Вестник „Зорница“

 

Уебстраницата на в. Зорница се намира на адрес: http://zornitsa.net/

Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев

Когато вестник „Зорница“ се появява в Цариград през 1864 той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като „Зорница“ се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.

Поради голямата си популярност и социалната си насока, „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи „чуждата пропаганда“ на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к „Зорница“. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на „Зорница“. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: „взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа“.

След 1960 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на „Зорница“. Първият брой на „Зорница“ е отпечатан официално през 1864. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология. Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. „Зорница“ ърси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.