Американските училища в Самоков и тяхното обществено влияние

Георги Хаджийски

Епохата на Хатихумаюна е твърде сюблимна за разпадащата се огромна Отоманска империя. Успяла на първо време да избегне своето рухване под ударите на агресивната Руска външна политика, но пък попаднала след Кримската война (1854 – 1856 г.) под изключително силната зависимост на Западноевропейските си съюзници, Турция прави редица опити за реформи във вътрешнополитическо отношение, целящи нейната модернизация. С оглед въвеждане и на образователни реформи през 1869 г. се издава Закон за образованието. Този закон дава тласък както на новобългарското просветно движение, така и на проникването на редица авангардни образователни идеи в империята.

По онова време малкото и бедно днешно градче Самоков бил един от големите, богати и благоустроени градове в Европейска Турция, в който съжителствали представители на почти всички по-големи етнически общности в империята – българи, турци, евреи, гърци, арнаути, сърби, власи… Живеещите в града българи били образовани и дейни и много от тях взели активно участие в големите обществени движения на българския народ през 19 век – за църковна еманципация, за новобългарска просвета, за политическо освобождение. И понеже в основата на модерното просветно движение стои образованието на национален книжовен език, а в основата на създаването на съвременния български книжовен език е залегнал направеният превод на Библията от протестантски мисионери и техни български съратници в средата на същия този сюблимен 19 век, навярно заслужава да бъде споменат и фактът, че наред с твърде агресивно наложения източнобългарски диалект за основополагащ от един от съпреводачите на Библията – П. Р. Славейков, в превода на Библията са участвали и двама макар и не чак толкова известни за българското обществено съзнание самоковци – К. Фотинов и Х. Сечанов. И навярно именно техните контакти с протестантски мисионери скоро след това превърнали Самоков в център на българската просвета.

В средата на 19 век Съединените американски щати не само не били познатата ни днес суперсила, но и разкъсвани от вътрешните си противоречия между Севера и Юга, се намирали в твърде интересното си състояние на вътрешен изолационизъм. Бидейки далеч от тогавашните цивилизационни центрове на света, в които се създавали шедьоврите на елитарната култура – Париж, Лондон, Виена, Москва, за американците, живеещи в условия, близки до днешната демокрация, не било чуждо както да избират начело на своята държава дори и късно научили се да четат и пишат президенти като А. Линкълн, така и да популяризират своята масова култура, създавана от произхождащи от народните низини автори като М. Твен. По една или друга причина в онези времена, влиянието на американската култура, на американския светоглед, на американския дух, било почувствано и в сърцето на Балканите от поданиците на турските султани.

Първите опити за създаване на американски протестантски училища по българските земи били направени през 1860 г. – в Пловдив, мъжко мисионерско училище и през същата 1860 г. – в Стара Загора, девическо училище. По една или друга причина дейността на тези учебни заведения в споменатите наши градове се оказала неособено успешна. На провелия се през месец юни 1871 г. в Стара Загора Първи събор на мисионерите в Европейска Турция били взети решения за преместване на девическото училище от Стара Загора в Самоков още същата година и през следващата – 1872 г. да бъде преместено и мъжкото училище в Самоков. Измежду изтъкнатите аргументи заслужават да бъдат споменати здравословният климат, чистата вода, по-благоприятното средищно разположение на Самоков, позволяващо привличане на възпитаници от Тракия, Македония и Мизия, както навярно и трайното настаняване в този град на протестантските мисионери Морс, Лок и Пейдж след 1866 г. закупили значително количество недвижима собственост от лумпенизирани местни хора.

