическото вземане на парите обаче се оказва също доста трудна задача. В Банско Сандански и Чернопеев се срещат с д-р Хаус, драгомана на посолството и касиера на протестантската мисия Пит. Същевременно турска потеря от 250 души обгражда Банско и се заема с опазването на събраната сума от комитите. Ситуацията принуждава Сандански отново да се срещне с д-р Хаус, като дори разкрива принадлежността на четата към ВМОРО и каузата, заради която е извършена акцията. Въпреки срещата, особен напредък няма. Това предизвиква и остро писмо от мис Стоун, която настоява парите да бъдат предадени на четата. Очевидно писмото има ефект, защото скоро се стига до уговорка между комисията и четата. Сандански и останалите се изтеглят от Банско, а комисията, начело с д-р Хаус, напълва сандъка с… куршуми и премества парите в друг. Уверени, че са опазили сумата, турската потеря също напуска Банско. Парите са получени на 18 януари 1902 година, а пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Акцията спомага много за популяризирането на ВМОРО, но същевременно води до нови разкрития на местни комитетски дейци, този път в Неврокопско и Струмишко. Това, което прави най-голямо впечатление, е промененото отношение на Елън Стоун към революционното движение. При завръщането си в Съединените щати тя изнася редица беседи, на които защитава комитите и каузата им. Тя споделя своето преживяване от това да бъде заложница на хора, тръгнали да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. Така тя не скрива, че макар да е била заложница, с времето започва да споделя каузата на своите похитители.