Представените материали са публикувани в албума „Полувековна България“ (1928 г.), любезно предоставен от Столична библиотека.

АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ В СОФИЯ
Флойд Бляк, директор на Американското училище в София
Този Колеж е изникнал из споменатите вече две Самоковски училища. Тези две училища бяха основани от един американски мисионерски борд и бяха ръководени от него до 1926 г. когато мисията пожела да се оттегли от този вид работа в България, като я повери на независим борд от настоятели. Този нов борд се основа в 1926 г. със седалище Ню-Йорк. Този борд представлява една филантропична организация, която няма нищо друго за цел освен изграждането на Колежа и събиране средства за неговата подръжка. Средствата за градежа на зданията и за учителските заплати се подаряват от лица, филантропично настроени. Колежът не получава никакви подръжки от американското правителство.
Целта на Колежа е да даде едно основно общо образование на учениците си. За да постигне това, той иска да работи в съгласие с Министерството на народното просвещение, тъй като целите им са общи. Отговорните лица за ръководството на Колежа желаят също, щото неговите свършивши да получат възпитание, което най-добре ще ги подготви да бъдат почтени и полезни граждани на отечеството си. Изисква се от учениците, не само да усвоят английски език, но и да изучат известни предмети на този език.
Същевременно, учениците не занемаряват и българския език, тъй като не е желателно да се изучи чужд език за сметка на родния. Колежът също иска да събуди интерес у учениците към обществения живот на собствената им страна.
Курсът на Колежа обхваща 6 години, т. е. една година повече от този в народните гимназии. Има две причини за това удължаване на курса. Първата причина е, че е нуждно повече време, за да се усвои английския език добре, като същевременно не се жертвуват другите занимания, които са нуждни за образованието на ученика.
Втората причина е, че вярваме, какво по-дългия период учение в действителност представлява преимущество за учениците, понеже обезпечава по-щателно занимание и повече зрялост на ума и характерът на ученика преди да предприеме работа в университета. Приемат се само ученици, които са свършили прогимназия с голям успех. Обикновено при постъпването учениците са около 15 години, а при свършването—20 години. Всички ученици са пансионери. Като приходящи ученици могат да се приемат само децата на учители в Колежа или на други лица из училищното общество, вярваме, че съвместният живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата. Колежът се стреми да предвиди и развитието на личността и характера на всеки отделен ученик.
Колежът сега гради нови здания край София. Когато се привършат те, ще има отлични приспособления за добра грижа за учениците в спалните и класни стаи. Три здания за момичета бяха свършени в 1928 г. и сега се обитават. Едно здание за момчета ще се свърши през летото на 1929 г., а останалите—в най-скоро време. Предвиждат се помещения за всичко 500 учащи се. Не е желателно да има по¬вече от 500 души в едно заведение, ззщото в такъв случай индивидуален контакт между ученици и учители мъчно може да се установи. Лицата, отговорни за този Колеж желаят и се надяват, че ще направят от него ценен принос към образованието в България.
Американският пансион в с. Симеоново — Софийско
АМЕРИКАНСКАТА ДЕТСКА ГРАДИНА
Елисавета Кларк
Някои от проблемите на днешната цивилизация са се породили благодарение на нови открития, съвременни изобретения, всемирни отношения, усложнен живот. Не е тъй, обаче, с основната проблема на човечеството, тази която — съзнателно или не — занимава дивака и цивилизования, невежия и културния, бедния и заможния. Представила се е още на първата двойка при раждането на първото им детенце и продължава като всемирна проблема днес. Тази проблема е отхраната на новото поколение.
Даже и най-нишата майка в гората инстиктивно насочва развитието на своята рожба тъй, че то да е годно за живота, който му предстои—да може по-скоро да заживее като самостоятелен индивид.
Това, което птиченцето, катеричката, лисицата, върши инстиктивно, човек е вършил все по съзнателно, до като днес тази проблема на детското възпитание занимава висшите кръгове на най-културните народи. Такива са дошли до дълбокото убеждение, че да се опъти правилно развитието на новия индивид, нужно е да се прилагат с умение и похват научните знания, застъпени днес относно естественият му всестранен растеж; че инстиктивното материнство и любов не са в състояние сами по себе си да дадат нужното на детето. Особено в последното десетолетие се чувствува преголямата важност да се обръща внимание на най-ранните години на човека и опитността доказва, че извънредно много може да се помогне във физическо, умствено, морално и социално отношение.
България не е занемарила своята отговорност към новото поколение и с право се гордее с училищна си система, като все се стреми да я приспособи към развиващите се нужди на народа. Само десетина години след нейното освобождение наред с други училища се отвори и детско такова. От 1888 год. до днес София не е останала без детско училище било то общинско или часно. От година на година интересът относно делото за малкото дете все повече расте.
В началото на това столетие се отвори Ам. дет. град. в частна къща на ъгъла на Ангел Кънчев и Неофит Рилски. То беше слабо начало но изглежда, че е имало жив зародиш, тъй като още съществува — след 29 години.
Всяко училище се нуждае от ръководителки—курс за такива се отвори в Ам. дет, град. от самото й начало, когато подготовката беше главно практическа. Числото на курсистките, тоже, беше много ограничено тъй като в първите години на това столетие едва ли имаше поле за дейност за такива учителки — освен в самата Ам. дет. град. и нейните клонове. Първите четири курсистки се ожениха преди да свършат курса, а от 79, които са записани до днес, 24 са задомени. За вярване е, че тяхното запознаване с възпитателните принципи приложени в дет. град. са им помогнали да отхранат собствените си деца. Четири служат като общественички в други кръгове, а децата са навсякъде.
След войната с пробуждането на новия интерес в детското възпитание, с отварането на повече такива у-ща из България —особено в София — увеличи се и числото на желающите да постъпят в педагогическия ни две годишен курс. В 1921 г. Мин. на нар. просв. удобри този курс, в които се приемат само завършили средно образование, също с окръжно препоръча свършилите на окръжните училищни инспектори из царството. В 1926 г. свършиха четири г-ци които 6яха подложени на изпит пред министерски пратеник, който подписа и подпечати дипломите им. От тогава всички изпити в курса ни са произведени по същия начин. Този месец осем г-ци завършиха курса. Те имаха щастието през последните шест месеца на курса си да узнаят нещо от съвремените разбирания и приложения на възпитателните принципи в Съединените Щати от г-ца Пенка Касабова. Последната свършва курса при Ам. Дет. Град. преди осем години и след пет годишно успешно учителствувание в нея, отиде в Америка да продължи своята специализация. В началото на настоящата 1929 год. тя се върна в София като учителка в курса, в които ще продължава. Нейната способност, обширната подготовка, с която се е ползувала я правят ценен деец в полето на детската отхрана, и България мъдро би постъпила ако използува рационално силите на тази си дъщеря. С нейното умело съдействие Ам. Дет. Град. се стреми да създаде децата, които й са поверени, среда, чрез която да се ориентират в тази ранна стадия на техния живот — да намират такива стимули за развитието на желателни заложби, такава помощ за преодоляването на отрицателни такива, щото да изживеят с радост своето ранно детство, като по този начин се съграждат здрави основи за последващите стадии на живота им, за да бъдат достойни синове и дъщери на майка България.
Естествено нашия педагогически курс цели да подготви ръководителки за подобни среди където и да са назначени на длъжност.
С надежда сме, че Минис. на Пр. скоро ще вземе под прямата си грижа курсът за учителки на детски училища из България.
Американското педагогическо училище
АМЕРИКАНСКОТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
Игнес Берд

