85г. от официалното назначаване на Д. Заплишни за пастир на бургаската църква

  • Институт за българска протестантска история
  • Петдесятни

На 8 август се навършват 85г. от официалното назначаване на Дионисий Заплишни за пастир на бургаската църква. Въпреки че Заплишни изпълнява пастирски функции в Бургас и преди пристигането на Николай Николов и основаването на СЕПЦ, едва през 1931г. Заплишни е назначен в Бургас за първи път в ролята на ръкоположен (ординиран) служител на американските Асамблеи на Бога. При първото идване на Заплшини в България през есента 1920г., единствено Иван Вороанев има подобно назначение (с предварителна дата 10 март 1920г). За разлика от придружаващите го служители, според мисионерския департамент и структура на Асамблеи на Бога, това дава на Воронаев официално роля в първата петдесятна мисия в България

zapСлед заминаването на Воронаев за Одеса през август 1921г., Заплишни разгръща самостоятелна дейност. Посещава предимно новообразувани петдесятни общества, без да упоменава тяхното организиране в църкви или регистрация пред властите. От този период (1922-23г.), преди да се върне в Америка, е и митичното поръчение пред група ранни български петдесятни вярващи: „Дори и ангел от небето да ви донесе друго благовестие не го приемайте!” Както и пуританските изисквания налагани главно от сестра Олга, за които разказва п-р Йончо Дрянов в своята история на СЕПЦ. Всичко това ще му бъде припомнено от същите тези вярващи, по време на втората мисия която Заплишни предприема в България, вече като ръкоположен служител на Асамблеи на Бога и сподвижник на племенника си Николай Николов в утвърждаването на новорегистриран петдесятен съюз.

За тази втора мисия, сем. Заплишни се връща в България през септември 1930г. Предварително изпратеният от Асамблеи на Бога п-р Николай Николов вече е организирал в съюз няколко петдесятни църкви (първоначално само три, а не седем както е общоприето). Основаването на този нов съюз не просто създава фракция между българскоите петдесятни, но е на път да утвърди и останалите разделения в младата, едва десет годишна, история на движението. Заплишни е изпратен в опит за обединяване и като приемник на п-р Н. Николов, който се готви да напусне България.

По тази причина, през август 1931г. Заплишни е избран за зам. председател на изпълнителната комисия на СЕПЦ и поема пастируването на петдесятната църква в Бургас. Назначението му в мисионерския отдел на Асамблеи на Бога като „пастор/евангелизатор” от 6 юли 1929г. за служението му в Самфорд, Кънектикът е променено на „пастор” за мисията му в България на 8 август 1930г. и остава така до 12 октомври 1933г., когато е променено на „мисионер.” Протокол № 16 на СЕПЦ от 9 октомври 1931 го включва в новия състав на Изпълнителната комисия с предс. П. Рахнев, зам-предс. Д. Заплишни, секр. Г. Чернев, касиер Й. Дрянов и съветници: С. Дрянова и К. Томов. От 2 декември 1931г. датира и един от малкото запазени документи за служението на Дионисий Заплишни в България, а имено писмо до ЕПЦ Сливен с информация за обиколката му в северна България и успешно завръщане в Бургас. /следва/

Арменската диаспора и началото на Петдесятното движение в България

Съществуват определени прецедентни фактори в историята на Петдесятното движение в България, а и в българския протестантизъм като цяло, които са неразривно свързани с протестантската вяра разпространена в арменската диаспора у нас:

  • Армения е първата официална християнска държава в историята през 301г. когато Григорий (арм. Григор Лусаворич) и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения
  • По тази причина, а по-късно и заради анти-арменския геноцид в Турция (1915-1923г.), първите западни мисионери в Ориента се насочват имено към арменските диаспори
  • Първият български протестант Гавраил Илиев и неговата ранна протестанска дейност в България са подбудени от връзките му с арменски търговски партньори в Цариград и първата евангелска църква на Балканския полуостров основана там в арменския кв. Пера
  • Всички ново български издания на Библията в Цариград, в. Зорница и почти всички български книги издадени в Цариград и Смирна са отпечатани в седемте действащи арменските печатници на Агоп Минасиян, Агоп X. Бояджиян, Тадей Дивитчиян, Х. Матеосян, и т.н.
  • Сградата на конгрешанската църква в Бургас, в която се дава началото на петдесятното движение в България, е дарение от фамилията на Ермине Тороманян – арменски бежанци (мигранти), които пристигат в България от Цариград
  • Петдесятната църква в Сливен просъществува благодарение на служението на п-р Агоп Куриян
  • Началото на петдесятната църква в Пловдив (първоначално наименувана Българска евангелска църква божия през 1919г.) е свързано с името на Мъгърдич Мелконян

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА:

  • Aвгуст: Ролята на Воронаев в България и завършек на изследователската поредица по случай 95г. от началото на Петдесятното движение в България
  • Cептември: Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
  • Oктомври: 90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването
Tagged: