Българската Библия: Теодосиевият превод

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Според У. Кантон, Руското библейско общество съобщава за печатно издание на Новия Завет на български език още през 1815 г. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път като такъв е представен от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У.Х. Пинкертон едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език.

През периода 1819 -1920 г. Пинкертон пътува през Южна Европа, работейки над гръцкия и турския преводи на Библията. Търновският митрополит му препоръчва да се обърне към Архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български. От Пини (руският консул в Букурещ), Пинкертон научава, че Теодосий вече е започнал работа по превода на Новия Завет. Очевидно Теодосий работи над него от 1819 г.

Пинкертон докладва в през 1821 г., че след едногодишен труд преводът на Евангелието от Матей е готов за ревизиране, което трае допълнителни шест месеца. През февруари 1822 г., 5000 екземпляра са одобрени за печат в Санкт-Петербург. За съжаление, този опит да се преведе Библията на български се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от славянската версия. Някои места в текста остават идентични със славянския източник и съмненията в прецизността на превода възникват дори преди неговото отпечатване. Като резултат, Петерсон предлага да се издадат само 2000 бройки вместо планираните 5000.

В края на октомври 1822 г. Теодосий пристига в Санкт-Петербург от Херменщат, съпровождан от двама дякона, за да наблюдават процеса на печатане. Той настоява славянският текст да бъде включен и отпечатан паралелно с българския. На 19 ноември 1823 г. 2000 екземпляра от Евангелието от Матей излизат от печат в Санкт-Петербург. То съдържа и две страници идентификация на българите, съставена от Хендерсон. Целият проект струва на Британското и чуждестранно библейско общество над 10000 руски рубли. Съществуването на превода е обявено за първи път през 1826 г. от Петър Кeпeн, руски учен от Санкт-Петербург. Той разказва, че по време на посещението си в Трансилвания през 1822 г. научава за български превод. В същата година, базирайки се на доклада на Руското библейско общество, Сарафик оповестява публикацията на български Нов Завет. Той обаче е въведен в очевидно заблуждение от немско списание, което пише за отпечатването на български Нов Завет през 1828 г., който през 1834 г. е унищожен в Санкт-Петербург.

Теориите за мистичното изчезване на това издание варират от пожар до наводнението на Катерининия канал. В последствие, няколко екземпляра биват съхранени в руските културни кръгове, а други по-късно са разпространени от Бенджамин Баркър по време на неговото пътуване из България. Кларк заключава, че пълно издание от 1828 г. (или 1829 г.) на Теодосиевия превод никога не е съществувал, след като няма запазен или намерен нито един екземпляр. Но през 1902 г. директорът на Одеската библиотека Попруженко повдига въпроса за “хипотетичното” Лондонско издание от 1828 г., което никога не е виждал лично. През 1903 г., Яцимирски открива част от Теодосиевия превод, съдържаща страниците 27-96 с текст от Матей 10:2-28:20.