Американското основно училище в София, основано през м. септемврий 1922 г. от американската г-жа А. С. Удръф, се намира на улица Бъкстон, № 8 в помещението на така нареченото „Обществено огнище“.

Това училище предлага на Софийското общество една добра, целесъобразна възпитателна система на обучение. Целта на училището е да се даде възможност на децата от всичките съсловия да се запознаят с идеалите на истинската култура и да се създаде в тях солиден характер, щото един ден те да заемат местата си като достойни гражданки в обществото.

За постигане на тази висша цел училището особено набляга на възпитанието на децата, както и на изучаване английския език, начиная от 1-во отделение до последния III-и прогимназиялен клас. Езикът се изучава по най-модерния метод с цел да могат децата не само да го четат и пишат, но и да се изразяват свободно на него.

Обаче, трябва да се помни, че никак не се пренебрегва и кореното изучаване на български език. Програмата, предписана от Министерството на Народната Просвета, точно се изпълнява от училището във всички предмети, затова то е признато от държавата, та по този начин то има дял във възпитателното дело на България. Като подготвително средство за постъпване в училището служи Детската градина, която се помещава в същото здание и е в тясна връзка с него. В нея са постъпили тази година 35 деца от 5 до 7 годишна възраст. Ако софийското общество желае да даде на децата си едно възпитание в духа на възвишения морал и човещина, то ще намери тези идеали преследвани в това училище.

Новостроящето американско основно училище в София