Девическото училище в Самоков първоначално имало две учителки и директорка, а ученичките били 35. Постепенно то успява да разшири своята образователна дейност, като учителките в него станали 4, а ученичките – около 50, привлечени от обширна територия – от Ямбол до Разлог. Курсът на обучение бил четиригодишен, а учебната програма включвала вероучение, английски език, български език и естествени науки. През 1881 г. училището било преименувано в «Девическо бордово училище», а след 1894 г. в него са въведени задължителните държавни образователните стандарти, които го приравняват с гимназиите в страната. В първото десетилетие на 20 век училището вече предлага шестгодишен курс на обучение, като обучаващите се в него девойки достигнали до 120, от които от самия Самоков – не повече от 20-ина. Голямо внимание се отделяло на музикалната подготовка – преподавало се пеене, пиано, хармониум. Ученичките били обучавани по време на своите дежурства в пансиона към училището и на така необходимите за всяка дама домакински умения.

Мъжкото мисионерско училище, което било открито на 22 октомври 1860 г. в Пловдив и преместено под името „Богословски пастирски курс” през 1869 г. в Стара Загора, първоначално било с едногодишен курс на обучение. По време на установяването му в Самоков през 1872 г. курсът на обучение в него вече бил четиригодишен. Учебната програма включвала естествени науки, вероучение, английски език и български език. И понеже първоначално нямало никакви учебници на български език, самите мисионери се заели да ги изготвят – така били създадени учебници по аритметика, алгебра, геометрия, физика. Първоначално за ученици били привличани бедни момчета, които се издържали с труда си към мисиите. Образователната дейност била специализирана главно в сферата на богословието, като училището първоначално било именувано „Богословска семинария”, а след 1881 г. – „Американски колегиум и богословски институт”. След 1889 г. в него били въведени общодържавните образователни стандарти на българските гимназии. Курсът на обучение първоначално бил петгодишен с един специален богословски клас, а след въвеждането на държавните стандарти, училището вече предлагало седемгодишен курс с програма на българска реална гимназия. Годишно в него се обучавали около 90 ученици от цялата страна.

Напълно в духа на американските образователни тенденции за предлагане преди всичко на практико-приложно обучение, за сливане на ученето и практиката, заслужава да бъде споменато, че училището разполагало не само с пансион, но и с училищна печатница, както и с дърводелска работилница. В тях учениците работели навярно не толкова за да подпомагат своята издръжка, колкото за да изградят у себе си вечно търсените човешки качества – трудолюбие и умения за вършене на различни стопански дейности. Към училището имало много ученически дружества – литературно, въздържателно, певческо, „Утеха”, гимнастическо… Съществували и изборни ученически комисии, които заедно с надзирателя се грижели за водене на сметките и снабдяването на пансиона с необходимите за всекидневния живот неща.

Американското училище в Самоков предлагало образование на изключително високо качество – по английски език, а и по всички останали предмети. В това училище учи първият българин завършил Харвард, Стоян Кръстов Ватралски, а по-късно в печатницата към училището работи Георги Димитров.

Безспорно американските училища в Самоков оказват силно влияние и в сферата на стимулиране на конкуренцията в образованието по богословие у нас. С оглед намиране на адекватни решения на американското образователното предизвикателство през 60-те и 70-те години на 19 век започват множество инициативи за създаване на специализирано българско богословско православно училище в Самоков, които в крайна сметка, през 1876 г. довеждат до откриването в този град на „Самоковското рилско богословско училище”, прераснало в съществуващата до днес Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“

След Първата световна война било взето решение за закриване на американските училища в Самоков. Но под влияние на огромния обществен интерес това било отложено. През 1926 г. проф. Флойд Х. Блек пристига в България за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища. Собсвеността в Самоков е закупена от мисията Байбъл Ландс, която продължава да развива образователна дейност в региона до средата на 20 в. В резултат на настъпилата диференциация между светското и духовното образование през 1929 г. светското училище е преместено в с. Симеоново край София под името „Американски колеж”, а „Богословският институт” е закрит. През 1932 г. в Самоков се открива „Евангелска богословска семинария”, съществувала до 1944 г.

Днес Американският колеж в София, наследник на Самоковското училище, е най-старото американско училище извън границите на Съединените американски щати.